РЕШЕНИЕ
№
2020 г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдията
Пенчева гр. дело № 132 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.538 ТЗ
и чл. 86, ал.
1 ЗЗД от П.И.Б. против Д.П.З. за установяване съществуването права на вземане
за сума в размер от 5 000 лв.,
дължима на основание издаден от ответницата в полза на ищеца на 20.02.2012г. запис
на заповед с падеж на 31.12.2018 г., ведно със законната лихва за забава, върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-01.10.2019 г.,
до окончателното й плащане, за които суми в производството по частно гр. дело №
1026//2019 г. на РС Велинград е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Ищецът П.И.Б. твърди, че на 20.02.2012г. с ответницата
сключили договор за заем по силата, на който й предал сумата от 5 000 лв.
с уговорка за връщането им на 31.12.2018г. Задължението за връщане на сумата
било обезпечено с издаден на същата дата от З. запис на заповед с падеж
31.12.2018 г.
Ищецът твърди, че записът на заповед отговарят на
всички изисквания на чл. 535 от Търговския закон. Поради неизпълнение на задължението
за връщане на процесната сума, бил предявен на Д.П.З.
на падежа, което е удостоверено с положения от нея подпис. Въпреки
предявяването на ценната книга, плащане на сумата не било извършено. В тази връзка по заявление на ищеца
на 01.10.2019 г. било образувано частно гражданско дело № 1026/2019 г. по описа
на Районен съд Велинград срещу Д.П.З. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на издадени от нея запис на заповед.
Срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл.
414 , ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжницата Д.З., поради което
на ищеца било указано да предяви иск за вземането си в срока по чл. 415, ал.4 ГПК. В изпълнение на тези указания предявил настоящият установителен
иск.
В едномесечния срок по чл. 131, ГПК ответницата Д.П.З.
оспорва допустимостта и основателността на иска.
Оспорва допустимостта на иска с
доводи за липса на идентитет между заповедното и исково
производство. Счита, че с иска се претендира вземане, основано на облигационно
правоотношение, което не е въведено като предмет на заповедното производство и
за което ищецът не разполага с изпълнително основание, поради което установителният иск за него е недопустим. Счита, че
производството следва да се прекрати като недопустимо.
Ответницата оспорва основателността на иска с
доводи, че записът на заповед, въз основа на която са издадени Заповед №
505/03.10.2019г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист №
816/03.10.2019г. по частно гражданско дело № 1026 по описа за 2019г. на Районен
съд гр. Велинград е нередовен от формална страна, което обуславяло неговата
нищожност.
Възразява, че записът на заповед не й е
предявен в сроковете по чл. 491 във връзка с чл. 537 ТЗ. Оспорва посочената в него
датата на предявяване, като заявява, че на тази дата
не се е намирала на фактически на
територията на Република България, а е била на територията на Република
Германия.
Оспорва съдържащата се в
документа клауза относно падежа на задължението, като твърди, че действителната
воля на страните при подписване на ценната книга е била плащането да се случи в
рамките на разумния срок до края на календарната година. В тази връзка прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземането основано на записа на
заповед, както и на пълната петгодишна погасителна давност, предвидена в чл.
110 ЗЗД.
Евентуално позовава се на
погасяване на вземането по издадения Запис на заповед от 20.02.2012г. чрез
извършените от ответницата и нейната майка плащания на 13 месечни вноски на
задълженията на ищеца Б. по сключен от него договор за кредит с „Юробанк България” АД и заплащане на остатъка от сумата на
ръка.
Съдът като прецени доводите и възраженията на
страните и като взе предвид представените от страните доказателства, намира за
установено следното:
На 20.02.2012 г. от Д.З. в полза на ищеца П.Б. е издаден запис на заповед за
сумата от 5 000 лева с падеж на 31.12.2018г. С него ответницата се
задължава да плати на безусловно и без протест на П.И.Б. или на негова заповед процесната
сума в гр. Велинград, ул. ********. Записът на заповед е подписан от издателя.След
подписа на издателя се съдържа отбелязване, че е предявен на 31.12.2018г., удостоверено с подписа на З..
На 01.10.2019г. е подадено
заявление от П.И.Б., чрез адв.Канлиева-Добрева
АК Пазарджик, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1 ,т. 10 ГПК. Към него е приложен издаденият запис на заповед в оригинал. По заявлението
е образувано ч.гр.д. № 1026/2019г. Издадена е Заповед за изпълнение №
505/03.10.2019г. по ч. гр. д. № 1026/2019г. на РС Велинград и изпълнителен лист,
с която е разпоредено длъжникът Д.П.З. да заплати на
заявителя П.И.Б. сумата от 5 000 лв.-главница по Запис на заповед, издаден
на 20.02.2012г., с падеж 31.12.2018г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г.-датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане на вземането.
Образувано е изпълнително
производство № 588/2019г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев, с район на
действие Окръжен съд Пазарджик.
Ответницата е поканена да
плати задължението по издадената заповед
за изпълнение с покана за доброволно изпълнение, връчена й на 03.01.2020г. На същата
дата е подадено и възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което заявява, че не
дължи изпълнение на вземането с доводи, че е задължението е платено,
евентуално, че същото е погасено по давност.
С разпореждане от 21.02.2020г.
съдът е указал на заявителя да предяви установителен
иск за вземането. Искът е предявен на
14.02.2020г.
Твърденията на ищеца, че записът
на заповед е издаден за обезпечение на задължението на ответницата за връщане
на дадената й от него в заем сума в размер на 5 000 лв., не се оспорва от
ответницата. Възраженията й срещу съществуването на вземането се основават на
пороци на абстрактната сделка, евентуално погасяване на вземането по менителничния ефект по давност, респективно изпълнението му
чрез плащане от ответницата и нейната майка на задължение на Б., произтичащо от
отпуснат му кредит от Юробанк България АД и предаване
на останалата сума на ръка пред свидетел.
Предявеният иск е допустим.
Предмет
на иска по чл.422 ГПК е установяване на вземането на ищеца /заявител в
заповедното производство/, основано на записа на заповед, т.е. вземането по
ценната книга. В хипотезата, в която се сочи обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо каузално правоотношение, не се променя предмета на спора,
основан на менителничния ефект, поради което
решението не е недопустимо. В исковата
молба ищецът се позовава на вземане, основано на издадена в негова полза запис
на заповед от ответницата и проведено заповедно производство. С въвеждането в
исковата молба на твърдения за наличието каузално правоотношение за
обезпечението на което е издаден записът на заповед не се променя предмета на
спора, доколкото ищецът претендира сумата въз основа на менителничния
ефект. Съществуването на договорно правоотношение е относимо
към съществуването и погасяването на задължението, представлява преценка по същество и е от
значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост. Ето защо, възраженията на ответницата за
липса на идентитет между исковото и заповедното
производство, а оттам и за липата на правен интерес от предявяване на настоящия
иск са неоснователни.
Съгласно
дадени в т. 17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект - съществуване на редовен от външна
страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка
от страните доказва фактите, на
които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Ищецът не е задължен да
разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника. Въведеното от него
твърдение с исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, че вземането му по издадената заповед
за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по
което е било обезпечено с издадената ценна книга е обуславящо предмета на
защита на ответника. При заявени релативни
възражения от ответника всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право. Когато
ответникът-длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането,
ищецът-кредитор не е длъжен да доказва възникването на съществуването на
каузалното правоотношение между него и издателя по повод или във връзка с което
е издаден записа на заповед.
В настоящият случай ответницата макар
да не отрича наличието на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис
на заповед, не навежда правоизключващи, правопогасяващи
или правопрекратяващи каузалното правоотношение
възражения. Релевираните такива са за нищожност на менителничния ефект, евентуално за погасяване на задължението
по него.
Издаденият запис на заповед съдържа
необходимите реквизити на чл. 535 ТЗ- наименован е "запис на заповед", който израз се
съдържа в самия текст на документа. Налице е необходимата логическа връзка с
другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ
за запис на заповед. Посочен е падежът на задължението-31.12.2018г., място на
плащането-гр. Велинград, ул. ********, името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати, дължимата сума, дата и място на
издаването, подписан е от издателя.
Възражението, че записът
на заповед
не е предявен на ответницата на 31.12.2018 г., е без значение за изхода на спора, тъй като е с падеж на определен ден съобразно чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По
своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за
изпълнение на менителничното
задължение. Непредявяването на
посочения менителничен ефект за плащане не се
отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 417 ГПК.
Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. Хипотеза, при която е необходимо записът на заповед да бъде
предявен, за да стане вземането изискуемо е при уговорен падеж "на
предявяване". В настоящия случай обаче падежът е на определен ден и същият е настъпил,
поради което е без значение дали записът
на заповед
е предявен на ответника или не на 31.12.2018 г.
С
настъпването на падежната дата 31.12.2018г. вземането по ценната книга е
станало изискуемо и е започнала да тече предвидената в чл. 531, ал. 1 ТЗ и приложима
в случая специална тригодишна давност, която изтича на 01.01.2022г.,
ако не са предприемани действия, които да я прекъснат в рамките на този срок.
Съгласно чл. 116, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането или с предприемане на
действия по принудителното му изпълнение.
Според разясненията в ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.9 и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, т.14 подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК не прекъсва давността. Същата се счита прекъсната при предявен установителен
иск за вземането, и от датата на
подаване на заявлението, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Това правило обаче не важи безусловно,
защото при издаването на заповед за
незабавно изпълнение на основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно
със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/,
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след
образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин на кредитора, т. е времето от момента на издаване на
заповед за незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист, до предприемане на
действия по връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо
правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за
съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на
заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно
прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, не се прилага, ако
кредитора бездейства като не предприема действия за връчване на заповедта чрез
съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за
възражение по чл.414 ГПК, така
и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК.
Това бездействие следва да се преценява като факт с правно значение и да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК при релевирано
възражение за погасяване на вземането по давност. Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно
които давността относно вземането се прекъсва, считано от момента на подаване
на заявлението, ако са спазени условията на чл.422 ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение
по чл.418 ГПК само когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок,
съответстващ на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението
по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът бездейства - не получава
издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува изпълнително
производство въз основа на него, респективно не овластява
съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин
препятства осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното
производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за
бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има
за последица прекъсването на давността. При спазен едномесечен срок по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, прекъсването
на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение възниква само ако изпълнението е предприето действително
незабавно, респективно в разумен срок и при липса на бездействие от страна на
кредитора.
В настоящия случай полза на ищеца е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 01.10.2019г.,
който му е връчен на 24.10.2019г. Образувано е изпълнително производство №
588/2019г. по описа на ЧСИ Георги Самарджиев. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
от съдебния изпълнител, след като е образувано изпълнително дело на
23.01.2020г., с което е започнал да тече
както срокът на длъжника за възражение по чл.414 ГПК, така
и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Ответницата е подала
възражения в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установетелен
иск за вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
/дори преди даване на указания от съда/. От страна на кредитора са предприети действия
по събиране на вземането в рамките на разумните срокове от падежиране
на задължението, поради което с предявяване на настоящия иск давността за
вземането е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно 03.10.2019г. Същата не е изтекла към настоящия момент.
Възражението, че при подписването
издателя и поемателя са уговорили посочената сума да
се плати до края на 2012г. е правноирелевантно за
настъпването на падежа на задължението и не го променя. Предвид че записът на заповед
е едностранна правна сделка, чието съдържание и правни последици се определят
от неговия издател, доводите за постигнати между страните различни уговорки,
които променят неговото съдържание, доколкото не се твърди при издаването му
волята на издателя да е опорочена са неотносими. Същевременно
записът на заповед е определен в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ като абсолютна търговска
сделка, за която писмената форма е форма за действителност по арг. чл. 535, т. 1 ТЗ, поради което съгласно чл. 293, ал. 6 ТЗ волеизявленията, отнасящи се до изменения или допълнения в нея следва да
бъдат извършени в същата форма. Ответницата, в срока за отговор на исковата молба
не твърди да е съставяла документ, в който да е обективирала
волеизявлението си, че ще се издължи до края на 2012г., нито е поискала
събиране на доказателства за това обстоятелство, което към момента й е било
известно, поради което твърдението й, че падежът на задължението е настъпил в
края на 2012г. и вземането е погасено по давност с изтичането на предвидения в
чл. 531, ал. 1 ТЗ срок, евентуално на срока по чл. 110 ЗЗД е неоснователно.
Възраженията
на ответницата, че е изпълнила задължението по ценната книга остана недоказано.
Приложените от нея платежни нареждания
и извлечения от банковата сметка на ищеца за превеждани по сметка на П.Б. за
периода от 30.08.2013г. до 29.11.2018г. парични суми в общ размер на 2281,00
лв. /погрешно изчислени на 2381,00/ не установяват плащане на задължението по
записа на заповед. Като основание за плащане е посочено погасяване на вноска по кредит, което по никакъв начин не
може да бъде отнесено към източника на настоящото задължение. Не бяха
ангажирани от страна на З. други доказателства за плащане. За възраженията на
ответницата за постигнати уговорки с ищеца, че по този начин ще се погасява
задължението по записа на заповед не бяха ангажирани допустими доказателства. За
установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за
плащане, посочени в платежните документи, свидетелски показания са недопустими,
доколкото основанието за плащане е елемент от съдържанието на платежния
документ и установяването на друго, различно от посоченото основание, би
представлявало опровергаване на съдържанието на документа, ако същият изхожда
от страната, която иска свидетелите.
Свидетелските показания биха били допустими при изрично дадено съгласие
от насрещната страна или в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК. В случая обаче в
първото съдебно заседание ищецът изрично се противопостави на искането на
ответницата за събиране на гласни доказателства.
Макар да се твърди, че с превежданите
суми всъщност се погасявало задължението по записа на заповед, съгласно
постигнати уговорки между страните, което сочи симулация относно основанието за
заплащане на сумата, свидетелските показания отново са недопустими. Не е
представен изходящ от насрещната страна /ищеца/ документ, който да прави
вероятно твърдението на ответницата за привидност на посоченото в платежните нареждания
основание за плащане. Не представлява такъв документ представеното от
ответницата извлечение от банковата сметка на ищеца в банка Юробанк
България АД, понеже същото не изхожда от насрещната страна, а от трето лице,
нито материализира изявления на ищеца пред държавен орган. В допълнение, възражението,
че част от сумата по записа на заповед е погасявана и от сестрата на ответницата
С. П. А., обективирано в молба вх. № 260234 от
16.09.2020г., е въведено след срока за отговор на исковата молба и доколкото не
се отнася до нововъзникнал факт е преклудирано съгласно
чл. 133 ГПК.
Ето защо съдът счита, че от
представените от ответника платежни нареждания не се установява погасяване на
задължението по записа на заповед в сочения от него размер от 2381,00 лв.
За погасяване на останалата част от задължението
до пълния размер от 5 000 лв., също не бяха ангажирани доказателства от
страна на З.. Погасяването на установено
с писмен акт парично задължение, каквото
е задължението, произтичащо от издадения от ответницата запис на заповед, е
недопустимо да се доказва с гласни доказателства, освен при изрично съгласие на
насрещната страна, каквото не е дадено. За доказване на плащането му в брой ответницата
е следвало да поиска от кредитора разписка - чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Законодателно съдържанието й не е уредено, но за да се ползва същата
с доказателствена сила за погасяването на дълга следва да са посочени фактите,
релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а
именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец,
време и място на плащане. В случая
разписка или друг писмен документ с подобно съдържание не е представен от
ответницата и не се твърди изобщо да е съставян.
По тези съображения съдът счита, че в
полза на ищеца е възникнало валидно вземане въз основа на издадения от ответницата
запис на заповед от дата 20.02.2012г. с падеж 31.12.2018г., което към момента
не е погасено.
Правоизключващите
и правопогасяващите възражения на ответницата са
неоснователни.
Поради гореизложеното съдът намира,
предявеният иск следва да се уважи.
С оглед
уважаване на иска за главницата основателна се явява претенцията за присъждане
на законната лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. Дължимостта на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е последица от забавата на длъжника, който не е изпълнил на падежа.
Уважаването на вземането винаги предполага неговата изискуемост и следователно няма
основание да откаже присъждане на поисканата законна лихва, тъй като същата се
дължи като последица от забавата на длъжника, когато последният не е изпълнил
падежа.
Съобразно изхода на спора, на ищеца се дължат сторените в производството
по делото разноски. Искането за присъждането им е заявено в срок-в хода на
устните състезания. Представен е списък за разноски в исковото и заповедното
производство, като и доказателства за заплащането им-платежни нареждания за внесени
по сметка на РС Велинград държавни такси и договори за правна защита и
съдействие по ч.гр. д. 1026/2019г. на РС Велинград и гр. д. 132/2020г. на РС
Велинград, където е посочен размерът на адвокатските възнаграждения и е уговорено, че са платени в брой.
Съгласно т.
12 от ТР № № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В това производство се разглеждат и възраженията на
страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното
производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В случая се претендират разноски в общ
размер на 1 270 лв., от които 270,00 лв. държавни такси в заповедното и исковото
производство, 500,00 лв. разноски за процесуално представителство по ч. гр. д.
1026/2019г. на РС Велинград и 500,00 лв. за процесуално представителство по гр.
д. 132 от 2020г. на РС Велинград.
От
представените по делото доказателства-платежно нареждане за заплащане на
държавна такса по заявление за издаване на заповед за заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед от 30.09.2019г. и платежна нареждане за заплащане на
държавна такса за образуване на настоящото производство/погрешно посочено като
образуване на изпълнително дело/ се установява, че ищецът е заплатил държавни
такси по ч. гр. д. 1026 от 2019г. на РС Велинград и гр. д. 132 от 2020г. на РС
Велинград в общ размер от 200,00 лв. Същите са дължими изцяло предвид уважаване
на исковата претенция. Претенцията се явява основателна до общия размер от
200,00 лв. като за разликата до претендирания такъв
от 270,00 лв. следва да се отхвърли.
В отговора на исковата молба ответницата
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
Размерът на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство се определя по правилата на чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във вр. чл. 2, като за база се взема половината
от стойностите на претендиралите суми. В случая половината от стойността на претендираната сума е 2 500 лв., т.е. размерът на адвокатското
възнаграждение ще се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата или
същото възлиза на 405, 00 лв. Претендираното от ищеца
в размер на 500,00 лв. се явява прекомерно и следва се намали.
В исковото производство, съобразно размера
на претендираното вземане и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 580,00 лв. С оглед обстоятелството,
че се претендират 500,00 лв., което е под минималния предвиден размер, същото
не се явява прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно.
С
оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.И.Б., ЕГН: **********
*** установителен иск с
правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.538 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.П.З., ЕГН: ********** *** дължи сумата от 5 000
лв. /пет хиляди лева/,, представляваща задължение по запис на заповед, издаден
на 20.12.2012 г., ведно със законната лихва считано от 01.10.2019 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 1026/201 г. по описа на Районен
съд Велинград, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Д.П.З., ЕГН: ********** *** да
заплати на П.И.Б., ЕГН: ********** *** на
основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер
на общо 600,00 лв. /шестстотин лева, 00
ст./.
ОСЪЖДА Д.П.З., ЕГН: ********** *** да
заплати на П.И.Б., ЕГН: **********
***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, направените разноски в заповедното
производство по гр. дело № 1026/2019 г. по описа на Районен
съд Велинград за държавна такса и
възнаграждение за адвокат в общ размер на 505,00
лв. /петстотин и пет лева/- 100,00 лв. държавна такса и 405,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски в исковото и заповедното производство за
сумата от 70,00 лв. /седемдесет лева/, представляваща разликата между претендираните общо разноски за държавни такси от 270,00
лв. /двеста и седемдесет лева/ и действително дължимите и заплатени от 200,00
лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева