РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 08.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
дванадесети септември две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Мария Николова, сложи за разглеждане докладваното
от съдията Паралеева АНД № 168 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 18-0347-000506 от 21.05.2018г., издадено от Началника на РУП Пирдоп към
ОДМВР София, с което на В.Я.Я., ЕГН: ********** на основание чл.53 ЗАНН и
чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В издаденото НП е посочено, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо
10 контролни точки.
Жалбоподателят В.Я. обжалва чрез процесуалния си представител адв.А.Т. от САК издаденото
НП, считайки същото за опорочено от процесуална и материална страна. С жалбата
се излагат доводи в подкрепа становището на жалбоподателя относно издаденото
НП, както и по същество на искането му за неговата отмяна, а именно: че Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в присъствието само
на един свидетел при законово изискване за съставянето му в присъствието на
най-малко двама свидетели; че не е прецизирана нарушената законова норма, тъй
като чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП има няколко предложения, а не е вписано от кое от тях
се обхваща процесното нарушение, поради което се е получило смесване на
фактически състави на няколко различни административни деяния и което е лишило
жалбоподателя от възможността да упражни правото си на защита; че фактическата
обстановка, описана в НП се различава от действителната, а полицейската
проверка, довела до установяване на фактите е била формална.
Жалбоподателят В.Я. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощения
представител - адв. А.Т., който участва в производството по делото. В хода по
същество адв.Т. иска от съда да отмени издаденото НП. В пледоарията същият
заявява, че обосновава искането си с посоченото в жалбата, но излага и конкретни
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, свързани с установеното
обстоятелство, че на жалбоподателя не само не е връчван талон за медицинско
изследване, но и той не се е подписал на издадения талон. Адв. Т. акцентира на
факта, че доверителят му, макар да има административни наказвания по ЗДвП, не е
допускал нарушение, свързано с употребата на алкохол. Жалбоподателят Я.
заявява, че всъщност не е съгласен с показанията на дрегера, не се е подписвал
на талона за медицинско изследване и че признава, че има множество допуснати
нарушения на ЗДвП, но не употребява алкохол и никога не е санкциониран до
настоящия момент за употреба на алкохол.
Административнонаказващият орган РУ-Пирдоп, както и РП-Пирдоп не изпращат
представител в с.з. и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.Я.Я. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно
издадено СУМПС № *********, валидно до 16.01.2023г., категория В и се води на отчет при ОДМВР Враца.
На 15.05.2018 г., около 22.00 часа В.Я.Я. управлявал МПС л.а „Пежо 406“ с
ДК № ВР5033СВ в гр. Златица. На ул. „Гео Милев“ в близост до ресторант
„Тасманийски дявол“ автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители
при РУ Пирдоп- свидетелите П.Ч. и П.З., тъй като не му светели задните светлини.
Свидетелите усетили мирис на алкохол докато разговаряли с проверяваното лице,
поради което в рамките на извършената
проверка Я. е изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7410 ARSKO 0291, който отчел концентрация
на алкохол в издишания въздух от 1,09 ‰. За констатираното
нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 506956/15.05.2018г.,
предявен на водача и подписан от него без възражения. Такива по реда на чл. 44,
ал. 1 ЗАНН не са постъпили. Контролните органи издали талон за изследване с № 0020432. Въз основа на
издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, като
наказващият орган е възприел показанията на техническото средство „дрегер“ -
1,09 ‰ и наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на
1000.00 лв. и "Лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за административно нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от събраните по делото
доказателства, а именно: приетите и приобщени в хода на процеса писмени
доказателства - АУАН бл. №506956/15.05.2018 г., талон за изследване №0020432,
заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач на името на В.Я.Я., както и гласни доказателства - показанията
на свидетелите П.К.Ч. и П.Л.З..
Административнонаказателното производство
е започнало и атакуваното НП е издадено въз основа на съставен от мл.автоконтрольор
П.К.Ч., заемащ длъжност в сектор „КАТ” при РУ-Пирдоп на 15.05.2018г., акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, бланков № 506956
против жалбоподателя В.Я., за това, че на 15.05.2018г. около 22,00 часа в гр.Златица,
на ул. „Гео Милев” в близост до ресторант „Тасманийски дявол“ управлява в
посока с.Челопеч лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ВР5033СВ, собственост на Емил Я.Я., като: водачът управлява МПС
след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест-дрегер 7410
№ARSK0291, тариран до август
2018г., скалата на който отчела 1.09 ‰ алкохол в издишания въздух, с което
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на
един свидетел-очевидец. Актът е подписан от лицата, посочени в него, като в
графата за обяснения/възражения след запознаване със съдържанието на акта съдът
не установи наличието на вписвания от страна на лицето, посочено като
нарушител. От името на актосъставителя П.К.Ч. е издаден талон за медицинско
изследване бл.номер 0020432, екземпляр от който не е връчван на жалбоподателя и
в който с ръкописен текст е изписано „Приемам“ /в графата, попълвана от
проверяваното лице, относно показанията на техническото средство/, но липсва
подпис на проверявания. Долната част на талона за изследване не е попълвана.
В законоустановения три-дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени възражения от страна на жалбоподателя.
На 21.05.2018г. и издадено НП, с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя Я., за това, че на 15.05.2018г. управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително. Нарушението и фактите по него са описани по същия начин, както в АУАН. С издаденото НП на жалбоподателя е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. С издаденото НП, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, е посочено, че
се отнемат на водача общо 10 контролни точки. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя Я. на 11.06.2018г.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание актосъставителят П.К.Ч. поддържа констатациите си от АУАН. Заявява,
че си спомня за процесния случай, без да си спомня обаче конкретната дата, при
който случай жалбоподателят е спрян на ул. „Гео Милев“ в гр.Златица за проверка,
тъй като не му светели задни светлини и бил проверен и за алкохол. Същите
обстоятелства заявява и свидетелят П.Л.З.. Установената концентрация на алкохол
при Я. свидетелят Ч. си спомня, че е била малко над 1 промил. Свидетелят Ч.,
както и другият, разпитан свидетел- П.З., са усетили миризма на алкохол при
разговора с проверяваното лице и твърдят Я. да е признал, че е употребил
алкохол. Свидетелят Ч. няма ясен спомен дали е издал талон за изследване.
Мисли, че е издал такъв, но лицето е приело показанията на уреда. На свидетеля
е предявен талона за изследване и той заявява, че липсата на положен подпис от лицето-нарушител
се дължи на пропуск, но тъй като това лице е написало „приемам“ показанията на
уреда, долната част на талона не се попълва и не му се дава екземпляр.
Свидетелят З. не си спомня подробности, свързани с издаването на талона за
изследване. И двамата свидетели обаче сочат, че екземпляр от АУАН е връчен на
нарушителя. Свидетелят З. е категоричен, че дрегерът, с който е осъществена
проверката е бил тариран. Поради неналичие на основания за критика, съдът
кредитира като обективни, логични и непротиворечиви показанията на свидетелите Ч.
и З..
Видно от справката за нарушител/водач
на името на В.Я.Я., същият има множество налагани наказания във връзка с
нарушения по ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно
основание чл.59, ал. 1 ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА
поради основания, различни от изложените в жалбата на В.Я., но споменати от
неговия процесуален представител в хода по същество на делото.
Съдът, след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП, намира че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия за тези действия. По
делото е представена и приета Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, удостоверяваща материалната
компетентност на актосъставителя като контролен орган, с правомощия да съставя
актове за установяване на нарушения по ЗДвП /т.1.3. от заповедта/, както и тази
на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП /т.2.8 от заповедта/. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.40 - 43 ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя,
както се твърди в жалбата.
На първо място, посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не променя извода
за спазване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели законово
съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта. В чл. 40 ал.1-4 от ЗАНН е посочено в
присъстването на кои лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов
представител, следва да присъстват свидетелите, присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие
на свидетел или свидетели - очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква
някакъв специален брой на тези свидетели, който извод не се променя от употребата на множествено
число „свидетели“ в разпоредбата.
В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели,
присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи
в АУАН. В настоящия
случай, бе безпротиворечиво установено от събраните в хода на делото
доказателства, че АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно
постановление, е съставен в присъствието само на един свидетел, който е
очевидец на установяване на нарушението.
На следващо място, словесното описание на нарушението, което в случая е
пълно, санира липсата на посочване цифрово на предложението от нарушената
разпоредба до такава степен, че този порок бива считан в практиката за
неналичен. Непосочването на предложението от конкретната алинея на съответния
текст при цифрово отразяване на квалификацията, не представлява нарушение, при
положение, че предложението е изписано словесно. Такова е схващането дори на
ВКС по дела от наказателен характер, които имат за предмет деяния с още
по-висока степен на обществена опасност в сравнение с административните
нарушения и спазването на правата на страните по тях се следи с още по-голяма
стриктност /вж. напр. Решение №5/27.01.2015 по дело
№1733/2014 на ВКС, НК, III н.о./. Такъв е и правилният, според настоящия състав, подход, лишен от излишен
формализъм, в случай че нарушението, установено от доказателствата по делото, е
било ясно индивидуализирано словесно и текстово, така че соченото за нарушител
лице да може да разбере за какво точно нарушение се ангажира неговата
отговорност. Безспорно прецизността в квалификацията е предимство и осигурява
законова перфектност на обжалвания акт, но липсата на посочване кое предложение
на разпоредбата е нарушено, не е основание за отмяна, щом останалите условия за
законосъобразността му са налице.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл
законосъобразно и след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на
нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на
15.05.2018 г., а НП е от дата 21.05.2018 г.
Наказателното постановление, от което се поражда отговорността за
жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с
реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка, липсата на която е най-често допусканият недостатък в
съдържанието на тези актове. Такъв недостатък в конкретния случай няма, а
нарушението е описано пълно и точно чрез описание на времето, мястото,
автомобила на нарушителя, самото нарушение и посредством какъв уред то е било
установено.
Въпреки
гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
а и неправилно поради недоказаност на нарушението. Това е така поради следните съображения:
Редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, е този,
установен в Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.2
от цитираната наредба,
в редакцията от 28.07.2017 г. /в сила от 30.09.2017г./, в
акта за установяване на административно нарушение и в протокола за установяване
на наркотични вещества или техни аналози по ал.1 контролният орган вписва часа и
начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията
на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за
изследване. Това изискване
е императивно, независимо дали лицето приема или не показанията на техническото
средство. В АУАН от 15.05.2018 год. по описа
на РУ-Пирдоп,
бл.№506956
не е отразен номера на талона за изследване. Изискването за отразяване на
номера на талона е в кумулативна
връзка с останалите реквизити на АУАН. Освен това, както стана ясно от събраните доказателство, в талона за
изследване, под изписания текст „Приемам“ липсва положен подпис на
проверяваното лице, от където следва, че липсва и израз на волята на лицето
дали приема или не приема показанията на техническото средство. Показанията на
свидетелите относно този факт също не са категорични. Следователно, не може да
се установи по безспорен начин приело ли е лицето показанията на дрегера и
изразило ли е категорично съгласие с тях, а при евентуалното му несъгласие с
тях, каквото бе изразено в съдебно заседание, е следвало контролния орган да му
предложи да избере контролен начин за изследване употребата на алкохол- с
доказателствен анализатор или лабораторно изследване, както предвижда чл.6,
ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017г. в приложимата редакция. Непредоставянето на тази възможност, неразясняването на същата и
невръчването на препис от талона за изследване рефлектира в правната сфера на
проверяваното лице по начин, засягащ в съществена степен правото му на защита.
Процедурата в Наредба № 1/19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози е строго формална, и урежда отговорностите на
полицейските служители, ангажирани с дейността по контрол за употреба на
алкохол. Неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на
отговорните лица, включително да проследят вписването на лицето в талона дали
приема показанията на техническото средство и полагането на негов подпис, води
до нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление, доколкото са различни задълженията
на контролните орган в двата случая- при приемане на показанията и при
неприемането им. В конкретния случай съдът не установи в талона за изследване
за употреба на алкохол да е отразена надлежно волята на нарушителя дали приема
или не приема показанията на техническото средство и при съобразяване на това
обстоятелство следва да се приеме, че контролните органи са били длъжни да
действат като в хипотеза на неприемане на показанията от страна на проверявания
и да му връчат препис от талона, разяснявайки му и предлагайки му повторен тест
с доказателствен анализатор или лабораторно изследване, което в случая не е
сторено. Изложеното води до издаване и на незаконосъобразно наказателно
постановление за нарушение на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, поради което същото
следва да бъде отменено изцяло.
Доколкото съдът намери, че следва да отмени обжалваното
НП по отношение санкцията, наложена на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, а
именно: глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от правоуправление за 12 месеца,
то следва да повлече отмяна и в частта, с която на Я. са отнети 10 контролни
точки, тъй като отнемането им е извършено за вмененото на Я. нарушение на ЗДвП по силата на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от
23.03.2018 г.).
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0347-000506 от 21.05.2018г. издадено от Началник на
РУ-Пирдоп към ОДМВР София, с което на В.Я.Я., ЕГН: **********, на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП
са наложени административни наказания Глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и са
му отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в 14-дневен
срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: