№ 8 / 4.1.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 823 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Б. Б. Г. *** против
Решение № Ц2153-15-44/11.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което e оставена без уважение подадената по
административен ред жалба от Г. против Разпореждане № ********** / Протокол № 2139-15-89/09 от 09.04.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което
разпореждане ѝ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
27.11.2003 г. пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, като е определен съответният
размер на пенсията и са направени преизчисления за различни години, последното
от които е считано от 01.07.2019 г. и е в размер 283.60 лв.
Жалбоподателката излага съображения за нарушение на
материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила при
издаване на обжалваното решение. Не се явява и не изпраща представител в
проведените съдебни заседания.
Ответникът – директор на ТП на НОИ – Пловдив – чрез процесуалния си представител
в проведените съдебни заседания и в представено писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
На жалбоподателката първоначално е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КЗОО,
считано от 23.10.2002 г. с разпореждане № 137/05.02.2003 г. Впоследствие при
направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от
установяване на осигурителния стаж на жалбоподателката, което е довело до
издаване на нови разпореждания, с които е отменено разпореждане №
137/05.02.2003 г. С разпореждане № **********/ №
19/протокол № N01332/16.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ — Пловдив в изпълнение на влязлото в сила решение №
2153-15-36/31.01.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отпусната на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и
във връзка с Регламент на Съвета /ЕИО/ № 1408/71, считано от 27.11.2003 г. И
това разпореждане е отменено с решение № 2153-15-315/06.12.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, тъй като в хода на контролно- адмннистративното
производство е констатирано, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст е определен без да е дадена възможност на лицето да посочи тригодишен
базисен период от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997г.,
съобразно който да се извършат нужните изчисления, както гласи правилото на чл.
70, ал. 3 от КСО (в редакцията ѝ до 31.12.2017 г.). Указано е, че в
случай, че в предоставения срок жалбоподателката не посочи изрично конкретен
тригодишен базисен период по чл.70, ал. 3 от КСО, длъжностното лице следва да
изчисли личната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на тригодишен
базисен период от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. Жалбоподателката е уведомена
за даденото ѝ указание с писмо, получено на 28.01.2020 г. но не е представила исканите документи.
При тази предходна фактическа обстановка е издадено обжалваното
разпореждане № **********/протокол № 2139-15- 89/09.04.2020 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на ѝ е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 27.11.2003 г.
Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
са издадени в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката правилно е отпусната при осигурителен стаж както следва:
осигурителен стаж от втора категория труд: 17 г. 01 м. 01 дни и осигурителен
стаж от трета категория труд: 12 г. 03 м. 19 дни или на основание чл. 104 от КСО общ стаж, превърнат към трета категория: 33 г. 07 м. 28 дни и осигурителен
стаж, положен в чужбина 04 г. 00 м. 00 дни, който стаж е установен и с някои от
предхождащи влезли в сила административни актове. В тази връзка на
жалбоподателката е придобила правото си на пенсия именно на 27.11.2003 г., на
която дата възрастта ѝ е била 52 г. и 4 месеца, а осигурителният ѝ
стаж 37 г. 7 месеца и 28 дни, т.е. към този момент са спазени изискванията на
чл. 68, във връзка с § 4, ал. 1 от КСО за сбор от осигурителен стаж и възраст.
Освен това, както правилно е посочено в обжалваното решение въпросът с
началната дата, от която жалбоподателката има право на пенсия вече е решен с
влязъл в сила предходен административен акт.
Спазена е нормата на чл. 70, ал. 3 от КСО (в редакцията ѝ до 31.12.2017 г.), която е предвиждала
следното:
Чл. 70. (3) Индивидуалният коефициент се изчислява от
дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до
пенсионирането му. За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018
г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за
осигурителния му стаж след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на
пенсията. При определяне на индивидуалния коефициент на самоосигуряващо се лице
се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителните вноски.
Тоест дадена е възможността на жалбоподателката да
избере най-изгодната за нея възможност за индивидуалния ѝ коефициент но в
рамките на административното производство тя не се е възползвала от нея. В хода
на съдебното производство тя също не представи нови доказателства, от които да
бъде установен различен стаж извън зачетения от пенсионните органи.
Неоснователни са нейните възражения:
Несъстоятелен е доводът, че осигурителният ѝ
стаж в периода от 19.04.1972 г. до 09.08.1979 г. неправилно е приет за трета
категория, вместо за втора. Основателно в обжалваното решение ответникът се позовал
на удостоверение образец УП-3 № 551/16.10.2013 г., издадено от ВСК „Кентавър“ ЗММ ЕООД – Велинград, съгласно
което заеманата от жалбоподателката длъжност е била „лаборант“, за която не би могло
да има съмнение, че е от трета категория. В тази връзка е неоснователен доводът
ѝ, че пенсионният орган е следвало с помощта на вещо лице и посредством
проверка при осигурителя да изясни категорията на посочения стаж. В случая
събраните данни от пенсионната преписка са безспорни, а и не са били необходими
специални знания, с които длъжностното лице да не разполага, поради което не е
било необходимо установяване на категорията на труда от вещо лице или чрез
нарочна проверка при осигурителя.
Ирелевантно е възражението за незаконосъобразност на
становището на ръководителя на пенсионното осигуряване в обжалваното
разпореждане, според когото „съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от
лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО“. Очевидно е,
че липсва волеизявление, с което на жалбоподателката е разпоредно
възстановяването на каквито и да са суми, а единствено е цитирана правна норма.
Ирелевантен е също и доводът, че последващите
разпореждания на първото разпореждане от 05.03.2003 г. не е следвало да бъдат
отменяни изцяло, а само да бъдат изменени, доколкото отмяната им е факт с
Решение № 2153-15-2/05.01.2017 г. на ответника, с което е потвърдена т. 1 на
разпореждане № **********/протокол №
ПР-2141-15-34/08.08.2016 г., с която първоначалното и всички последващи
разпореждания са отменени.
Не на последно място не може да бъде споделен и
доводът на жалбоподателката, че установената липса на оригиналното ѝ
пенсионно досие е пречка за законосъобрзаната преценка на правото ѝ на
пенсия. В случая липсващите оргинални документи са възстановени, като са
изготвени съответните удостоверения въз основа на разплащателните ведомости.
Следователно обжалваният административен акт е издаден
в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на
административнопроизводствените правила. Освен това същият е издаден във
формата на мотивирано писмено решение, и в съответствие с целта на закона – за
да бъде отпусната на жалбоподателката пенсия в законосъобразен размер. Затова
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона
размер.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Б.
Б. Г. *** против Решение № Ц2153-15-44/11.06.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което e оставена без уважение подадената по
административен ред жалба от Г. против Разпореждане № ********** /
Протокол № 2139-15-89/09 от 09.04.2020
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което
разпореждане ѝ е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
27.11.2003 г. пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, като е определен съответният
размер на пенсията и са направени преизчисления за различни години, последното
от които е считано от 01.07.2019 г. и е в размер 283.60 лв.
Осъжда Б. Б. Г. *** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик
разноски по делото в размер на 100 лв. /100 лева/.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/