№ 20681
гр. **, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110168762 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
С. С., ЕГН **********, против „*** – **“ ООД, ЕИК ** с посочено правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл. 215,
ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 19.08.2019 г. ищцата – в качеството си на служител и
ответното дружество в качеството на работодател на основание чл. 67, ал. 1, т.
1 и чл. 70 от КТ сключили трудов договор № ** **, безсрочен с 6 месеца
изпитателен срок, като съобразно сключения договор служителят се съгласява
да изпълнява дейността „Специалист доставки“ (код по НКПД 3323 – 3005) на
място в офиса на работодателя в гр. ** при работното време от 8 часа дневно,
при 5 дневна работна седмица с обща продължителност 40 часа, срещу
основно трудово възнаграждение в размер на 3746,73 лева, платимо до 10-то
число на месеца, следващ този, за който се дължи. Сочи се, че служителят
има право на 20 дни годишен отпуск. Твърди, че за неуредените условия се
прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и българското законодателство.
Посочва се, че ищцата освен дейността на специалист доставки е
извършвала и други дейности, включително и дизайнер – технолог на дамско
облекло и в *, опаковане подготвяне и изпращане на колети до *, пазаруване
на консумативи, плащане на сметки, физическо отваряне и затваряне на
офиса, както и да поддържа връзка със собственика на офисите във връзка с
техническото обезпечаване на дейността – при случай на технически проблем
и аварии.
Твърди, че постъпва на работа на дата 20.08.2019 г., като е
командирована да извършва трудова дейност в Кралство **. Сочи, че в
рамките на целия период от сключването на трудовия договор, ищцата е
командирована и полага труд в Кралство ** и Кралство **.
Изтъква, че от момента на сключване на трудовия договор, както и през
целия му период на действие, ищцата е била командирована и е полагала труд
в Кралство ** и Кралство **. Твърди, че в Кралство ** ищцата е настанена да
1
живее в студио в апартхотел, находящ се на адрес: **, гр. ** 1020, ** (Emile
Wauters 65, 1020 Brussels, Belgium), който е договорено да се заплаща от
работодателя в изпълнение на задължението му по закон. Сочи, че през месец
февруари 2020 г. започват проблемите с ответното дружество работодател,
прекъснато е електрозахранването на стаята поради неплащане в срок на
наема за апартхотела, в който е настанена ищцата, като прекъсването е с
продължителност 1 ден.
Твърди, че на 17.07.2020 г. пътува от ** (**) за ** (*). Сочи, че за
периода от 20,08.2019 г. до 17.07.2020 г., ищцата е командирована в Кралство
** и полага своя труд за ответното дружество работодател. На 01.08.2020 г. се
връща в ** (**), а на 25.09.2020 г. пътува от ** за *. Посочва, че за периода
01.08.2020 г. до 25.09.2020 г. ищцата е командирована в Кралство ** и полага
труд за ответното дружество. На дата 05.10.2010 г. пътува от ** за **
Изтъква, че на 23.10.2020 г. сключва допълнителен безсрочен трудов
договор с „*“ ** - дружеството е собственост на * и ** – граждани на
Кралство **, който договор е прекратен няколко месеца по – късно.
Твърди, че на 18.12.2020 г. пътува от ** за **. Сочи, че за периода от
05.10.2020 г. до 18.12.2020 г. ищцата е командирована в Кралство ** и полага
своя труд за ответното дружество работодател. Посочва, че на 04.01.2021 г. се
връща в **. На дата 02.07.2021 г. пътува от ** за **. Сочи, че за периода от
04.01.2021 г. до 02.07.2021 г. ищцата е командирована в Кралство ** и полага
своя труд за ответното дружество работодател в офис находящ се в **, гр.
***.
Посочва, че на 31.08.2021 г. пътува от ** за *** (командирована в
Кралство **). Твърди, че сключва договор за наем на жилище в *** на
24.09.2021 г., като наема апартамент на третия етаж в сграда Лидо, находяща
се в гр. ***, при месечен наем в размер на 900 евро, който работодателят ще
превежда на ищцата. Сочи, че ищцата физически полага своя труд в офис,
находящ се на адрес: **, ***, о. *** 07800, *** **.
Изтъква, че на 20.11.2021 г. в резултат на Заявление А4 вх. № ** е
извършено вписване № ** по партидата на търговското дружество ответник,
съгласно което се променя търговското наименование на дружеството и
седалището и адреса на управление, като новото наименование е „***" ООД
със седалище и адрес на управление: област **, Столична община, гр. **
1540, р-н **
На дата 30.07.2022 г. сочи, че лети от *** за **. Твърди се, че в периода
от 31.08.2021 г. до 30.072022 г. ищцата е командирована в ** и полага своя
труд за ответното дружество работодател в офис, находящ се в **, ***, о. ***
07800, **.
Твърди, че на 15.08.2022 г. пътува от ** (*) през ** (**) - която точка е
прикачване до *** (**).
В рамките на всички тези горепосочени периоди, в които ищцата
2
пребивава на територията на Република ** продължава да изпълнява
възложените й от ответника трудови задължения, като отговаря на запитвания
по електронна поща и др.
Сочи, че във връзка с изпълнението на възложените задължения по
Трудов договор № ** 2019- 32/19.09.2019 г., в периода 01.10.2022 г. -
31.10.2022 г. полага труд в Кралство **, както и в продължения на голям
период от договора преди това. Твърди се, че във връзка с командироването й
в посочения период, ответното дружество не е заплатило на ищцата 1000 евро
квартирни пари с левова равностойност 1955,83 лв. Съгласно НАРЕДБА за
служебните командировки и специализации в чужбина, на ищцата се полагат
дневни пари за ** в размер на 35 евро на ден и квартирни пари до 130 евро на
календарна седмица. Сови, че страните са договорили размер от 1000 евро
квартирни пари за командироване в чужбина, колкото са начислени във фиша
за заплата на ищцата, но не са заплатени от ответника.
Твърди се, че трудовият договор е прекратен от работника на 01.11.2022
г. поради системно забавяне при изплащане трудовото възнаграждение,
обезщетения по КТ и неосъществяване на ежемесечни вноски за държавното
обществено и здравно осигуряване, чрез електронно изявление изпратено на
01.11.2022 г. в 11:43 ч. от ел. поща ************@*****.***> до ел. пощи
<*****@************.**> използвана от ** - гражданин на Кралство **, родена
на 01.05.1978 г. и <*********@**.***> използвана от * - гражданин на
Кралство **, роден на 01.09.1970 г. с тема „заплата“. Сочи, че изявлението е
изпратено от личната електронна поща на ищцата, до електронните пощи на
управителите на ответното търговско дружество.
Твърди, че освен чрез електронна поща, ищцата изпраща и чрез своята
майка М. * С., подписани писмени преписи от изявлението за прекратяване на
трудовия договор, изпратени посредством куриерска компания „Еконт
експрес“ ООД, както следва:
С Товарителница № ***7254907, доставена на *** ООД, на 01.11.2022 г.
– съгласно Обратна разписка № ***27254907.
С Товарителница № ***7251722, доставена на * ** ООД - дружеството,
което извършва юридически и счетоводни услуги за ответника, на 01.11.2022
г. – съгласно Обратна разписка № ***7251722.
Посочва, че за периода от 15.08.2022 г. до 31.102022 г. ищцата е
командирована в ** и полага своя труд за ответното дружество работодател в
офис; находящ се в **, ***, о. *** 07800, *** **.
Твърди, че през целия период на договора, всички дължими по него
суми, включително, но не само трудовото възнаграждение, са изплащани
единствено по банков път, по посочена от ищцата разплащателна банкова
сметка, разкрита при "Алианц Банк **" АД с IBAN **************, като
ищцата не е получавала никакви суми в брой от работодателя си. Изтъква, че
в рамките на периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. ищцата е положила труд по
3
Трудов договор № ** **/19.09.2019г, като срещу положения от П. С. труд,
работодателят дължи насрещна престация - неговото заплащане. Сочи, че
ответното дружество работодател не е заплатило на ищцата, дължими суми по
Трудов договор № ** **/19.09.2019 г., за периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г.,
а именно суми в общ размер от 3 814,17 лв., от които 3746,73 лв. - основно
брутно възнаграждение и 67,44 лв. допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит, както и дължимата законна лихва върху сумите
от 02.11.2022 г. до пълното изплащане на задължението. Твърди, че не е
заплатена уговорена сума в размер на 1000 евро.
Ищцата сочи, че съгласно цитирания по-горе трудов договор на ищцата
се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 3746,73 лв., което не е
заплатено от ответното дружество работодател.
Сочи, че за извършено трудово начисление (по чл. 128, т.1 от КТ),
лицето, което има право да представлява, респ. управлява предприятието на
работодателя полага подпис относно извършеното начисление, като правило
върху самата ведомост за заплати. Твърди, че ако е подписана от
работодателя ведомостта за заплати, то може да се приеме за достоверна и
осчетоводената сума за начисленото възнаграждение за месеца и съответно
разходът може да бъде признат за данъчни цели по реда на Законът за
корпоративното подоходно облагане. Посочва, че за начислението,
работодателят полага своя подпис върху ведомостта за заплати и единствено
това прави ведомостта достоверна.
Твърди, че при плащане в брой, удостоверяването на полученото
възнаграждение става чрез подпис на получателя, а при плащане по банков
път, то същото се удостоверява от издадения от банката платежен документ –
банково бордеро/вносна бележка. Поддържа, че трудовото възнаграждение не
е изплатено на ищцата по банков път, както е изплащано до този момент за
целия период на договора. Сочи, че ищцата не е получила сумата в брой,
както и не е подписвала ведомост за заплата или фиш за заплата, който да
удостовери получаването на сумата. Поддържа, че последният фиш за заплата
на ищцата от месец октомври 2022 г. са начислени общо сумите: Основна
месечна заплата (21 работни дни) - 3746,73 лв., допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец октомври
2022 г. - 67,44 лв.; Квартирни пари - 1955,83 лв.; Обезщетение по чл. 221 от
КТ - 11442,51 лв.; Обезщетение по чл. 224 от КТ - 5812,07 лв. или всичко на
обща стойност- 22556,06 лв., която сума след приспадане на начисления в
размер на 468,52 лв. и удръжки на обща стойност 2724,13 лева, като остава
сума за получаване от работника в размер на 20300,45 лева.
Сочи, че начислените суми по фиша за заплата от месец октомври 2022
г. следва да бъдат платени чрез банков превод и закона не позволява
начислената сума да бъде платена в брой - фиша за заплата не може да
удостовери получаването на сумата в брой, тъй като това е в противоречие с
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в
4
брой.
Твърди, че задължението на работодателя за начисляване на стаж и
професионален опит води до начисляване на сума за месец октомври 2022 г. в
размер на 67,44 лв., която сума е дължима заедно с основното трудово
възнаграждение. Поддържа, че трудовият договор е прекратен от работника
на 01.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради системно
забавяне при изплащането на трудовото възнаграждение.
Заявява, че с прекратяването на договора дължимите суми за трудово
възнаграждение стават изискуеми без оглед, как е било изплащането по вече
разтрогнатия трудов договор, съответно дружеството работодател се намира в
забава относно претендираните суми от 02.11.2022 г. - първия ден след
прекратяване на трудовия договор, като дължи законна лихва върху сумата.
Твърди, че относно сумата от 1955,83 лв. дневни и квартирни пари при
командировка за месец октомври 2022 г. на основание чл. 215 КТ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 22.12.2022 г. до пълното
погасяване на задължението.
Сочи, че във връзка с изпълнението на възложените задължения по
Трудов договор № ** 2019- 32/19.09.2019 г., ищцата е полагала труд в ** в
периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., както и в продължение на голям период
от договора преди това. Посочва, че за покриване разходите на
командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в
размери и валути съгласно приложение. Допуска се изплащане на друга
валута в нейната равностойност по курса на БНБ в деня на плащането.
Заявява, че видно от фиш за заплата за месец октомври 2022 г.,
ответното дружество работодател е начислило сумата от 1000 евро, която
сума не е платена на ищцата, което представлява и признание от страна на
ответника, че сумата е договорена в посочения обем, съответно и че е
дължима.
Сочи, че в настоящия случай, тъй като паричното задължение на
ответника става изискуемо от отправяне на покана - депозиране на връчената
искова молба, която инкорпорира в себе си покана, то същият изпада в забава
от деня на поканата – датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2022 г.
-Относно сумата от 11 240,19 лв. главница, представляваща
обезщетение по чл. 221 от КТ - дължимото обезщетение при прекратяване на
трудов договор № ** 2019- 32/19.08.2019 г. от работника без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, в размер на брутното трудово възнаграждение
в размер на 3746,73 лв. месечно за срока на предизвестието 3 месеца, както и
на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 204,82 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 22.12.2022 г., до пълното погасяване на задължението.
Заявява, че съгласно трудов договор № ** **/19.08.2019 г. между страните е
договорено 3- месечно предизвестие при прекратяването му, а договорът е
5
безсрочен, поради което дължимото обезщетение на работника във връзка с
неговото прекратяване е равностойността на брутното трудово
възнаграждение за период от 3 месеца или общо сумата от 11 240,19 лева.
Сочи, че задължението на ответника е станало изискуемо с
прекратяването на договора на дата 01.11.2022 г., съответно същият дължи
законна лихва върху сумата за периода от 02.11.2022 г. до цялостното
погасяване на задължението.
-Относно сумата от 5812,07 лв. главница, представляваща обезщетение
по чл. 224 от КТ - парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск от общо 32 дни, от които 15 дни за 2021 г. и 17 дни за 2022 г., както и
на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 105,91 лв. за периода
02.11.2022 г. - 21.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 22.11.2022 г., до пълното погасяване на задължението. Сочи,
че ищцата е полагала труд от сключването на процесния трудов договор № **
2019- 32/19.08.2019 г. до неговото прекратяване на 01.11.2022 г. Посочва, че
за периода от 01.01.2021 г. до 01.11.2022 г. ищцата ползва частично правото
си да ползва платен годишен отпуск – 2 работни дни през 2021 г. Твърди, че
полагащият се на ищцата неплатен годишен отпуск за 2021 г. е 17 работни
дни, а за 2022 г. също е 17 дни – не е използван отпуск през 2022 г. или общо
32 дни. Поддържа, че за работодателят е възникнало задължение да заплати
на ищцата сумата от 5812,07 лв. обезщетение по чл. 224 от КТ за
неизползвания платен годишен отпуск от общо 32 дни, от които 15 дни за
2021 г. и 17 дни за 2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2022 г. до
цялостното погасяване на задължението.
С оглед гореизложеното се моли съдът да уважи предявените
претенции. Претендира разноски.
С определение № 5047/01.02.2024г., съдът е прекратил частично
производството по делото, в частта касаеща предявения иск по чл. 49, вр. 45
ЗЗД за претърпени неимуществени вреди, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. - частичен иск (съгласно
уточнителна молба от 15.11.2023 г. на ищеца) от сумата в общ размер на 25
973 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода
19.08.2019-01.11.2022 г., ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до
изплащане на вземането. Определението е влязло в сила на 15.02.2024г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез адв. Г. С. от САК. Същата е редовна, въпреки че е подадена пред
СГС, пред който към момента на подаване на отговора на искова молба,
делото е било висящо.
Оспорва всички претенции както по основание, така и по размер.
Твърди, че надлежно подписаният трудов договор е валиден, тъй като
съдържа всички необходими реквизити и са спазени изискванията на чл. 66 от
КТ. Оспорва твърдението за недействителност на посочения в процесния
6
трудов договор код по НКПД. Посочва, че чл. 7 от трудовия договор е
оформен съгласно дефиницията за търговска тайна. Твърди, че е налице
неправилно тълкуване на разпоредбите на закона, тъй като в него не се
посочва изчерпателно коя информация следва да се разглежда като търговска
и защитена. Оспорва твърдението, че ответникът цели прикриване на
незаконна дейност, прикрита под формата на защита на търговска тайна.
Оспорва твърдението, че ответникът е вменил некоректно задължения,
засягащи авторското право на ищцата.
Сочи, че становището за наличие на системно изменение на условията
на труд е неправилно, невярно и неясно. Твърди, че командироването на
служител не може да се разглежда като изменение на условията на труд на
служителя предвид текста на чл. 121, ал. 1 от КТ.
Заявява, че липсва връзка между изложените твърдения по изброените
искове. Твърди, че ответникът регулярно е изплащал договореното трудово
възнаграждение на ищцата, видно от приложените по делото фишове за
изплатено трудово възнаграждение. Изтъква, че за периода на действие на
трудовия договор на ищцата, не са завеждани каквито и да е претенции срещу
ответника като работодател от страна на служителя.
Оспорва исковете по чл. 121 от КТ и чл. 121а от КТ, във връзка с чл. 215
от КТ, тъй като ищцата не е представила каквито и да било документи,
доказващи командироването – начална и крайна дата на командироването,
место на командироване, заповед за командироване или анекс. Сочи, че не е
ясно как ищцата е изчислила сумата от 35 евро за дължими дневни плащания
и как е изчислен периода от 1169 дни на твърдяното командироване, както и
общо претендираната сума от 40,915 евро обезщетение за целия период.
Твърди, че произволно като период на командироване е посочен целият
период на действие на трудовия договор, като не са взети предвид официални
празници, дни в които е използван платен отпуск, болнични, както и не е
посочено как е определена началната и крайната дата на командироването,
нито локацията на командироването. Сочи, че не е ясно каква е връзката
между резервацията за полет между ** (**) и ** (**). Поддържа, че
калкулациите на претендираните обезщетения са неясни, неразбираеми и
претенциите не следва да бъдат допуснати до разглеждане, докато не бъдат
уточнени.
По отношение на исковете с правно основание по чл. 224, чл. 221, чл.
226 от КТ, ответното дружество твърди, че с фиша за заплата на ищцата за
месец октомври 2022 г. са изплатени следните суми:
-3746,73 лева брутно трудово възнаграждение за месец октомври;
-67,44 лева дължими за ТСПО;
-1955,83 лева дължими за наем и разходи;
-11442,51 лева обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ – трикратен размер
на брутно трудово възнаграждение плюс ТСПО;
7
-5812,07 лева обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 КТ.
Моли за отхвърляне на предявените искове в тази им част, предвид че
претендираните суми са платени на ищцата, като повторното им плащане би
представлявало неоснователно обогатяване.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради
което същите следва да бъдат приети по делото.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещ се от доказване фактът, че
ищецът и ответникът за били в трудово правоотношение, по силата на Трудов
договор № ** 2019- 32/19.09.2019 г., в периода 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г.,
което на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ е било прекратено на 01.11.2022 г. от
ищцата.
Съдът намира доказателственото искане на ищцата за задължаване на
ответното дружество по реда на чл. 190 от ГПК за представяне на заверен
препис от цялото трудово досие на работника П. С. С. за относимо,
допустимо и необходимо установяване на факти и обстоятелства, част от
предмета на доказване, с оглед на което следва да бъде уважено.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата, на
основание чл. 192 от ГПК Национална агенция за приходите да представи
информация относно здравно – осигурителния статус на лицето П. С. С. в
периода 19.08.2019 г. – 01.11.2022 г., като неотносимо към предмета на
доказване.
Съдът намира за допустимо, относимо и необходимо направено
доказателственото искане от страна на ищцата за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата
молба въпроси.
Останалите доказателствени искания на страните следва да се
отхвърлят, тъй като не са необходими за изясняване предмета на спора.
По делото от страна на ищцата е направено искане за разглеждане на
делото по реда на бързото производство. Настоящият съдебен състав счита,
че в тази част молбата е неоснователна, поради следното. Правилата за
бързото производство са уредени в чл. 310, ал.1 ГПК, като в т.1 на същата
алинея, се предвижда, че по реда на бързото производство се разглеждат
искове:
1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) за трудово
възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето,
8
през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за
поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов
запис или в други документи.
В случая ищецът е предявил кумулативно обективно съединен искове с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ,
чл. 215, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като само един от исковете попадат в
хипотезата на чл. 310, ал.1 КТ, но доколкото останалите предявени искове
подлежат на разглеждане по общия ред, то съгласно чл. 310, ал.2 ГПК
предвиждащ, че при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск,
който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо
производство, молбата се явява неоснователна.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 19.06.2024 г. от
09,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се
връчи препис от настоящото определение.
ДОПУСКА на основание всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество „***“ ООД в едноседмичен срок
от съобщението на основание чл. 190 от ГПК да представи заверен препис от
цялото трудово досие на работника П. С. С..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК Национална агенция за
приходите в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи
информация относно регистриран трудов договор между П. С. С., ЕГН
********** и „***“ ООД, ЕИК **.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата
9
молба, при депозит в размер на 500 лв., вносим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. М..
Вещото лице да се уведоми за назначената му експертиза, като бъде
предупредено да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата, с която се иска
произовдството да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:
Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в
обстоятелствената част на определението.
Правна квалификация на предявената претенция:
По иска с правно основание чл.128, т.2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че предявените искове като основание
и размер, т.е. той следва да докаже, че е полагал труд при работодателя и
размерът на дължащото му се трудово възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже, плащането на ищеца на трудово
възнаграждение за срока на действие на трудовия договор, както и изтеклата
в негова полза погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е изпълнявал
трудовите си задължения извън мястото на работа, размерът на
командировъчните пари за всеки ден командировка и падежа на
задължението.
В тежест на ответника е при доказването на горните факти, да докаже
плащането на дължимите суми.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че прекратяването на трудовия договор
на твърдяното основание, размерът на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, както и че е платил
претендираното обезщетение.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
10
В тежест на ищеца е да докаже броя дни, за които не е ползвал платен
годишен отпуск, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
обстоятелства, включително и че претендираното обезщетение е заплатено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава,
както и размера на дължимата мораторна лихва.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото!
В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между
им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11