Р Е Ш Е Н И Е №2573
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
22.07.2020г.., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 08.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2656 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 233, ал.1, изр. първо ЗЗД.
Ищец М.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. И.Д.С. вписана в САК с адрес за кореспонденция: **** твърди, че е собственик на ***, с рег. *** товарен бял. като при придобиването му автомобилът е регистриран и е преминал през всички задължителни проверки в съответствие с чл. 12 а от Наредбата №І-45/24.03.2020г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркети, теглени от тях. Заявява се че на *** е сключен договор за отдаване под наем на автомобила с ответник С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** – понастоящем в Затвора – гр. Пловдив като съгласно чл. 2 от условията на договора минималният наемен период е 24 часа, а уговорката за наемането на автомобила била за три дни. Автомобилът бил предаден на наемателя с приемо-предавателен протокол, който е съставна част на договора за наем. След изтичане на уговорения срок и до момента, автомобилът не бил върнат на ищеца. Ответникът многократно бил издирван и канен да върне наетия автомообил.
На ***. ищецът изпратил писмо с обратна разписка, с което уведомявал, че се прекратява договора за наем и поканва ответника да върне наетия автомобил в тридневен срок.
На ***. ищецът получил писмото с обратна разписка като непотърсено.
На ***. ищецът изпратил на ответника нотариална покана чрез ****, в район РС *** на Нотариална камара.
На *** **** на ****, район РС Пловдив удостоверила връчването на екземпляр от тази нотариална покана на ответника. Като след изтичане на тридневния срок от получаването на нотариалната покана, след **** се твърди, че от тогава и до момента лицето не е върнало автомобила и не е заплащало наем за периода на ползване.
Иска се осъждането на ответник С.И.М. да върне наетата вещ – автомобил **** и шаси номер ***, дизел, бял на цвят, ведно с ключовете както и да заплати обезщетение за ползването на вещта без основание в размер на сумата от 13 500 лева, която представлява част от общо дължимата сума за всички наеми в размер на 24 000 лева за периода от датата на прекратяването на договора за наем – 19.02.2018г. до датата на завеждането на исковата молба 14.02.2019г. – 360 дни, 120 вноски по 200 лева всяка вноска, както и за ползването на автомобила за периода от 13.10.2017г. – датата на изтичането на договорения тридневен срок на ползване до 19.02.2018г. датата на прекратяването на договора за наем, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 14.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В първото по делото редовно съдебно заседание ответник С.И.М. изрично признава иска, заявява, че желае решение по чл. 237 ГПК и моли за присъждане разноските на ищеца в минимален размер.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание без да мотивира решението си по съществото на спора.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати претендираната сума и да предаде владението на процесния автомобил.
На основание чл.7 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – сума в размер на 1 475 лева – 540 лева за държавна такса и 935 лева за адвокатско възнаграждение/
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** понастоящем в ЗАТВОРА – гр. Пловдив ДА ВЪРНЕ получената по договор за наем от *** движима вещ – автомобил **** и шаси номер ****, дизел, бял на цвят, ведно с ключовете В ПОЛЗА НА М.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. И.Д.С. вписана в САК с адрес за кореспонденция: **** поради прекратяване договора за наем считано от 19.02.2018г.;
ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** понастоящем в ЗАТВОРА – гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. И.Д.С. вписана в САК с адрес за кореспонденция: **** обезщетение за ползването на движима вещ автомобил **** и шаси номер ****, дизел, бял на цвят в размер на сумата от 13 500 лева, която представлява част от общо дължимата сума за всички наеми в размер на 24 000 лева за периода от датата на прекратяването на договора за наем – 19.02.2018г. до датата на завеждането на исковата молба 14.02.2019г. – 360 дни, 120 вноски по 200 лева всяка вноска, както и за ползването на автомобила за периода от 13.10.2017г. – датата на изтичането на договорения тридневен срок на ползване до 19.02.2018г. датата на прекратяването на договора за наем, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 14.02.2020г. до окончателното изплащане на суматам
ОСЪЖДА С.И.М. с ЕГН ********** с адрес: *** понастоящем в ЗАТВОРА – гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.С.С. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. И.Д.С. вписана в САК с адрес за кореспонденция: **** сумата от 1 475 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:
/п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.