№ 154
гр. София, 22.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.4 от
НПК.
С определение от 19.10.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по
н.ч.х.д. № 580/2018 г. по описа на същия съд, е осъден на основание чл.190
ал.1 от НПК, частния тъжител В. Д. С. да заплати на подсъдимия Е. А. С.
сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното съдебно производство
по в.н.ч.х.д. № 602/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от
тъжителката В. Д. С., с искане за неговата отмяна. Сочи се, че недопустимо
първоинстанционния съд се е произнесъл по искане за възлагане на разноски
за адвокатско възнагржадение, доколкото същите могат да бъдат присъдени
единствено от въззивния съд. Твърди се, че пропускът на въззивния съд да се
произнесе с присъдата /решението си/ по въпроса относно разноските по
делото, не може да се „допълва“ от първия съд, по реда на чл.306 от НПК.
Софийски окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
материалите по делото, намира следното:
1
С присъда № 8 от 20.03.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановена н.ч.х.д.
№ 580/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия Е. А. С. е признат за
невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатите му
обвинения за извършени престъпления по чл.130 от НК и чл.146 ал.1 от НК. С
тази присъда е и отхвърлен предявения от частната тъжителка В. Д. С. против
подсъдимия граждански за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата 08.08.2018 г. до окончателното й
изплащане.
Горепосочената присъда е била обжалвана по въззивен ред от частния
тъжител В.С.. С решение от 10.07.2020 г. на Софийски окръжен съд,
постановено по в.н.ч.х.д. № 602/2019 г. по описа на същия съд, присъдата на
РС С. е била потвърдена изцяло.
С крайният за второинстанционното производство съдебен акт, съставът на
СОС е пропуснал да се произнесе по надлежно заявеното от защитника на
подсъдимия искане за присъждане на направените от последния разноски в
това производство. Видно от протокола от проведеното в хода на въззивното
съдебното производство, заседание на 15.06.2020 г., защитникът на
подсъдимия С. – адвокат К. е направила искане за присъждане на разноските
за възнаграждението й пред тази инстанция.
С проверяваното определение, постановено по реда на чл.306 ал.1, т.4 от
НПК, първостепенният съд е ангажирал на основание чл.190 ал.1 от НПК
отговорността на частния тъжител В.С. за направените от оправдания
подсъдим Е. С. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Доколкото е налице пропуск в постановения от второстепенния
съд окончателен съдебен акт, по въпроса за направените от страните разноски
в проведеното от него производство, районния съд напълно законосъобразно
е избрал посочения процесуален ред, за да се произнесе по този въпрос.
Впрочем, тази процедура по реда на чл.306 от НПК е и единствената законово
предвидена такава за съдебно произнасяне по разноските в случай, че съдът е
пропуснал да се произнесе по същите с окончателния си съдебен акт. В тази
насока обаче следва да се има в предвид, че ако е пропуснал да се произнесе с
крайния си акт по въпроса за разноските, въззивният съд може да се
2
произнесе по реда на чл.306 от НПК само в случаите на постановяване от
него на нова присъда, а в останалите случаи не би могъл да проведе
процедурата по чл.306 от НПК, тъй като постановения от него съдебен акт би
се оказал изключен от инстанционен контрол, какъвто изрично е предвиден за
определението по ал.1, т.4 на чл.306 от НПК. При това положение,
компетентен да се произнесе по чл.306 ал.1, т.4 от НПК се явява съответния
първоинстанционен съд, който в случая е РС С.. Ето защо, релевираният в
жалбата довод за недопустимост на първоинстанционното определение, е
несъстоятелен и не намира законова опора.
По същество – правилно и законосъобразно с проверяваното определение,
първостепенният съд е ангажирал отговорността на частния тъжител В.С. за
направените от оправдания подсъдим Е. С. разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното съдебно производство, за сумата от 1000
лева. Приел е, че е налице пропуск в постановения от въззивната инстанция
съдебен акт, по въпроса за направените от страните разноски по делото и на
основание чл.190 ал.1 НПК /предвид изхода на делото пред двете съдебни
инстанции/ съответно се е произнесъл за присъждането им в полза на
подсъдимия. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа
на тях съдебен акт, са правилни и са в съответствие с принципните
положения, установени в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на
чл.190 ал.1 от НПК е предвидил, че „когато подсъдимия бъде признат за
невиновен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния
тъжител”. Задължението за заплащане на разноските е равно на размера на
направените такива, като за дължима се приема уговорената сума /вписана в
пълномощното/ независимо от това дали тя е платена или предстои нейното
заплащане /в този смисъл Р. № 53/05.02.2013 г. по н.д. № 2200/2012 г. на ВКС,
І н.о./. В случая, присъдената на подсъдимия Е. С. сума от 1000 лева за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител – адвокат Р. К.
не само, че е била уговорена в представения във въззивното съдебно
производство договор № 781028 /л.35 от делото/, но и реално е била заплатена
от него по договора за правна помощ. С оглед на това, първата инстанция
законосъобразно е приела, че частния тъжител дължи заплащането на
направените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение във
3
въззивното производство, поради което постановения от него в този смисъл
съдебен акт, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 19.10.2020 г. на Районен съд –
гр.С., постановено по н.ч.х.д. № 580/2018 г. по описа на същия съд, с което
частния тъжител В. Д. С. е осъдена да заплати на подсъдимия Е. А. С. сумата
от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното съдебното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4