№ 3816
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20251100500644 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20127281/01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 64139/2019
г. на СРС, ГО, 161 състав, е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против М. К. Ц., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3591,85 лв., главница
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 19.06.2016 г.-
30.04.2018 г., в имот с адрес: гр. София, общ. „Лозенец“, пл. ****, аб. №
202552, ведно със законна лихва върху главниците за периода от 18.06.2019 г.
до изплащане на вземането, сумата от 420,40 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.-31.05.2019 г., върху
главници за периода 19.06.2016 г.-30.04.2018 г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 31.08.2019 г.
по ч.гр.д. № 34656/2019 г., СРС, 161-ви с-в. Със същото решение са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
против М. К. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 59,88 лв.,
главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г., и
сумата от 12,04 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово
разпределение за периода 14.09.2017 г.-31.05.2019 г., както и исковете с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
1
ЗЗД за главница за топлинна енергия над 3591,85 лв. до пълния размер от
3703,64 лв. и за периода 01.05.2016 г.-18.06.2016 г. и мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия над 420,40 лв. до пълния размер от 433,49 лв.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
М. К. Ц.. В жалбата се поддържа, че при изчисляване на използваната
топлинна енергия не е отчетено, че отоплителният уред в банята е
електрически, което било отразено от „Техем Сървисис“ ЕООД, но не е
споменато в изготвените СТЕ и СЧЕ. Въззивницата поддържа, че не е клиент
на топлинна енергия, няма подписан писмен договор за доставка на топлинна
енергия, поради което и ОУ на ищеца са неприложими. По отношение на
представените договори с „Техем Сървисис“ ЕООД се сочи, че същите са
изтекли и не са били действащи към исковия период, а освен това били
подписани от Ц.П. – управител на ЕС, която обаче нямало такова правомощие,
тъй като не била надлежно упълномощена. Оспорва се топлинна енергия
изобщо да е разходвана за имота, а отделно се твърди, че за част от
претендираните суми е изтекла приложимата тригодишна погасителна
давност. Оспорва се и претенцията за дялово разпределение, тъй като
липсвало сключен валиден договор между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД.
Оспорва се искът за лихва, тъй като издадените фактури не били представяни
на потребителя, а по отношение на иска за лихва върху вземането за дялово
разпределение – липсвал уговорен срок за плащане. Моли се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да
я остави без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно
решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
2
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против М. К. Ц.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на следните
суми: сумата от 3703,64 лв., главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.05.2016 г.-м.04.2018 г. и топлинна енергия по общи
фактури № **********/31.07.2017 г., и № **********/31.07.2018 г., в имот с
адрес: гр. София, общ. „Лозенец“, пл. ****, аб. № 202552, сумата от 59,88 лв.,
главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г., ведно
със законна лихва върху главниците за периода от 18.06.2019 г. до изплащане
на вземането, сумата от 433,49 лв. мораторна лихва върху главниците за
топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.-31.05.2019 г., сумата от 12,04 лв.,
мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода
14.09.2017 г.-31.05.2019 г.
По силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот.акт №
116/17.05.2007 г. по н.д. 113/2007 г. на нотариус Ч.Б., ответницата М. К. Ц. е
закупила процесния недвижим имот. Доколкото по делото не са събрани
доказателства, а и липсват твърдения за промяна в правото на собственост,
въззивният съд приема, че ответницата е била едноличен собственик на
описания имот през исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което
ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на
титуляр на правото на собственост на М. К. Ц. е била страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 202552. По
изложение съображения наведеният довод във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия се
явява неоснователно, доколкото възникването на правоотношението не е
обуславено от сключването на писмен договор с топлопреносното
3
предприятие, а само от притежаване на правото на собственост на обект в
топлоснабдена сграда.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот е топлоснабден, като през
исковия период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за потребена ТЕ в
имота по отчет на 3 бр. ИРРО за първия отчетен период и 4 броя за втория
отчетен период.. Потреблението на БГВ е по отчет на два водомера за топла
вода, като е начислявана и топлинна енергия за сградна инсталация на база
пълен отопляем обем. От заключението на вещото лице е видно, че на
ответницата не е начислявана топлинна енергия за отопление от монтиран
уред в банята, поради което и възраженията в тази връзка са неоснователни.
С отговора на исковата молба ответницата своевременно са релевирала
възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по
давност. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.06.2019
г./. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 18.06.2016 г., са
погасени по давност.
По отношение на вземанията, предмет на въззивната жалба /за периода
19.06.2016 г.-30.04.2018 г./ са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.06.2016 г.
4
/първият месец от периода, предмет на въззивната жалба/ не е погасено по
давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.08.2016 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от
падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.08.2019 г., т.е. след
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 18.06.2019 г. По изложените
съображения и възражението за изтекла погасителна давност се явява
неоснователно по отношение на сумите, присъдени от първоинстанционния
съд. Вещото лице по приетата СТЕ е установило, че дължимата сума за реално
потребена топлинна енергия за периода 19.06.2016 г.-30.04.2018 г. /за който
искът е уважен/ възлиза на 3591,85 лв., поради което и искът е основателен до
посочения размер.
Съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ето защо и
доколкото по делото се установява, че процесния имот е извършвана услуга
дялово разпределение, то ищецът има право да получи сумата от ответника в
размер от 420,40 лв.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено. Следва да се посочи, чедоводите в жалбата по отношение сумите
за дялово разпределение са неотносими, тъй като претенцията в тази част е
изцяло отхвърлена от първоинстанционния съд и не е предмет на въззивна
проверка.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127281/01.08.2024 г., постановено по
гр.д. № 64139/2019 г. на СРС, ГО, 161 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
против М. К. Ц., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 3591,85 лв., главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода 19.06.2016 г.-30.04.2018 г., в имот с адрес: гр. София, общ. „Лозенец“,
пл. ****, аб. № 202552, ведно със законна лихва върху главниците за периода
от 18.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 420,40 лв. мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г.-
31.05.2019 г., върху главници за периода 19.06.2016 г.-30.04.2018 г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на
31.08.2019 г. по ч.гр.д. № 34656/2019 г., СРС, 161-ви с-в.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА М. К. Ц., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6