Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069
гр.Варна, 11.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№524/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, съответно първата от Н.И.К., Т.Н.К.
и В.Т.Б., тримата чрез процесуалния им представител адв.В.С., и втората от П.Й.П.
чрез процесуалния му представител адв.М.М., двете против решение
№260004/17.08.2020г., постановено по гр.д.№268/19г. по описа на РОС, в частите му, с които съответно: 1/ Н.И.К., В.Т.Б., Т.Н.К. и П.Й.П. са осъдени на осн. чл.45,
вр. чл.52, вр. чл.53, във вр. чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД да заплатят солидарно на Н.П.Н. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от подадения от ответниците сигнал с вх. №257061CF36 от
28.09.2016г., заведен под №УРИ 785501-468 от 29.09.2016г., в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 15.08.2019г. до окончателното й изплащане; 2/ Н.И.К., В.Т.Б., Т.Н.К. и П.Й.П. са
осъдени да заплатят на Н.П.Н. сумата от 2 350лв., представляващи разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В
жалбите се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в съ -щите
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.
Въззиваемият
Н.П.Н. в депозирания отговор по въззивните жалби в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния си представител адв.Д. Й. поддържа становище за тяхната
неоснователност и моли решението на РОС в обжалваните му от ответниците части
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към
нея от 24.09.2019г., 16.12. 2019г. и 12.01.2021г., последната депозирана пред
настоящата инстанция след оставяне от ВАпС на исковата молба без движение за
отстраняване на нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/уточняване на
обстоятелствената й част/, ищецът Н.П.Н. излага, че работи като държавен
служител, полицейски инспектор VI степен в група
„Охранителна полиция“ към РУ-Лозница при ОД МВР-Разград от м.05.2002г.На
29.09.2016г. ответниците Н.И.К., Т.Н.К., В.Т.Б. и П.Й.П.,***, подали сигнал
против него за злоупотреба със служебно положение, корупционно поведение и
извършване на нерегламентирана дейност, заведен под №785501-468 в дирекция
„Вътрешна сигурност“ към МВР. Вследствие сигнала против ищеца била образувана
проверка и дисциплинарно производство, като със заповед на Министъра на
вътрешните работи от 10.03. 2017г. му било наложено дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, както и предупреждение,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ЗМВР в срока на
наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.Обжалвал заповедта и с влязло в сила на 19.03.2019г. решение на ВАС
заповедта била отменена.В мотивите му било прието, че изброените в заповедта
нарушения не могат да се квалифицират като такива съгласно Етичният кодекс за
поведение на служителите на МВР.
В подадения от ответниците сигнал се съдържат
следните неверни клеветнически твърдения, а именно: 1/ посочено е, че „вече
четири години има нерегламентирани обвързаности на Б. С., Н.Н. и Н. Д.“, които
работят за определени хора и среди, като е изграден чадър над лица, обществени
фигури, заемащи постове и финансово обезпечени лица, които печелят пари чрез
злоупотреби; 2/ твърди се, че в града /гр.Лозница/ се знае, че началникът на
РУ-Лозница /Б. С./ и мл.автоконтрольор Н.Н. имат общ бизнес, че представляват
„дървената мафия“ в града; 3/ твърди се, че с поведението си Б.С. и Н.Н.
създават усещане за безнаказаност и не се опитват да прикрият
нерегламентираната си дейност; 4/ посочено е, че Бисер С. манипулирал конкурс
за овакантена длъжност „Полицейски инспектор“ в РУ-Лозница и съдействал на Н.Н.
да спечели конкурса като предварително му разработва и редактира темите; 5/
твърди се, че злоупотребяват с извънредния труд, вписват се повече часове от
реално отработените; 6/ твърди се, че Б. С. и Н.Н. са използвали служебното си
положение при уреждане на отношенията си с лицето Н. К.; 7/ твърди се, че в
началото на 2016г. се опитали да уредят отношенията си с Д.П. във връзка с
колонка за газ, от което могат да се изведат данни за изнудване.
Всички тези неверни клеветнически твърдения
са станали достояние на ръководството на МВР и са уронили доброто име,
авторитета на ищеца в обществото и професионалната му репутация.Те са насочени
против неговата личност и пряко са въздействали негативно върху него-претърпял
и търпи негативни чувства и емоции, страдания, стрес, депресия.Развил синдром
на тревожност, станал раздразни -телен, имал световъртеж, напрегнат е и
емоционално лабилен, вкл. има назначено медикаментозно лечение от
психиатър.Поради това си състояние станал неадекватен в работата си, поради
което често вземал отпуск.Тези неверни клеветнически твърдения, последвалата
проверка и провежданите разпити станали достояние на семейството му и
напрежението им се отразило изключително зле - баща му бил диагностициран в средата
на м.07.2017г. с рак на белия дроб и починал на 04.10. 2017г., съпругата на
брат му била диагностицирана със захарен диабет тип 1, а майка му имала
задълбочаваща се неврологична симптоматика.Наблюдавайки техните страдания,
всички резултат от подадения от ответниците сигнал, се задълбочили допълнително
тежките му личните негативни болки и страдания.
За така претърпените неимуществени вреди в
резултат от противоправното поведение на ответниците, претендира същите да
бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за търпените неимуществени вреди за периода от
м.09.2016г. до м.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, а евентуално, ако се приеме, че не отговарят
солидарно, то да бъдат осъдени за така причинените гореописани вреди всеки един
от тях поотделно да му заплати сумата от по 25 000лв., ведно със законна
лихва.
Ответниците Н.И.К., Т.Н.К. и В.Т.Б. в
депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в хода на производството и
в депозираното становище пред настоящата инстанция след отстраняване
нередовностите на исковата молба, оспорват предявените искове и молят да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Твърдят, че поведението им не е било
противоправно.Поддържат, че са имали не само право, но и моралното задължение
да сезират компетентните органи при възникнали съмнения за незаконосъобразно
поведение.Сигналът е подаден не против ищеца, а против Б. С..Как впоследствие
компетентните органи са извършвали проверка, съответно действията им по нея и
протеклото дисциплинарно производство, стоят извън поведението на
ответниците.Ако и да са търпени неимуществени вреди, то липсва причинна връзка
с поведението на ответниците.В уточняващата молба на ищеца пред ВАпС се твърди,
че изложеното в сигнала съставлява клевета, а последната е вид престъпление,
което следва да бъде установено от наказателен съд.
Ответникът в П.Й.П. в депозирания писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, в хода на производството и в депозираното
становище пред настоящата инстанция след отстраняване нередовностите на
исковата молба, оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като
неоснователни.Твърди, че поведението му не е било противоправно.В подадения
сигнал са изнесени определени фактически твърдения, сочещи данни за
направомерно поведение на служители на МВР.Подаването на сигнал е конкретизация
на прогласените от КРБ в чл.39 и чл.45 права на гражданите, а именно да
изразяват и разпространяват мнение и правото на жалби, предложения и петиции до
държавните органи.Действал е добросъвестно и в интерес на службата.Считал е, че
изнесеното в сигнала е вярно и поради това го е подал до компетентните държавни
органи при дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР-София/без да го разпространява
до други трети лица/. Проверката е осъществена от служители на тази дирекция,
съответно въз основа действия на трети лица, различни от ответниците, е
проведено дисциплинарното производство против ищеца.Ако и той да е търпял вреди
от горното, то не е налице причинно-следствена връзка с поведението на
ответниците.Липсва такава връзка и с търпените от семейството му вреди.Сочи, че
против ищеца са водени през процесния период няколко дисциплинарни
производство, поради което също и не би могло да се приеме, че евентуално
търпените вреди са именно от подадения от ответниците сигнал.Ако се приеме, че
предявеният иск е основателен, възразява, че с поведението си ищецът е дал
повод за провеждане на проверки против него, т.е. налице е съпричиняване, както
и, че претендираното обезщетение е прекомерно.
С влязло в сила в тази му част решение на
първоинстанционния съд, исковете са отхвърлени за разликата над 50 000лв.
до 100 000лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са в условията на пасивно
субективно съединяване искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД.
Страните не спорят относно обстоятелството,
че към 29.09.2016г. четиримата ответници и ищецът са били служители в
РУ-гр.Лозница при ОД МВР гр.Разград. Ответниците продължават да работят в
системата на МВР, а ищецът след влизане в сила на 05.08.2020г. на заповед от
09.08.2019г. на министъра на вътрешните работи е с прекратено служебно
правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 29.09.2016г. четиримата ответници са
депозирали сигнал за корупция на служител на МВР, заведен под
№785501-468/29.09.2016г. в дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, подаден,
според посоченото в титулната му част, срещу главен инспектор Б. Д.С. -
началник на РУ-Лозница.
В сигнала са изложени множество фактически
твърдения, които, според същия, се излагат, за да бъдат проверени.Измежду
множеството твърдения за Б.С. фигурират и следните за Н.Н./както и множество
други за него, които не са предмет на исковете/, а именно: 1/ посочено е, че
вече четири години в резултат от нерегламентирани обвързаности на Б. С., Н.Н. и
Н. Д. в управлението е невъзможно да се работи, в него се работи за определени
хора и среди, като е изграден чадър над лица, обществени фигури, заемащи
постове и финансово обезпечени лица, които печелят пари чрез злоупотреби; 2/
твърди се, че в града/гр.Лозница/ всеки знае, че началникът на РУ-Лозница/Б. С./
и мл. автоконтрольор Н.Н. имат общ бизнес, че те са реалните собственици на
бензиностанция „Веола“ и пункт за ГТП „Обиген“, че обществеността говори за
„дървената мафия“ в гр.Лозница, като смятат, че пунктът за дърва „Генед“ е
собственост и на двамата, като управител и на тази фирма е техен роднина-братът
на Н.Н.; 3/ твърди се, че с поведението си Б.С. и Н. Н. създават усещане за
безнаказаност сред околните и не се опитват да прикрият нерегламентираната си
дейност; 4/ посочено е, че Б. С. манипулирал конкурс за овакантена длъжност „Полицейски
инспектор“ в РУ-Лозница и съдействал на Н. Н. да спечели конкурса като
предварително му разработвал и редактирал темите с обещанието, че, ако ги
напише по същия начин, комисията ще му пише 4; 5/ твърди се, че злоупотребяват
с извънредния труд; 6/ твърди се, че Б.С. и Н.Н. са използвали служебното си
положение при уреждане на отношенията си с лицето Н. П. К./от изпълнителната
фирма по проекта за рехабилитация на канализационната мрежа в гр.Лозница/,
който им дължал 10 000лв. за заредено гориво от бензиностанцията им; 7/
твърди се, че в началото на 2016г. се опитали да „уредят“ отношенията си с Д.П.,
т.к. им създавал „ядове“ във връзка с колонка за газ, която са изградили върху
земя на П..
След подаване на сигнала е разпоредено от
министъра на вътрешните работи извършването на проверка на изнесените в сигнала
данни за гл.инспектор Б. С.-началник на РУ-Лозница и служителите под негово
ръководство - мл. автоконтрольор Н.Н. и командир на отделение в група „ППД“ и
„КОС“ Н. Д..Проверката е извършена от комисия, назначена от министъра на
вътрешните работи със заповед от 04.11.2016г.Комисията е изготвила справка,
входирана с рег.№7855р-49/04.01.2017г.В същата са обобщени твърденията по
сигнала в 8 пункта с множество подточки.Конкретно тези, касаещи процесните, са
по пунктове 1, 1.1, 3.4, 6.4, 6.7, 6.11.При проверката са снети обяснения на
над 20 полицейски служители и множество граждани, събрани са множество писмени
доказателства. Комисията е излязла с предложение, че изнесените в сигнала данни
са основателни по 19 подточки, подробно посочени.Предложила е за Б.С. налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ с оглед установени деяния, несъвместими
с етичните правила за поведение на държавни служители на МВР, за Н. Н. е
направила предложение директорът на ОД МВР гр.Разград да вземе отношения по
повод установени нарушения на трудовата дисциплина по т.4 /нерегламентиран
превоз на ученици с автомобили, зареждани на бензиностанция „Веола“, без да се
заплаща първоначално горивото/ и т.5/неналагане на санкции при констатирани
нарушения по ЗДвП, конкретно на И.В., управляващ многократно МПС без разрешение
за това и с което МПС се превозват лица, работещи на масиви с малини, собственост
на близки на Н.Н./.Касателно полагането и отчитането на извънредния труд е
предложено да се направи допълнителна проверка в управлението за двугодишен
период.
След приключване на проверката и по
предложение на директора на ОД МВР гр.Разград на Н.Н. е било наложено
дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР за три нарушения: 1/
неиздаване на АУАН от Н.Н. на И. В. за нарушения по ЗДвП в периода
24.06.2016г.-12.10.2016г., за които е имало докладни записки; 2/ за
неизпълнение на задължение за предоставяне на ежедневни отчети за дейността по
КПД/контролно-постова дейност/ за смените му на 22.03.2016г. и 23.03.2016г. от
08, 00ч. до 20, 00ч. и на 27.03.2016г. от 20, 00ч. до 08, 00ч.; 3/ за
неизпълнение на заповед от 02.03.2016г. за организиране на усилено дежурство в
РУ чрез неявяване без уважителни причини на местопроизшествия на 03.03.2016г.,
07.03.2016г. и 11.03.2016г.
Заповедта на министъра от 10.03.2017г. за
налагане на дисциплинарно наказа -ние е обжалвана от Н.Н. и отменена с решение
от 27.11.2018г., постановено по адм.д.№4709/17г. по описа на ВАС.За част от
деянията е прието, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния
едногодишен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР от извършване на нарушенията, а за
останалите, че деянията са установявани от изложеното в докладните записки и
без да са разпитани други свидетели, за да се установи по категоричен начин, че
са извършвани нарушения по ЗДвП от И.В..Относно отчетите е прието, че доколкото
дежурствата са на смени от 8, 00ч. до
20, 00ч., а деловодството е с работно време от 8, 30ч. до 17, 00ч. е възможно
отчетите по КПД да не се заведат незабавно, т.е. не е установено несъмнено
виновно неизпълнение от страна на Н.Н. на задълженията му като старши на наряд,
а по отношение нарушението за неявяване на 11.03.2016г. е прието, че според
показанията на разпитания свидетел Милетев не е имало случай през м.03. 2016г.
той да е потърсил Н.Н. за местопроизшествие и същият да не се е отзовал.
Видно от гореустановеното никое от трите
нарушения, за които против ищеца е било проведено дисциплинарно производство по
ЗМВР и наложено през 2017г. дисциплинарно наказание, впоследствие отменено от
съда, не касае фактическите твърдения, изложени в сигнала, предмет на настоящото
производство, според горепосочените седем пункта, посочени от ищеца като
клеветнически такива, неотговарящи на действителността и позорящи личността
му.В тази връзка и неос -нователно е твърдението, че с цитираното решение на
ВАС той е оневинен от съда за извършването им.
Неоснователно е и възражението на ответниците
обаче, че доколкото се твърди, че твърденията в сигнала съставляват клевета, то
клеветата като престъпление следва да бъде установявана само от наказателен съд
по предвидения за това ред.Според
приетото в решение №12/06.02.2013г. по гр.д.№449/12г., ВКС, III гр.о. по поставения процесуалноправен въпрос, свързан с
допустимостта на предявения иск по чл.45 от ЗЗД - има ли
отговорността по генералния деликт субсидиарен характер и следва ли да намери
приложение тогава, когато за същото деяние липсва друг път за защита, в случая
наказателноправен с предявяване тъжба на пострадалия и образуване на дело от
наказателно частен характер, отговорът е отрицателен.При деликта съставомерно е
противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална
вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.Действително клеветата е
престъпление по НК, което е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия.Той има качеството на пострадал от деянието и негова е
волята/изборът/ дали да защити правата си по наказателен ред и да доказва, че
деецът е извършил престъплението "клевета" от обективна и субективна
страна, или да ги защити по граждански път - чрез иска за непозволено увреждане
по чл.45 от ЗЗД, чийто
предпоставки, са различни от тези в наказателното производство.
За да бъде основателен искът по чл.45
от ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно
деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната
връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху
този, който я твърди.Вината се предполага до доказване на противното, а
останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване
от ищеца.
По противоправността на
поведението на ответниците.
В случая то се състои в подаване
на писмен неанонимен сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, която структура,
съгласно чл.43а от ЗМВР, е компетентната такава от МВР за извършване на
оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по
превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени
от служители на министерството.Всички последвали сигнала действия на служители
от МВР, засягащи ищеца, вкл. проверки, разпити, изготвени справки, предложение
за наказание, не са били извършвани от ответниците, но от своя страна те като
държавни служители в същата система са имали яснотата, че изнесеното от тях в
сигнала ще бъде проверено и проверката може да окаже влияние върху
професионалното поло -жение на ищеца, да подкопае авторитета му и да доведе до
дисциплинарно производство против него.
Клеветата се извършва като се разгласи
неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено
престъпление.Под "разгласяване" в практиката се разбира довеждане до
знанието на трето лице на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и
когато тези факти се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е
твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество
да накърни доброто му име в обществото.В този смисъл твърдението трябва да е
ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт.В този смисъл предмет на клеветата могат да
бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти.За
съставомерността на клеветата е без значение дали засегнатият е узнал или не
клеветническите твърдения спрямо него, деянието е довършено, когато тези
твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица.За да е
съставомерно деянието е необходимо разгласените факти и обстоятелства, освен
позорящи, да бъдат и неистински.В противен случай, т.е., ако се установи
тяхната истинност, деецът няма да носи отговорност.
От своя страна константно в съдебната
практика се приема, че сезирането на надлежните органи с жалба или сигнал от
гражданите е конституционно гарантирано право - чл.45 от КРБ.Упражняването на
материално и процесуално право, респ. подаването на сигнал/жалба до компетентен
орган е правомерно, дори посочените в жалбата обстоятелства да не бъдат
установени, освен, ако не се касае за злоупотреба с право - когато правото е
упражнено недобросъвестно, извън рамките и целите, за които е предвидено, т.е.
упражнено превратно.Злоупотребата с право е
противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, а
именно, за да бъдат увредени права и законни интереси на други - чл. 57, ал.2 от КРБ , както и
в противоречие с интересите на обществото - чл.8, ал.2 от ЗЗД.Противоправно
е поведението, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки от
държавния орган, а когато подалото ги лице знае, че сочените в сигнала обстоя
-телства са неверни, но въпреки това сезира съответния надлежен орган, за да
навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес.Обстоятелството дали
правото на сигнал/жалба е упражнено добросъвестно или недобросъвестно не е
поставено в зависимост от крайния резултат на последвалото производство, като
правото ще бъде упражнено добросъвестно и когато се упражнява с вътрешното
убеждение, че изнесеното отговаря на действителността.Незнанието, че то не
отговаря на действителността, независимо дали се дължи на извинителни или не
-извинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване на правото
на жалба/сигнал - в този смисъл напр. решение №758/11.02.2011г. по
гр.д.№1243/ 09г., ВКС, IV гр.о., решение №245/05.11.2014г., по
гр.д.№1734/14г., ВКС, III гр.о., решение №53/04.04.2018г. по
гр.д.№1913/17г., ВКС, ІІІ гр.о., решение
№201/06. 01.2020г. по гр.д.№3973/18 г., ВКС, IV гр. о. и др.Следва да
бъде посочено и, че освен посоченото конституционно закрепено право,
служителите на МВР имат и задължения според разпоредбите на Етичен кодекс
за поведение
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, когато им станат
известни факти и обстоятелства за възникнал конфликт на интереси или за актове
на корупция да уведомяват съответните ръководители, като проявяват нетърпимост
към корупционно поведение.
По въпроса за твърдяното
недобросъвестно упражняване от страна на ответниците на законно признато право да подадат сигнал до съответния държавен
орган.Процесните фактически твърдения от т.1 до т.3 касаят изложеното в
сигнала, че има нерегламентирани обвързаности между Б.С. и Н.Н., свързани с
това, че те имат общ бизнес, като под „общ бизнес“ в сигнала се има предвид
това, че техни близки родственици са формалните собственици на находящите се в
гр.Лозница бензиностанция
„Веола“, пункт за ГТП „Обиген“ и пунктът за дърва „Генед“.Според наличната
информация в ТР в дружествата „Веола“ООД /регистрирано 2011г./, „Обиген“ООД /регистрирано
2014г./ и „Генед“ЕООД /регистрирано 2013г./
съдружници в същите са били последователно лица, близки роднини на Б. С. и на
Н.Н., а именно съпругата на първия/В.Са/ и синът му /Д.Д./, майката/О.П./ и
бащата на ищеца/П.П./, неговият брат /Г. П./, съответно те били и
управители.Според показанията на свидетеля Й.К./един от членовете на комисията,
извършила проверката/, разпитан пред настоящата инстанция, това което са
установили в хода на проверката е въз основа на събирана непосредствено от тях
информация, вкл. и множество устни беседи с колеги служители и граждани, като
това, което са отчели е това, което е било констатирано от тях и той го
поддържа.Според посоченото в справката от 04.01. 2017г., изходяща и от този
свидетел, споделеното от разпитваните лица е в насока, че Н.Н. често бил около
бензиностанцията и пунктовете за горива и дърва с униформа и служебен автомобил
и е свързан с този бизнес.В дадените в хода на проверката пред комисията
обяснения на 05.12.2016г., обективирани в протокол рег.№9580р-767/23.12.2016г.,
Н.Н., след като е запознат с твърденията в сигнала, че подпомага и закриля
дейности по продажба на дървесина и горива, превоз на хора и др., осъществявани
от негови близки, че създава затруднения, вкл. чрез пряк натиск върху лица,
занимаващи се със сходни дейности, както и с други твърдения в сигнала, е
посочил, че по неясни причини по негов адрес се говорело, както и, че в
извънработно време е помагал и ще помага на брат си в склада за дървесина, като
не смята това за нередно и „не му пука“ какво ще говорят хората, че лично той
не извлича дивиденти от дейността, въпреки, че понякога е запознавал брат си и
баща си в лица, работещи в ДГС Разград или в други горски стопанства, както и с
предприемачи, че във връзка с работата си, а и извън нея, е изградил полезни
познанства, като мнението му е, че след като брат му и баща му са собственици
на склад за дървесина и бензиностанция, същото не означава, че не може да ги
подпомага.
Съвкупно установените
обстоятелства относно това, че действително лица от най-близкия роднински кръг
на ищеца/и на началника на РУ-Лозница Б.С./ са съдружници в посочените
дружества и, че самият той е считал, че не е нередно и то явно/в сравнително
малкото населено място, където живущите се познават по между си/ да ги
подпомага в дейността им, вкл. използвайки служебните си познанства
/обстоятелства, потвърдени впоследствие при изготвяне на справката от
комисията/, са дали основания на въззивниците обективно да възприемат, че Н. Н.
и Б.С. „имат общ бизнес“ като използват
служебното си положение при извършването му и това именно ги е мотивирало да
изложат тези факти в сигнала.Така и относно посоченото, че поведението им
създава усещане сред околните за безнаказаност, като не се мъчат да прикрият
нерегламентираната си дейност.Твърдението, че Б. С. е манипулирал конкурс за
овакантена длъжност „Полицейски инспектор“ в РУ-Лозница и съдействал на Н.Н. да
го спечели, касае поведение на Б.С., а не на ищеца.По отношение на твърдението,
че се злоупотребява с извънреден труд същото касае възприетото от ответниците
като служители в РУ и отново касае Б.С. като се сочи в сигнала, че той определя
на кой служител колко часове да се пишат, без да се съобразява с дневника,
който е при ОД, като на Б.С. се пишат часове, които са в пъти повече от това,
което реално е работил/по избори и масови мероприятия/.Относно твърдението, че
Н.Н. и Б.С. са използвали служебното си положение при уреждане на отношенията
си с лицето Н. П. К./от изпълнителната фирма по проекта за рехабилитация на
канализационната мрежа в гр.Лозница/, който им дължал 10 000лв. за
заредено гориво от бензиностанцията им в сигнала не е посочено какво се има
предвид под уреждане на отношенията, а само е посочено, че това лице цяло лято
не спазвало сигнала „Г-4“ на ул.“Дружба“ като спирало пред спортната зала,
която е точно пред управлението, но едва в началото на м.октомври го
забелязали-обстоятелство неразследвано от комисията.
По отношение на твърденията, че в началото на
2016г. се опитали да „уредят“ отношенията си с Д.П., т.к. им създавал „ядове“
във връзка с колонка за газ, която са изградили върху земя на П. по делото са
събрани показанията на свидетеля Д.П..Съгласно същите той в началото на 2016г.
продал бензиностанцията си на Б.С. и Н.Н./водил преговорите за продажбата само
с тях, но пред нотариуса се явили техни близки, като поставени лица/.Имал друга
негова земя до бензиностанцията, а те я ползвали, построили колонка за газ,
опитвал се многократно да си уреди отношенията с тях за това по законен ред,
правил им забележки, но те отказвали, казвали, че няма право да си налага
волята, поведението им било такова сякаш са недосегаеми, че абсолютно нищо не
може да им направи.Идвал директорът на полицията в област Разград, свидетелят
му се оплакал, завел го на мястото, за да види ситуацията, обяснил му, че не
може да ги изгони, написал жалба, изпратили проверяващи лица, но нищо не
последвало. Заради случилото се останал с впечатление, че умишлено тогава му
бавят подно -вяване на разрешението за оръжие/искали допълнително документи,
които не са били нужни/.С оглед така установеното от показанията на разпитания
свидетел /същите изложени и пред комисията по проверката/ съдът приема, че
ответниците обективно са възприели споделяното от Д.П. и затова са го посочили
в сигнала си.
Предвид гореустановеното съдът приема, че
относно тези твърдения, изложени в сигнала, които са предмет на настоящото
производство, ответниците са имали субективната увереност, че отговарят на
действителността, поради което и са ги изложили с цел обстоятелствата
да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки от държавния орган, т.е.
не е налице хипотезата, при която подалото сигнала лице знае, че сочените в
сигнала обстоятелства са неверни, не отговарят на действителността, но въпреки
това сезира съответния надлежен орган, за да навреди другиму, или да накърни
друг обществен интерес.Поради горното и поведението на ответниците съдът
приема, че не може да се определели като противоправно.
Действително, видно от събраните
по делото доказателства-показанията на св. П.П., О.П., Г.Н., И.Н., И.К.-Н., Г.Г./на
последните петима ценени при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената им
връзка с ищеца/, Н.Д. и Б.С., извършването на проверка от униформени лица от „Вътрешна сигурност“
към МВР в сравнително малкото населено място е станало достояние на част от
жителите му, вкл. на част от свидетелите, които са били разпитвани в хода на
проверката и узнали от кого е подаден сигналът. Н.Н. се затворил в себе си,
станал избухлив, нервен, стресиран, агресивен, не бил същия човек, променил
отношението към съпругата си, наложило се са потърсил помощ от психиатър, пиел
успокоително.Според заключението на СПЕ от 27.05.2020г. и допълнителното такова
от 07.07.2020г., кредитирано в тези им част от настоящата инстанция, в резултат
от проверката Н.Н. изживял хроничен патологичен стрес, довел до наличие на
емоционални или поведенчески симптоми като отговор на стресогенното
въздействие, водещи до промяна в обичайното му социално функциониране.Изживял е
т.нар. адаптационна тревожна реакция за определен срок/според приложена
документация периода януари-юли 2019г./, без характеристики на патологично
болестно състояние, понастоящем симптоми не се регистрират.Или установено е, че
ищецът е имал силни негативни психични изживявания, че чувствата му за чест и
достойнство са били засегнати и това му състояние е в резултат от проверката,
инциирана поради подадения от ответниците сигнал/твърденията, че се е влошило
здравословното състояние на неговите близки в резултат от проверката са само
предположения на свидетелите, без да са установявани надлежно/, но, както се
изложи тяхното поведение не е било противоправно, за да дължат обезвреда за
така търпените негативни психични изживявания.Следва да бъде посочено за
пълнота на изложението, че соченото от свидетелите обстоятелство, че се
наложило Н.Н. да ползва помощ от психиатър и са му били изписани съответни
лекарства касае период от след м.03.2019г. според представените по делото
амбулаторни листове с постановена диагноза генерализирана тревожност, като в
този период е течала друга проверка против него, образувана в началото на
2019г., приключила с издаването на горецитираната заповед от 09.08.2019г.
По изложените
съображения съдът приема, че не се установи в производството един от
кумулативно изискуемите елементи от фактическият състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на ответниците, поради което
предявените искове в условията на пасивно субективно съединяване като
неоснователни следва да бъде отхвърлени.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени за размера от
50 000лв.Не е налице условието за произнасяне по евентуалното искане, т.к.
ищецът е претендирал произнасяне по него, ако се установи, че ответниците
отговарят за причинените му вреди, но не солидарно, а разделно.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях пред първа и въззивна
инстанция разноски.Пред въззивна те се изчерпват с внесената д.т. - 1000лв. от
Н.К., Т.К. и В.Б. и 1000лв., весена от П.П..Пред първа инстанция от П.П. се
претендира сумата от 3 000 лв, представляващ адв.възнаграждение, заплатено
в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.10.2019г., от които
за отхвърлената с влязлата в сила част от решението на РОС част от исковата
претенция са присъдени 1 500лв., т.е. следва да се присъди остатъкът от
1 500лв. или общо за двете инстанции 2 500лв.От всеки от останалите
ответници е договорено според представените договори за правна защита и
съдействие от 22.10.2019г. възнаграждение в размер от по 2 000лв., но внесено в
размер на 500лв. от всеки от тях според разписките от 30.10.2019г.Присъдени са
аналогично по 250лв от РОС, съответно от настоящата инстанция следва да бъде
присъдена на всеки от тях остатъкът от по 250лв. или общо 750лв., а за двете
инстанции 1 750лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260004/17.08.2020г.,
постановено по гр.д.№268/19г. по описа на РОС, в частите му, с които съответно:
1/ Н.И.К.,
В.Т.Б., Т.Н.К. и П.Й.П. са осъдени на осн. чл.45, вр. чл.52, вр. чл.53,
във вр. чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД да
заплатят солидарно на Н.П.Н. сумата от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от подадения
от ответниците сигнал с вх. №257061CF36 от
28.09.2016г., заведен под №УРИ 785501-468 от 29.09.2016г., в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 15.08.2019г. до окончателното й изплащане; 2/ Н.И.К., В.Т.Б., Т.Н.К. и П.Й.П. са
осъдени да заплатят на Н.П.Н. сумата от 2 350лв., представляващи разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.Н., ЕГН **********,
против Н.И.К., ЕГН **********, В.Т.Б., ЕГН **********,
Т.Н.К., ЕГН **********, и П.Й.П., ЕГН **********, искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за твърде- ни, че са претърпени неимуществени вреди
от подадения от ответниците сигнал с вх. №257061CF36 от
28.09.2016г., заведен под №УРИ 785501-468 от 29.09.2016г., в Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, да заплати на Н.И.К., ЕГН **********, В.Т.Б., ЕГН **********, Т.Н.К., ЕГН
**********, сумата от 1 750лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН **********, да заплати на П.Й.П., ЕГН **********, сумата от 2 500лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: