№ 140
гр. гр. Д., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500091 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Профи Кредит България“ЕООД – гр.С. срещу решение
№260585/19.11.2021г. по гр.д.№3723/2020г. на Д.кия районен съд в частта, в
която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д.И. Д. – М. от гр.Д.
иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №1986/2020г. по описа на ДРС за сумата 515,65 лева – непогасена
главница по нищожен договор за револвиращ заем №***/19.07.2012г.
Според посоченото в жалбата, първоинстанционният съд неправилно бил
приел, че сключеният между страните договор за кредит не е обявен за
недействителен. Цитирани са мотивите на влязло в сила решение по друг
съдебен спор между същите страни, в които било прието, че договорът е
недействителен. Застъпено е виждането, че мотивите и решението не
съществуват самостоятелно, а мотивите съставляват източник на данни, като
съдържат съображенията на съда за достигане до крайния извод по спорния
предмет, изразен в решението. Така, според въззивника, другата страна има
задължение по чл.55 от ЗЗД да му върне непогасената част в горния размер от
предоставената й по нищожния договор за кредит главница. Настоява за
1
отмяна на първоинстанционното решение в тази обжалвана част и за
удовлетворяване на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата Д.И. Д. – М. не е представила отговор и не е изразила
становище по жалбата.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявените от
„Профи Кредит България“ЕООД срещу Д.И. Д. – М. искове по чл.422 ал.1 от
ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответницата,
за които по ч.гр.д.№1986/2020г. на ДРС е издадена заповед №818/17.08.2020г.
за изпълнение на парично задължения, а именно: сумата 515.65 лева – дадена
от ищеца на ответницата по обявен за нищожен договор за потребителски
кредит от 19.07.2012г. и сумата 404.64 лева – законната лихва върху главното
парично задължение, считано от 19.07.2012г. до 13.08.2020г.
Претенциите са обосновани с твърдения за проведено заповедно
производство по ч.гр.д.№1986/2020г. на ДРС и издадена в полза на заявителя
- ищец заповед по чл.410 от ГПК срещу ответницата Д.И. Д. – М. за
изпълнение на парични задължения, свързани с договор за револвиращ заем
№**********/19.07.2012г. В изпълнение на договора ищецът предоставил на
ответницата сумата 1 200 лева, които ответницата се задължила да върне в
уговорения срок и с уговорената договорна лихва, на месечни вноски по
обективиран в договора погасителен план. Ответницата изпаднала в забава и
по искане на кредитора била издадена заповед по чл.410 от ГПК срещу нея за
изпълнение на произтичащите от договора парични задължения. Последвало
производство по гр.д.№1638/2019г. на ДРС, с решението по което договорът
бил обявен за недействителен и искът за изпълнение на договорните
задължения бил отхвърлен, като било посочено от съда, че кредиторът може
да търси от длъжника само чистата главница с иск по чл.55 от ЗЗД. При
съобразяване на предоставената от ищеца на ответницата по нищожния
договор сума от 1 200 лева и платените от ответницата на ищеца 698 лева, от
които 13.65 лева за лихви по общи условия на кредитора, ищецът счита, че
ответницата дължи да му върне останалите 515.65 лева от предоставените й
от него по нищожния договор, както и му дължи и законната лихва в размер
2
на 404.64 лева върху тази сума, считано от датата на предоставянето й до
13.8.2020г.
Първоинстанционното решение в частта на отхвърления иск за
установяване съществуването на вземането за законна лихва от 404.64 лева не
е предмет на въззивно обжалване.
Установено е по делото, че между „Профи Кредит България“ЕООД и
Д.И. Д. - М. е сключен договор за револвиращ заем №***/16.07.2012г. за
сумата от 1 200 лева, която ищецът предоставил на ответницата, с поето от
нейна страна задължение да върне сумата на кредитора на месечни вноски по
посочен в договора погасителен план, ведно с уговорена възнаградителна
лихва. Установено е със заключение на вещото лице, извършило счетоводна
експертиза, че ответницата е платила на ищеца общо сумата 698 лева.
С решение №984/01.10.2019г. по гр.д.№1638/2019г. на ДРС, потвърдено с
решение №58/04.03.2020г. по в.гр.д.№924/2019г. на ДОС, съдът е отхвърлил
предявените от „Профи Кредит България“ЕООД срещу Д.И. Д. – М. искове по
чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземанията на ищеца от ответницата,
за които по ч.гр.д.№268/2019г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение, а
именно сумата 1 162.25 лева – главница по договор за кредит №*** от
19.07.2019г.
Това решение със сила на присъдено нещо установява, че „Профи Кредит
България“ЕООД няма вземане от Д.И. Д. – М. в размер на 1 162.25 лева,
основано на сключения помежду им договор за заем №***/16.07.2012г.
Същият договор не е обявен за нищожен, а съображенията на съда да
постанови решение, което отрича ищецът да има произтичащо от договора
вземане от ответницата, за настоящия спор са без значение. Основателно е
посоченото във въззивната жалба на ищеца, че мотивите са задължителна и
неразделна част към решението, но мотивите не се обхващат от силата на
присъдено нещо /разясненията по т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на
ВКС на РБ/. Със сила на присъдено нещо се ползва само решението -
диспозитивът и тя обхваща спорното материално право, индивидуализирано
чрез петитума и основанието. Силата на присъдено нещо на решението, с
което спорното материално право е отречено /искът е отхвърлен/, отрича
наличието на основанието му, схванато като единно цяло на твърдяните от
ищеца правопораждащи юридически факти, но не обхваща съдържащите се в
3
мотивите съображения на съда за постановяване на този краен резултат
относно спорното право.
Или сключеният между страните договор за револвиращ заем не е обявен
за нищожен и не е налице единственото сочено в настоящия спор от ищеца
обстоятелство в подкрепа на претенцията му, че ответницата дължи да му
върне сумата, като предоставена й от него по нищожен договор, т.е при
изначална липса на основание по чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД. Следователно
правилно е приетото от първоинстанционният съд, че ищецът няма спорното
вземане, за което в негова полза по ч.гр.д.№1986/2020г. на ДРС срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение и обжалваното решение, с
което искът за установяване на противното е отхвърлен, следва да бъде
потвърдено.
Съответно на този резултат, ищецът няма право на разноски за водене на
делото във въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260585/19.11.2021г. по гр.д.№3723/2020г.
на Д.кия районен съд в обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният
от „Профи Кредит българия“ЕООД – гр.С. срещу Д.И. Д. – М. от гр.Д. иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1986/2020г. по описа на ДРС за сумата 515,65 лева – непогасена
главница по нищожен договор за револвиращ заем №***/19.07.2012г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4