№ 8799
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110151753 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 276854/30.08.2024г. на СРС,
подадена от В. С. А. срещу „Фератум България“ ЕООД.
С определение от 29.04.2025г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
предявения осъдителен иск досежно неговия размер.
Ищецът В. С. А. чрез адв. П.П. – АК-София, е предявил срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2051,66 лева, представляваща недължимо платена сума по
сключен между страните Договор № 1226219/29.12.2022г. за предоставяне на потребителски
кредит, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /30.08.2024г./ до
окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор № 1226219/29.12.2022г. за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът като заемодател
отпуснал на ищеца като заемател сумата от 4000,00 лева, която следвало да се върне за срок
от 18 месеца при годишна лихва от 23,33 % и ГПР 49,66%. Съгласно чл. 5 от Договора
кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза
на заемодателя. В тази връзка на заемателя се предоставил и договор за гаранция с Фератум
Банк, по силата на който той трябвало да заплати на поръчителя възнаграждение от над
2000,00 лева. При това положение заемателят в периода 14.02.2023г.-03.05.2023г. изплатил
на заемодателя общо 6051,96 лева. Подробно се обосновава, че двата договора – за кредит и
за гаранция, противоречат на закона, в частност на ЗПКр, клаузите им са в противоречие на
добрите нрави и при заобикаляне на закона, включително на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, а гарантът и
заемодателят били свързани лица. Сочи се наличието на неравноправни клаузи. Съгласно чл.
23 ЗПКр при нищожност на договора за потребителски кредит заемателят следвало да върне
само чистата стойност на кредита, т.е. 4000,00 лева, като платената горница до 6051,96 лева
била недължима и подлежала на връщане. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. Павлов или не изпраща
1
представител. Предявеният иск се поддържа, като становище се изразява и в писмен вид, а
допълнителна аргументация се излага в представени писмени бележки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на „Фератум България“ ЕООД е подаден
Отговор на исковата молба, вх. № 330323/17.10.2024г. на СРС. Същият е означен като
подаден от адв. И. – АК-Благоевград, но без да са представени доказателства за учредена в
нейна полза представителна власт. Въпреки допълнително дадените указания за представяне
на пълномощно/потвърждаване с Разпореждане № 151268/21.10.2024г. на СРС, връчено на
28.10.2024г., изпълнение не е последвало. Поради това и на основание чл. 101, ал. 3 ГПК
съдът приема, че отговор на исковата молба не е подаден. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът не изпраща представител. Становище се изразява в
писмен вид, като предявеният иск се оспорва.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника,
наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на
основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът
следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в
които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в
договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или
уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.
Страните обективно не спорят, че между тях е сключен Договор №
1226219/29.12.2022г. за предоставяне на потребителски кредит със съдържание съобразно
представената по делото разпечатка. Според същия „Фератум България“ ЕООД отпуска на
В. С. А. кредит в размер на 4000,00 лева при лихва от 23,33% и ГПР от 49,66%. Сумите
следва да се върнат на 18 вноски по погасителен план при падеж на първата вноска
28.01.2023г. В чл. 5 от Договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Мултитуде Банк в полза на заемодателя. С одобряването на предоставеното
поръчителство уговорката става неотменима, а заемателят заявява, че сам и недвусмислено е
посочил при кандидатстването за кредит избрания поръчител, като е можел да посочи и
физическо лице за поръчител.
По делото не са представени нито сключен договор за гаранция /поръчителство/, нито
общи условия. Поради това съдът приема, че остана недоказано договор за
гаранция/поръчителство да е сключван, съответно по някакъв начин в тази връзка заемателят
да е следвало да заплати допълнителни суми. Съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11, т. 12 ЗПК – сключен е в предписаната
от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на лихвен процент. Информация относно размера, броя,
2
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и т.н. по делото не е
ангажирана – нито е представен описаният в договора погасителен план, нито е доказано на
ищеца да е предоставен стандартен европейски формуляр по чл. 5 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР обаче не надвишава допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПКр, а уговорената
възнаградителна лихва в размер от 23,33% не противоречи на добрите нрави. Същата явно е
годишна, доколкото е посочен общият ú размер от 1400,00 лева за целия период на договора
/18 месеца/, което съответства на 23,33 % годишна лихва. При това положение и с оглед
събраните доказателства не се установяват предпоставки, позволяващи да се аргументира
извод, че договорът за кредит, така както е представен по делото, е нищожен.
Съпоставяйки документите на л. 15-18, справката на л. 77-78 от делото и
предоставената информация от „Банка ДСК“ АД /л.90/, може да се направи обоснован извод,
че ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 6051,96 лева. Тъй като няма доказано
друго основание за ответника да получава пари от ищеца, то следва да се приеме, че
плащанията са направени във връзка с процесния договор. С оглед соченото предсрочно
погасяване на кредита, за заемодателя е било налице право да получи главницата от 4000,00
лева, договорната лихва в сочения размер от 519,84 лева, както и такса за предсрочно
погасяване от 40,00 лева, за която не е установено да е начислена в размери в противоречие с
чл. 32 ЗПКр. Неясно е на какво точно основание са събрани такси от 120,00 лева, поради
което тази сума не е дължима. Така ответникът има основание да получи от ищеца сумата от
4559,84 лева. За горницата над тази сума до пълния платен размер 6051,96 лева, или 1492,12
лева, не се установи основание да бъде платена на ответника, поради което тя подлежи на
връщане.
Предявеният иск е основателен за 1492,12 лева, а за горницата над тази сума
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски имат и
двете страни.
Ищецът своевременно е заявил претенция за разноски, като от доказаните такива в
негова полза и съобразно изхода от спора следва да се присъдят 61,14 лева.
В полза на ответника и съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 27,28 лева.
В полза на адв. П.П. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди
възнаграждение за предоставена на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна
помощ по делото. Същото, съобразно фактическата, правната и процесуална сложност на
спора, защитавания по него материален интерес и съответстващия им интензитет на
необходима професионална активност, следва да се изчисли на база от 505,00 лева, от които,
съобразно изхода на спора, в полза на адв. Павлов следва да се присъдят 367,22 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на В. С. А., ЕГН **********, от град София, сумата от 1492,12
лева, платена без основание във връзка със сключения между страните Договор №
1226219/29.12.2022г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба (30.08.2024г.) до окончателното ú изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1492,12 лева до пълния му предявен
3
размер от 2051,96 лева.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на В. С. А., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 61,14 лева, представляваща разноски по делото на първа инстанция
(гр.д. № 51753/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, от град София, да заплати на "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 27,28 лева, представляваща разноски – юрисконсултско
възнаграждение по делото на първа инстанция (гр.д. № 51753/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в
град София, да заплати на адв. П.С.П. – АК-София, БУЛСТАТ **********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 367,22 лева, представляваща възнаграждение за оказана на
ищеца В. С. А. безплатна правна помощ в производството на първа инстанция (гр.д. №
51753/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4