Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по жалбата на Д. З. Д., с ЕГН *, с адрес гр.В.,ул.”О.”, №., вх.Ж, .3, ап.11, против действията на ЧСИ Д. К., рег.№728, с район на действие ВТОС, извършени по изп.д.№*0366, изразяващи се в извършен опис на движими вещи,оформен с протокол от 10.03.2011 г. В жалбата се твърди,че на 10.03.2011 г. е извършен опис на движими вещи в гаражна клетка №3 на гаражна кооперация, намираща се на адрес гр.В., ул.”О.”, №. по искане на взискателя по изпълнителното дело „Р. /Б./” Е. гр.С. .Описаните движими вещи- кухненски шкаф, бойлер,микровълнова фурна, телевизор,монитор, етажерка,секционен шкаф,холна маса,климатик и два броя ъглови канапета, по твърдение на жалбоподателя не са нито негова собственост, нито на дружеството, което той представлява „Е.-Д.З.” ЕООД, което също е длъжник по изпълнителното дело.Те са собственост на лицето Зл. Д. М., с ЕГН * от гр.В., което лице е собственик и на недвижимия имот.Поради това, според жалбоподателя, извършените действия са незаконосъобразни и той моли да бъдат отменени.В жалбата се прави искане да бъде спряно изпълнението по изп.д.№366/2009 г. по описа на ЧСИ Д.К. В законоустановения срок е постъпило възражение от пълномощника на банката-взискател Ив. Ц. В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата.Сочи се, че описът е извършен в гаражна клетка, където е аõреса на управление на дружеството-длъжник и постоянният адрес на длъжника –жалбоподател Д. З..В тази гаражна клетка се помещава радио-ефирната централа и управлението на „Е.-Д.З.” ЕООД и тя се ползва години наред за търговската му дейност.Оспорва се представения към жалбата приемо-предавателен протокол на движими вещи като новосъздаден и антидатиран, без достоверна дата, съставен от две заинтересовани лица,поради което той не е годен като доказателство.Сочи се, че не са представени документи за покупката на описаните вещи и поради факта ,че те са открити в мястото,където се извършва търговската дейност на дружеството, може да се предполага, че са негова собственост, така както е приел и съдебният изпълнител.Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендират разноски в размер на 200 лв. По делото заедно с копието от изпълнителното дело са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Д.К.. В тях се заема становище за недопустимост на подадената жалба по две причини: на първо място жалбата е подадена от лицето Д. З. Д. лично, а не като представляващ дружеството-длъжник, а в нея се твърди,че описаните вещи не са нито на дружеството, нито на физическото лице Д. З. Д..Т.е ако се приеме,че жалбата е подадена от физическото лице-длъжник, то тя не се отнася до действия, които го увреждат и които да са включени в обхвата на чл.435, ал.2 от ГПК; На второ място, твърдението, че вещите са на бащата на длъжника З. Д. сочи на липса на правен интерес от подаването на жалбата .Длъжникът не е оправомощен да обжалва действия на съдебния изпълнител, засягащи правата на трети лица и това е отново извън обхвата на чл.435, ал.2 от ГПК.Това е предвидено в хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК и е право на третите лица, а не на длъжника,който не е засегнат от действията. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Обжалваните действия са извършени по изп.д.№*0366 на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие ВТОС.Делото е образувано въз основа на подадената молба от кредитора „Р./Б./ „ Е. гр.С. и представен към молбата изпълнителен лист №.77/24.04.2009 г. по ч.гр.д.№.83/2009 г. на ВТРС, по който са осъдени солидарно длъжниците „Е.-Д.З.” В., Д. З. Д. и К. Б. Д., двамата от гр.В., да заплатят на банката сумите 16083,00 евро просрочена главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 17.04.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, заедно с 1318,82 евро просрочена наказателна лихва ,заедно с 1471,70 лв разноски, заедно със 706 лв ю.к. възнаграждение и 712,09 лв такси ЧСИ.Обжалваният опис е извършен на движими вещи,намиращи се в гаража, използван за диспечерска дейност на дружеството-длъжник „ Е.-Д.З.” ЕООД и поради това при извършването на описа ЧСИ е приел, че те са собственост на това дружество.Жалбата е подадена от физическото лице-длъжник Д. З. и в нея се твърди, че вещите не са нито негова собственост, нито собственост на дружеството, а са на трето лице- З. Д., който му ги бил предал за временно ползване.Предвид това твърдение, съдът приема, че в случая не се касае до упражняване на личните правомощия на длъжника-физическо лице да подава жалба срещу действия на ЧСИ, тъй като той не твърди описаните вещи да са негови лични, а това означава, че сме извън хипотезата на чл.435, ал.2 от ГПК-случаите когато длъжникът може да обжалва.Ако се приеме,че жалбоподателят упражнява правата на дружеството-длъжник, което представлява, то той не е подал жалбата като представител на това дружество, а лично от свое име като физическо лице, което я прави недопустима.Освен това и в този случай, дори и да беше подадена от него като представляващ дружеството, то пак случаят е извън хипотезата на чл.435, ал.2 от ГПК, тъй като се твърди, че вещите са на трето лице –недлъжник. Съобразно твърденията в жалбата, съдът приема, че се касае до упражняване на права на трети лица-хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК, специално предвидена за защита на третите лица, при което за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване. В този смисъл жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено.При този изход на делото на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 , във вр. с ал.4 от ГПК. При така приетото, че жалбата е недопустима, съдът не следва да разглежда искането за спиране на изпълнителното дело . Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Д. З. Д., с ЕГН *, с адрес гр.В., ул.”О.”, №., вх.Ж, .3, ап.11, подадена срещу действията на ЧСИ Д. К., с рег.№728 и район на действие ВТОС, извършени по изп.д.№*0366, изразяващи се в опис на движими вещи и обективирани с протокол от 10.03.2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№507/2011 г. по описа на ВТОС. ОСЪЖДА Д. З. Д., с ЕГН *, с адрес гр.В., ул.”О.”, №., вх.Ж, .3, ап.11, да заплати на „Р. /Б./ „ Е., със седалище и адрес на управление гр.С.,община „Ср.”, ул.”Г.”, №18-20, представлявано от изп.д.А. В. А. и прокуриста М. Т. П., със съдебен адрес гр.В., ул.”М. П.”, №31, сумата 200 лв /двеста лева/ разноски по делото. Определението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |