№ 62
гр. Варна, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20243000500063 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на КОНПИ – София срещу решение №
1489/15.12.2023 г. по гр. д. № 2273/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което са
отхвърлени исковете по чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ срещу М. П.
И.. Оплакванията са за необоснованост и неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор. Въззивната
жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Предявен е иск от КПКОНПИ срещу М. П. И. с правно основание
чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на имущество с
цена на иска 224 272,63 лв.
Ответникът оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
1
доказателства, че с Постановление от 17.09.2019 год. по досъдебно
производство № 42/2018 год. по описа на ОД на МВР - Варна, пр.пр. №
12696/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, ответникът М. П. И.
е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: В периода 14.06.2016 г. -
15.05.2017 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Пр. Б.“
ЕООД - гр. Варна, чрез Д. Г. Ст., избегнал плащането на данъчни задължения
за описаните данъчни периоди, като потвърдил неистина в подадени
декларации, като общият размер на данъчните задължения, чието плащане е
избегнал е в размер на 294 961,27 лв. – престъпление по чл.255, ал.3, във вр. с
ал.1, т.2, пр.1 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Безспорно е, че престъплението попада в предметния обхват на чл.108,
ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. С влязла в сила Присъда № 39/29.06.2020 г. на ОС-
Варна, ответникът е признат за виновен и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е
отложено с изпитателен срок от пет години.
Установява се от доказателствата по делото, че в рамките на
проверявания период ответникът е придобил имущество - налично в края на
периода: 50 дружествени дяла с номинална стойност 5 000 лв. от капитала на
„К. Д." ЕООД, ЕИК *********, 100 дружествени дяла с номинална стойност
10 000 лв. от капитала на „Пр. Б." ЕООД, ЕИК *********, 10 дружествени
дяла с номинална стойност 10 лв. от капитала на „Ал. 2014" ЕООД с ЕИК
*********, отчуждени след проверявания период, като общата стойност на
наличното имущество е в размер на 15 010 лв.
Спорния по делото въпрос дали представляват „имущество” по смисъла
на § 1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне на размера на
несъответствието, съобразно нормата на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ получените
от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период е разрешен с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
В мотивите на решението е прието, че незаконно придобито и
подлежащо на отнемане може да е само имущество, влязло в патримониума
2
на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му
– което съществува в патромониума на проверяваното лице или свързаните с
него лица в края на изследвания период към който момент може да се
установи съответно превишение и релевантното несъответствие; само, ако
това превишение и релевантно несъответствие бъде установено може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчужденото не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя.”
В решението е прието, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от
имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица, тъй като
това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и
извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат
част от горепосоченото имущество. Преминаването на суми по банкови
сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се
включват в него, независимо от техния характер. Прието е, че стойността на
т.нар. „значително несъответствие” е специално законово понятие,
означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото,
а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за
проверявания период. Едва, когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не.
Предпоставка за основателността на иска е установяването на
стойността на придобитото имущество в проверявания период - от 11.10.2009
год. до 11.10.2019 год, което е налично към края на периода. Преминалите
през банкови сметки парични средства, които не са налични в края на
проверявания период, не се включват в имуществото на ответника. Ако
придобитото през проверяван период имущество е на обща стойност под 150
000 лв., не е необходимо да се изследват доходите, приходите или
източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да
се установи нетния му доход, тъй като несъответствието няма да е значително
3
по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ.
Предвид факта, че в края на изследвания период, в патримониума на
ответника е налично имущество на стойност 15 010 лв., не може да бъде
направен извод за наличие на „значително несъответствие” по смисъла на § 1,
т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, поради което не подлежат на изследване елементите,
определящи „нетния доход.” При липсата на тази предпоставка следва извод,
че предявеният иск е неоснователен. Предмет на отнемане са дружествени
дялове на стойност 15 010 лева, а придобитото и налично имущество в края
на проверявания период е размер, по-малък от 150 000 лв.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като на
основание чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ КОНПИ следва да бъде осъдена да
заплати дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
300,40 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1489/15.12.2023 г. по гр. д. № 2273/2021 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка
на бюджета на съдебната власт, в полза на Апелативен съд - Варна, сумата от
300,40 лева, на осн. чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4