Р Е Ш Е Н И Е
№35
гр.
Пловдив, 11 януари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1352
по описа на съда за 2021год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от С.Н.Д., ЕГН **********, чрез адв.
Ст. П.- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0273-000068 от 29.04.2021г. на началник РУ към ОД на МВР Пловдив,
РУ- Хисар, с която на основание чл. 171, т.1, б."б" от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) е постановено временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Според жалбоподателя
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен
административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед. Претендира
разноски.
Ответникът - началник РУ
към ОД на МВР Пловдив, РУ- Хисар, редовно призован, с молба-становище, с което
представя преписката, оспорва жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 19.05.2021г., поради което жалбата е допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 29.04.2021г., около 14,10ч, в с.Старо Железаре на кръстовището на ул.
„1-ва“ и ул. „3-та“, посока към с.Ново Железаре, жалбоподателят управлявал лек
автомобил марка БМВ 320 И, с регистрационен номер А6909КР негова собственост
под въздействието на наркотични вещества или техни аналози- „СОС“, изпробван с
техническо средство дрегер DRUG CHECK 3000 STK 6, което представлява нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване №
0062678. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 235/21 от 29.04.2021г. с бланков номер,
серия АА 858278 от същата дата.
Въз основа на така
установеното административно нарушение началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ-
Хисар е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
Представени са следните писмени доказателства: оправомощителна заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, заповед №
8121к-11228/16.07.2019г. всички свързани с доказване компетентността на
издателя на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване №
0062678, АУАН № 235/21 от 29.04.2021г. с бланков номер, серия АА
858278/29.04.2021г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози от 29.04.2021г. на ЦСМП-Пловдив, филиал – Хисаря,
справка за нарушител/водач.Прието е по делото и заверено копие от съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № И-6585/20.08.2021г. на
ВМА, изготвена за нуждите на ДП № 112/2021г. по описа на РУ на МВР-Хисар,
заверено копие от Журнал за вземане на кръв и урина съгласно Наредба №
1/19.07.2017г. за установяване на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от ЦСМП-Пловдив, филиал –Хисар(извадка), заверено копие от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.10.2021г. на
прокурор при РП-Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваният административен
акт е издаден от надлежно оправомощен орган за това, видно от представените по
делото заповеди на директора на ОДМВР-Пловдив и министъра на вътрешните работи.
Оплакването за липса на материална компетентност у издателя на обжалвания ИАА е
неоснователно.
Също като неоснователно
съставът преценя възражението, че с обжалвания акт лицето е наказано втори път
за същото деяние, поради наличие на ЗППАМ № 21-0273-0000061/29.04.2021г. На
съда служебно му е известно, че сочената
заповед е предмет на обжалване по АД № 1354/21г. Принудителната мярка с този
акт е наложена на Д. за това, че на 29.04.2021г., около 13,40 часа в с.Старо
Железаре, на кръстовището на ул. „1-ва“ и ул.“3-та“, като водач на МПС лек
автомобил „БМВ 320“ с рег.№ *** е установено при проверка с Дрегер Алкотест
7410, ф.№ ARRB 0125 наличие на алкохол 0.99 промила в издишания въздух.
Установеното с този акт и мярката, наложена с обжалваната заповед са за две
отделни деяния, които законодателят е предвидил като самостоятелни основания за
налагане на принудителни административни мерки. Поради това не е налице
твърдяното с жалбата в тази й част.
Обжалваният акт е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като
принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.
171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите
когато водач управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Принудителната
административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС, без
съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно предвижване.
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
Съгласно
чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България.
Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от
ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане
управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на
моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1
и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача)
и др.
В
случаите по чл. 171, т. 1, буква "б" свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за
установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
(обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.)/Наредбата/, при извършване на проверка на
място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози
се установява с тест.
По
правилото на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно
чл. 23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата
от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв.
В
случая между страните се формира спор по установената от административния орган
фактическа обстановка и наличието на правното основание за прилагане на
административна принуда.
Оспорената
заповед не е издадена в противоречие с материалния закон. Както се посочи, съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно
основание за издаване на процесната заповед, принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
се прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Следователно,
за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
По
делото не е спорно, че на 29.04.2021 г., около 14,10часа, в с. Старо Железаре
на кръстовището на ул. „1-ва“ с ул. „3-та“ посока с. Ново Железаре
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил марка БМВ 320 И, с рег.
№ **** като при проверка в 13.50часа с техническо средство Дрегер Drug Check
3000 STK 6 тестът е отчетен с положителен резултат
за употреба на кокаин.
По
делото също така се установява, че жалбоподателят не е приел показанията на
техническото средство/теста, дал е кръвна проба въз основа на издадения му
талон за медицинско изследване № 0062678. Не е спорно и това, че е издаден Протокол от
29.04.2021г. от ЦСМП-Пловдив, филиал-Хисар (Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от
Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози), подписан от медицински
специалист, където е удостоверено, че С.Д. отказва да се подложи на изследване.
За
да е материално законосъобразна заповедта е необходимо по делото органът да е
доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите
хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско
изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; 3)
отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за
медицинско изследване. От своя страна
разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични
вещества, а именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на
предпоставките за всяка от трите хипотези.
Изрично
в чл. 6, ал. 9 от Наредбата е разписано, че органът може да използва
показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози само при отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В случая е налице, отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване от страна на жалбоподателя, удостоверено
лично от него върху талон за изследване № 0062678 и от длъжностното лице от
ЦСМП-Пловдив, филиал-Хисар в Протокол от 29.04.2021г. поради което използването
на резултата от теста е с основание.
Каза
се, че от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, вписал е собственоръчно в него „Не желая да давам
кръвна проба за наркотични вещества или техните аналози“, явил се е в срока за
вземането на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място, но е отказал
да се подложи на изследване. Поради това, оспорената заповед е издадена от
ответника в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. При това положение, за да е материално законосъобразен
административният акт не е необходимо да се издава при наличието на положителен
резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В насока
обратна на посочената не може да послужи и приетото по делото заключение от съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/
експертиза рег. № И-6585/20.08.2021г. на ВМА. Посочи се редът за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и с факта на неприемането
на резултата от показанията на техническото средство/тест и отказа да бъде
изследван, чрез вземане на биологични проби(кръв) за употреба на наркотични
вещества или техни аналози С.Д. е преградил възможността си да оспорва
резултата от полевия тест чрез кръвни изследвания. Заключението по експертизата
е за нуждите на ДП № 112/2021г. по описа на РУ на МВР-Хисар, но не и за
настоящото производство по проверка законосъобразното налагане на принудителна
административна мярка по реда на ЗДвП. Приетото Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 18.10.2021г. на прокурор при РП-Пловдив има
значение в настоящото производство единствено за продължителността на
наложената принудителна административна мярка.
От
доказателствата по делото следва, че на жалбоподателя е извършена проверка с
тест, който резултат е отчел употреба на кокаин, като този резултат не е приет,
въпреки това му е издаден талон за изследване, но изследване не е извършено.
Извършеното такова е за нуждите на ДП № 112/21г. на РУ МВР-Хисар и за воденото
наказателно преследване срещу лицето за извършено престъпление по чл. 343б, ал.
3 от НК. В този смисъл не е нарушена и
целта на ограничителната мярка. Ангажиране на наказателната отговорност на
водача по НК е неотносимо към заповедта по чл.171 т.1, б.“б“ ЗДвП, вкл. ако за
реализиране на административнонаказателната отговорност административният орган
е бил длъжен да изчака резултата от образуваното наказателно производство, то
за прилагането на принудителната административна мярка органът не е обвързан от
това ограничение. За пълнота на решението следва да се обърне внимание и на още
един специфичен момент в настоящия казус. Талон за изследване от 29.04.2021г.
съдържа следния текст : „Протоколът за медицинско изследване и протоколът за
химическо изследване да се изпратят на РУ- Хисаря”. В протокола е отразено
неприемането на показанията на апарата от страна на жалбоподателя. При ясно
изразена позиция на провереното лице, оправдано е очакване за извършване на
медицинско изследване по реда и при условията на цитираната наредба, в която е
посочен и срок за изпращане на взети проби до съответна лаборатория /до 5 дни
след вземането на проба/. Действително, възможна е и хипотеза на неявяване в
съответното медицинско заведение за вземане на проба, независимо от изразена
позиция – неприемане резултат от техническо средство. В посочения случай
издаването на заповед на същия ден на съставяне на АУАН не разкрива нарушение
на административно-производствените правила. В настоящия случай лицето се явило
в ЦСМП-Пловдив, филиал - Хисаря за проба, но е отказало да се подложи на
изследване. Извън тези възможности – логичното поведение на водач на МПС,
изразил неприемане резултат от дрегера, е явяване за вземане на проба и
изчакване резултата от изследване на пробата. Каза се, че в случая опровергаване
резултата от дрегера с токсикохимична експертиза, преди издаване на заповед за
налагане на ПАМ не е извършено и това не може да се определи като нарушение на
процесуалните правила. В ЗДвП изрично не е посочено, че при издаване на талон
за медицинско изследване при оспорен резултат от техническото средство,
компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да
изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено химическото
изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът
за химическо изследване. Поради отказа на Д. да се подложи на медицинско
изследване, не е налице редовно изследване и респ. задължение за изпращане на
съответната структура на МВР на протокол за медицинско изследване, така и
протокол за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения
/арг. по чл.27 от Наредба № 1/2017г./. Последвалото изследване, завършило с
Протокол за СХЕ № И-6585/20.08.2021г. на ВМА е по повод производство по ДП №
112/2021г. по описа на РУ на МВР-Хисар и към датата на издаване на оспорената
заповед не е било известно на административния орган.
Следователно
в случая по безспорен начин са установени фактическите предпоставки за
издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС след
употребата на наркотични вещества. Въз основа на така установените факти
административният орган е приложил правилно материалния закон. Обжалваният акт
е съобразен и с целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, а именно
осигуряване безопасността на движението по пътищата, особено предвид
значителната опасност, която създава управлението на МПС от водачи, употребили
наркотични вещества, и преустановяване на административните нарушения по същия
закон. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава
тя следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото ответникът има право на разноски, но такива не са поискани
и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0273-000068 от 29.04.2021г. на началник
РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ- Хисар, с която на основание чл. 171, т.1,
б."б" от Закон за движението по пътищата е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/