Определение по дело №766/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1042
Дата: 1 юни 2018 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20182100500766
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И ***

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На първи юни, две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                           ДИМАНА КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 766 по описа за 2018 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Аклади“ – ООД – с.Черноморец, Бургаска област – ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представите адв. П., срещу Решение №455/20.03.18г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№5596 по описа за 2017г., в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на ищеца „Водоснабдяване и ***, сума в общ размер 23742.84 лева, представляваща сбор от неплатените части от главниците по фактури №31708300/22.05.15г. (дължим остатък 5540.04 лв) и №31842442/23.06.2015г. (дължим остатък 18202.80 лв), за потребените ВиК услуги за доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за водоснабдителен обект на ответника – аб.№204529, представляващ вилно селище „Св.Никола%“, разположено в местността „Аклади“, землището на с.Черноморец, дължими за периода 16.04. – 17.06.2015г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 02.08.17г., до окончателното й изплащане; 975.96 лева – обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница, в размер на законната лихва, за периода 02.08.2017г. – 21.05.2018г.; 5094.01 лева - обезщетение за забавено плащане на главница от 24508.80 лева по горепосочените фактури, в размер на законната лихва, за периода 23.06.2015г. – 01.08.2018г.; 1634 лева – съдебно – деловодни разноски.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорва се извода на съда, че Община Созопол няма качеството на потребител. В тази връзка основната теза на въззивника е, че Община Созопол, като собственик на водопроводното отклонение – публична общинска собственост, и на основание два договора, по които е страна, се е задължила да заплаща всички задължения за изразходвана вода по централния водомер, поставен в началото на водопровода.

Според въззивника, неговите задължения, във връзка с ползваните услуги са изцяло изплатени, което е видно и от приетите експертизи. съдът не е обсъдил представените по делото доказателства, а се е позовал само на издадена и приета фактура, която според него не е основание да се установи основание за плащане.

Не са направени доказателствени искания.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 28.03.18г., чрез процесуален представител адв. П.. Въззивната жалба е подадена по пощата на 11.04.17г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен срещу него е уважен. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответника „Аклади“ – ООД е връчен на ищеца „Водоснабдяване и ***, чрез ю.к. Златева на 09.05.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 21.05.18г.  е подаден писмен отговор. В него са изложени подробни съображения за потвърждаване на решението.

Според въззиваемата страна, процесните фактури, издадени от нея, са приети и осчетоводени в счетоводството на въззивника, което означава признаване на задълженията по тях. При обсъждане показанията на разпитан по делото свидетел – Михалева, е формиран краен извод, че водопроводът е изграден от въззивното дружество, а неговият представител е участвал при отчитане на централния и останалите водомери и е държал ключа за централния. Изложени са аргументи, че услугите са били предоставени, ползвани и отчетени на въззивника по поддържаните от него водопроводни съоръжения и измервателни устройства.

Евентуално – при отхвърляне на иска спрямо въззивното дружество, са изложени съображения за уважаването му по отношение на Община Созопол.

Не са направени доказателствени искания.

 

Препис от въззивната жалба на ответника „Аклади“ – ООД е връчен на ответника Община Созопол, чрез адв.Х. на 09.05.18г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 18.05.18г. е подаден писмен отговор. В него са изложени подробни съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия – евентуален ответник по претенциите, собствеността върху съоръжението – водопровод, както и наличието на договори, сключени с водопреносното дружество, не съставляват основание за заплащане на услуги, предоставени на други лица. Съгласно разпоредбите на Наредба №4 и Общите условия на ВиК, потребител на услуги е лице, което притежава вещно право върху водоснабдяван недвижим имот, наемател или предприятие, ползващо вода. Такова лице е въззивното дружество, на което са доставени ВиК услугите, за които се претендира плащане с предявения иск. Процесният водопровод не е водоснабдяван обект, а е водоснабдително съоръжение.

Изложени са аргументи, досежно причините и начина на сключване на договорите, посочени от въззивника. Аргументирана е теза при условията на евентуалност, че за да възникне задължение на Общината, следва да бъде издадена фактура, каквато не е била издадена. На последно място, доколкото претенцията спрямо Община Созопол е предявена като евентуална и е налице извънсъдебно признание на задължението от въззивника, чрез отразяване на фактурите в счетоводството, главната претенция е основателна, поради което евентуалната не подлежи на разглеждане.

Не са направени доказателствени искания.

 

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговорите намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №766/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 30.05.18г. - на 25.06.2018г. от 13.40 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                     2.