Решение по дело №1303/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 357 от 30.09.2024 г., постановено по нахд № 378/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон, на "ПИМК" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Касаторът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден електронният фиш. Излага съображения за нарушения на материалния закон. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в подадено преди него писмено заявление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Ответникът – "ПИМК" ООД – оспорва жалбата в писмен отговор и молба-становище, подадени от процесуалните му представители преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Заявява претенция за разноски.

Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Моли да бъде отменено решението на районния съд и евентуално да бъде определена пропорционална санкция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил електронния фиш, като е приел, че е налице нарушение, тъй като действително не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но същата е само за сегмент № ********** и за процесния товарен автомобил се равнява едва на 0,78 лв. Затова приемайки, че наложената имуществена санкция от 2 500 лв. е несъразмерна на незначителната сума от 0,78 лв., с която е ощетен държавния бюджет, съдът е отменил електронния фиш.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Видно от становището на отдел "УИСИ" към Националното тол управление е, че неплатената тол такса действително е в изключително незначителния размер от под един лев. При това положение е несъмнено, че е налице пълно несъответствие между наложената имуществена санкция и неплатената такса.

Безспорно в случая е нарушен принципът на съразмерност и това в максимална степен се потвърждава от Решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест фиксираният в чл. 179, ал. 3б размер от 2500 лв. на имуществената санкция за собственик на товарен автомобил, за който не е платена дължимата тол такса сам по себе си води до непропорционалност, доколкото възпрепятства определянето на съответстващо на тежестта на нарушението наказание, без възможност да се отчетат конкретните обстоятелства по случая. В настоящия казус, налагането на фиксираната в закона имуществена санкция от 2 500 лв. очевидно не съответства на ниската обществена опасност на извършеното административно нарушение.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Несъстоятелен е доводът, че съдът, като е отменил електронния фиш, е преувеличил изискването за съизмеримост, пренебрегвайки обстоятелствата, че нарушението е формално, а наказанието следва да окаже своите ефективност и възпиращо действие. Напротив, извършеното нарушение е резултатно и резултатът представлява неплатения размер на тол таксата, с който се ощетява държавния бюджет. Що се отнася до целите на наказанието, то действително чл. 12 от ЗАНН предвижда да се въздействува възпитателно и предупредително, както върху нарушителя, така и върху останалите граждани. Но тези цели не могат да бъдат постигнати при констатираната в случая несъразмерност между ниската обществена опасност на нарушението, в сравнение с изключително високата предвидена в закона и наложена глоба, която безспорно е явно несправедлива. Напротив, евентуалното потвърждаване на електронен фиш при такава несъразмерност на тежестта на нарушението и санкцията за него не би имало възпитателен и предупредителен ефект, а би създало чувството за незаконосъобразност и несправедливост и съответно не би засилило желанието да се спазват законовите правила.

Неоснователно е и становището за законосъобразност на електронния фиш предвид, посочената в него законова възможност за анулирането му посредством заплащане на компенсаторна такса. Тази възможност не може да санира наложеното прекомерно наказание, както следва от Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23: "... правната уредба относно "компенсаторната такса" също би потвърдила непропорционалния характер на разглежданата в главното производство система от наказания с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза ...".

Независимо от горното е налице и друго самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й действала до 12.02.2024 г., т.е. както към момента на извършване на нарушението и издаване на електронния фиш е предвиждала следното:

Чл. 189ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Тоест разпоредбата не е предвиждала за нарушения по чл. 179, ал. 3б, каквото е процесното да бъде издаван електронен фиш. Възможността за издаване на електронен фиш за нарушения от вида на процесното е предвидена в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП много след като е извършено процесното нарушение, за което е съставен електронен фиш.

Следователно, след като в нарушение на закона е издаден електронен фиш, вместо нарушението да бъде установено със съставяне на АУАН и евентуално санкционирано с издаване на НП, в максимална степен са нарушени административнонаказателно производствените правила и издаденият фиш подлежи на отмяна.

Несъстоятелно е искането за изменение на електронния фиш чрез налагане на по-лека санкция. От една страна, във фиша липсват констатации относно действителния размер на неплатената тол такса, което препятства съда евентуално да определи пропорционален и справелив размер на наказанието. От друга страна, издаването на електронен фиш вместо наказателно постановление в пълна степен нарушава правото на защита на наказаното лице, в който случай единствената законова възможност е пълна отмяна на фиша.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон и правилно е отменил електронния фиш. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на касатора. Следва да му бъде присъдено платеното от него адвокатско възнаграждение от 420 лв. То не следва да бъде намалявано, тъй като е в по-нисък размер от нормативно установения.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 357 от 30.09.2024 г., постановено по нахд № 378/2024 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от същия закон, на "ПИМК" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Осъжда Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на ПИМК" ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева).

Решението е окончателно.