Решение по дело №916/2020 на Окръжен съд - Русе

               Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр.Русе, 23.12.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д а

 

 Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                            Председател:  Юлиян Стаменов

                                                                ^{Членове: Александър Иванов}                                             

                                                                                                                                            ^{Боян Войков}                                          

 

при секретаря Мариета Цонева и в присъствието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ характер дело № 916 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по глава двадесет и първа от НПК.

Инициирано е от въззивна жалба от Е.О.М. срещу присъда № 260033/05.10.2020г., постановена по НОХД№ 1392/20г. по описа на Районен съд – Русе, с която М. е признат за виновен в това, че на  11.12.2019г. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-1 бр. дамска кожена чанта, 1бр. дамско кожено портмоне, 1бр. кожен калъж и 1бр. диоптрични очила, 1бр. тетрадка с твърди корици, ,бр. гребен за коса, 1бр. дървена икона с размери 9см/6см и парична сума в размер на 60лв., на обща стойност 105 лева, от владението на С.Т.Б. от гр. Русе, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено  наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

Постановено е приспадане от така определеното наказание на времето, през което М. е бил задържан по делото. С присъдата М. е осъден да заплати в полза на ОД на МВР-Русе сумата 819.77лв. за разноски на досъдебното производство.

С въззивната жалба и допълнения към нея, се твърди неправилност на присъдата – несправедливост на наложеното наказание, и конкретно се иска намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, като се предлага да бъде установен в срок от една година и шест месеца (в частност се претендира това да стане въз основа приложение на чл.55 от НК, съобразно хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, като се приеме наличие на условията по чл.55 от НК и се констатира неговата благоприятност за дееца в сравнение с условията на ал.1 на чл.58а, ал.1 от НК).

Доводите и исканията се поддържат с идентично съдържание в заседанието на въззивната инстанция от подсъдимия и защитника му -  адв.Т.Б..

Прокурорът заявява неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира, че жалбата се явява частично основателна в насока несправедливост на наказанието (но не в аспекта на приложимост хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК), лишаване от свобода, което обуславя решението присъдата да бъде изменена, чрез намаляване на неговия размер, съобразно чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

Настоящата инстанция, проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически изводи – установени съобразно чл.373, ал.3 от НПК и неоспорвани и посредством претенцията по въззивната жалба, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук, и правни изводи, че на 11.12.2019г. при горепосочените място и начин, с действията си подсъдимия М. осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, предмет на делото, така както е въведени и квалифицирано с обвинението.

 

Независимо от сравнително ниската стойност на предмета на отнемането и възстановяване на щетите на пострадалата, както и съдействието за разкриване надеянието, с оглед установеното за степен на опасност на самия извършител, предвид установеното му съдебно минало и в този смисъл данните за предходните му осъждания, ясно демонстририращи то като оформил се перманентен извършител на престъпления засягащи едни и същи обществени отношения (свързаните със собствеността на гражданите), преди всичко не е налице кумулативно изискуемата предпоставка за потенциалната възможност да се приложи института на чл.55 от НК в случая, тъй като за извършеното, и най-лекото предвидено наказание в състава напрестъплението не се явява несъразмерно тежко на извършеното.

Извън това, Окръжният съд, съобразявайки обстоятелствата от значение за определяне конкретно размера на наказанието лишаване от свобода, констатира основание за изменение на присъдата в санкционната част, чрез неговото намаляване. Наред с правилно отчетените смекчаващи вината обстоятелства, се отчита високата степен на принос на М. за разкриване авторството на деянието (макар и очевидно нежелаейки иманно това, на практика заявил себе си като извършител пред полицейските органи предавайки документа на пострадалата, дни след деянието), както и в частност чрез предпоставените от това други действия на полицейските органи и по разследването, обективирали доказателствена информация, достатъчна за ангажиране наказателната отговорност на М. по този случай. Такова рядко срещано като значимост за разкриване на деянието, съдействие от страна на извършителя (което във всеки случай показва и определена степен на разкаяние още непосредствено след стореното), следва да се отрази на тежестта на санкцията в по-голяма степен, от приложената с атакуваната присъда. В аспекта на посоченото, въззивната инстанция приема за съответно базисното наказание лишаване от свобода, определено съобразно общата част на НК, подлежащо на намаляване съобразно чл.58а, ал.1 от НК, да бъде повече към минимума на предвиденото и конкретно ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразно посоченото правило, същото следва да се намали с една трета – до размер от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в какъвто смисъл следва да се коригира присъдата, в тази й санкционна част. Това наказание, предвид предходните осъждания на подсъдимия, с наложени наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характер, налага процесното да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.  В останалата част, по изложените горе аргументи първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да  обуславят наличието на основания за отмяна на обжалваната първоинстанционна присъда. С оглед това и изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се измени в санционната част в посочения смисъл, съответно потвърди в останалата.

 

Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,

 

                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Присъда 260033/05.10.2020г., постановена по НОХД№ 1392/20г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част – намалява размера на наказанието лишаване от свобода, като

Определя наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл.58а, ал.1 от НК,

 го намалява на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Постановява наказанието една година и осем месеца лишаване от свобода да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

                   Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                   Членове: