№ 22299
*****, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110167454 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца А. А. З. против ответника
Прокуратура на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 4000 лева, предявен като частичен иск
от сума в общ размер от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищеца за незаконно обвинение в извършване на престъпление, за
което е образувано досъдебно производство № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр.
*/2023 по описа на Софийска районна прокуратура, приключило с постановление за
прекратяване от 11.06.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, ведно
със законната лихва от датата на образуване на наказателното производство- 18.10.2023г., до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1697/2023 г. по
описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. */2023 по описа на Софийска районна прокуратура, за
престъпление с правна квалификация по чл. 343б, ал. 3 НК, както и че производството е
приключило с постановление за прекратяване от 11.06.2024 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК.
Посочва, че на 18.10.2023 г., около 5.20 ч., в ******* непосредствено след
***********, управлявайки лек автомобил с марка и модел *******“, с peг. № ********, бил
спрян за проверка. Извършен бил тест с касета „*****“, който отчел положителен резултат за
употреба на бензодиазепини, след което бил издаден талон за медицинско изследване №
0176685 за ********* Ищецът бил съпроводен от полицейски служители до ВМА, където
било извършено медицинско изследване и били взети биологични проби. Издадена била
ЗППАМ № 2835/18.10.2023 г., заведена с № 23-4332-005414 в системата на ОПП-СДВР, с
която е наложена мярка временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца на
основание чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП. Ищецът бил обискиран на основание чл. 80 от
ЗМВР, съгласно Протокол за обиск на лице и бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР за срок от 24 ч. съгласно Заповед за задържане на лице peг. № 4332-900/18.10.2023г.
Твърди, че на 18.10.2023г. е било образувано ДП № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ-
1
СДВР, пр. пр. № * със съставяне на протокола от проведено първо действие по
разследването за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Посочва, че от изготвената в хода на
досъдебното производство съдебна токсикохимична експертиза peг. № И-514/28.05.2024 г. на
специализираната химикотоксилогична лаборатория към **** било дадено заключение, че в
дадените биологични проби на ищеца на се установявало наличие на алкохол, наркотични
и/или упойващи вещества и техни аналози. С постановление от 11.06.2024г. прокурор от
СРП наказателното производство по ДП № 1697/2023 на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № */2023 г.
било прекратено. Пояснява, че в постановлението за прекратяване на наказателно
производство от 11.06.2024 г. било вписано, че по същото няма привлечен обвиняем и не
била взета мярка за неотклонение, но в частта с описание на фактологията се сочело, че било
извършено деяние именно от ищеца.
Твърди, че в период от образуване на досъдебното производство до неговото
прекратяване за период от около 10 месеца претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в нравствени, емоционални и психически терзания, разстроено социално общуване, уронен
престиж и добро име в обществото, силно неудобство, чувство на унижение, притеснение и
несигурност, стрес, уплаха да управлява МПС. Воденото срещу него наказателно
производство оказало травмиращо въздействие, което засегнало драстично психическото му
равновесие, като воденото спрямо него производство създало у него усещане за недоверие в
институциите, несигурност и безизходица. Спрямо ищеца били взети мерки за процесуална
принуда, като поради образуваното досъдебно производство и предприетите в хода му
допълнителни мерки, вкл. издаване на ЗППАМ и отнемане на свидетелство за управление на
МПС, довели до негативна промяна у ищеца както в личен, така и в професионален план,
доколкото и вследствие на отнетото СУМПС бил в невъзможност да изпълнява част от
служебните си задължения - да извършва пътуване с личен автомобил, което наложило да
информира работодателя си и у представителите на работодателя възникнало съмнение
относно наличието на употреба на наркотични и упойващи вещества от ищеца и
работодателят след изтичане срока за изпитване прекратил трудовото правоотношение с
ищеца. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът- Прокуратура на Република България, в срока по чл. 131 ГПК, депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Не оспорва, че е било
образувано досъдебното производство, което е било прекратено, като излага, че ищецът не
ангажира доказателства за това кога постановлението за прекратяване на досъдебното
производство е придобило стабилитет. Изразява становище за неоснователност на
претенцията, тъй като по процесното наказателно производство ищецът не е бил привлечен
в качеството на обвиняем. Поддържа, че всички твърдени вреди са пряка последица от
действия на трето на спора лице, за които действия ПРБ не легитимирана да отговаря.
Изразява становище, че ищецът не представя писмени доказателства, които да установяват
действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от конкретното образувано
наказателно производство по реда на чл.212, ал.2 НПК. Твърди, че извършената от органите
на МВР регистрация и принудителна административна мярка са по реда на ЗМВР и не носи
отговорност за тях, тъй като не се извършват по разпореждане на прокурор. Поддържа, че
следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че образуваното наказателно производство за
умишлено престъпление не е „тежко” по смисъла на чл.93, т.7 от НК, ищецът не е привлечен
в качеството на обвиняем и спрямо него не е взета мярка за неотклонение или друга мярка за
процесуална принуда, включително не е извършена криминалистична регистрация. Оспорва
при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като завишено и несъответстващо на твърдените вреди. Искането към съда е
предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално - да бъде определен по-нисък размер на
обезщетение.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно
преследване.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди, като отговорността има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение.
В настоящия случай по предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу
него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление
за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е
престъпление; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно –
следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца
неимуществени вреди.
От приобщеното ДП № 1697/2023г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. № */2023 г. по
описа на СРП, се установява, че досъдебното производство е образувано на 18.10.2023г. като
бързо по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК за това, че на 18.10.2023 г. в **********“, с посока на
движение от бул. ********, непосредствено след *********** при извършена проверка
ищецът А. А. З. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
(бензиодиазепини), установено с техническо средство “*****“ – престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК.
Със Заповед от № 4332-900 от 18.10.2023г. ищецът е бил задържан за срок от 24ч. на
18.10.2023г. в 05:33ч.. и е бил освободен в 16:20 часа за управление на МПС в след употреба
на наркотични вещества. Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 1081428/18.10.2023г. за извършено нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като освен това е издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 2835/18.10.2023г., с която на ищеца е наложена принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. На ищеца е бил издаден
талон за медицинско изследване, след което е бил отведен във ВМА – ***** за даване кръв и
урина за установяване факта на употреба на наркотик. С Постановление от 18.10.2023г. на
мл. прокурор при СРП бързото производство е преобразувано в досъдебно производство по
общия ред, като на същата дата е назначена химическа /токсикологична/ експертиза, която да
установи дали има наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на ищеца А. З.,
взети на 18.10.2023г. Токсикологичната експертиза е изготвена на 28.05.2024 г., в
заключението на която вещото лице е посочило, че от извършените изследвания на
предоставените биологични проби, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични
вещества. С Постановление от 11.06.2024 г. наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като извършеното
от ищеца деяние не съставлява престъпление. Препис от постановлението е връчен лично на
ищеца на 17.06.2024г.
При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от фактическия състав
3
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – прекратено наказателно производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление. По делото е установено, че постановлението за
прекратяване е връчено на ищеца. Липсват данни той да го е обжалвал и по отношение на
него да е осъществен предвиденият в чл. 243, ал. 4 – 8 НПК съдебен контрол, нито пък има
данни за извършена по реда на чл. 243, ал. 10 НПК негова отмяна от прокурор от
по[1]горестояща прокуратура, нито от главния прокурор. Щом е налице прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, то
наказателното преследване срещу ищеца е било незаконно.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщетение, защото
ищецът не е имал качеството на обвиняем по наказателното производство. В тази връзка
следва да се посочи, че в практиката на ВКС, обективирана в решение № 1200/02.12.2008 г.,
постановено по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о., решение № 187 от 13.06.2012 г., постановено
по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., решение № 341 от 05.10.2012 г., постановено по гр. д. №
1310/2011 г., IV г. о., решение № 425 от 01.12.2015 г., постановено по гр. д. № 3143/2015 г.,
IV г. о., решение № 51 от 11.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2340/2020 г., IV г.
о., определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г., III г.
о., решение № 50009 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., е изразено
становище, че предпоставките за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за
обезщетяване на причинени вреди са налице и когато ищецът не е привлечен като обвиняем
с нарочен акт. В посочените решения е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/
ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по- широко
за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно- процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство,
търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Действително в
приобщеното по делото ДП № 1697/2023г. не се съдържа нарочен акт, с който ищецът да е
бил привлечен като обвиняем. Въпреки това съдът счита, че по делото безспорно се
установява, че ищецът е бил обект на наказателно производство, макар и формално
производството да се е водело срещу неизвестен извършител, като ищецът е знаел, че се
води разследване за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което
и с оглед цитираните по- горе решения на ВКС следва да се възприеме изводът, че не е
необходим нарочен акт, с който ищецът да бъде привлечен като обвиняем за реализиране на
отговорността на ответника по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В случая начинът, по който е
описан съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК в издадените в хода на бързото
/впоследствие преобразувано в досъдебно/ производство постановления, не оставя никакво
съмнение, че наказателното производство е водено срещу конкретно лице – ищеца за
конкретно престъпление, поради което и въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем,
има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при прекратяване на наказателното
производство поради липса на престъпление. От момента на проверката на полицейските
органи, установила фалшиво положителната проба за наркотици при ищеца с „дрегер“ тест –
18.10.2023г., когато е и задържан по реда на ЗМВР, непосредствено след което са приложени
по отношение на него принудителни административни мерки и е подаден сигнал за
образуване на бързо производство, ищецът е узнал за воденото наказателно производство.
Прекратяването на наказателното производство обосновава извод за незаконност на
обвинението, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че
неговото поведение е било противоправно. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца
вреди.
4
Неоснователно е и възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за
действията на служителите на МВР. Изрично е посочено в Решение № 50084 от 30.05.2023 г.
по гр. д. № 1961/2022 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, че Прокуратурата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки-
"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б"
ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено
поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Разяснено е, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно
упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на
наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на
уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са
свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди.
По правната си същност, искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е
осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата
случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но
правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи
отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата
хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща
мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за процесуална
принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ),
които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното
наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ, или не.
По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси
подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се
доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, съдебната практика
/например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение
388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ВКС, ІV ГО/ приема, че обезщетението в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се
изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме,
че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление и
цялото наказателно производство нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице
и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства,
доколкото липсват други, установяващи обратното. Когато се твърди причиняване на болки
и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
5
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички
доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания,
се допуска съответната съдебна експертиза.
В случая ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразени в нравствени,
емоционални и психически дерзания, разстроено социално общуване, уронен престиж и
добро име, силно неудобство, чувство на унижение, притеснение и несигурност, стрес и
уплаха да управлява МПС. Страхувал се, че при всяка следваща проверка може да се
повтори всичко. Ищецът ограничил социалните си контакти, тъй като близки и колеги
научили за наказателното производство. Воденото наказателно производство довело до
негативна промяна у ищеца и в професионален план, доколкото вследствие на отнетото
СУМПС е бил в невъзможност да изпълнява част от служебните си задължения - да
извършва пътуване с личен автомобил, което наложило да информира работодателя си,
който се усъмнил относно наличието на употреба на наркотични и упойващи вещества от
ищеца и след изтичане срока за изпитване е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Неимуществени вреди, които ищецът твърди, че е претърпял, и за които претендира
обезщетение – нравствени, емоционални и психически дерзания, разстроено социално
общуване, уронен престиж и добро име, силно неудобство, чувство на унижение,
притеснение и несигурност, стрес, са изцяло в рамките на обичайните вреди, за които според
съдебната практика не са необходими строго формални доказателства. В случая тяхното
настъпване не само не се опровергава, а дори се потвърждава от събраните по делото при
разпитите на свидетелите гласни доказателства. Така свидетелката А. В. е посочила, че
ищецът е бил тъжен и се е притеснявал от евентуалното бъдещо наказание, което може да му
бъде наложено и от възможността за цял живот да остане известен като наркоман. Колегите
на ищеца и негови приятели са подмятали помежду си, че той е наркоман, като освен това за
случая са разбрали и неговите родители. Изпитвал страх да не му бъде извършена поредна
проверка, притеснявал се от патрулки и полицаи, като при една от проверките е изпитал и
паник атака. Свидетелят н. З. е посочил, че когато е била извършена полевата проверка за
наркотици, ищецът се е обадил по телефона и е бил силно притеснен и е плачел. По време на
наказателното производство ищецът бил изнервен и притеснен, като особено се притеснявал
взетата му проба да не бъде подменена и да даде положителен резултат. Част от приятелите
на ищеца се отдръпнали от него, защото мислели, че е наркоман, като дори родителите му
имали подобни опасения. Установява се, че отнемането на свидетелството за управление на
МПС на ищеца е оказало негативно влияние върху ежедневието му, доколкото е изпитвал
затруднения в личното си придвижване По време на досъдебното производство ищецът се е
притеснявал кога ще излезе пробата и кога ще му върнат книжката. Изпитвал притеснения да
не бъде спрян за проверка, а при някои от извършените проверки ищецът започвал да
трепери. Показанията на свидетелите А. В. /живееща на семейни начала с ищеца/ и н. З.
/брат на ищеца/ съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК като последователни,
непротиворечиви и логични, като същите не разкриват недостоверност, преднамереност
и/или непълнота.
Съдът обаче не намира за доказано, че прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца е резултат от незаконното обвинение и от образуваното наказателно производство.
По делото е представена заповед от 26.04.2024г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, който е изпълнявал длъжността „монтажист“, с „*****, като се
установява, че същото е било прекратено от работодателя след изтичане на срока за
изпитване по чл. 71, ал.1 КТ. В тази заповед не са посочени конкретни причини за
прекратяване на трудовия договор, различни от изтичане на срока за изпитване, но това не е
и необходимо, доколкото е необходимо единствено писменото изявление на страната, в
чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат
причините, които са мотивирали страната да прекрати договора – така Решение № 11 от
6
24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Следователно от самата заповед
не може да се съди дали прекратяването има връзка с образуваното наказателно
производство. Съдът намира, че такава връзка не може да се установи и от свидетелските
показания. Свидетелката А. В. е посочила, че полицията е извършила контакт с работодателя
на ищеца и той се е усъмнил, което е повлияло на работата. Не се установява от тези
показания обаче обажданията на полицията и образуваното наказателно производство да са
имали някакви връзка с прекратяването на трудовото правоотношение. Не може да се
почерпи информация в този смисъл и от показанията на свидетеля н. З.. Последният е
посочил, че ищецът е трябвало да бъде съкратен, тъй като работодателят е имал очаквания
за бъдещи работни ангажименти с трети лица, които очаквания не са се оправдали. Не се
установява причините за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, изпълняващ
към този момент трудови функции като монтажист, да са лежали в образуваното
наказателно производство и лишаването на ищеца от правоспособност да управлява МПС.
Дали работодателят след това е имал нужда единствено от шофьори няма значение по
делото, тъй като ищецът изначално не е заемал такава длъжност. Поради това, съдът намира,
че не е доказано воденото наказателно производство да е довело до негативна промяна при
ищеца в професионален план.
Предвид разпоредбата на § 1 ЗР ЗОДОВ и даденото задължително тълкуване по т. 11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за търпените
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД,
като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между
вредите и незаконните актове на правозащитните органи. С оглед даденото задължително
тълкуване с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Съобразно предмета на предявения иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ относимите обстоятелства при определяне на размера на
дължимото обезщетение са тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други
мерки за процесуална принуда, броят и интензивността на извършените с участието на
обвиняемия следствени действия, продължителността на наказателното производство,
преживените от пострадалия страдания и тяхната интензивност.
При определяне размера на обезщетението в конкретния случай съдът съобрази, че
ищецът е бил обект на разследване за деяние, съставляващо умишлено престъпление от общ
характер по чл. 343б, ал. 3 НК, което обаче не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а и освен
това ищецът формално не е бил привлечен като обвиняем. Отделно от това, макар и по
отношение на ищеца да не са били взети мерки неотклонение, както вече беше посочено,
във връзка с образуваното досъдебно производство са постановени задържане на ищеца за
срок от 24 часа и временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, което
допълнително е нанесло морални вреди и ограничения на същия. Във връзка със
задържането обаче следва да се съобрази, че ищецът е бил освободен преди изтичане на
срока за задържане. Наказателното производство е продължило около 8 месеца, като
въпреки че се е развило и е приключило в разумен срок, несъмнено се е отразило негативно
на психиката и личността на ищеца, доколкото в посочения период от време последният е
живял в неизвестност дали ще бъде му повдигнато обвинение за престъплението, за което е
бил разследван. Същевременно не се установява продължителността на наказателното
преследване да се дължи на недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца.
На следващо място, при определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и
характеристичните данни на лицето, което е с чисто съдебно минало (без предходни
осъждания, макар и с данни за наличие на нарушения по ЗДвП), поради което несъмнено
воденото наказателно производство се е отразило негативно върху психиката му като
неосъждан човек. Съдът съобрази и конкретно извършваните с участието на ищеца
процесуалноследствени действия – извършен е обиск и е взет биологичен материал за
назначената експертиза, като след това макар и ищецът да е призован за разпит, такъв не се
7
установява да е бил извършен. Съобразен е и видът на причинените му неимуществени
вреди, свеждащи се до отрицателни емоционални преживявания, засягане на честта и
достойнството на ищеца и появата на страх и паник атаки при вида на полицаи, както и
техния интензитет, който не се установи, че надхвърля обичайното за ситуацията, като
изрично следва да се съобрази, че от показанията на свидетеля н. З. се установява, че страхът
от полицаи е намалял, след като наказателното производство е било прекратено, като
ищецът след този момент се е успокоил и се чувства по-добре.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди в полза на ищеца вследствие на незаконното
обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК следва да бъде определен на 2000 лева, като
съдът намира, че по този начин ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените
вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Следователно искът за обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен – за сумата от 2000 лв., а за разликата над нея до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне.
Върху определеното обезщетение се дължи от ответника и законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. По делото няма данни постановлението за прекратяване да е било обжалвано
от ищеца след връчването му на 17.06.2024г., поради което следва да се приеме, че същото е
влязло в сила след изтичане на седемдневния срок за обжалването му на 25.06.2024г., като от
тази дата следва да се присъди законната лихва, а за периода от 18.10.2023г. до 24.06.2024г.
тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и частичното уважаване на исковата претенция следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в полза на ищеца, съобразно уважената
част на иска.
Същият е заплатил държавна такса в размер на 10,00 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева. Насрещната своевременно е навела възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно.
Независимо, че в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че когато
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съдът намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с
което се приема, че при извършване на преценката относно размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения /така и Определение № 1717 от
08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; Определение №
343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за
определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и
правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера и броя на
предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на
производството. В тази връзка съдът съобрази, че размерът на предявения иск не е висок,
както и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и/или правна
сложност. Макар и да се проведени две открити съдебни заседания, това е станало не поради
сложността на делото, а с оглед неводеното на единия допуснат на ищеца свидетел, както и
с оглед непредставянето в срок на изисканото досъдебно производство. Събраните писмени
доказателства не се отличават с голям обем, а разпитаните свидетели са само двама, като не
8
са изслушвани заключения на вещи лица. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената
адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от 700
лева, като именно тази сума следва да се приеме като база, въз основа на която да се изчисли
по съразмерност припадащото се на ищеца адвокатско възнаграждение.
При това положение, в полза на ищеца се следват разноски в общ размер на 355 лева
– 5,00 лева за държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: *****, *****, да заплати
на А. А. З., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер от
2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е
образувано досъдебно производство № 1697/2023 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. №
*/2023 по описа на Софийска районна прокуратура, приключило с постановление за
прекратяване от 11.06.2024 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск за разликата над
2000 лева до пълния размер на иска от 4000 лева, предявен като частичен от сума в общ
размер на 10 000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 18.10.2023г. до
24.06.2024г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: *****, *****, да заплати
на А. А. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер от 355,00 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9