№ 115
гр. Сливен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500141 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №8/28.01.2025г. по гр.д.
№534/2023г. на Котелски районен съд, с което е признато за установено по отношение
на Община Котел, че Й. Г. В., Ж. Г. П. и С. Г. П. са собственици на обективирания в
Нотариален акт №394, том I, дело 611/1975г. на Котелски районен съдия, недвижим
имот, находящ се в с. Градец, общ. Котел, Празно дворно място, състоящо се от 1440
кв.м., съставляващо имот 881 по плана на с. Градец, Сливенски окръг, при граници:
шосе, Д.Д. П., гора и В.Т.А., представляващ към момента Поземлен имот пл.№881, за
който е отреден УПИ Х-881 в кв.51 по регулационния план на с. Градец, общ. Котел,
одобрен със Заповед №107/03.03.1983г., при граници: УПИ ХI-882, кай на регулацията,
УПИ IX-880 и улица. С Решението са присъдени разноски на ищците в размер на
1209,00лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Община Котел и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Въззивникът Община Котел чрез пълномощника си адв. С. Р. обжалва
посоченото решение изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Посочва, че за да придобият ищците имота по давност, същият следва да е включен в
1
наследствената маса – да е бил собственост на техния наследодател. Заявява, че от
1975г. /съставяне на нотариалния акт/ до отмяната на ЗСГ, за определени имоти,
посочени в чл.12 има нормативни ограничения изобщо да бъдат притежавани, още по-
малко придобивани по давност от граждани, за които не е налице специалното
качество „занимаващи се със земеделска дейност“. Съдът не обсъдил нормите на ЗСГ.
По делото било установено, че към 1975г., когато ЗСГ е действащ, процесният имот не
бил включен в регулационния план и бил земеделска земя. Наследодателят на ищците
е можел да го притежава, само ако се е занимавал със селскостопанска дейност. По
делото доказателства в тази насока липсвали, затова следвало да се приеме, че Г. Ж.в
П. не е имал правото да притежава земеделска земя. Без значение било дали имота бил
безстопанствен. Поради това счита, че наследодателят на ищците, независимо от
констативния нотариален акт, поради нормативната забрана, не е могъл и не е станал
собственик на процесния селскостопански имот. Имота не е имал собственик и
съгласно чл.6 от ЗС е бил държавна собственост, впоследствие станал общинска
собственост по силата на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗС.
Неоснователен бил и евентуалния иск, тъй като ищците се позовавали на владението и
на Г. Ж.в П.. С оглед изложеното, въззивната страна моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подаден от насрещната страна
– ищците в първоинстанционното производство Й. Г. В., Ж. Г. П. и С. Г. П..
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощниците си адв. М.
Б. от АК - Ямбол и адв. Б. Т. от АК – Бургас, оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Въззиваемите намират постановеното първоинстанционно решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и молят съда да го потвърди. Посочват, че
твърдението на въззивника за нормативни ограничения по чл.12 от ЗСГ било ново
твърдение, което не било въведено с отговора на исковата молба, нито в хода на
първоинстанционното производство и не следвало да се разглежда от въззивната
инстанция, поради настъпила преклузия. Посочват, че видно от заключението на
вещото лице, за процесния имот нямало намерени данни да е бил отчуждаван,
коопериран и включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или друг вид колективно стопанство. Освен
това, в нотариалния акт имота бил описан като празно дворно място, а не
представлявал земеделска земя. Ответникът не доказал твърденията си, че имота бил
държавна собственост. Правилно било прието, че никога друго лице не е
осъществявало фактическа власт върху него на каквото и да било основание, освен
праводателя на ищците. Съставеният акт за частна общинска собственост не
легитимирал общината като собственик на процесния имот. Извън това посочвал, че
2
след изменението на чл.86 от ЗС на 01.06.1996г. в полза на Марийка П.а, а след това и
на тях е започнала да тече 10-годишна придобивна давност, която вече е изтекла /вр.
Решение №3/24.02.2022г. по к.д. №16/2021г. на КС/.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за
въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът Община Котел, редовно призована, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по
пълномощие адв. С. Р., който посочва, че поддържа въззивната жалба на изложените в
нея основания. Излага доводи във връзка с възраженията, развити в отговора на
въззивната жалба. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковите
претенции. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни
инстанции разноски.
В с.з. въззиваемите Й. Г. В., Ж. Г. П. и С. Г. П., редовно призовани не се явяват и
не се представляват. По делото е постъпила молба от процесуалният им представител
по пълномощие адв. Б. от АК - Ямбол, която посочва, че оспорва въззивната жалба и
поддържа изложените в отговора на същата съображения. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са
обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и
правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е
3
достигнал до законосъобразни правни изводи.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на евентуално
обективно съединяване и субективно активно съединяване положителни
установителни искове за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС, като главният иск се основава на право на собственост по
наследство, като наследодателят на ищците съответно го е придобил от своя страна по
наследство и давностно владение, установено с констативен нотариален акт №394, том
I, дело 611/1975г. на Котелски районен съдия, а евентуалният иск се основава на
придобивна давност, изтекла спрямо ищците.
Въззивният състав намира предявения главен иск за основателен и доказан.
По делото е установено, че с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, издаден на основание наследство и давностно владение №394 от
26.09.1075г., том I, дело 611/1975г. на Котелски районен съдия, наследодателят на
ищците Г. Ж.в П. е признат за собственик на процесния недвижим имот – празно
дворно място, състоящо се от 1440кв.м., съставляващо имот 881 по плана на с. Градец,
индивидуализиращо се по регулационния план на с. Градец, общ. Котел понастоящем
като поземлен имот пл.№881, за който е отреден УПИ Х-881 в кв.51 по регулационния
план на с. Градец, общ. Котел, одобрен със Заповед №107/03.03.1983г., при граници:
УПИ ХI-882, кай на регулацията, УПИ IX-880 и улица.
Следователно, процесният имот е бил придобит на оригинерно основание от
наследодателя на страните към 1975г., удостоверено с надлежно съставен, въз основа
на извършена от районен съдия при РС – Котел обстоятелствена проверка, констативен
нотариален акт.
Във връзка с възраженията на ответната община – въззивник в настоящото
производство, следва да се посочи, че съгласно ТР 11/2012г. от 21.03.2013г. по т.д.
№11/2012г. но ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и
нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите
лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик
на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в
сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на
акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
4
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да
се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване
не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на
документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право. Предвид
обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право.
В настоящия случай е налице съставен констативен нотариален акт,
удостоверяващ правото на собственост на наследодателя на ищците спрямо процесния
имот, който има обвързващо и легитимиращо действие за третите лица и за съда, като
ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Ответната страна - Община Котел е тази, която следва да докаже
несъществуването на признатото на наследодателя на ищците право на собственост
върху процесния имот. Именно ответникът – въззивник следваше да докаже
твърденията си, че Г. Ж.в П. не е отговарял на изискванията на закона, за да му се
признае правото на собственост на основание давностно владение, че не е имал право
да притежава земеделска земя/селскостопански имот. При оспорването ответната
община е следвало да установи твърденето, че той не се е занимавал със
селскостопанска дейност /чл.12, ал.1 от ЗСГ/отм.//. Тъй като районният съдия,
изпълняващ нотариални функции, е констатирал наличието на всички законови
изисквания, в т.ч. и тези по действащия към него момент ЗСГ и по ЗС, провел
надлежното производство по обстоятелствена проверка, неговото удостоверяване е
задължително за третите лица и съда, в т.ч. и за ответната Община Котел. При липсата
на надлежно проведено доказване по оспорването от страна на ответника, съдът
приема, че тъй собственик на процесния имот е бил Г. Ж.в П., както е удостоверено от
районен съдия при РС-Котел в нотариалния акт №394, том I, дело 611/1975г., а след
неговата смърт и след смъртта на съпругата му, собственици на имота по наследство
са неговите наследници по закон – тримата ищци.
Съдът споделя напълно всички съображения, изложени от първоинстанционния
съд относно характера на акта за общинска собственост, липсата на правопораждащо
действие на акта. Община Котел не обори установеното с нотариалния акт право на
собственост на Г. П., нито доказа последващо погасяване на това право или
прехвърлянето му на другиму. Не установи свое право на собственост,
противопоставимо на това на наследодателя на ищците.
Следва да се посочи, че процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС,
ДЗС, АПК или друга подобна селскостопанска организация. По делото няма
5
ангажирани доказателства от носещата доказателствената тежест страна – Община
Котел, както относно включване на имота в ТКЗС и попадането му под режима на
ЗСПЗЗ, както и относно проведена процедура по одържавяване на този имот. Затова
съдът приема, че имотът не е включен в ТКЗС и не е станал част от кооперативното
земеползване. Затова от гледна точка на реституционното законодателство не може да
се обоснове наличие на отнемане от държавата и съответно - основание за включване
на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Разпоредбите на ЗСПЗЗ са
неприложими по отношение на процесния имот, за който липсват данни да е включен
в ТКЗС или фактически да е отнет, след надлежно обезщетяване на собственика.
Имотът никога не е бил отнеман и никога друго лице не е осъществявало
фактическа власт върху него, на каквото и да е основание.
С оглед изложеното, главната искова претенция се явява основателна. Поради
това съдът не следва да разглежда и да се произнася по евентуалната искова
претенция.
Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден,
като правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищците сторените от
тях разноски в първинстанционното производство.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивната страна не се
следват разноски, като тя следва да понесе своите, така, както ги е сторила и да
заплати на насрещната страна сторените разноски. По делото е установено, че
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение са направени само от въззиваемата
Й. В., поради което същите следва да се присъдят на нея в доказания размер от 1140лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 8/28.01.2025г.,
постановено по гр.д. № 534/2023г. по описа на Районен съд - Котел.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ, с адрес на управление: гр. Котел, пл.
„Възраждане“ №1 да заплати на Й. Г. В. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от
1140лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България, с
касационна жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок
6
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7