О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 755 10.12. 2018 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на десети декември година 2018
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 617 по описа на Варненския апелативен съд за 2018г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от С.А.Х.,
ЕГН **********; С.М.А., ЕГН **********; А.А.Х., ЕГН: **********; А.А.Х., ЕГН **********
и А.А.Х., ЕГН ********** против
определение № 323/01.10.2018г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д.
№ 114/18г., с което производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на ДП № 148/2017г. по
описа на РУ Търговище. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се
иска от съда да отмени обжалваното определение като недопустимо, неправилно и
немотивирано.
В
законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответната по частната жалба страна.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната
жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :
Предявеният
иск е с правно основание чл.432 от КЗ. Претендира се обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на осъществено ПТП на 04.03.2017г.
От предоставената справка от Окръжна
прокуратура Търговище първоинстанционният съд е установил, че за произшествието
е образувано ДП №148/2017г. срещу
обвиняемия П*
И*
Г*
за престъпление по чл.343, ал.3,б „б“ във връзка с ал.4 във връзка с чл.342,
ал.1 НК, което не е приключило. Като е приел, че в обстоятелствената част на исковата
молба се съдържат твърдения за престъпни обстоятелства от установяването на
които по надлежния ред зависи изходът на гражданския спор, а именно – налице ли
е право на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат
на причинената смърт на техния наследодател, окръжният съд е постановил
обжалваното спиране на производството по делото.
Настоящият състав не споделя горния
правен извод.
По
въпроса за приложението на разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е
налице постоянна практика на ВКС / опр. 274/13.06.2011г. по ч.гр.д. № 270/2011г., І г.о.; опр.378/28.05.2010г.
по ч.т.д. № 383/2010г., ІІ т.о.; опр.44/26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15/2010г., ІІ
г.о.; опр. 567/02.09.2013г. по ч.т.д. № 2075/2013г., ІІ т.о./, съгласно която
гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове,
поради което може винаги да приеме за установени различни от посочените в тях
факти. Нито твърденията на някоя от страните, че са извършени престъпления,
нито наличието на досъдебно производство
за извършени престъпления, е основание за спиране на производството по
гражданско дело. Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените
престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
установяване в наказателно производство в съдебна
фаза – основание по чл.229 ал.1 т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства – основание по чл.229 ал.1 т.5 ГПК. /Определение
№ 655 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о./. В процесния
случай не е налице нито една от посочените хипотези.
От
друга страна наказателната отговорност за извършено престъпление и
гражданскоправната такава за причинените от това действие вреди на трети лица
се реализират по различен ред. Втората отговорност може да бъде реализирана,
било чрез предявяването на граждански иск в наказателното производство, било
чрез самостоятелен иск пред гражданския съд. Ако срещу деликвента са предприети
действия на наказателно преследване, въпрос на избор на увредения е дали да
изчака противоправността на действията на водача и вината му да бъдат
установени чрез обвързващата сила на присъдата или не/ опр.362/28.03.17г. по
гр.д. № 3030/16г., ІV г.о/. Т.е. - от обстоятелството, че липсва влязла в сила
присъда на наказателния съд досежно извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца, обвързваща гражданския съд съобразно
изричния императив на чл.300 ГПК, не следва, че не са налице предпоставките за търсене
на деликтната отговорност на извършителя по реда на ЗЗД / Опр. № 8/11.01.2012
г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о./ Щом като липсва присъда на
наказателния съд, то съдът е длъжен с всички позволени от ГПК доказателствени
средства да установи наличието на деликт и произлезлите от същия вреди.
Ето
защо обжалваното определение се преценява като неправилно и следва да бъде
отменено.
Водим
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 323/01.10.2018г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д.
№ 114/18г., с което производството по делото е спряно на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на ДП № 148/2017г. по
описа на РУ Търговище.
ВРЪЩА
делото на Търговищкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :