№ 109
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901013 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от А. С. С. и С. Х. А., с която предявени преки искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ на увредени лица против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, за осъждане на застрахователя да заплати на всеки от ищците сума от 150 000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие смъртта на сина им С. А. С. в
резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018 година, по вина на А. Н. Х., за което водачът е
признат за виновен с влязла в сила на 01.06.2021 година присъда № 61/08.10.2019 г. по
НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна при твърдения за валидно застрахователно
правоотношение между собственика на МПС – л.а. марка „**“, с ДК № * **** ** и
ответното дружество към датата на ПТП по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 05.05.2019 година до
окончателното изплащане на задължението.
Ищците А.С. и С.А. твърдят, че на 06.08.2018 година при ПТП, допуснато по вина на
А. Н. Х. е починал сина им С. А. С.. Заявяват, че виновният водач е осъден с влязла в сила
присъда по НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна. Причината за смъртта на С. е
получената следствие ПТП остра анемия в резултат на кръвоизлив от травматичното
разкъсване на големи венозни съдове на шията в областта на разкъсно-контузна рана,
разкъсването на черния дроб и слезката, като от заключението по СМЕ, проведена в
досъдебното производство, се установява пряка причинно следствена връзка между ПТП и
настъпилият летален изход. Ищците заявяват, че застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от Х. е бил
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
1
Твърдят, че застрахователят не е определил, респективно изплатил обезщетение на ищците,
въпреки поканата-уведомление, получена на 05.04.2019 година и предоставения
едномесечен срок. Считат, че лихва се дължи от изтичане на посочения срок по поканата до
окончателното изплащане на вземането.
Заявяват, че загубата на сина им се е отразила изключително негативно върху тях,
смъртта е възприета крайно тежко като стрес с възможно най-висока интензивност. И към
момента са съкрушени от скръб, поради това, че ранната смърт е прекъснала изградената
духовна връзка между родител и дете. Станали са апатични, тъжни, затворени в себе си,
продължават живота си с високо ниво на депресивност, дните и нощите са изпълнени с
мъка, отчаяние, тъга, безмисленост и безнадеждност. Настояват, че претендираният размер
на обезщетението е справедлив. Възраженията по отговора на ответника, особено тези за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, намират за необосновани.
Правна квалификация на правата: чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 429
от КЗ.
Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД не оспорва наличието на валидна
застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесното МПС, валидна и към датата на ПТП. Другите релевантни
твърдения по отговора са за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия поради
непоставен обезопасителен колан, с което е допринесъл в голяма степен за леталния изход
при ПТП. Настоява и, че търсеното обезщетение като размер е прекомерно завишено и не
съответства на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения на този род
вреди. Останалите твърдения относно механизма на ПТП и другите елементи от
фактическия състав на деликта, съдът не възпроизвежда, доколкото е налице влязла в сила
присъда.
В съдебно заседание ищците поддържат собствените си аргументи, чрез процесуален
представител, а ответникът със становище, депозирано от процесуалния му представител,
поддържа твърденията си в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ
на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа страна.
На 06.08.2018 година настъпва ПТП на път първи клас 1-9, на км 119 + 700 от
кръстовището на автомагистрала „Черно море“, м-ст „Харамията“, по посока м-ст
„Крушките“, обл. Варна, при управление на МПС – л.а. „**“ с рег. № * **** **, управляван
от А. Н. Х., който при нарушение правилата за движение – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се
движил с несъобразена скорост от 119 км/ч., напуска пътното платно. При последвалия удар
2
с крайпътни дървета и клони била причинена смъртта на пътуващия на задна дясна седалка
на управлявания от А. Н. Х. автомобил, С. А. С..
Управляващият МПС – А. Н. Х. е признат за виновен за допуснато ПТП по
непредпазливост с влязла в сила на 06.01.2021 година присъда № 61/08.10.2019 г. по НОХД
№ 788/2019 г. по описа на ОС Варна, изменена единствено в частта на наложеното на
подсъдимия наказание с Решение № 260021/27.08.2020 г. по ВНОХД № 408/2019 г. на
Апелативен съд Варна, потвърдено с Решение № 193/06.01.2021 г. на ВКС по к.н.д. №
848/2020г., поради което и съдът е указал на страните, че присъдата е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца, респективно тези въпроси не могат да се пререшават.
Съдът е приел за безспорни фактите по застрахователното правоотношение между
страните, а именно наличието на валидно сключен и действащ към момента на процесното
ПТП договор, обезпечаващ гражданската отговорност на делинквента.
Въпросите, които гражданският съд следва да разреши са относно справедливия
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване
и ако да – в каква степен както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.
1. По размера:
Ищците съобразно разпределената доказателствена тежест са ангажирали гласни
доказателства за установяване интензитета на претърпените болки и страдания както и е
проведена съдебно-психологична експертиза.
От гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите З. А. и А. А., които
съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, съответно първият свидетел е съпруг на
племенницата на ищеца, а вторият – свако на починалото дете на ищците, се установява, че
починалият е по-големият от двамата им сина, както и че загубата му се е отразила еднакво
тежко на всеки от членовете на семейството. Ненавременната смърт на детето на ищците е
предизвикала освен чувството на силен шок и продължителна тъга, така също и затваряне в
душевното им страдание и дистанциране от целия познат кръг от близки и приятели,
въпреки желанието на последните да окажат морална подкрепа. Описани са промените в
начина на живот на всеки от ищците, както и на другия им по-малък син, като конкретно за
бащата е посочено, че преди трагичния инцидент е пътувал и работел в чужбина, след което
е спрял, както и че цялото семейство е имало планове свързани с пътуване в Белгия, които
са отпаднали. Тежкото преживяване на загубата е посочено като причина за злоупотребата с
алкохол от страна на бащата, който преди инцидента не пиел. Освен това, последният спрял
да работи и започнал да посещава лекари във връзка с инцидента и да приема лекарства.
Съпругата му и майка на починалия от своя страна претърпяла още един шок скоро след
загубата на сина й, свързан със смъртта на баща й. Характерна за нея също била
целенасочената изолация и затварянето в себе си, както непосредствено след инцидента,
3
така и понастоящем. Споделени от свидетелите са и страховете на двамата родители за по-
малкото им дете, което въпреки изминалия период от време след инцидента, все още не е
свикнало с липсата на брат си.
Съдът счита, че свидетелските показания, въпреки родствената връзка с ищците
следва да бъдат зачетени изцяло, тъй като кореспондират със заключението по СПЕ.
Според заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че смъртта на Сашо С. е стресиращо събитие за неговите родители,
което се съпътства от невротични реакции на поначало предразположени към депресивни
състояния личности, като получените психологични данни от направените тестове на
ищците показват настъпили различни психични промени. Същите се изразяват в остра
скръб, състояща се от непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо присъствие на
отричане; физическа и психическа болка и дистрес; противоречиви емоции и импулси,
свръхангажираност със загубата, както и натрапчиво говорене за нея. Интеграцията на
загубата е съпътствана с продължителна депресия и у двамата ищци, които понастоящем не
са преминали изцяло през етапите на загуба и скръб. И при двамата ищци психологичното
изследване не очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните
процеси, но е засегната личностната сфера и социалното функциониране, които
психологически маркери са характерни за капсулираните стресови разстройства.
Препоръката на вещото лице е консултация с психиатър, който да назначи медикаментозно
лечение.
От дадените в съдебно заседание обяснения на вещото лице психолог става ясно, че
при ищцата – майка на починалия, процесът на възстановяване е допълнително затруднен,
поради настъпилата загуба на баща й в кратък срок след първата загуба. По въпроса за
системната употреба на алкохол и нейното отражение върху възстановителния процес при
ищеца – баща на починалия, вещото лице отново сочи необходимостта от психиатрична
помощ. Посочено е, че и двамата ищци са в границите на нормата за интелектуално
развитие, характерно за съответната възраст, макар и в по-ниските такива, като с оглед тези
данни и конкретните личностови характеристики на ищците се констатира по-бавен процес
на възстановяване.
При горното по размера съдът намира следното: при претендирани обезщетения
за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните
обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания/смърт и последиците
от тях за пострадалото лице/наследниците. Наред с това съдът счита, че като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за
определяне на обезщетенията, момент. След определяне размера на обезщетението следва
да се даде отговор на въпроса за наличието или не на обективен принос на пострадалия при
4
ПТП /т.е. съпричиняването/.
Касае се за смърт на млад човек, един от двамата синове на ищците, при доказана
близост, основана на обич и привързаност между отделните членове на семейството
приживе. Безспорно загубата на сина е силно стресово събитие, а в конкретния случай е
съпътствана и със съпреживяване на болката и на другия по-малък син, както и тревога за
индивидуалното му справяне със загубата на брат му и начина, по който ще се отрази на
психиката му. Състоянието на преживелите родители се характеризира с изключителна
социална изолация и подчертана интровертна нагласа. Както заявява и експертът в съдебно
заседание цялостната картина на адаптация към загубата при ищците, въпреки изминалия
период от време след инцидента и включително при съобразяване настъпилите
допълнителни утежняващи фактори като загубата на бащата на майката на починалия и
злоупотребата с алкохол при бащата, е показателна за капсулирано стресово разстройство,
чието лечение изисква психиатрична намеса. Поради това и прогнозен срок за
възстановяването не може да бъде определен към момента. Посочените фактори водят до
извод, че при ищците претърпените болки и страдания са с обичайния интензитет за този
вид последици следствие смъртта на дете.
Като се има предвид и завишените размери на застрахователни лимити в
обезщетенията, настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението този
от 120 000 лева за всеки от ищците, до който предявеният иск е доказан по размер.
Претендираният от по 150 000 лв. за всеки, е завишен и за горницата съдът ще отхвърли
иска за неимуществени вреди.
2. По въпроса за съпричиняването:
Ответникът, в чиято тежест бе разпределено доказване на този факт ангажира
доказателства чрез провеждането на комплексна съдебна авто-техническа и медицинска
експертиза.
От заключението на експертите, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че катастрофиралият автомобил е бил фабрично
оборудван с триточкови инерционни колани на четири от местата за пасажери, като колана
при задно дясно пасажерско място, на което се е возил починалият син на ищците, не е бил
използван при настъпване на ПТП. Въпреки това, вещите лица формират крайно
заключение, че предвид механизма на настъпилите травми и деформации по автомобила,
увреждането на починалия пътник от задно дясно пасажерско място е било
непредотвратимо и при използване на обезопасителен колан.
С оглед горното, въпреки че не се установява починалият да е пътувал с поставен
обезопасителен колан, което съставлява нарушение по чл. 137а от ЗДвП, следва да се отчете,
че в случая това обстоятелство с оглед характера на травматичните увреждания, не може да
обоснове извод за съпричиняване, след като смъртта би настъпила и в случай на използване
5
на колана. Застрахователят не е доказал именно това, че летален изход не би настъпил ако
поведението на починалия е било съобразено с горепосоченото законово изискване.
3. По въпроса за лихвите и началния момент на дължимост:
Ищците са уведомили на осн. чл. 380, ал.1 от КЗ застрахователя за настъпилото ПТП
на 05.04.2019 година /така претенция на бащата, ведно с обратна разписка за получаването й
на л. 11-13 по делото и аналогични документи за майката на починалия на л. 15-17 по
делото/.
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпоредбата, лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл. 380 от КЗ,
която от датите е най-ранна. Следователно, делинквентът дължи лихви от датата на
деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая от уведомяването му по чл.
380 от КЗ. Тъй като претенцията на ищците е определена с начална дата един месец след
уведомяването му – от 05.05.2019г., именно от тази дата следва да се присъди и лихвата за
забава.
4. По разноските:
На процесуалния представител на ищците ще бъде присъдено възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
което в минимален размер по Наредба № 1/2004г. при материален интерес в уважената част
240 000 лева спрямо общия от 300 000 лева, определено по реда на чл. 7, ал .2, т.5 е в размер
на 6 024 лева, платимо от ответника.
На ответника се следват разноски за процесуална защита, изчислени на база
отхвърлен материален интерес от 60 000 лева.
Към молба вх. № 24571/20.11.2020 г. е представен списък с разноски за ответника,
придружен от договор за защита и съдействие за сумата от 7600 лева като се претендира да
бъде присъдено и ДДС, начислено върху нея. От служебно извършената от съда справка в
НАП за регистрирани по ЗДДС лица се установява, че адв. Г. е с регистрация от 28.11.2007
година. Минималният размер по горецитираната разпоредба на Наредба № 1/2004 г. върху
интерес от 300 000 лева е 7530 лева, поради което и уговорената между застрахователя и
процесуалния представител сума от 7600 лева без ДДС е изключително към минималния
6
размер и не следва да се редуцира, а според §2а от Наредбата ДДС се начислява върху
възнаграждението, т.е. с данък сумата е от 9 120 лева. По делото се съдържат и
доказателства за заплатено възнаграждение за проведената КСМАТЕ в общ размер на 650
лева. Така, върху материален интерес от 60 000 лева в полза на ответника следва се
присъдят 1954 лева, платими от ищците.
Ответникът ще бъде задължен да внесе в приход на бюджета на съдебната власт
сумата от 9600 лева държавна такса за уважените искове, както и сумата от 300 лева,
представляваща разноските за проведената съдебно-психологична експертиза по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, гр. София, да заплати на А. С. С.,
ЕГН **********, гр. Варна, и на С. Х. А., ЕГН **********, гр. Варна, сумата от по 120 000
/сто и двадесет хиляди/ лева на всеки, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания, следствие причинената смърт на сина им С. А. С. в
резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018 година, по вина на А. Н. Х., за което водачът е
признат за виновен с влязла в сила на 01.06.2021 година присъда № 61/08.10.2019 г. по
НОХД № 788/2019 г. по описа на ОС Варна и при наличие на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и собственика на л.а. м.“**“ с ДК№ * **** **,
валидна към 06.08.2018 година, на осн. чл. 432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от
05.05.2019 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн. чл. 429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ,
като отхвърля предявените искове за неимуществени вреди за горницата до 150 000 лева
всяка, като недоказани по размер.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , гр. София, да заплати по бюджета
на съдебната власт, сметка държавни такси Окръжен съд Варна сумата от 9 900 /девет
хиляди и шестстотин/ лева, от които 9600 държавна такса върху уважените искове и 300
лева разноски за съдебно-психологична експертиза, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* , гр. София да заплати на адв. Е.Л.
М., ЕГН **********, гр. Варна, адвокат при ВАК сумата от 6024.00 /шест хиляди и
двадесет и четири/ лева адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна и С. Х. А., ЕГН
**********, гр. Варна, да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София общо
сумата от 1954.00 /хиляда деветстотин петдесет и четири/ лева разноски в
производството, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
7
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8