М
О Т И В И
към присъда № 82 от
13.05.2015 година
по
н.о.х.дело № 657
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2015
година:
Обвинението
против подсъдимия И.Р.Я., ЕГН **********, е в
това, че на
17.03.2014 год. в гр.Стара
Загора в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - 1 брой мъжка чанта през
рамо на стойност 9,00 лева, пари – сумата от 4800,00 лева и 200 евро с левова
равностойност 391,17 лева, 1 брой огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Глок”, калибър 9х19 мм, на стойност 770,00 лева, 2 броя пълнители и 32 броя патрони на стойност 20,80 лева, ключ за
каса на стойност 2,38 лева, ключ за лек
автомобил „Ауди”
на стойност 14,25 лева, разрешително за носене и притежаване на
бойно оръжие, разрешително за ловно нарезно и гладкоцевно оръжие, лична карта, свидетелство
за управление на моторно превозно средство и малък талон за регистрация
на лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег.№ ...., всичко на обща
стойност 6007,60 лева, от владението на Н.Т.К., ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1,
т.10 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде определено наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири години при първоначален „строг” режим, размерът
на което на основание чл.58а от НК да бъде намален с една трета.
Служебният
защитник адв.Н.М. не оспорва обвинението и изразява
съгласие с вида и размера на поисканото от прокурора наказание.
Подсъдимият И.Р.Я. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за
извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
И.Р.Я. е осъждан многократно, като влияние върху квалификацията на настоящото му
деяние оказват осъжданията му, както следва:
по
н.о.х.дела № 660/2008 год. и № 1249/2008 год. на РС-Пловдив за деяния по чл.196,
ал.1, т.1, чл.170, ал.2 и чл.144, ал.3 от НК, за които при условията на чл.25 от НК по ч.н.дело № 696/2008 год. на РС-Пловдив му е било определено и наложено
едно общо наказание «лишаване от свобода» за срок от една година и два месеца, изтърпяно
на 10.07.2009 год.;
по
н.о.х.дело № 1567/2009 год. на РС-Велико Търново за деяние по чл.196, ал.1, т.1
от НК, за което при условията на чл.55 от НК му е било наложено
наказание «лишаване от свобода» за срок от една година и десет месеца, изтърпяно
на 23.05.2011 год.;
по
н.о.х.дело № 673/2011 год. на ОС-Велико Търново за деяние по чл.199, ал.1, т.4
от НК, за което при условията на чл.55 от НК му е било наложено
наказание «лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца, изтърпяно
на 30.11.2012 год.;
по
н.о.х.дело № 987/2013 год. на РС-Бургас за деяние по чл.339, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55 от НК му е било наложено наказание
«лишаване от свобода» за срок от осем месеца, изтърпяно на 11.08.2013 год.
Настоящото
деяние е извършено от подсъдимия в условията на „опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1, б.„б” от НК, тъй като, видно от изложеното в предходния абзац, към
момента на извършването му (17.03.2014 год.) той е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за
нито едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК
и същевременно не са изминали пет години от изтърпяване на наказанията съгласно
чл.30 от НК.
Настоящото инкриминирано деяние с оглед на размера на настъпилите от него
вредни последици (6007,60 лева) и съдебното
минало на подсъдимия (освен горепосочените му осъждания, същият е осъждан още
10 пъти) не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, поради което не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Св.Н.Т.К. ***, но поддържал връзка
със св.М.А.К. ***014 год. св.К. пристигнал в
гр.Стара Загора, където имал среща със св.К.. Двамата наели стая № 107 в хотел
„Железник”, където се прибрали около 00:00 часа на 17.03.2014 год. и си
легнали. Около
04:30 часа св.К. станала, тъй като трябвало да пътува за гр.София. Св.К. също
се събудил. Около 04:45 часа св.К. напуснала хотелската стая, а св.К. влязъл в
банята. На нощното шкафче в стаята св.К. бил оставил
мъжката си чантичка, в която носел личните си документи, огнестрелното си
оръжие – пистолет „Glock”, пълнители с
боеприпаси и разрешителни за него, ключове и пари - 4800 лева и
валута.
На 16.03.2014 год. подсъдимият бил в гр.Бургас,
където органите на досъдебното производство при Второ РУ „Полиция”
извършвали с него процесуално-следствени действия. След като бил освободен, подсъдимият се
придвижил до автогарата в гр.Бургас, където се качил на автобус за гр.София.
Около 04:30 часа на 17.03.2014 год. той пристигнал в гр.Стара
Загора и слязъл от автобуса, като се насочил към
хотел „Железник”. Подсъдимият влязъл във фоайето на хотела, след
което се качил на първия етаж. Подсъдимият пробвал вратите
на хотелските стаи и тъй като тази на стая № 107 била отключена, влязъл в стаята,
но не видял да има хора,
а на
нощния шкаф забелязал оставена мъжка чантичка, която взел и излязъл
необезпокоявано от стаята, след което - и от хотела.
Извън хотела подсъдимият видял, че
в чантата има значителна сума пари и валута, пистолет с боеприпаси и документи.
Веднага той се качил в таксиметров автомобил, който го откарал до гр.Пловдив.
От гр.Пловдив с влак подсъдимият се придвижил до гр.София,
от където с автобус отпътувал за гр.Враца.
Малко след като подсъдимият напуснал
хотела, св.К. излязъл от банята и забелязал, че
чантичката му липсва от нощния шкаф, където я бил оставил. Той се обадил на св.К.,
която се върнала в хотел „Железник”, а след това уведомил и
органите на МВР.
Местопроизшествието
било посетено от Дежурната оперативна група при Първо РУ „Полиция” гр.Стара
Загора и бил извършен оглед.
На 09.04.2014 год. на автогарата във Враца подсъдимият бил
задържан от полицейски служители, на които доброволно предал откраднатия
пистолет, собственост на св.К..
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза пазарната стойност на отнетите от подсъдимия чужди (на
св.К.)
движими вещи възлиза на 6007,60 лева, както следва: 1 брой мъжка чанта през
рамо -
9,00
лева,
пари – сумата от 4800,00 лева и 200 евро с левова
равностойност 391,17 лева, 1 брой огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Глок”, калибър 9х19 мм - 770,00 лева, 2 броя пълнители и 32 броя патрони - 20,80 лева, ключ за
каса -
2,38
лева,
ключ за лек автомобил „Ауди” - 14,25 лева, а
отнетите документи (разрешително за носене и притежаване на бойно оръжие,
разрешително за ловно нарезно и гладкоцевно оръжие, лична карта, свидетелство
за управление на моторно превозно средство и малък талон за регистрация
на лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег.№ ....) нямат такава стойност.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (показанията
на свидетелите Н.Т.К., М.А.К. и С.М.М., обективирани в протоколите за разпитите
им, заключение на съдебно-оценителна експертиза от 14.11.2014 год., протокол от
17.03.2014 год. за оглед на местопроизшествие, фотоалбум от посетено
местопроизшествие, извършено на 17.03.2014 год., определение № 34 от 15.01.2015
год. на Врачанския районен съд, постановено по н.о.х.дело № 1427/2014 год.,
протокол от 09.04.2014 год. за доброволно предаване, протокол от 10.04.2014
год. за приемане на ВВООБ, протокол № 81 от 10.04.2014 год. за извършена
балистична експертиза, протокол № 3 от 14.01.2015 год. на Врачанския районен
съд по н.о.х.дело № 1427/2014 год., протокол от 19.02.2015 год. за приемане на
ВВООБ, докладна записка от 08.07.2014 год., писмо рег.№ 16-827 от 07.07.2014
год. на Първо РУ „Полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, писмо изх.№ 14843 от
10.07.2014 год. на „Космо България Мобайл” ЕАД, писмо рег.№ С-20342 от
28.07.2014 год. на „БТК” ЕАД гр.София, писмо изх.№ 18004 от 22.07.2014 год. на
„Мобилтел” ЕАД гр.София с приложена към него справка за проведени повиквания,
писмо рег.№ С-21291 от 05.08.2014 год. на „БТК” ЕАД гр.София, писмо изх.№ 18927
от 30.07.2014 год. на „Мобилтел” ЕАД гр.София с приложена към него справка за
проведени повиквания, писмо изх.№ 16007 от 25.07.2014 год. на „Космо България
Мобайл” ЕАД гр.София, писмо рег.№ 13648 от 22.05.2014 год. на Първо РУ
„Полиция” към ОД на МВР гр.Варна, разрешение № 472 от 01.11.2010 год. на МВР,
разрешение № 202 от 29.04.2009 год. на МВР, фактура № ********** от 30.04.2009
год., писмо рег.№ 18157 от 21.05.2014 год. на Първо РУ „Полиция” към ОД на МВР
гр.Враца, писмо изх.№ 1959р-3273 от 02.12.2014 год. на Първо РУ „Полиция” към
ОД на МВР гр.Стара Загора, писмо рег. № И-13962 от 19.11.2014 год. на ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София,
спрвака за съдимост рег.№ 3159 от 10.09.2014 год. на РС-Стара Загора,
издадена след справка в Бюрото за съдимост при РС-Монтана, спрвака за съдимост
рег.№ 589 от 16.02.2015 год. на РС-Стара Загора, издадена след справка в Бюрото
за съдимост при РС-Монтана, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия с дата 19.02.2015 год.), както
и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за
съдимост на подсъдимия, преписи от бюлетините му за съдимост и справки за
търпените от него наказания), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират
помежду си и взаимно се допълват,
без
да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 17.03.2014
год. в
гр.Стара Загора в условията на опасен рецидив подсъдимият И.Р.Я. е отнел чужди
движими вещи - 1 брой мъжка чанта през рамо на
стойност 9,00 лева, пари – сумата от 4800,00 лева и 200 евро с левова
равностойност 391,17 лева, 1 брой огнестрелно оръжие – пистолет, марка „Глок”, калибър 9х19 мм, на стойност 770,00 лева, 2 броя пълнители и 32 броя патрони на стойност 20,80 лева, ключ за
каса на стойност 2,38 лева, ключ за лек
автомобил „Ауди”
на стойност 14,25 лева, всичко на обща стойност 6007,60 лева, от
владението на Н.Т.К., ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние
той осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196,
ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.10 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка
с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът
и начинът на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по отношение
на субективните признаци на извършеното деяние.
Съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по
обвинението за извършена по същото време и на същото място кражба на разрешително за
носене и притежаване на бойно оръжие, разрешително за ловно нарезно и
гладкоцевно оръжие, лична карта, свидетелство за управление на
моторно превозно средство и малък талон за регистрация на лек автомобил „Мерцедес С 500” с рег.№ ...., ако и
той действително да ги е отнел от владението на св.К., тъй като документите
удостоверяват права на притежателя им, но нямат определена стойност и не могат
да бъде предмет на кражба, понеже чрез акта на противозаконното му отнемане
фактически не се получава имущество (в този смисъл са ръководните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 116 от 25.11.1983 год. по н.д. № 100/1982 год.
на ОСНК на ВС, и трайната съдебна практика в тази насока – решение № 513 от
30.11.2010 год. по н.д. № 532/2010 год. на ВКС, решение № 449 от 06.12.2011
год. по н.д. № 2400/2011 год. на ВКС, решение № 436 от 06.06.1996 год. по н.д.
№ 261/1996 год. на ВС и др.).
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе
предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от три до петнадесет
години;
изразеното от
подсъдимия критично отношение към извършеното и тежкото му материално и имотно
състояние според декларацията му в тази насока (л.158 от досъдебното
производство), които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
(направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава
двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета);
съдебното минало
на подсъдимия, което съдът отчете като отегчаващо отговорността му
обстоятелство (с изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията на
настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив и в този
смисъл взети предвид от законодателя при определяне на наказанието по чл.196,
ал.1 от НК);
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното наказание с една трета.
Воден от
гореизложеното, съдът определи на подсъдимия И.Р.Я. наказание при превес
на смекчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от
свобода” за срок от шест години, като на основание чл.58а от НК намали неговия
размер с една трета и му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири
години като с оглед на съдебното минало на подсъдимия постанови ефективното му
изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип първоначален „строг” режим
съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Предвид,
че настоящото деяние е било извършено от подсъдимия в условията на реална
съвкупност с деянието, извършено от него през периода 13.03.2014 год. – 09.04.2014
год. и предмет на влязлото в сила на 14.01.2015 год. негово осъждане по
н.о.х.дело № 1427/2014 год., т.е. преди за което и да е от тях да е имало
влязла в сила присъда, съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира
наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимия с наказанието,
наложено му по н.о.х.дело № 1427/2014 год. Районен съд Враца, като му определи
и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „лишаване
от свобода” за срок от четири години като в затворническо заведение от закрит
тип първоначален „строг” режим. В случая съдът намери, че не са налице основания за
увеличаване на размера на така определеното и наложено общо най-тежко наказание
на подсъдимия, поради което и не приложи чл.24 от НК. На основание чл.25, ал.2
от НК съдът приспадна при изпълнение на така определеното и наложено общо
най-тежко наказание на подсъдимия изтърпяната до
момента част от наказанието, наложено му по н.о.х.дело № 1427/2014 год. Районен
съд Враца.
Предвид
постановената осъдителна присъда съдът:
осъди подсъдимия да заплати на
Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 127 лева, представляваща
направени в хода на съдебното производство съдебни и деловодни
разноски;
осъди подсъдимия да заплати на
Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на
МВР гр.Стара Загора сумата от 58,52 лева, представляваща направени
разноски по досъдебно производство № зм-295/2014 год. на Първо РУ
„Полиция” гр.Стара Загора.
Относно
веществените доказателства съдът постанови:
веществените
доказателства 1 брой пистолет, марка „Glock”, сериен № MAY 571,
калибър 9х19 мм, и 1 брой пълнител за същия пистолет, намиращи се на съхранение в Служба
„КОС” при Първо РУ „Полиция”
гр.Стара Загора, да бъдат върнати на собственика им - Н.Т.К. *** ЕГН ************,
ако не са налице други законови основания за задържането им;
веществените доказателства 13 броя гилзи,
калибър 9х19 мм, намиращи се на съхранение в Служба
„КОС” при Първо РУ „Полиция”
гр.Стара Загора, да бъдат унищожени като вещи с малозначителна стойност.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: