Решение по дело №810/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

                               Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     № /31 .01.2019г.

 

                                  Гр.Плевен   31.01.2019г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с.в публичното заседание на шестнадесети януари    

през две хиляди и деветнадесета       година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                               : мл.с.СИЛВИЯ И.   

    при секретаря   Дафинка Борисова                                     и в присъствието  

    на  прокурора                                        като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                     въззивно гр.дело №810/2018

    по  описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

              Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

   С решение на Плевенски  Районен съд №1474 от 04.10.2018г., постановено по гр.д.№3931/2018г.по описа на същия  съд е признато за установено  по отношение на ответника И.Х.Г. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца Б.Д.Я. ***,ЕГН ********** сумата 3 000 лв.,представляваща главница по договор за заем на парични суми с нотариална заверка на подписите рег. № 1667/19. 03.2011г. на нотариус П.Ц. с район на действие Пл. Районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано  от 13. 10. 2016 г.до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение на ПРС  И.Х.Г. ***, ЕГН ********** е осъден  да заплати на Б.Д.Я. ***,ЕГН **********, направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 60 лв.,както и  направените деловодни разноски в исковото производство в размер на  60 лв.

             Недоволен   от така постановеното решение е  останал ответникът пред ПРС-И.Х.Г.  ,който чрез своя пълномощник адвокат Ц.П. от ПАК го обжалва пред Плевенски Окръжен съд  като неправилно и  незаконосъобразно.Във въззивната жалба се излагат съображения,че ПРС не е дал възможност на въззивника да призове свидетел, с което да докаже,че въззивникът не е подписвал договор за заем с ищеца Б.Д.Я..Твърди се,че личните данни на въззивника са използвани неправомерно,че е извършена измама с тези данни,за което е подаден сигнал в РП Плевен.В жалбата се твърди,че ищецът е прехвърлил вземането си с договор за цесия,сключен на 19.01.2017г.,за което въззивникът не е надлежно уведомен,че ищецът не се легитимира като кредитор, тъй като в приложение №1 не се съдържа постигнато съгласие по цената,дължима от цесионера за прехвърляне на вземането.В жалбата са изложени доводи,че договорът е нищожен и не е породил правни последици,че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично ,а е необходимо ищецът да е уведомил  длъжника за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо и то преди подаване на заявлението,което волеизявление да е достигнало до длъжника.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да постанови решение,с което да бъде отменено обжалваното решение на ПРС като недопустимо.В съдебното заседание на 16.01.2019г.ред ПОС въззивникът И.Г. чрез своя пълномощник адвокат Ц.П. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираната от адвокат П. писмена защита.

       Въззиваемият Б.Д.Я. е  депозирал  писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,в който взема становище ,че въззивната жалба е неоснователна,необоснована и недоказана,поради което следва да бъде отхвърлена.Подробни съображения в тази насока са изложени в отговора.

       Окръжният съд, като прецени посочените в жалбата оплаквания  и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

       Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

       Безспорно  между страните е с оглед приложеното ч.гр.д. №7647/ 2016 г. по описа на Плевенски РС ,че преди предявяване на иска , ищецът Б.Д.Я.  /сега въззиваем/ е  подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.3 ГПК ,въз основа на което пред ПРС е образувано посоченото ч.гр.д.Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично  задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №4851/14.10.2016г.С цитираната заповед е разпоредено длъжникът И.Х.Г. *** да заплати на Б.Д.Я. от с.гр. сумата 3 000лв.,представляваща главница , ведно със законна лихва върху главницата,считано от 13.10.2016г. до окончателното й изплащане,както и сумата 60лв. разноски по делото. В самата заповед е отразено,че вземането произтича от следните обстоятелства: дължима сума по договор за заем от 19.03.2011г.,нотариално заверен,с падеж 20.03.2012г.В срока по чл.414 ал.2 ГПК   от страна на длъжника И.Х.Г. е постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.С  разпореждане на ПРС №4662/27.04.2018г. на осн.чл.415 ГПК ,съдът е указал на заявителя Б.Я. да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата ДТ.

          На това основание кредиторът-Б.Д.Я. е предявил  установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК във вр.с чл.415 ГПК  срещу длъжника И.Х.Г. за установяване съществуването  на вземането си в размер на 3 000лв.,който иск е предмет на разглеждане в настоящото производство.

           Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били  въпросите съществува ли вземането на ищеца-въззиваем в размер на 3000лв., за което  кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение  по реда на чл.417 т.3 ГПК ,установено ли е това вземане  по основание и размер,погасено ли е по давност.

От приложения в оригинал в заповедното производство по ч.гр.д. №7647/2016г.по описа на ПРС договор за заем е видно,че същият е сключен на 19.03.2011г.и е с нотариална заверка на подписите,рег.№ 1667 от                     19.03.2011г.на нотариус П.Ц.,рег.№* на НК и  район на действие РС Плевен,заверен от помощник -нотариус С.М..Съгласно договора Б.Д. А. като заемодател е дал в заем на И.Х.Г. като заемополучател сумата от 3 000лв.В договора е отразено,че сумата е получена напълно и в брой  от  И.Г.,а падежът на задължението е 20.03.2012г.Основното възражение на ответника И.Г.,поддържано както пред първата ,така и пред въззивната инстанция е , че той не е подписвал този договор,че е извършена измама с личните му данни.За установяване автентичността на подписа за заемополучател в горепосочения договор за заем,представляващ  частен диспозитивен документ, пред ПРС е назначена и приета графологическа експертиза. От заключението на ВЛ Ц.Ц.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло,се установява ,че подписът за заемополучател в процесния договор за заем на парични средства от 19.03.2011г.е положен именно от И.Х.Г..

В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства на осн.чл.266 ал.3 ГПК,но се съдържат оплаквания за допуснати от ПРС процесуални нарушения във вр.с отказа да бъде разпитан посочен от ответника свидетел.В съдебното заседание на 19.09.2018г.пред ПРС ответникът чрез своя пълномощник адвокат П. е направил искане да бъде разпитана свидетелка относно положения подпис в договора за заем и за да се установи,че  не е получавана сумата по договора.За да остави без уважение така направеното искане,ПРС е приел,че автентичността на подписа на заемополучател в договора за заем от 19.03.2011г.не може да се установява със свидетелски показания,а единствено чрез назначаване на графологическа експертиза.От др.страна съдът се е позовал на императивната разпоредба на чл.164 ал.1т.6 ГПК ,съгласно която е недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ,какъвто е сключения договор за заем. Изложените от ПРС съображения са правилни,законосъобразни и кореспондират с разпоредбата на чл.164 ал.1т.6 ГПК,като от ПРС не са допуснати  процесуални нарушения.

При така събраните доказателства Окръжният съд приема,че процесният договор за заем е действителен,  породил е целените със сключването му  правни последици ,отговаря на изискванията на чл.240 и сл. от ЗЗД и има характера на истински документ.В този смисъл са и изводите на ПРС,които са правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства въззивникът като заемополучател по договора  да е изпълнил задължението си и  да е върнал на заемодателя получената в заем сума от 3 000 лв.на датата на падежа 20.03.2012г.

Неоснователно е направеното от въззивника възражение,поддържано и пред ПРС,че вземането е погасено по давност. Съгласно разпоредбите на чл.110 и чл.114 от ЗЗД вземането за заем се погасява с петгодишна давност, която почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай падежът на задължението е 20.03.2012 г.и от този момент вземането на заемодателя е станало изискуемо,като петгодишният срок ,в който същото би се погасило по давност е изтекъл на 20.03.2017г. Кредиторът и заемодател Б.Я. е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу заемополучателя И.Г. на 13.10.2016 г.,когато е образувано и ч.гр.д.№7647/2016г.по описа на ПРС. Съгласно чл.422 ГПК /изм.ДВ бр.86/2017г./искът за съществуване на вземането  се смята  предявен от момента  на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,когато е спазен срока по чл.415 ал.4. Преди изменението от 2017г.срокът е по чл.415 ал.1 ГПК-едномесечен срок от съобщението. В разясненията към мотивите на т.14 от  ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г.по тълк.д.№2/2013г.,на което се е позовал и ПРС е прието,че новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /415 ал.4 ГПК след изм.ДВ бр.86/2017г.,доколкото ТР е прието преди това /. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415,ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.В конкретната хипотеза кредиторът-заявител в заповедното производство Б.Я. е получил призовка с указанията на съда да предяви иск за съществуване на вземането си на 02.05.2018г./л.22 от ч.гр.д.№7647/2016г./ , такъв иск по чл.422 ГПК е предявен на 31.05.2018г.,в  едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК.В този смисъл установителният иск по чл.422 ГПК се счита предявен на датата на подаване на заявлението-13.10.2016г.и от този момент давността е прекъсната на основание чл.116,б.»б ЗЗД.Искът е предявен преди изтичане на петгодишния давностен срок от изискуемостта на вземането 20.03.2017г.и същото  не е погасено по давност.

Във въззивната  жалба е направено възражение ,че ищецът не се легитимира като кредитор,тъй като е прехвърлил вземането си с договор за цесия,сключен на 19.01.2017г.,за което въззивникът не е надлежно уведомен. Съдът не следва да се  произнася по това възражение,тъй като е недопустимо да се обсъжда доказателство,което не е приложено по делото.И в двете съдебни инстанции такъв договор за цесия не  е представен.

По изложените съображения,Окръжният съд приема,че вземането на кредитора заемодател Б.Д.Я. срещу заемополучателя И.Х.Г. за сумата от 3 000 лв.по сключен между страните договор за заем от 19.03.2011г.,с нотариална заверка на подписите съществува, установено е по основание и размер,не е погасено по давност.Искът с правно основание чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да бъде уважен изцяло.Върху главницата от 3 000лв.ответникът дължи  и законна лихва от датата на подаване на заявлението-13.10.2016г.до окончателното изплащане на сумата.Като последица от уважаването на иска ответникът следва да понесе и направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 60 лв.,както и в исковото производство,също в размер на 60лв.

           След като е стигнал до същите  правни изводи,Плевенски РС е постановил едно валидно,допустимо,а по същество и правилно  решение, което на осн. чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.

           Въззиваемият Б.Я. не е направил разноски за настоящата инстанция,такива не са и претендирани в депозирания писмен отговор, поради което и съдът не следва да се произнася.

           Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280,ал.3 т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

           Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

           ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд №1474/04.10.2018г.,постановено по гр.д. №3931/2018г. по описа на същия съд.

          Решението  е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване.

          

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :