ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1756
гр.
Пловдив, 04.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1814/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 274 – 278 ГПК.
Обжалва
се протоколно определение от 27.06.2019г., постановено по гр.д. № 17733 по
описа за 2017г. на РС – гр. Пловдив, VI-ти гр. с-в, с което е спряно производството
по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на
производството по гр. дело № 4124/2019г. по описа на ПдРС – XIV гр. състав, с
влязъл в сила краен съдебен акт.
В
жалбата си пред настоящата инстанция И.А., чрез процесуалния си представител
адв. П., навежда доводи за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Посочва, че
възраженията за нищожност, наведени в по-късно заведеното дело, са били
наведени с отговора на исковата молба в производството по делба. Сочи, че
според действащата практика на ВКС, предявяването на преюдициален иск в рамките
на отделно производство е недопустимо, ако страната извлича правния си интерес
единствено от възможността за позоваване на решението по по-късно заведеното
дело пред делбения съд. Твърди, че единствената цел на ответника по делбеното
производство е да шиканира процеса. Моли съда да отмени обжалваното определение
и да разпореди делото да се върне на ПдРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв. О., като
пълномощник на К.А., с която оспорва изложеното от ищеца, като счита, че
определението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че
по-късно заведеното дело е преюдициално, като не е необходимо то да е било
образувано по-рано. Посочва, че съдът е длъжен да спре производството по делото
и да изчака разрешаването на преюдициалния въпрос. Твърди, че ищецът не се е
противопоставил веднага на искането за спиране на производството, а по-късно
необосновано е променил позицията си.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Гражданско
дело № 17733/17г. на РС – гр. Пловдив, VI-ти гр. с-в. е било образувано въз
основа на искова молба с вх. № 62603/06.11.2017г. от И.А.. Предявеният иск е с
правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, и е насочен против К.А., като се иска да
бъде допусната съдебна делба на посочения в исковата молба имот.
На
18.03.2019г. в ПдРС била входирана молба от ответника К.А., с която се искало
спирането на производството по делото, до разрешаване на гр. д. № 4124/19г. по
описа на ПдРС. В молбата той посочил, че новообразуваното гражданско дело било
с предмет прогласяване на симулация на сделка, която е от значение за участието
на лицата в делбата и делбените квоти. В открито съдебно заседание на
27.06.2019г., съдът се произнесъл по молбата, като счел, че спорът по гр. д. №
4124/2019г. по описа на ПдРС – XIV гр. с., има
отношение към настоящото производство, тъй като предмет на същото е оспорване
на сделка, по която е наведено възражение относно действителността на същата и
следва да бъде обект на преценка при решаване на настоящото производство, поради
което и решението по преюдициалното дело ще има значение за решението по делото
за делба. Поради това съдът спрял производството на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК до приключване на производството по гр. д. № 4124/2019г. по описа
на ПдРС – XIV гр. с.
Първоинстанционното
определение е правилно. Съгласно актуалната съдебна практика - Определение № 71/10.03.2014 г. по ч.гр.д. №
7287/2013, ВКС, ІІ г.о., самият процес за съдебна делба следва да
бъде спрян, ако между съделителите е налице висящ процес по преюдициален за
делбата въпрос (чл.229, ал.1, т.4 ГПК), макар и да е образуван след започване
на съдебната делба. Споровете относно обуславящите съдебната делба
правоотношения могат да се решават не само в делбеното производство, но и вън
от него. При пропускане на срока по чл.342 ГПК, искът за обявяване на сделка за
недействителна може да се предяви извън делбеното производство. С това не се
заобикаля процесуалната преклузия по чл.342 ГПК. С настъпването й само се слага
край на възможността оспорването да се направи и устно в делбеното
производство, без спазване на формалните изисквания за подаване на искова
молба. Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения, не
означава, че правата, върху които те се основават, са отречени със сила на
пресъдено нещо. Обратното би означавало, решението по иска за делба да не бъде
съобразено с това по преюдициалния спор и поради това резултатът по
обусловеното дело да не отговаря на действителното правно положение. В този
смисъл са и решение № 120 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 6714/2013 г. на ВКС, I
г. о., решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г. на ВКС, I г. о.,
определение № 491 от 15.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1535/2015 г. на ВКС, IV г.
о., определение № 72 от 16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 550/2016 г. на ВКС, IV г.
о., решение № 192 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 639/2017 г. на ВКС, I г. о. и
определение № 117 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2018 г., II г. о.
Макар
и да е било направено възражение от ответника с отговора на исковата молба за
нищожност на нотариалния акт, с който на ищеца са продадени идеални части от
недвижимия имот, по същество това не преклудира правото на ответника да иска в
отделно исково производство прогласяването на нищожността на сделката, с която
ищецът е станал собственик на имота. Споровете между съсобствениците по
въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на
делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл. 346 ГПК, с което
се допуска делбата. Отделно от това и обемът на търсената правна защита в двете
производства е различен – в този смисъл
са и решение № 66 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК
и определение № 72 от 16.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 550/2016 г., IV г.
о., ГК.
Следва
да се отбележи, че ако предявеният иск за нищожност бъде уважен, постановеното
по него решение ще се ползва със сила на пресъдено нещо. То би било основание
за провеждане на извънредно извънинстанционно производство за отмяна на
влязлото в сила решение по иска за съдебна делба по реда на чл.303 от ГПК, в
случай че изводът на делбения съд по допускане на делбата се различава от
решението по иска за нищожност. За да се предотврати това, делбеното производство
следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за да бъде съобразено
с решението по преюдициалния спор.
С
оглед на гореизложеното, и доколкото изводът на настоящия състав съвпада с
извода на първоинстанционния съд, следва обжалваното определение да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.06.2019г., постановено по
гр.д. № 17733 по описа за 2017г. на РС – гр. Пловдив, VI-ти гр. с-в, с което е
спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване на производството по гр. дело № 4124/2019г. по описа на ПдРС – XIV
гр. състав, с влязъл в сила краен съдебен акт.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание
чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.