Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание
на тринадесети
ноември 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1903/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Р.В.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – адв.Д., срещу Акт за установяване на задължения /АУЗД/ № МД-АУ-37397/26.08.2016г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” –
Община Варна,
потвърден с Решение № МД-РШ-011/18.06.2019г. на Директора на
Дирекция „МД” при Община Варна, с който са й установени задължения за
данък върху превозните средства /ДПС/ за периода 2011-2015г. общо в размер на
215.18 лв. и лихви за просрочие – 64.98 лв.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на оспорения АУЗД, като постановен в нарушение на закона.
Конкретно сочи нарушения на ЗАНН, както и изтекла погасителна давност. На
изложените основания претендира отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание и
по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.Д., прави изявление, че не
оспорва основанието, на което е издаден АУЗД – незаплатен ДПС, но счита, че това
задължение, както и за лихви върху същото, са погасени по давност. Заявява, че
това е единственото възражение, което поддържа и само на това основание моли
отмяна на акта. Счита, че доколкото не е спазена процедурата по връчването на акта /както е
прието с Определение № 11666/30.11.2018г. по адм.д. 3135/2018г. на
Адм.съд-Варна/, то преждевременно заведеното изпълнително дело по едно
неустановено вземане от страна на дирекцията, не може да се счита за прекъсване
на давността, тъй като няма акт, в който да е указано, че подлежи на
предварително изпълнение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, поради факта, че извършва
безплатна адвокатска помощ по делото, тъй като жалбоподателката му е роднина.
Ответникът
– Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален
представител – ст.ю.к. Д, оспорва жалбата. Счита за неоснователно възражението
за изтекла погасителна давност по чл.171 ал.1 и ал.2 от ЗОПК, доколкото същата
е била прекъсвана при условията на чл.172 от ДОПК, поради образувано
изпълнително производство. Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че не
се доказва плащане на дължимия данък, моли жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК,
административният съд приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Предмет
на съдебното оспорване е АУЗД № МД-АУ-37397/26.08.2016г., издаден от орган по
приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-011/18.06.2019г. на Директора на Дирекция „МД” при Община Варна. По
аргумент от чл.144 ал.1 и ал.2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност
в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично
посочен в закона - чл.4 ал.1 от ЗМДТ вр. чл.107 ал.4 от ДОПК вр. чл.156 ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на
акта и в законоустановения срок. От изложеното следва, че жалбата е допустима
за разглеждане.
По
основателността на жалбата:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С
процесния АУЗД № МД-АУ-37397/26.08.2016г., издаден от от орган по приходите при Дирекция „МД” –
Община Варна, са
установени задължения на жалбоподателката Р.В.Д. за данък ПС, обхващащи периода 2011г.-2015г.
включително, за притежаван от нея лек автомобил Рено „Клио“ с рег.№ В 7305 РМ. За
същия, жалбоподателката е подала до Община Варна Декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ вх.№ 1793/14.04.2010г., към която е приложила и договор от 04.04.2010г. за
покупката му. С административната преписка е представена и справка /л.32 от
делото/, видно от която авомобилът е регистриран на името жалбоподателката на
12.04.2010г.
След
като Д. не е била открита на адреса, съобщаването на акта е извършено чрез
поставяне на уведомление. Органът е приел, че след неявяване на задълженото
лице в указания срок за връчване на АУЗД, същият е влязъл в сила на
01.12.2016г. С писмо от 27.04.2018г. е изпратил материалите по преписката на
частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело срещу Р.Д. по
влезлия в сила АУЗД.
Актът
е бил оспорен от жалбоподателката на 28.08.2018г. С Решение №
МД-РШ-062/03.10.2018г. ответникът е оставил без разглеждане подадената жалба,
като е приел същата за просрочена. След оспорване на последното, с Определение №
11666/30.11.2018г. по адм.д. 3135/2018г. на адм.съд-Варна съдът е приел, че не
е било налице редовно връчване, отменил е решението и е изпратил преписката на
Директора на Дирекция „МД” при
Община Варна за произнасяне по същество по жалбата на Д. срещу процесния АУЗД. В
изпълнение на съдебния акт, ответникът се е произнесъл с Решение № МД-РШ-011/18.06.2019г., с
което е потвърдил АУЗД.
С
преписката е представено и подадено от жалбоподателката Заявление от
12.04.2018г., съгласно което процесния автомобил е с данъчна регистрация в
Община Аксаково, като е приложила и декларация по чл.54 ал.1 от ЗМДТ. Доколкото
обаче последната е от 30.05.3017г., т.е. извън процесния период, съдът намира,
че тези доказателства са неотносими към настоящия правен спор, като следва да
се посочи, че същите не влияят и на компетентността на органа издал процесния
АУЗД.
Съдът,
предвид установената фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби,
достигна до следните правни изводи:
В
раздел ІV на ЗМДТ са регламентирани основанията и реда за заплащане на данък
върху превозните средства. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните
средства – чл.53 от ЗМДТ. Съгласно чл.162 ал.1 от ДОПК, държавните и общинските
вземания биват публични и частни. В ал.2 на същата разпоредба, в точки от 1 до
9, изчерпателно е посочено кои държавни и общински вземания са публични.
Местните данъци спадат към вземанията, посочени в т.1, а лихвите върху тях – в
т.9. С оглед посочените разпоредби задълженията за данък върху превозните
средства и лихвите за просрочие са публични общински вземания. Съгласно чл.4
ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК и
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В ал.3 е
посочено, че в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на НАП, съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ.
В
конкретния случай, предвид горепосочената нормативна уредба и представените по
делото Заповед № 709/12.03.2016г. на Кмета на Община варна и Заповед №
0793/14.03.2016г. на Зам.Кмета на Община Варна, съдът намира, че оспореният АУЗД
е издаден от компетентно, на основание чл.4 ал.1 от ЗМДТ, длъжностно лице.
Единствените
твърдения на жалбоподателката, предвид изричното изявление на нейния
пълномощник в съдебно заседание, са за изтекла погасителна давност по отношение
задълженията по процесния АУЗД. Съдът намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Както беше посочено и
по-горе, задълженията за данък върху ПС, в това число и лихвите за просрочие са
публични общински вземания съгласно разпоредбите на чл.162 ал.2 т.1 и т.9 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват по давност в сроковете предвидени в ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С
изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл.171 ал.2 от ДОПК). Давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Като правна последица от действието на така
споменатите разпоредби, с изтичането на давностните
срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото
да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са
изтекли. На основание чл.172 ал.2 изр.1 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл.172 ал.3 от ДОПК). Това означава, че
с прекъсването на давността се заличава
с обратно действие изтеклият давностен
срок и започва отново да тече законоустановеният такъв. Видно от цитираните
разпоредби на ДОПК, както 5-годишният, така и 10-годишният давностен срок започват да текат считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. Данъкът върху ПС е годишен данък, който се дължи за
всяка година, през която лицето е собственик на съответното моторно превозно
слредство. Съгласно разпоредбата на чл.60 предл.първо от ЗМДТ - данъкът върху
превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни
и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Гореописаната
нормативна уредба, отнесена към конкретния казус, води до извода, че давността за задължението за данък ПС за
2011г. е започнала да тече от 01.01.2012г. Същата изтича на 31.12.2016г., но в
случая е прекъсната преди изтичането й с издаването на процесния АУЗД –
26.08.2016г.
/чл.172
ал.2 изр.1 пр.2 от ДОПК/. От този момент е започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла и към настоящия
момент. В контекста на последното, възражението на жалбоподателката, че не
следва да се зачита твърдяното от ответника ново прекъсване на давността
считано от 27.04.2018г. – датата, на която са предприети действия по
принудително изпълнение, съдът намира за неотносимо доколкото същото не би
променило горните изводи.
Не е
изтекла и 10 годишната абсолютна давност, която също тече от 01.01.2012г. и
изтича съответно да 31.12.2021г.
Горните
съображения с още по-голяма сила са относими към задължеията за следващите
периоди – 2012г.-2015г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за неоснователно, единственото поддържано от
жалбоподателката възражение за незаконосъобразност на АУЗД поради изтекла
погасителна давност. Въпреки това, доколкото е инстанция по същество намира, че
следва да извърши проверка на всички основания за законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесния акт е издаден
при спазване на административнопроизводствените правила – постановен е в
писмена форма, съдържа предвидените по закон реквизити, в т.ч. фактически и
правни основания, ясно е посочен адресата на акта, както и данъчните периоди,
за които са установени задълженията.
Същият
е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Като правно
основание за издаването му органът е посочил чл.107 ал.3 от ДОПК. Цитираната
правна норма допуска актът да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не
е платено в срок. Последното обстоятелство изрично е посочено като мотив за
издаване на акта. Съгласно представените с преписката доказателства, касае се
за собствен на жалбоподателката лек автомобил, придобит и деклариран от нея
през 2010г., за който същата, въпреки изрично дадените указания в тази насока
от съда, не представя доказателства да е заплащала дължимия по закон данък.
Напротив, този факт, съгласно изричното изявление на нейния пълномощник в
съдебно заседание, не се оспорва.
Предвид горното съдът приема, че за органа са
били налице както фактическите, така и правните основания да събере дължимия
данък, чийто размер е определен съобразно декларираните от жалбоподателката
данни за процесния автомобил. Правилно за неплатените в срок публични
задължения е начислена и законна лихва върху същите - аргумент от чл.1 ал.1 на
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания вр.
чл.162 ал.2 т.9 и чл.175 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл.4 ал.2
от ЗМДТ.
Изложеното
дотук обуславя извода, че ответникът законосъобразно с оспорения АУЗД е
установил задължения за жалбоподателката за МПС „Рено Клио“ с рег. № В 7305 РМ
за периода от 2011г. до 2015г., като е начислил и лихва върху главницата. Жалбата
против същия се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК, основателно се
явява искането на ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение, поради което
жалбоподателката следва да се осъди да заплати такова в размер на 300 лв.,
определен съобразно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р.В.Д., ЕГН ********** ***, срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-37397/26.08.2016г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” –
Община Варна,
потвърден с Решение № МД-РШ-011/18.06.2019г. на Директора на
Дирекция „МД” при Община Варна, с който са установени задължения за данък
върху превозните средства за периода 2011-2015г. общо в размер на 215.18 лв. и
лихви за просрочие – 64.98 лв.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: