Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2024 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1971 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Ц.Д.З. навежда следните обстоятелства за обосноваване на искането: сключен с
ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот от 05.09.2008 г. за
сумата от 212553 лева при годишна лихва от 5.9 % и срок на погасяване 336
месеца при месечна вноска в размер на 1294.09 лева, който е типов и без възможност
да влияе върху съдържанието на клаузите му; усвояване на заетата сума по
договора на 17.10.2008 г.; задължаване на сметката му от банката с размер на
погасителни вноски по-високи от уговорените по договора и предоставения му погасителен
план, който размер на задължаване към м. януари възлизал на 2507.95 лева и бил
резултат от валутни разлики между швейцарския франк и българския лев; за
периода 17.01.2015 г. – 25.02.2019 г. банката се обогатила неоснователно със
сумата 32449.50 лева (съгласно направеното оттегляне за разликата от
първоначално предявения размер на иска в размер от 32613.37 лева до 32449.50 лева,
допуснато на основание чл. 214 от ГПК като изменение на исковата претенция с
протоколно определение от 04.10.2023 г.), представляваща недължимо платени
валутни разлики по кредита, обоснована и от нищожността на клаузата по чл. 6,
ал. 2 от сключения между страните договора за кредит от 05.09.2008 г. като неравноправна
поради противоречието й с чл. 143 от ЗЗП, спорът относно валидността на която е
била предмет на разглеждане и по който е постановено решение по гр. дело №
7942/2019 г. на СГС, ГО, IV-Г състав. Претендира тази сума, заедно със
законната лихва от подаването на ИМ и сумата 8642.56 лева (съгласно увеличението
на иска, допуснато на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от
04.10.2023 г.) - обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до завеждане
на делото на 14.02.2020 г.
Ответникът
„Ю.Б.“ АД в законоустановения срок оспорва исковете,
възразявайки че: сключеният между страните договор за кредит е валиден и не
представлява потребителски по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради
което и не се ползва от потребителска защита; плащанията за погасяване на
месечните вноски са извършвани преимуществено на каса от кредитополучателя,
който е имал възможност да се запознае със съдържанието на договора и клаузите
на същия, сключен в предоставяне на заемни средства в швейцарски франкове,
каквото е искането на ищеца като кредитополучател; недължимост на
претендираните суми, заплатени от ищеца въз основа на сключения договор помежду
им и постигнатите с него валидни уговорки. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, а и от представения договор за кредит и приложение № 1
към него се установява сключването на договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 38199 от 05.09.2008 г., по силата на който ответникът “Ю.Б.“ АД (с
предишно наименование “Юробанк и Еф Джи България“ АД) се е задължил да предостави
на ищеца Ц.Д.З. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността
в швейцарски франкове на 212553 лева, по курс “купува“ за швейцарския франк към
лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД. Предоставянето на паричната сума е
уговорено да бъде извършено в деня на усвояване на кредита както следва:
равностойността в швейцарски франкове на 30000 лева, по курс “купува“ за
швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот и равностойността в швейцарски
франкове на 182553 лева по курс “купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк
и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита - за други плащания.
За
погасяване на кредита е предвиден срок от 336 месеца, считано от датата на
усвояването му. Към приложение № 1 от договора за кредит, представляващо неразделна
част от него, е посочен приложимият към същата дата курс “купува“ за швейцарския
франк на банката към лева 1.2531, както и конкретно определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове – 169622 швейцарски франка. В чл. 2 от договора е предвидено, че
разрешеният кредит се усвоява на траншове съгласно изискванията за усвояване по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като съгласно ал.
2 на същия член срокът за усвояване на суми по кредита е 24 месеца, считано от
датата на подписване на споразумението. В чл. 2, ал. 3 от договора страните са
се съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове в посочената по
договора сметка се превалутира служебно от банката в лева по търговския курс
“купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се
превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута
– български лева.
Съгласно
чл. 3 от договора за кредит за предоставената парична сума кредитополучателят
дължи заплащане на годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 0.9 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на „Юробанк и Еф
Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е бил в размер на 5
процента. В ал. 3 на чл. 2 от договора е предвидено още и че усвоеният кредит в
швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс
“купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от договора погасяването на кредита е предвидено да бъде
извършвано на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка
вноска, съгласно представен погасителен план, неразделна част от договора за
кредит. В чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено също така и че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителната
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по посочената сметка, но има средства в лева или
евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези
средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове
по курс “продава“ на Юробанк и Еф Джи България“ АД за швейцарския франк към
лева/евро.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят има право да поиска от
банката да превалутира предоставения му в швейцарски франкове кредит съответно
в лева или евро по обявения курс “купува“ на банката за швейцарски франкове към
датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната
валута и вид на кредита, като в чл. 22 е посочено, че за целите на договора
понятието “превалутиране“ следва да се разбира като промяна на валутата, в
която се изчислява стойността на задължението, при което трябва да се приложи
съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване
на лихвата по същия.
В
чл. 23, ал. 1 от договора се съдържа декларация на кредитополучателя, че е запознат
и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите на чл.
6, ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени
в евро или лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени
и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати
ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит.
По
делото не е спорно, че на 17.10.2008 г. пълният размер на кредита е усвоен. Установява
се, че кредитополучателят Ц.З. е отправил искане със средства от предоставения
му кредит в размер на 164622 швейцарски франка да бъде заверена сметката му в
лева, както и искане за превалутиране на предоставената му сума.
Представени
са извлечения от банковата сметка, по която се обслужва кредитът, генерирано от
клиентската сметка за електронно банкиране на ответника, от които се
установяват извършвани от него плащания по процесния договор за кредит.
За
обосноваване липсата на качеството “потребител“ на ищеца Ц.Д.З. като страна по
договора за кредит са представени писмени доказателствени средства, от които се
установява, че ищецът е страна в лично качество по предварителни договори за
покупко-продажба на недвижими имоти. Представени са и актове, удостоверяващи
извършвани от ищеца Ц.Д.З. сделки с предмет недвижими имоти, както и
споразумения, сключени от името на представлявана от него кооперация.
По
делото е представено и влязло в сила решение № 2689 от 29.04.2020 г. по гр. дело
№ 7942/2019 г. на СГС, ГО, IV-Г
състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е
постановено друго, с което е признато за установено, че клаузата на чл. 6, ал.
2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 38119 от 05.09.2008 г. е
нищожна и “Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на Ц.Д.З. на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 сумата 10102.99 лева, подлежаща на връщане като недължимо платена за
периода от 17.11.2008 г. до 17.03.2012 г. поради валутна разлика между
швейцарски франк и българския лев, заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 15.05.2012 г., до окончателното й изплащане.
С
молба, подадена от ищеца Ц.З. до ответника „Ю.Б.“ АД кредитополучателят е
направил искане да му бъде предоставена информация за изплатените от него
вноски по договора за кредит и за наличието на разлика между първоначално
договорените вноски и реално погасените такива. Представена е също и покана до
ответника от 17.04.2017 г. във връзка с процесния договор за кредит, с която
ищецът е поискал да бъде преустановено начисляването му на „такса за
администриране на просрочен кредит“, както и да му бъдат възстановени недължимо
удържаните в тази връзка суми.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводите на
което като обективно и компетентно дадени и направени въз основа на приложените
по делото документи (сред които преводни нареждания и извлечения от банкова сметка
*** Ц.З.) съдът възприема за достоверни. От заключението се установява, че
сумата, която банката е събрала под формата на валутни разлики, за периода от
17.01.2015 г. до 25.02.2019 г., представляваща разликата между стойността в
лева на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата на плащане и
стойността в лева на платените вноски по курс на швейцарския франк към датата
на преизчисляване на кредита от банката от лева в швейцарски франкове е в
размер на 32449.50 лева. Законната лихва върху разликата от така събраните
суми, изчислена за периода от 14.02.2017 г. до датата на исковата молба –
02.07.2020 г., върху сумите, събрани от 17.01.2015 г. до 14.02.2017 г., и върху
сумите, събрани след 14.02.2017 г., считано от датата на всяко недължимо
плащане до датата на исковата молба – 02.07.2020 г., са общо в размер на
8642.56 лева.
Установява
се още и че в деня на усвояване на процесния кредит – 17.10.2008 г., банката е
заверила банковата сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове със сумата
от 169622 швейцарски франка (CHF), като с отпуснатия кредит е погасена еднократна
такса за управление на кредита в размер на 2120.28 CHF и застраховка в размер
на 64.19 CHF, а сумата от 169622 CHF е купена от банката срещу сумата от 212553
лева.
Кредитът
е усвоен като на 17.10.2008 г. кредитополучателят е получил на каса сумата от
180000 лева по бордеро № 257062 от 17.10.2008 г., извършен е превод на
20.10.2017 г. по сметка на “Карат груп“ ООД в “ОББ“ АД на сумата 30000 лева и е
прехвърлена на 23.10.2008 г. сумата от 2557.17 лева по банковата сметка на
кредитополучателя Ц.Д.З.. Според експертното заключение банковата сметка е
блокирана за извършване на уговорените в чл. 1 и чл. 2 от договора за кредит
операции по отпускане и усвояване на кредита, като след операциите по кредита
няма ограничения за ползването на разплащателната сметка в швейцарски франкове.
Вещото
лице е разяснило, че няма задължителни изисквания към търговските банки по
какъв начин и в какви граници да определят търговските си валутни курсове
“купува“ и “продава“ за различните валути, както и че те се определят от
съответните отдели на банките в зависимост от движението на валутните курсове
на вътрешния и международния валутен пазар.
Установява
се, че в деня на превалутиране на кредита – 17.10.2008 г., банката е купила
сумата от 169621.74 CHF срещу сумата от 212553 лева, което превалутиране е
извършено въз основа на искане за усвояване на сума. Вещото лице е изяснило още
и че при извършване на превалутиране банката не ползва налични парични средства
в швейцарски франкове, а осчетоводява задължението на кредитополучателя по счетоводна
сметка, отчитаща предоставени кредити в швейцарски франкове. При отпускане на
кредит във валута, различна от националната, не се изисква банката да разполага
с налични парични средства в съответната валута, тъй като същият се
осчетоводява по счетоводна сметка. Банката обаче следва да осигури защита срещу
възникващия валутен риск, която тя осъществява чрез суапови сделки, които
периодично подновява в зависимост от поетите ангажименти в съответните чуждестранни
валути, в случая – швейцарски франкове. Най-близката суапова сделка при
подписване на договора за кредит е сключена от “Ю.Б.“ АД на 01.09.2008 г., съгласно
която банката разменя швейцарски франкове срещу сумата от 195000 евро сумата от
314437.5 швейцарски франка.
Погасяването
на процесния кредит е извършвано от банкова сметка ***ове,
като захранването на тази сметка е извършвано чрез покупко-продажба на
швейцарски франкове срещу лева, вноски по сметката на суми в швейцарски
франкове, превод от сметка на кредитополучателя в лева и превод на сума чрез
Изипей. За погасяване на кредита кредитополучателят е направил 53 вноски в
швейцарски франкове. Внесените от ищеца на каса суми в швейцарски франкове, без
валутна сделка за покупка на валута през процесния период са общо в размер на
63480 CHF, като при погасяване на всяка една месечна анюитетна вноска преводи
са извършвани по банковата сметка на кредитополучателя (в CHF) – “Разплащателна
сметка на граждани и домакинства във валута“.
Съгласно
експертното заключение банката не е превалутирала “служебно“ суми от други
банкови сметки на Ц.З. в банката за погасяване на месечните вноски, както
предвижда клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 2 от процесния договор. Установява се
още и че банката е определяла различни БЛП за договорите за жилищен кредит в различна
валута – лева, щатски долари и швейцарски франкове. Курсът на швейцарския франк
в лева на БНБ за периода от 01.01.2005 г. до 30.09.2008 г. е посочен в таблица
Приложени № 1 към заключението.
В
констативната част на заключението е представено и процентното изменение на
средномесечния курс на швейцарския франк в лева за периода 2005 г. – месец
август 2008 г. спрямо месец септември 2008 г., както и процентното изменение на
средногодишния курс на швейцарския франк в лева за периода 2005 г. – 2007 г.
спрямо месец септември 2008 г. Вещото лице е разяснило, че за периода от 01.01.2005
г. до 30.08.2008 г. динамиката на швейцарския франк е била в тесни граници, тъй
като най-високата стойност е достигната на 07.06.2005 г. – 1.27807 лева за 1
CHF, а най-ниската на 12.10.2007 г. – 1.16398 лева за 1 CHF, което отклонение е
с 9.8 %, а средният за този период валутен курс е 1.22936 лева за 1 CHF. За
сравнение, вещото лице е посочило, че към 16.10.2008 г. – датата на
превалутиране на процесния кредит, курса на БНБ за 1 швейцарски франк е 1.27882
лева.
От
заключението се установява, че не е било възможно достоверно да се прогнозира
повишението на курса на швейцарския франк към еврото и лева на международните
пазари спрямо еврото и лева след месец септември 2008 г. въз основа на
динамиката на курса на швейцарския франк на международните пазари в периода
2005 г. – месец юни 2008 г. Вещото лице е посочило, че не е установило наличие
на данни за публикувани официални дългосрочни прогнози от Европейската
централна банка, Българската народна банка или „Ю.Б.“ АД относно изменението на
курса на швейцарския франк на международните или на българския пазар. Посочило
е още и че от ответника “Ю.Б.“ АД е предоставена информация, съгласно която за
периода от 2007 г. до 2008 г. включително, банката активно е финансирала свои
служители с жилищно-ипотечни кредити, голяма част от които в швейцарски
франкове.
По
делото е прието и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изводите на което съдът също възприема за достоверни. Установява се, че средногодишният
курс на швейцарския франк за периода 2008 г. – 2017 г. се е увеличил с 42.2 %
спрямо м. септември 2008 г., като процентното изменение на средномесечния “курс
купува“ е представено в таблица към констативната част на заключението. Вещото
лице е посочило, че по-съществени увеличения са настъпили през 2010 г., 2011 г.
и 2015 г., като през 2016 г. и 2017 г. е било налице намаление на курса, което
обаче не било от естество да компенсира увеличенията за периода 2007 г. – 2015
г. Разяснило е и факторите, които имат най-голямо влияние върху увеличението на
курса.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Уважаването
на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс
на ответника и 3) това разместване на блага да е извършено при начална липса на
основание. Тези три предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника
принадлежи процесуалното задължение (доказателствена тежест) да установи, че е
налице основание, което да обоснове имущественото разместване, респективно че е
възстановил на ищеца сумата с оглед на липсата на основание. В конкретния
случай терминът „основание“ има самостоятелно значение и се определя като
валидно възникнало правоотношение, от което се пораждат права и задължения. По
същността си основанието представлява юридически факт, който поражда
обогатяване на един субект и обедняване на друг.
С
влязлото в сила решение по гр. дело № 7942/2019 г. на СГС е признато за установено
по предявения от Ц.Д.З. срещу “Ю.Б.“ АД установителен
иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL 38119 от 05.09.2008 г. е нищожна. Решението като
влязло в сила, на основание чл. 297 от ГПК, е задължително за съда и в настоящото
производство следва да бъдат зачетени последиците от прогласяване на нищожността
на процесната клауза от договора за кредит.
По
отношение на възражението на ответника, съгласно което към момента на сключване
на процесния договор за кредит ищецът Ц.Д.З. не е имал качеството “потребител“
по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР на ЗЗП следва да бъде посочено, че въпросът за
наличието или липсата на качеството “потребител“ на ищеца към момента на сключване
на договора за кредит не подлежи на самостоятелна преценка в настоящото производство.
Това е така, тъй като при разглеждане на спора, който е имал за предмет установителния
иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за
кредит съдът е съобразил наличието на предпоставките за приложение на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и позовавайки се на предвидените в него правила относно
защитата, с която се ползва ищецът в качеството му на потребител, е прогласил
нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит. Предмет на
защита в настоящото и предходно образуваното дело са различни спорни права -
установяване нищожността на процесната клауза от договора за кредит и наличието
на фактическия състав на неоснователното обогатяване, но въпреки това е налице
общ факт и по двете дела, изразяващ се в наличието на качеството на потребител
на кредитополучателя по договора за кредит. Така, въпреки различието в спорните
предмети на двете дела, между диспозитивите на решенията по тях възниква
съотношение, по силата на което разрешаването на спора по настоящия иск е
обусловено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по
постановеното преди него и влязло в сила решение по установителния иск за
прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, който
въпрос е преюдициален за настоящия спор (в този смисъл са и разясненията,
дадени в мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 17.05.2017 г.
по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В тази връзка съдът е обвързан да
приеме, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е нищожна като неравноправна,
но и че ищецът, сключвайки процесния договор за кредит е имал качеството на потребител,
доколкото същият извод следва при съобразяване на установителното действие на
силата на пресъдено нещо на по-рано постановеното съдебно решение, което е
имало за предмет иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По
отношение на формулираното от ищеца искане за произнасяне в мотивите на
настоящия съдебен акт относно значението на прогласената за нищожна клауза на
чл. 6, ал. 2 от договора за кредит по отношение на действителността на целия
договор за кредит следва да бъде посочено, че при констатиране на неравноправен
характер на договорна клауза, националният съд е длъжен да изведе всички
последици, произтичащи от националното право от това заключение като се увери,
че потребителят не е обвързан от тази клауза, а от друга страна - да направи
преценка, по принцип въз основа на обективни критерии, дали съответният договор
може да се прилага без тази клауза (в този смисъл е и т. 2 на Решение на СЕС по
дело C-397/11 от 30.05.2013 г. ).
При
установяване на последиците от неравноправната клауза на чл. 6, ал. 2 от
договора за кредит следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от
ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и
без тези клаузи. С посочената разпоредба е транспонирана разпоредбата на чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, в която е предвидено, че неравноправните
клаузи, съдържащи се в договори между потребители и продавачи или доставчици,
не обвързват потребителите, при условията, определени в националното право на
държавите членки, и че договорът продължава да е обвързващ за страните в
останалата част, ако може да продължи да се изпълнява и без неравноправните
клаузи. С посочените разпоредби се цели не обявяване на недействителността на
целия договор, съдържащ неравноправни клаузи, а замяна на формалното равновесие,
което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с
действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях, като
се прави уточнението, че по принцип съответният договор трябва да продължи да
се изпълнява без друго изменение, освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи. В практиката си СЕС е посочил, че ако последното
условие е изпълнено, съгласно чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО
съответният договор трябва да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно
нормите на вътрешното право съществува правна възможност за запазване на
договора без неравноправните клаузи, което трябва да се провери, като се
приложи обективен подход (в този смисъл са и решение от 14.03.2019 г. по дело
C-118/17, EU:C:2019:207, т. 40 и 51, решение от 26.03.2019 г. по дело C-70/17 и
C-179/17, EU:C:2019:250, т. 57, решение от 03.10.2019 г. по дело С-260/18, т.
39, решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10, EU:C:2012:144, т. 32).
Установяването
на неравноправния характер на клаузата, предвиждаща заплащане на суми по
кредита в швейцарски франкове и поемане на целия валутен риск от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева само
от кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тази неравноправна
клауза. Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузата на
чл. 6, ал. 2 от договора, предвид разпоредбата на чл. 430 от ТЗ, съгласно която
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на кредитополучателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а кредитополучателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на
швейцарски франкове на 212553 лева по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева в деня на усвояване на кредита и установяване на нищожност поради
неравноправност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, то кредитът следва да
бъде върнат в предоставената и усвоена валута – в конкретния случай в националната
валута (лева), без това да води до изменение на основния предмет на договора.
Преценявайки конкретните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
запазването на действието на договора без неравноправната клауза на чл. 6, ал.
2 от договора не противоречи на интересите на кредитополучателя – потребител.
Прогласената
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора обуславя извод за липса на
основание за заплащане на разликата между левовата равностойност на платените
вноски в швейцарски франкове и вноските, които биха били платени в български
лева. Плащането на парична сума въз основа на нищожен договор, в конкретния
случай въз основа на нищожна договорна клауза, представлява по същността си
плащане при начална липса на основание, поради което и съдът намира за доказан
фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. По делото се установи, че валутните
разлики между левовата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове
по курса на БНБ към датата на всяка от вноските и стойността на вноските в
български лева, които ищецът би платил при погасяване на кредита в националната
валута за периода от 17.01.2015 г. до 25.02.2019 г. са в общ размер 32449.50
лева. Следователно ищецът Ц.З. е заплатил 32449.50 лева над дължимата се сума
за посочения период като последица от приложението на неравноправната клауза на
чл. 6, ал. 2 от договора, която сума следва да бъде върната като платена без
основание.
С
оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да
бъде изцяло уважен за сумата 32449.50 лева, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.02.2020 г., до окончателното й плащане.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно възприетото
в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГТК
на ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
По
делото не са представени доказателства за отправяне на покана до ответника “Ю.Б.“
АД към момент, предхождащ подаване на исковата молба, а и същото обстоятелство
не се твърди и от ищеца Ц.Д.З.. Поканата, получена от ответника на 17.04.2014
г., съдържа искане за възстановяване на недължимо удържани суми за такса за администриране
на просрочен кредит, но не и за недължимо платените поради валутна разлика
между швейцарския франк и българския лев суми. Следователно акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху сумата по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за периода
от 14.02.2017 г. до 14.02.2020 г. в размер на 8642.56 лева следва да бъде
изцяло отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
1540.28 лева, представляваща разноски по производството съразмерно на уважената
част на исковете, а в полза на процесуалния му представител – на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв сумата 3245.96 лева, представляваща възнаграждение за оказаната
му безплатна правна помощ, също определено съразмерно на уважената част на
исковете. В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
присъдена сумата 1155.50 лева, представляваща разноски по производството
съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Д.З.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата 32449.50
лева, подлежаща на връщане за платени валутни разлики за периода от 17.01.2015
г. до 25.02.2019 г. без основание поради нищожност на клауза по чл. 6, ал. 2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 38199 от 05.09.2008 г., заедно
със законната лихва върху тази сума от 14.02.2020 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1540.28 лева, представляваща
разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 8642.56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената за подлежаща на връщане сума за периода от
14.02.2017 г. до 13.02.2020 г. включително.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
адв. С.Д.В.от САК, с личен № ********* от Регистъра на адвокатурата в България,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв сумата 3245.96 лева, представляваща възнаграждение
за оказана от нея безплатна правна помощ на Ц.Д.З. по производството.
ОСЪЖДА
Ц.Д.З., ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1155.50 лева,
представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: __________
Р.
Бошнакова