О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
N …….
гр. София, ………………...2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдия Д.Янева в.ч.гр.д № 5995 по описа на СГС за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.463 от ГПК, вр.
чл.278 от ГПК.
Постъпила е жалба
от Мюсюлманско изповедание против постановление за разпределение от 22.03.2019г.
по изп.дело № 20198510400341 на ЧСИ М.П..
В жалбата се
твърди, че разпределението е неправилно, тъй като ЧСИ не спазил реда по чл. 136
от ЗЗД. На 22.02.2019 г. по изпълнителното дело постъпила сумата от 5 809.09 лв.,
а на 07.03.2019 г. сумата от 64 100 лв. Частният съдебен изпълнител разпределил
сумите по следния начин – 915.50 лв. по реда на чл.136, т.1 от ЗЗД за разноски
по обепечаването и принудителното изпълнение и 67 338.88 лв. за погасяване на
публични задължения към даржавата. Така със сумата от 64 100 лв., постъпила на
07.03.2019 г., не били погасени никакви задължения към взискателя по изпълнителния
лист от 31.01.2018 г. по т.д. № 2779/2017 г. на САС, въз основа на който било образувано
изпълнителното дело, а тази сума представлявала гаранция, която Мюсюлманско
вероизповедание внесло по реда на чл.282, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението
на невлязло в сила решение, въз основа на което бил издаден изпълнителният лист,
и представлявала обезпечение, което гарантирало изпълнението на решението след
неговото влизане в сила. След приключване на производството пред ВКС сумата от
64 100 лв. била преведена по сметката на частния съдебен изпълнител. Съгласно
ТР № 6/23.10.2015г. по т.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС тази сума трябвало да
бъде разпределена по реда на чл.136, т.3 от ЗЗД за погасяване на вземането на
взискателите по изпълнителния лист. Вместо това ЧСИ неправилно разпределил
сумата по чл.136, т.6 от ЗЗД за погасяване на публични задължения към държавата
и такси. Моли съда да отмени обжалваното разпределение и да бъде извършено ново разпределение, като
сумата от 915.50 лв. се разпредели по реда на чл.136, т.1 от ЗЗД за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, сумата от 64 100 лв. се разпредели
по реда на чл.136, т.3 от ЗЗД за погасяване на вземането по изпълнителния лист,
чието изпълнение е било спряно по реда на чл.282 от ГПК, и сума от 3 238.88 лв.
да се разпредели по реда на чл.136, т.6 от ЗЗД за погасяване на публични
задължения към държавата и такса по ТТРЗЧСИ.
С.А.К. – взискател по изпълнителното дело, намира жалбата за
просрочена и неоснователна и моли съда да я отхвърли. С писмена молба от
15.01.2020 г. в хода на процеса заявява, че оттегля своята жалба, каквато не е
подал по делото.
С.М.К. - взискател по изпълнителното дело, не е изразила становище в
срока за отговор. С писмена молба
от 15.01.2020 г. в хода на процеса заявява, че
оттегля своята жалба, каквато не е подала по делото.
Присъединеният
взискател НАП намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Частният съдебен
изпълнител е изразил становище за неоснователност за жалбата. Поддържа, че при
извършеното от него на 22.03.2019 г. разпределение е съобразил чл.460 от ГПК и
реда по чл. 136 от ЗЗД, чл.191 от ГПК и чл.458 от ГПК, гарантиращи участието на
държавата като присъединен по право взискател за дължимите публични задължения.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срок, но е
недопустима, поради отпаднал в хода на делото правен интерес.
С молба от 22.10.2019г. жалбоподателя твърди,
че всички задължения по изпълнителното дело са погасени чрез доброволно плащане
от негова страна и представя разпореждане на ЧСИ от 24.06.2019г. за приключване
на изпълнителното дело, поради доброволно плащане.
Видно от разпореждане от 24.06.2019 г.
по изп.дело № 20198510400341 на ЧСИ М.П. производството по делото е приключено, поради
доброволно погасяване на задълженията по него. Разпореждането е влязло в сила
на 09.07.2019г. / л.46 от делото/.
С разпореждане от
31.10.2019г. съдът е дал указание на жалбоподателя да уточни правен интерес от
подадената жалба, предвид твърденията си, че изпълнителното производство е
прекратено, поради доброволно плащане.
С уточняваща
молба от 14.11.2019г. жалбоподателят заявява, че производството по делото е
приключило на основание чл.433, ал.2 от ГПК, поради доброволно плащане, а не е
прекратено. Поддържа, че има правен интерес от жалбата, тъй като след
доброволното плащане от негова страна на задълженията по изпълнителното дело
сумата от 64 100 лв., която е била внесена като гаранция по реда на чл.282 от ГПК и е била преведена от ВКС по сметка на ЧСИ на 07.03.2019 г., е останала
блокирана по сметката на ЧСИ. Тази сума се явявала внесена в повече след доброволното плащане от длъжника и следвало
да му бъде върната, но ЧСИ не желаел и нямал правно основание да я върне, тъй
като вече я бил разпределил. В молбата е посочено, че ако съдът потвърди
разпределението, сумата щяла да бъде платена на НАП на отпаднало основание, без
длъжникът вече да има задължения към него. В случай, че съдът отмени
разпределението, сумата щяла да бъде преведена по сметка на лицата, в чиято
полза бил издаден изпълнителният лист, чийто задължения също вече били погасени.
По тези съображения жалбоподателят счита, че разпределението трябва да бъде
отменено и сумата от 64 100 лв. да му бъде върната.
Съгласно чл.433, ал.2 от ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските
по изпълнението.
В конкретния случай е представено влязло
в сила разпореждане от 24.06.2019 г. за приключване на изпълнението, поради
доброволно изпълнение от длъжника.
При това положение липсва правен
интерес от разглеждане на жалбата. В случай, че действително сумата от 64 100 лв., постъпила по сметка на ЧСИ на 07.03.2019
г., се явява платена в повече след извършеното доброволно изпълнение, тя подлежи на връщане, независимо от
това какво разпределение е извършил ЧСИ. Разпределението не подлежи на
изпълнение след приключването на делото. Всяка сума, заплатена в повече по
изпълнителното дело, подлежи на връщане, като това задължение произтича от
закона. /аргумент от 45, ал.1 от ЗЗД и чл.74, ал.1 от ЗЧСИ/. Към настоящия
момент липсват данни дали жалбоподателят е поискал връщане на сумата от 64 100
лв. по негова сметка, респ. да е постановен отказ от съдебния изпълнител,
поради което такъв спор между страните изобщо не е възникнал и той не е предмет
на настоящото дело. Съгласно чл. 455, ал.1 от ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника,
от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта,
както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими
вещи, се внасят по сметката
на съдебния изпълнител.
Според чл.455, ал.3 от ГПК, когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на
постъпилите суми, те остават по
сметката на съдебния изпълнител до поискване. При поискване на надвнесената сума и евентуално
възникнал спор между длъжника и ЧСИ, жалбоподателят би могъл да защити правата
си по съдебен ред, но не и в настоящото производство, в което е отпаднал
правният интерес от пададената от него жалба срещу извършеното разпределение от
ЧСИ.
Поради изложените съображения,
подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба
вх. №49034/10.04.2019г. по описа на СГС, подадена от Мюсюлманско изповедание срещу
постановление за разпределение от
22.03.2019г. по изп.дело № 20198510400341 на ЧСИ М.П. с рег. № 851 с район на действие – районът
на СРС.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: