Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр.Плевен,
24,07,2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти юли
две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
НАЙДЕНОВА гр.дело №2311 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.8, т.1 вр.чл.7, ал.1 вр.чл.5 от Закона
за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
против Д.О.Б., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че страните са съпрузи,
които от 30,01,2020 г. живеят фактически разделени. Сочи се, че на 05,06,2020
г. ответникът извършил спрямо молителката домашно насилие, изразяващо се в
отправяне на обиди и заплахи /по данни от представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН/. Моли съда да постанови мерки по ЗЗДН, включително и да издаде
заповед за незабавна защита. Към молбата е приложена като доказателство
Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за сключен гр.брак, удостоверение
за раждане на Косара Б.,*** от 08,06,2020 г., Сигнал до ДСП-Плевен с
вх.№СИГ/Д-ЕН/202/08,06,2020 г. В проведените с.з. молителката не се
явява и не изпраща представител.
В писмен отговор, депозиран
на 07,08,2019 г., ответникът, чрез адв.Г.Г. от ПАК, оспорва предявения иск. Сочи,
че на твърдяната дата по никакъв начин не е упражнявал насилие върху
молителката, а майка му с детето Косара е искала да вземе дрехи на момичето, но
молителката не е отворила вратата. В съдебно заседание адв.Г. от ПАК моли съда
да отхвърли молбата като недоказана.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, т.1 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг. Следователно молбата
се явява допустима - подадена в съответствие с изискванията досежно активната и
пасивна процесуална легитимация и при спазване на установения в закона
едномесечен преклузивен срок, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на депозираната молба.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните
и се установява от приложеното копие на удостоверение за сключен граждански
брак, че молителката и ответника са съпрузи, като по време на брака им е родено
детето Косара /видно от приложеното копие от удостоверение за раждане/.
По делото е представена декларация
от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която декларира, че на 05,06,2020 г., спрямо
нея е бил извършен акт на домашно насилие – психически тормоз, изразяващ се в отправяне
на обиди и заплахи.
От служебно изготвената справка в деловодната система на ПлРС се
установява, че спрямо ответника по молбата няма заведени други дела по ЗЗДН.
От служебно изисканата справка от ***,се установява, че ответника по
молбата не се води на диспансерно наблюдение към психиатричните отделения в
болницата.
От служебно изисканата справка за съдимост на ответника се установява, че
същият не е осъждан.
На съда е служебно
известно, че молителката е подала искова молба по чл.49 от СК срещу ответника
по молбата.
От показанията на
разпитания свидетел Ж.Ж. – полицейски служител, се установява, че на 05,06,2020
г. двукратно се е отзовал на сигнал, подаден от молителката. Сочи се, че още
при първото посещение на адреса на Б. й било обяснено, че щом няма развод със
съпруга си, родителските права помежду им са равни. Твърди се, че дежурният в
РПУ разговарял с детето, и то заявило, че е добре и иска да остане при баща си,
баба си и дядо си. Свидетелят сочи, че по повод на повторен сигнал около 23 ч.
през нощта, заедно с Р.Б. посетила адрес, където е детето и свидетелят лично
разговарял с него, като се уверил, че е добре. Според свидетеля детето изрично
изявило желание да остане при баба си и дядо си.
От показанията на св.Г.Г.
– полицейски служител, се установява, че на 05,06,2020 г. посетили адреса на Б.
по сигнал за отвлечено дете, и от разговор с нея установили, че бащата и бабата
взели детето. Сочи се, че дежурния в ОДЧ разговарял с детето, което споделило,
че по собствено желание е отишло с баща си. Свидетелят сочи, че по-късно същата
вечер, отново по сигнал, заедно с Р.Б. посетили адреса на бабата и дядото,
установили, че детето е добре, и след като същото заявило, че иска да остане в
дома на баба си и дядо си, си тръгнали, като помолили и Б. да напусне жилището.
От показанията на св.*** Б.
се установява, че на 05,06,2020 г. след плуване, с детето се качили до дома му,
но Р. не отворила вратата, тъй като и бабата била отпред. Свидетелката твърди,
че си тръгнали, Р. извикала през терасата детето да се върне, но като се
върнали отново не отворила вратата. Свидетелката сочи, че първо се обадили полицаи
по телефона и говорили с детето, по-късно дошли и в жилището й заедно с Р., и
след като се уверили, че детето е добре, си заминали. Свидетелката е категорична,
че Д. е бил в колата, а Р. - на
терасата, когато е ходила със внучка си до дома на майка й.
От служебно изисканата и
получена справка от МВР, Дирекция „НС 112“, районен център – Монтана, с
изх.№105830-196/20,07,2020 г., се установява, че обаждането от телефонен номер
********** е постъпило на 05,06,2020 г. в 21,09,52 ч. и в 23,02,03 ч. от лице,
представило се като Р.Б..
При изслушване на записите
от обажданията на телефон 112 на процесната дата се установява тяхното
съдържание, а именно - че молителката сигнализира за вземане на детето от баща
му.
Съдът не обсъжда
останалите събрани по делото доказателства като неотносими към правния спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за защита е
подадена от лице, което попада в кръга от субекти, лимитативно изброени в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, при спазване на установения в закона едномесечен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Мерките
за закрила от домашно насилие по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват
наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те
не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на
извършителя, за да може той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има
респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата
на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо
съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар
конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен.
Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата на устните състезания
поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите
действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако
актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят
няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е
окончателно. При определянето на мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН съдът изследва
както поведението на извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно
насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на извършителя и на
околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да
пострада от актове на домашно насилие. Социалното предназначение на ЗЗДН е да
даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск
по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове.
Безспорно
по делото са налице данни за наличие на усложнени междуличностни
взаимоотношения между страните по делото. Не следва обаче да се използва
възможността по ЗЗДН, за да се търси разрешаване на друг спор - за подходящ
режим за лични контакти с другия родител, за допълнително утежняване на
отношенията между родителите и детето и техните близки, или за събиране на
доказателства за нуждите на други производства и като средство за уязвяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита срещу
домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която
е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства
съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание,
като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този
случай, в доказателствена тежест на ответника при направеното оспорване, че е
извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което
да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно
нейната доказателствена сила.
В
настоящият случай съдът приема, че фактическите твърдения, изложени от
молителката в представената и приета по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН, бяха
оборени от събраните по делото доказателства – най-вече гласните такива на св.Б.,
която е присъствала при вземане на детето. Същата е категорична, че Д. е стоял
в автомобила си и по никакъв начин не е комуникирал с молителката. Разпитаните
полицейски служители също не изнесоха данни, че молителката е била уплашена и
притеснена за живота и здравето си при двукратните си срещи с нея на 05,06,2020
г.
Ето
защо съдът приема, че за осъществен акт на психическо насилие по отношение на
молителката чрез отправяне на обиди и заплахи доказателства не бяха събрани.
При този изход на делото
молителката Р.Б. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на
30,00 лева по сметка на РС Плевен, както и деловодни разноски на ответника в
размер на 200,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на Р.Г.Б., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за защита от
домашно насилие, осъществено върху нея на 05,06,2020 г. от Д.О.Б., ЕГН **********,***, и налагане на мерки за защита по
чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН, КАТО ОТКАЗВА да издаде заповед за
защита от домашно насилие срещу Д.О.Б., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
30,00 лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на Д.О.Б., ЕГН **********,***,
сторените деловодни разноски в размер на 200,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: