Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260041 28.09.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и шести август две хиляди и двадесета година
в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№426 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Пазарджишки районен съд №457 от 20.04.2020г. постановено по гр.д.№828/2019г. по
описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „В.И
К.У.“ ЕООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. „************" ***,
представлявано от управителя А. И. У., против Л.С.Б., ЕГН-**********, с адрес: *** , иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „В.И К.У." ЕООД, ЕИК-********, за следните
суми: главница в размер на 332,24 лв. по неплатени
месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води; мораторна лихва върху главницата в размер на 29,09 лв. за периода от
17.10.2015 г. до 05.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /17.10.2018г./ до
окончателното им изплащане, за които суми е
издадена Заповед №2296 от 22.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4173/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
Решението се обжалва изцяло от ищеца в
производството пред първата инстанция “В.И К.У.“ ЕООД гр.П. чрез адв.Д.С. с
доводи за порочност като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и със събраните по делото доказателства.Твърди се, че съдът е
изградил неправилно фактическо положение довело до неправилен краен извод на
съда.Счита жалбоподателят, че исковата
претенция е редовна и доказана по основание и по размер, с посочен период на
претендираната главница и мораторна лихва.Твърди се, че обстоятелството, че
отчитането на потреблението не е
ежемесечно извършвано, не може да
носи негативи за дружеството доколкото съгласно чл.24 от ОУ потребителят
е длъжен да осигури свободен и безпрепятствен достъп на легитимните длъжностни
лица на ВиК дружеството при извършване на отчет на водомерите,като от
свидетелските показания се налагал извода, че инкасаторът се е опитвал да
отчита водомера всеки месец, но не му е осигуряван достъп,поради което няма
основание ВиК оператора да бъде санкциониран заради недобросъвестно поведение
на инкасатора. Коментирана е и разпоредбата на чл.24 ал.3 от Общите условия за
отчитане на водомера в удобно за страните време и в срок не по-дълъг от 1
година от последното отчитане в случаите на отсъствие на потребителя или на
негов представител, както и когато потребителят не е съгласен с фактурираните
количества вода; че служителите на ВиК нямат право да влизат в имотите на потребителите
без тяхно разрешение и съдействие,като при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностно лице на оператора за период по-дълъг от 1година се
съставят протоколи като в случая са съставени 6 протокола, удостоверяващи
отказан достъп от страна на ответника за периода 10.03. 2014г. до 03.04.2018г.,
представени по делото при спазване на процедурата на чл.24 ал.4 от ОУ, с
посочен в тази връзка свидетел, който е длъжностно лице на оператора на
длъжност „инкасатор“ и за него няма въведено изискване за посочване на ЕГН,
обратното на които било възприето от решаващия съд. Коментирана е и
разпоредбата на чл.49 от ОУ за изчисляване изразходваното количество питейна
вода по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на вода със
скорост 1м/сек за периода до предишен реален отчет, не по-дълъг от 6месеца.
Излага се и довод, че във ВиК
дружеството няма данни ответникът да е пожелал преустановяване на
водоподаването; нито молби, документи и заявления, че не желае да ползва от услугите на В и К оператора,поради
което се навежда извода, че ищцовото дружество добросъвестно е изпълнило поетите задължения.Твърди се, че няма данни и
за промяна на собствеността на жилището, където са начислявани процесните суми,
нито откриване на нова партида, промяна или закриване на стар на абоната Л.Б.,
абонатен номер. Коментират се изводите на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установила, че при начисляваното
количество потребена вода са спазени изискванията на действащите ОУ и
Наредба №4 като начисленото количество вода съвпада с отчетеното, както и че липсва оспорване от страна на ответника на
размера на дължимите суми за потребено количество вода.Моли да се отмени
обжалваното решение и се уважи предявения от ищеца иск с присъждане на
разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Л.С.Б. чрез
назначения му по делото особен представител адв. А.Г., в който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна.Счита,че обжалваното решение е правилно,
мотивирано, законосъобразно и
кореспондира със съдебната практика. Повтарят се доводите на
първоинстанционния съд касаещи установената фактическа обстановка и
неустановеност на доставеното на потребителя количество питейна вода от ВиК оператора, отведеното и причислено по
партидата му; че фактурите издадени от
оператора установяват единствено задълженията на абоната и ползвани от експерта
по делото; че операторът не е изпълнил
задължението си стриктно да отчете показанията на средствата за
измерване и да фактурира измереното количество, което водело от своя страна до
недоказаност на дължимостта на
претендираните от него суми. Не било установено да е доставено на
абоната за периода 17.10.2015г. до
17.10.2018г. твърдените количества питейна вода независимо от представените по делото фактури и справки от
страна на ищеца. Коментира се и разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системите и че В и К услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетените данни се отбелязват в карнети заедно с дата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител като при невъзможност за отчитане, както е в
конкретния случай, се счита че е налице отказ за осигуряване на достъп, който
се удостоверява с протокол подписан от длъжностно лице и поне един свидетел; че
по делото не била представена методиката по която ищецът е изчислил
количеството вода, претендирано към потребителя.Счита, че правилно съдът е
приел, че обема на предоставената ВиК услуга не е доказана и е нарушена
процедурата по Наредбата и ОУ досежно неподписани от потребителя карнети или
при неосигурен достъп от един свидетел с посочени имена и с ЕГН, като липсата
на ЕГН водело до негодност на извършения отчет, както и съставянето на протокол
за 1 г., а не ежемесечно при нефигуриращ дори и подпис на свидетел, както и че
фактурите са частни свидетелстващи документи съдържащи изгодни за автора
факти.Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма направени доказателствени искания
от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на „В.И К.У.“ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79
от ЗЗД, във връзка с чл.3 т.1, чл.4 т.1,чл.5т.6,чл.6 т.6 и чл.33 ал.2 от Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация в ликвидация“ ЕООД-гр.П. чл.44 от същите Общи условия във връзка с чл.86
от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си
молба подадена на 21.02.2019г. против Л.С.Б.,
ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ищецът „В.И К.У.“ ЕООД /“ВИКУ“
ЕООД/-гр.П. ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.П. ул.“************“
№6, представлявано от управителя А.У., като правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация-в ликвидация“ ЕООД, -в ликвидация, Е ИК822106665, със същото седалище и адес на
управление, представлявано от ликвидатора Д.Г.В.., чрез пълномощника си адв. Д.А.С.
***, надлежно упълномощена на представлява дружеството, твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Л.С.Б.,
с посочени ЕГН, постоянен и настоящ
адрес,***, по което е образувано ч.гр.д.№4173/2018г. по описа на същия
съд, и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №2296 от
22.10.2018г. по чл.410 от ГПК, с която на ответника е разпоредено да заплати на
ищцовото дружество сумата от 492.25лв главница по непратени месечни фактури,
дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води,мораторна лихва върху главницата
в размер на 69.16лв за периода
30.04.2014г. до 05.09.2018г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-17.10.2018г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 175лв, включващи 25лв държавна такса и 150лв адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие
по реда на чл.15 от Търговския закон ТЗ/ “Водоснабдяване и канализация -в
ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик е прехвърлено безвъзмездно на настоящия ищец
„ВИКУ“ ЕООД правото на собственост върху цялото си търговско предприятие, ведно с всички пасиви и активи
на предприятието съгласно разпореждане на Министерския съвет №7 от 29.12.2017г.
Твърди се още, че за ищеца като правоприемник
на дружеството в ликвидация и предвид обстоятелството, че издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№4173/2018г. е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, е възникнал правен
интерес да предяви настоящия иск по чл.422 от ГПК. Дружеството поддържа, че в
отношенита между страните по делото са приложими Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори “ ВиК“ ЕООД гр.П. одобрени от
ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ с Решение №ДУ-071 от 17.907.2006г. и
действащи към момента на предявяване на исковата молба ОУ за предоставяне на ВиК
услуги и на потребители от ВиК оператор “Водоснабдяване
и канализация в ликвидация“ ЕООД гр.П. одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1
т.5 от ЗРВКУ и решение №ОУ-09 от 11.08.2014г.-т.26. Твърди се, че ответникът е
ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №*********, с
адрес гр.П. ул.“Л.“ №2, ет.10, ап.45, за което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода 10.03.2014г.-05.09.2018г. от “ВиК“ ЕООД в
ликвидация, изискуеми съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от ОУ, одобрени с решение
№ДУ-071 от 17.07.2006г.; чл.33 ал.2 и чл.44 от ОУ от ОУ одобрени с решение №
ДУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР. Твърди се, че ответникът в продължение на
години не е заплащал доставеното му количество питейна вода и отвеждане на
каналната вода и се явява неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната сума; че
общата дължима сума е в размер на 561.41лв от които 492.25лв-главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води, съгласно счетоводна справка-извлечение и мораторна лихва върху
главницата в размер на 69.16лв. за периода 30.04.2014г. до 05.09.2018г. Ищцовото
дружество претендира присъждане и на законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателото изплащане на вземането, разноските в
заповедното производство от 175лв, от които 25лв за държавна такса и 150лв за
адвокатско възнаграждение,както и разноските по исковото производство между
които 25лв за държавна такса и 360лв адвокатско възнаграждение.Моли да се
приеме за установено по отношение на ответника Л.С.Б.,че съществува вземане за
ищцовото дружество“В.И К.У.“ ЕООД гр.Пазарджик като правоприемник на „ВиК“ ЕООД
в ликвидация-П. по заповед за изпълнение
на парично задължение №2296 от 22.10.2018г. по чл.410 от ГПК издадена по
ч.гр.д.№4173/2018г. по описа на РС-П. за сумите-главница от 492.25лв, мораторна
лихва от 69.16лв за периода от 30.04.2014г. до 05.09.2018г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлениието до
окончателното изплащане на сумата както и 175лв съдебно-деловодни
разноски по делото, от които 25лв държавна такса и 150лв адвокатски хонорар.
Ответникът по
иска Л.Б., участващ производството чрез назначения му особен представител по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца, адвокат А.Г. ***, излага доводи
за допустимост на исковете, но за неоснователност по същество. Излага се довод
за погасяване на претенцията по давност при условията на чл.111, буква“в“ от ЗЗД предвид характера й на периодични платежи, доколкото се касаело за
повтарящи се задължения за предаваде на пари и други заместими вещи, имащи един
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащания изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите
да са равни на плащанията и да са еднакви.Посочва се, че тригодишния
давностен период започва да тече от падежа на всяко задължение по фактури и
следва да бъде зачетена датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК на 05.09.2018г. На второ място се излагат доводи за неоснователност на
претенцията поради неизправност на В и К оператора, поради неизпълнение на
задължеинята му относно отчитане на
показанията на средството за измерване и фактуриране на измереното количество. Цитира
се разпоредбата на чл.8, т.6 от ОУ за сроковете и условията за отчитането на
потребеното колическо вода, което следва да се извършва за период не по-дълъг
от 3месеца /чл.21 ал.1 т.2 и ал.2/ и че представената услуга се заплаща на база
на така измереното количество и въз основа на ежемесечно издавани от оператора
фактури-чл.31 ал.1 от ОУ, като задължението за плащане от абоната възниква след датата на фактурирането; че ищецът не е
доказал дължимостта на процесните суми. Цитира се и разпоредбата на чл.32 ал.4
от Наредба №4/2004г. според която отчетните
данни по ал.2 и ал.3 се установяват чрез отбелязване в карнета,заедно с датата
на отчитане на общия водомер и на
инидивидуалните водомери и подписа на потребителите.Оспорва се достоверността на представените от ищеца
карнети като частни писмени документи, неползващи се с обвързваща формална
доказателствена сила, тъй като не носят подписа
на издалото ги лице, в случая инкасатора; че според съдържанието на карнетите срещу всяка
дата по години,за периода от м.03.2014г. до 12.2018г. включително е отбелязано
неосигурен достъп или отказ от достъпа. Посочва, че в чл.35 ал.5 от Наредбата и
чл.22 ал.4 от ОУ е регламентиран реда за удостоверяване отказа от осигуряване
на достъп и несъгласие на потребителя с измерените количества вода, а именно
съставяне на протоколи с подпис на свидетел;че представените пет броя протоколи
са по един за всяка година за периода 2014г.-2018г.,но не и за всеки месец
поотделно,когато е извършено отчитането, съгласно приложените карнети и че
поради обстоятелството, че ответникът живее в етажна собственост, ищцовото
дружество е следвало да представи доказателства за броя на обитателите,протокол,
подписан от оператора и упълномощен представител на етажната собственост,
съгласно чл.39 ал.3 от Наредбата. Излага се и довод, че липсва подпис в карнета,
въз основа на записванията в него се издават данъчни фактури,които създават
задължението на потребителя да заплати предоставената услуга.Счита при това
неправилно отчитане и некоректно водене на карнета, че не е налице реална база,която да послужи за
реализиране на договорната отговорност на ответника, което води в тази връзка
тези карнети да не се кредитират като доказателства по делото. Същинско оспорване
истинността на докумените представени от ищцовото дружество не е заявено от
ответника нито е открито производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК.
Във връзка с
депозирания отговор на исковата молба с направеното възражение на настъпила
погасителна давност за част от претенцията, от страна на ищцовото дружество е
направен частичен отказ от иска за задължението на потребителя за периода 10.03.2014г. до 17.10.2015г. в
размер на 150.19лв към главницата и 40.07лв мораторна лихва, като се поддържа претенция
за главница в размер на 332.24лв за периода 17.10.2015г. до 17.10.2018г. /обхващащ
период от 3години преди подаване на заявлението до заповедния съд/ и мораторна
лихва от 29лв или общо за сумата от 361.33лв., като производството в останалата
част е частично прекратено.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
По делото няма
спор, а това се установява от събраните
доказателства, че ответникът е потребител на В и К услуги, а ищцовото дружество, респективно неговия
праводател “Водоснабдяване и канализация“
ЕООД в ликвидация гр.П. е В и К оператор, имащ задължение да доставя на
потребителите питейна вода с питейни качества, съгласно изискванията на действащото
законодателство и/или отвежда и/или пречиства отпадъчните води /чл.7 т.1 от ОУ
от 2014г./. От своя страна потребителят на ВиК услуги има задължение да заплаща
ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането /чл.5 т.6
във връзка с чл.33 ал.2 от ОУ/.Разпоредбата на чл.33 ал.1 от ОУ предвижда ,че
ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или при служебно
начисляване на количества.
Установява се, че на 18.10.2018г. пред Пазарджишки районен
съд е инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК от заявителя „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“
ЕООД-в ликвидация, със седалище в гр.П.с искане да бъде издадена срещу длъжника
Л.С.Б. *** заповед за изпълнение на
парично задължение за следните
суми-главница от 492.25лв, дължима по неплатени месечни фактури за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води
и мораторна лихва от 69.16лв за
периода от 30.04.2014г. до 05.09.2018г. и разноски по делото от 175лв от
които 25лв за държавна такса и 150лв
адвокатски хонорар. В заавлението е посочено, че дължимото плащане е за ползване на В и К
услуги от въпросния абонат с абонатен номер №*********, за които са издадени
месечни фактури за главница и мораторна липхва за периода
10.03.2014г.-05.09.2018г. от „В и К- ликвидация“ ЕООД, в ликвидация, гр.П. дължими
съгласно чл.31 ал.2 и чл.42 от ОУ, одобрени с решение №071 от 17.07.2006г. на
ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от ОУ, одобрени с решение ОУ 09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР. Издадена е от
Пазарджишки районен съд въз основа на заявлението и образуваното
ч.гр.д.№4173/2018г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2296 от 22.10.2018г. с която е разпоредено
длъжникът Л.С.Б., с посочен постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ВиК“
в ликвидаиця“ ЕООД в ликвидация,гр.П. парично вземане както следва - главница
от 492.25лв, дължими по неплатени
месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води,
мораторна лихва от 69.16лв за периода 30.04.2014г. до 05.09.2018г.,законна
лихва от подаване на заявлението -17.10.2018г.
и съдебно деловодни разноски от 175лв, от които 25лв държавна такса и 150лв
адвокатски хонорар. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника поради
ненамирането му на регистрирания си постоянен и настоящ адрес ***, поради което
връчването е извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, и след изтичането на законоустановените срокове за получаването на
документите, връчването е извършено по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като по реда
на настоящото исково производство на лицето е назначен особен представител по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца.
Установява се от доказателствата по делото по назначена
съдебно-икономическа експертиза,че ответникът Л.Б. е абонат и ползвател на В и
К услуги на дружеството-ищец, и на неговия праводател, предоставяни за гр.П. че
според представените по делото карнети за отчетена вода на абоната за времето
от 04.12.2014г. до 06.12.2018г. на лицето /инкасатора/ отчитащо разхода на потребената
вода не е бил осигурен достъп до водомера на ползвателя на услугите при което
на потреблителя са били начислени служебно разход по 5куб.м. на месец, съгласно
методиката предвидена в чл.49 от ОУ от 2014г.,включваща пропускателна способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера, при 6 часа
потребление в денонощието и скорост на изтичане от 1м в секунда за периода до
предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6месеца. Установява се от експерта
Црънчев, че за претендирания редуциран от ищеца период от 17.10.2015г. до
10.10.2018г. са издадени общо 36 броя месечни фактури за доставена вода на
името на Л.Б., с абонатен номер 11130091501
и постоянен адрес-***, на обща стойност 332.24лв като в табличен вид
експертът е възпроизвел съдържанието на всяка една от фактурите-номер на
фактурата; вода-количество, единична цена, стойност; канал-количество, единична
цена и стойност; пречистване-количество, единична цена и стойност; разбивка
общ водомер-количество, единична цена и стойност; обща стойност; ДДС; крайна
стойност с ДДС. Във всички месечни фактури като начислено количество за вода, за
канал и за пречистване, е посочено количество
по 5куб.м., тоест начисляването е извършено служебно по обясними причини.
Общата стойност на доставената вода е изчислена и с оглед действащи през исковия период решения на
ДКЕВР относно цената на количеството доставена вода, като след
22.02.2010г. цената е от 0.85лв на
куб.м., а на отведената 0.10лв/ куб.м., а на пречистената вода е 0.35лв на куб.м., а от 01.11.2016г. цената на доставяната вода е
0.89лв на куб.м., на отвежданата вода е 0.12лв на куб.м., а за пречистване на
отпадни води 0.36лв на куб.м.Изчислен е размера и на мораторната лихва за
забава върху сумата по всяка фактура за лихвоносния период 10.12.2015г. до
05.09.2018г. с натрупване при което общата стойност на мораторната лихва е от
42.44лв. Вещото лице е установило, че количеството на изразходената питейна
вода, количеството на отпадните води и количеството на пречистените води е едно
и също, което е логично предвид служебно начисляваните обеми вода на абоната
поради неосигурен достъп до водомера на абоната от страна на последния. По делото се представени четири броя
карнети в които са отразени от инкасатора последователно датите на всеки един
от месеците с начало 03.12.2013г., през цялата 2014г., цялата 2015г., цялата
2016г., цялата 2017г. и до 06.12.2018г., на които е посетен адресата-потребител
Л.Б. като в графа “Показание“ е записано
срещу всеки месец и на датата на която е посетен абоната „неосигурен достъп“, с
вписано служебно количество вода-5куб.м. В графата „Подпис на клиета“ няма
положен нито един подпис на абоната Л.Б..В графа №9 “Свободен текст,тел №“ е
записано, че на 10.03.2014г. е съставен протокол за неосигурен достъп. Такова
отразяване е направено в карнета и на 02.04.2015г., на 09.03.2016г.; на
07.03.2017г. и на 03.04.2018г. Приложени са и самите протоколи, изготвени от длъжностното лице–инкасатор Р.Й.П.
с вписани имена и положен подпис от свидетел на констатацията -неотчетени
показания на водомерите поради отказ на лицето на Л.С. Б. да осигури достъп до водомерите, съгласно
чл.35 ал.5,ал.6 от Наредба №4 от 17.08.2012г. /НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; чл.35 ал.5-При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на
оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите
имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да
бъдат и длъжностни лица на оператора и ал.6-при отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1; и чл.24 ал.4 от
ОУ-протокола се изготвя при неосигуряване на достъп вече от 1 - една календарна
година, като количеството се определя по реда на чл.49 от ОУ/ и вписани собственоръчно причини
за отказа-отказва достъп за отчет на водомера. Съдържанието на документа е
попълнено от длъжностното лице Р.Й.П. и е подписано от свидетеля Е.Н.Ц.-инкасатор,
като протокола оформен с подписа и на двамата -съставителя П. и свидетеля на
констатираните обстоятелства длъжностното лице Е.Ц.. Във всичките изброени протоколи
като причина за неотчитането показанията на водомерите за процесния апартамент е
посочен отказа на абоната да осигури достъп до водомерите „не осигурява достъп
за отчет на водомера“. И петте протокола са съставени от едно и също длъжностно
лице- отчитащата изразходваната вода на абоната Б. инкасаторката Р.Й.П., а като свидетели
са се подписвали за други констатирани периоди освен Е.Ц. и инкасаторите Л.С.К., Г.А.Н. и П.В.К.. Истинността на протоколите и
карнетите не са оспорени от ответника по иска нито е открито производство по
оспорване на истинността им по реда на чл.193 от ГПК. Установява се, че постоянният и настоящ адрес на ответника и
абонат на ВиК услуги Л.С.Б. ***, са
висани по съответния ред в официалните регистри при Национална база данни „Население“ от 27.03.2000г. и липсват данни да са
променяни за през исковия период от време на претендираните от ВиК оператора суми за
доставена питейна вода и отведена канална вода,нито и към настоящия момент.
Такива доводи /за промяна адреса на абоната или за продажба на водоснабдявания
недвижим имот или подадено заявление за
отказ от водозахранване на апартамента / не се излагат и от ответника по иска в
хода на производството пред първоинстанционния исков съд. Приложени са по делото
и фактурите-оригинал за начислено
количество вода, канал и пречистване за целия исков период така както са
описани от вещото лице в заключението си по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което не е оспорено от страните по делото и е възприето изцяло от
районния съд.
По делото е разпитан като свидетел Р.Й.П. длъжностното лице-инкасатор
и отчетник измервателни уреди в ответното дружество, която установява ,че всеки календарен месец
през съответната година лично е посещавала адреса на ответника Л.Б. за да
отчете показанията на водомерите във
връзка с доставената и изразходвана от потребителя питейна вода, но не е била
допускана до водомерите за да си изпълни служебните задължения. Установява, че
при посещенията си на адреса, свидетелката е констатирала, че или никой не се
обажда или ако се обади след като му се представи за инкасатор за вода, лицето
не я допуска вътре или директно й затваря водата.Свидетелката не може да каже
дали в проверявания апартамент има или няма монтиран водомер. Обяснява, че
въпросът с недопускането на инкасатора за проверка показанията на водомерите в
този апартамент стои и от преди тя да започне да обслужва този район, или
отпреди 2012г. като обяснява, че и предишната й колежка инкасатор също не е
била допускана нито веднъж. Установява, че от м.септември 2012г. когато
обслужва този адрес, не е била допусната нито веднъж в жилището.Сочи,че за
последно е ходила на този адрес през м.февруари 2020г. и отново не е била
допусната от възрастен обитател на жилището.Установява с категоричност, че е
срещала по стълбището абоната Л. Б., но
въпреки молбата й последният изрично е
отказвал да я допусне в жилището . Обяснява, че обикновено три дни преди посещенията
на жилищата от входа е поставяла нарочни лепенки за уведомяване на абонатите за
осигуряване на достъп до водомерите за да бъдат отчетени. Обяснява, че в този
вход има още един проблемен абонат от общо 62 апартамента. Свидетелката не може
да каже дали към момента е прекъснато подаването на вода до абоната Л. Б..Според
събрана от свидетелката информация от съседи, абонатът се намира в жилището си. Допълва, че в случаите,
когато не се осигурява достъп, адресът
се посещава допълнително от инкасатора и негов колега и се съставя констативен протокол за неосигурен достъп-всяка
година /веднъж годишно/ съгласно Общите
условия, като протоколът се подписва от колегата инкасатор като
свидетел.Обяснява,че карнетите се оформят ежемесечно, но в тях няма как да се положи
подпис от абоната при неосигурен от последния достъп. Повтаря, че няма как протокола да се подпише от абоната,
че не е осигурил достъп и отказва да
съдейства.
Тази фактическа обстановка възприе съдът.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения за това процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес да установи съществуването на вземането,
което има във връзка с приключилото заповедно производство по което в полза на
ищцовото дружество-доставчик на питейна вода е издадена заповед за изпъленние
по чл.410 от ГПК и която заповед е връчена на потребителя /ответника по иска/ при
условията на залепено уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и неявяване на
адресата в законния срок да му бъдат връчени заповедта за изпълнение, вменяващо
в задължение на кредитора да установи вземането си по съдебен ред-по реда на
чл.422 от ГПК.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло
основателна.
Макар първоинстаницонния
исков съд да е установил правилно
фактическата обстановка, правните му доводи несъответстват на установените
факти и обстоятелства и са изведени при превратно анализиране на доказателствата и несъответно
на установеното по делото тълкуване на разпоредбите от Общите условия, Наредбата
и на доказателствата, събрани в хода на
производството, както и на процесуалното поведение на страните в процеса .
Обстоятелствата
изложени в заповедното производство и в исковата молба са идентични.
Претенцията
касае неизпълнение на задължения по сключен договор за доставка на питейна вода
и ВиК услуги, по силата на който
абонатът който ползва питейна вода и такава му е доставена, е длъжен да заплаща
стойността на изразходваната вода-питейна както и на отведената вода и за
пречистване на същата. Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора ясни и недвусмислени и не се нуждаят от
тълкуване нито поставят в неравноправно положение потребителя като по-слабата в
отношенията с монополиста доставчик на вода. Установява се, че потребителят Л.Б.
изобщо не е осигурявал въпреки задължението си достъп до жилището си за
отчитане на показанията на водомерите, дори и по време когато е бил открит в
жилището си и след като инкасаторът се е
представил за длъжностно лице и с каква цел иска да посети жилището на абоната,
е получил категоричн отказ да бъде допуснат в жилището.Всички откази са
надлежно отразени от инкасатора в карнета за съответната календарна година и
месец, както и са направени при спазване на установените правила. Ежегодно съгласно чл.24 ал.4 от ОУ са изготвяни и
подписвани протоколи от инкасатора за отказа да бъде допуснат за отчет до водомерите,като този протокол е
съставен по правилата и е оформен с подпис
и на един свидетел който да удостовери тези обстоятелства. Свидетелят, посочен
в протокола не е случайно или неизвестно за инкасатора лице, а е също служител в дружеството доставчик на В и К
услуги, като освен трите му имена е посочено в протокола и заеманата от него в
дружеството длъжност.В този случай формалното непосочване на ЕГН е несъществено
и е излишно тъй индивидуализацията на лицето е направена и с оглед заеманата
длъжност и месторабота, съвпадаща с местоработата на съставителя на протокола.
Вписването като свидетел на такова лице е допустимо според цитираната Наредба. Индивидуализацията
на свидетеля с ЕГН и адрес е необходима
най-вече за установяване възрастта на лицето-дали е малолетно или непълнолетно
или пълнолетно, за да може да бъде издирено в случай на оспорване на
констатациите в протокола и за да даде достоверни сведения досежно
обстоятелствата и вписаните данни при съставянето на протокола, в който то е
положило подпис, като би следвало в този случай да се посочи и адреса на лицето.
Тези данни за лицето-свидетел /ЕГН и адрес/ не са необходими в хипотеза, когато
индивидуализацията на свидетеля е направена по заеманата от него длъжност и месторабота, съвпадаща с
местоработата на инкасатора, изготвящ протокола за отказ на достъп.
Обстоятелствата, че абонатът не е осигурил достъп на инкасатора до жилището за
отчет на водомерите се установява не само от съставената документация-протоколи,
подписани от инкасатора и от свидетел за отказания достъп, така и от разпита на
длъжностното лице, отговорно за извършване на проверката на показанията на
водомерите. Показанията му не са оборени от останалите събрани доказателства, а
напротив, същите се потвърждават. Нещо повече, ответникът по спора Л.Б. не твърди, че не е отказвал да осигури
достъп или че е допуснал инкасатора в жилището, но последният е отказал да
влезе в апартамента и да отчете показанията на водомерите. Ответникът дори не
твърди и че е изправен ползвател на В и К услуги и редовно си заплаща сметките
за потребената от него вода-питейна, канална и за пречистване. Вярно е, че
карнета в който поначало се отразяват показанията на водомерите се подписва от
абоната за да удостовери проверката и отчета , извършени от инкасатора , за
което е създадена самостоятелна графа “Подпис КЛИЕНТ“.Тази графа има смисъл и
значение да се подписва от абоната /клиента/ в хипотеза на удостоверяване, че е
извършено реално прочитане/отчитане на показанията на водомерите на абоната от
страна на инкасатора от В и К дружеството, записването на отчетеното количество
вода, дата на извършване на отчета и отчетеното количество вода в куб.см.В
хипотеза когато абонатът не е намерен на адреса в деня, определен да се извърши
реалното отчитане показанията на водомерите, респективно при категоричен отказ
на абоната да осигури достъп до водомерите, изразяващ се в словестни и
фактически действия, като затваряне на входната врата, с което се възпрепятства
изобщо достъпът на инкасатора и му се заявява,
че той няма работа там, тоест абонатът изобщо прекъсва контакта си вербален
и физически с инкасатора, поради което обективно, реално и формално няма как
абонатът при този демонстриран изричен отказ да бъде поканен и успешно накаран
да се подпише в карнета.Това е реално
неосъществимо, като вина за това няма нито инкасатора, нито доставчика на ВиК услуги. Вината за неподписването
на карнета и за отказа да осигури достъп е изцяло на абоната, с произтичащите от
това неблагоприятни за него последици поради неизпълнение на императивното си
задължение по договора и съгласно ОУ да осигури ежемесечно достъп на инкасатора
за отчет на водомерите. В случая, неподписването на карнета е по изключителна
вина на потребителя в хипотеза на отказ да осигури каквото и да било съдействие
на инкасатора като го допусне до апартамента си за да отчете показанията на
водомера. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за
абоната-служебно начисляване на питейна и друга вода в съответното количество и
нейното остойностяване, по методиката, ясно и недвусмислено описана в чл.49 от
ОУ и в чл.35 ал.6 от цитираната Наредба. В тази връзка от заключението на
икономическата експертиза е установено какво точно е предвидено за служебно
начисляване на потребена питейна вода, отведена канална вода и пречистена вода
при стандартно месечно потребление, по ценоразпис, одобрен с акт на ДКЕВР, като
от заключението на експерта се установява, че размера на дължимата сума за
потребената и друга, но незаплатена вода от абоната е от 332.24лв както и
мораторна лихва от 42.44лв.за претендирания исков период.
В този смисъл
исковата претенция е основателна по основание и по размер и ще следва да бъде
уважена изцяло след направената редукция на същата от ищцовото дружество като
бъдат присъдени в пълен размер и разноските му както за исковото, така и за заповедното производство, по
представения списък по чл.80 от ГПК. В полза на въззивника-жалбоподател „ВИКУ“
ЕООД-гр.Пазарджик ще следва да се присъдят и разноските за въззивната инстанция в общ размер на 710 лв, платими от ответника,
от които адвокатско възнагражедине от 360лв заплатено по банков път, 50лв държавна
такса по въззивото обжалване и още 300лв разноски заплатени за особения
представител на насрещната страна-ответника по спора.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки
районен съд №457 от 20.04. 2020г. постановено по гр.д.№828/2019г. по описа на
същия съд.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „В.И К.У.“
ЕООД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление: гр. П. ул. „************" ***, представлявано от
управителя А. И. У., против Л.С.Б., ЕГН-**********,
с адрес: *** , иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, че
съществува вземане в полза на „В.И К.У." ЕООД,
ЕИК-********, за следните суми: главница в
размер на 332,24 лв/триста тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/
по неплатени месечни фактури, дължими за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води и мораторна лихва върху главницата в размер на
29,09лв. /двадесет и девет лева и девет стотинки/, за периода от 17.10.2015 г.
до 05.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 332.24лв, считано от датата на подаване
на заявлението в съда /17.10.2018г./ до окончателното им изплащане, за които
суми в полза на ищеца „В.И К.У.“ ЕООД-гр.Пазарджик и срещу
длъжника Л.С.Б., ЕГН-**********, с адрес: ***, е издадена Заповед №2296 от 22.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4173/2018г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.С.Б., с посочен адрес и ЕГН, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на “В.И К.У.“ ЕООД-гр.П. с посочени ЕИК, седалище и адрес на
управление и законен представител, сумата
от 175лв/сто седемдесет и пет лева/, разноски за заповедното производство,
сумата от 935 лв./деветстотин тридесет и
пет лева/ разноски за първата инстанция и 710лв /седемстотин и десет лева/ разноски
за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове:1. 2.