Р Е Ш Е Н И Е №
26.11.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 615 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от С.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.А.Т. против Ц.К.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***. В хода на производството е
конституирана като страна и Р.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** – съсобственик на един от делбените имоти.
Ищцата
твърди, че с ответниците Ц.К.Е. и В.К.С. били наследници на общия им
наследодател К.Н. С., ЕГН **********, починал на 06.10.2020г., като тя била
съпруга на починалия, а ответниците били негови деца. Твърди се, че страните по
делото били съсобственици на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот II-340 с площ от 1145 кв.м. в кв.35 по
плана на село Дюлево, одобрен със Заповед № 18 от 23.02.1988г. на кмета на
Община Средец, при граници на имота: улица, УПИ I-340,
УПИ XVIII-341 и УПИ III-339, ведно с изградените в това дворно място сгради на основно
и допълващо застрояване както следва: двуетажна масивна жилищна сграда – къща
със застроена площ от 49,69 кв.м. и разгърната застроена площ 114,10 кв.м. и
лятна кухня с площ от 22 кв.м.
Твърди
се, че съсобствеността върху описания имот – земята и сгради, била възникнала
при следната фактическа обстановка. С договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 22, том III,
нот.дело № 756 от 30.03.1983г. на нотариус Т.Т., при Районен съд – Бургас,
починалият общ наследодател на страните бил дарен от сестра си и придобил
правото на собственост върху процесното празно към този момент дворно място.
След дарението С. и съпругът ѝ установили своя фактическа власт върху
дворното място и вече като семейство започнали да го застрояват с постройки,
които изградили с общи усилия и средства в режим на СИО. Строителството било
извършено законно – въз основа на издадени разрешения за строеж и протоколи за
строителна линия както за къщата, така и за стопанската постройка. При това
положение С. излага, че била придобила правото си на собственост върху ½
идеална част от двора и сградите, при осъществяване на различни придобивни
основания. Правото на собственост върху половината от двора била придобила по
давност, като сочи, че от завладяването на дворното място през 1983г. и
съответно от построяването на сградите в него през 1984г.-86г. до смъртта на
съпруга ѝ, тя била упражнявала владение върху двора. Дворното място се
използвало от двамата съпрузи като семейство и в отношенията по между им дворът
винаги бил считан за тяхно общо имущество. Никога съпругът на С. не бил
оспорвал нито осъществяваното от нея ползване, нито правото и на собственост и
общността върху собствеността на двора и сградите, като това се отнасяло и до
двете сгради. Счита, че всички жители на селото припознавали нея и съпруга
ѝ като собственици на двора и сградите от 1983г. до смъртта му на
06.10.2020г. Предвид това ищцата намира, че след смъртта на съпруга ѝ следвало
да придобие ½ от двора и сградите като собствеността в двора била
придобила по давност, а собствеността върху сградите била придобила в резултат
на изграждането им със съвместен принос по време на брака в режим на СИО и
евентуално също по давност и съответно да наследи от съпруга си оставената 1/6
идеална част от двора и сградите, която 1/6 съставлявала 1/3 от притежаваните от съпруга ѝ 1/2 идеална
част.
С.
била получила покана по телепоща изх.№ 16/24.11.2020г., с която ответниците
заявявали свои собственически права върху двора и сградите както следва: те
твърдели, че били еднолични собственици на дворното място и съответно
притежавали по наследяване 1/2 от сградите, които били придобити по силата на
завещание от техния баща. Излага се, че с договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт № 64, том II,
рег.№ 2437, нот.дело № 239 от 26.11.2019г. на нотариус М.Д., рег.№ 676 в
регистъра на НК и район на действие – района на РС – Средец, К.С. бил продал на
ответниците формално притежаваното от него дворно място за сумата от 2270 лева.
Наред с това той бил съставил и саморъчно завещание на 22.10.2019г., с което
бил завещал на ответниците по равно за всеки от тях притежаваната от него
идеална част от процесните сгради. При това положение между страните възниквали
преюдициални спорове за собственост. Твърди се, че сключеният договор за покупко – продажба на дворно място
от К.С. не можел валидно да породи правно действие, тъй като към датата на
продажбата били изтекли много повече от десет години на упражнявано с участието
на С. давностно владение върху двора, което я легитимирало като собственик по
давност на 1/2 идеална част от формално продадения имот. При това положение
продажбата не би могло да има вещно действие по отношение на тази ½ идеална
част, тъй като с нея се прехвърлял чужд за
прехвърлителя имот. От друга страна С. твърди, че като съпруга –
наследник на починалото лице, имала по смисъла на чл.29, ал.3, изр.последно от ЗН запазена част от наследството на съпруга си или би следвало дори и при
наличие на завещанието да получи 1/8 идеална част от сградите по наследство,
която 1/8 добавена към иначе притежаваните от нея 1/2 идеална част я
легитимирало като собственик на общ 5/8 идеални части от процесните сгради.
Предвид това на основание чл.29 от ЗН и чл.30 от ЗН заявява и изрична искова
претенция, съединена с делбената такава, за признаване на правото ѝ на
възстановяване на запазената ѝ част от наследството и съответно за
намаляване на извършеното от съпруга ѝ завещателно разпореждане с 1/4 от
завещаната ½ или с 1/8 идеална част от процесните завещани сгради.
Излага се, че в случая ответниците били дъщеря и син на наследодателя,
призовани били към наследяване по смисъла на чл.30, ал.2 от ЗН, поради което
нямало необходимост от приемане на наследството по опис. Отправя се искане за
признаване по отношение на ответниците правото на ищцата за възстановяване на
запазената ѝ част от наследството, да се намали извършеното от съпруга К.С.
завещателно разпореждане от 22.10.2019г. с 1/4 от завещаната 1/2 идеална част
или с 1/8 идеална част от процесните завещани сгради, да се допусне и извърши
делбата на следния недвижим имот /земя и сгради/, както следва: Урегулиран
поземлен имот II-340 с площ от 1145 кв.м. в кв.35 по плана на село Дюлево, одобрен със заповед №
18 от 23.02.1988г. на кмета на община Средец, при граници на имота: улица, УПИ I-340, УПИ XVIII-341 и УПИ III-339…“,
ведно с изградените в това дворно място сгради на основно и допълващо
застрояване както следва: двуетажна масивна жилищна сграда – къща със застроена
площ от 49,69 кв.м. и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м. и лятна кухня с
площ от 22 кв.м., при квоти както следва: в двора – 1/2 идеална част за С.С. и
1/2 за Ц.Е. и В.С. и в сградите – 5/8 идеални части за С.С. и 3/8 идеални части
за Ц.Е. и В.С.. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от Ц.К.Е. и В.К.С.,
с който заявяват, че предявеният иск е частично неоснователен, като отправят
искане за допускане до делба на процесната сграда без дворното място.
Ответниците твърдят, че наследодателят им К.Н. С. починал на 06.10.2020г., а
негови неследници останали те двамата – неговите син и дъщеря, както и неговата
съпруга С.С.. Излагат, че наследодателят приживе им продал следния недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 64, том 2, рег.№ 2437, дело № 230/26.11.2019г. – Урегулиран
поземлен имот II-340 в кв.35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен
със Заповед №
18/23.02.1988г. на кмета на Ощина Средец, с площ 1145 кв.м., при граници на
имота: улица, УПИ I-340, УПИ XVIII-341, УПИ III-339. Релевират,
че преди да бъде извършена продажбата, наследодателят уведомил ищцата, че ще им
продаде дворното място. Преди да почине наследодателят им завещал със саморъчно
завещание следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, съС.ща се от един
жилищен етаж, един приземен етаж и мансарден етаж със застроена площ от 49,69
кв.м. и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м. и лятна кухня с площ 22
кв.м., построени в урегулиран поземлен имот II-340 в квартал 35
по плана на село Дюлево, община Средец.
Ответниците заявяват, че наследодателят им бил сключил
брак с ответницата на 17.02.1978г. Масивната жилищна сграда и стопанската
постройка – лятна кухня, били построени през 1986г. по време на брака му с
ищцата. Строителството било извършено в горепосоченото дворно място, образуващо
УПИ II-340, в квартал
35 по плана на село Дюлево, придобито от наследодателя им на основание дарение.
Сочи се, че за правото на строеж не била заплатена сума по време на брака от
наследодателя им с ищцата и участва в стойността на сградите. Строителството на
тези сгради било извършено по време на брака му със С., с негови лични
средства. Наследодателят им работел дълго време в Арахангелск преди да сключи
брака с ищцата и спестил около 20 000 лева. Освен това след като се
завърнал от Арахангелск прекратил брака с тяхната майка. След това се извършила
делба на придобитото по време на брака жилище, находящо се в гр.Бургас, ***.
Тяхната майка получила в дял това жилище и заплатила на наследодателя им за
уравнение на дяловете сумата в размер на 4000 лева съобразно съдебна спогодба
по гр.д.№ 2002/1976г. по описа на РС – Бургас. Освен това била извършена и
делба на лек автомобил и движими вещи – обзавеждане, придобити по време на
брака им, които също останали в дял на тяхната майка и тя заплатила на
наследодателя им за уравнение на дяловете сумата в размер на 6000 лева.
Наследодателят им бил трудолюбив и спестовен и средствата от Арахангелск и
тези, които получил от майката на ответниците в размер на 10 000 лева,
вложил при строителството на сградите в процесния имот, предвид което за
наследодателя им било налице пълна трансформация и този имот бил за него личен.
Наследодателят им завещал собствените си сгради, посочени в Нотариален акт за
собственост № 177, том 3, рег.№ 2250, дело № 1505 от 04.10.2019г. и на основание
завещателните разпореждания придобили двете жилищни сгради.
Ищцата С.В.С., чрез пълномощника адв.А.Т., в хода на
производството допълва и уточнява исковата молба като твърди, че е
неоснователно възражението за пълна
трансформация на лични средства на общия наследодател на страните, изключваща
придобиването на процесините постройки в режим на СИО. Счита за неверни
твърденията на ответниците за това, че техният наследодател бил спестил 20 000
лева, които били изработени в чужбина и съставлявали доходи от работата на общия
наследодател в гр. Архангелск СССР /понаС.щем Руската федерация/. Излага, че от
съдържанието на трудовите книжки на наследодателя, за целия му трудов стаж
месечната му заплата варирала от най-ниска номинална стойност - 27,20 лева през
1961г. до надник от 7,55 лева през 1978г. или при 22 работни дни - 166 лева
месечно и максимален надник от 8,29 лева или 182 лева за последните девет
месеца от трудовия му стаж през 1983г. За целият си трудов стаж наследодателят на
страните не бил в СССР дълги години, както твърдели ответниците, а за периода
от 17.06.1973г. до 27.06.1975. - т.е.
само за две години и при това в период от време много преди брака му с ищцата.
Ищцата релевира, че постъпилите по сметка на наследодателя в предприятието
рубли от работата му в СССР били в общ размер на 2500 рубли, а не двадесет
хиляди лева, както твърдели ответниците. Изобщо сумата от 20 000 лева за този
период от време била огромна и било извън възможностите за спестяване с
доходите на какъвто и да е строителен работник /по данни от трудовата книжка
наследодателят е работил основно като мозайкаджия/. Представя спестовната
книжка на общия наследодател, открита по повод на постъпилия в рубли превод с
дата на превода - 22.06.1976г., като сочи, че при съпоставянето на данните от
писмо с изх.№ 829 665/14708 и данните от спестовната книжка налагало
извода, че постъпилите в централата на външнотърговската организация рубли били
преведени по спестовната книжка на наследодателя, но превалутирани в български
лева с номинална стойност на превалутирания превод била 2160 лева. Сочи се, че
от съдържанието на спестовната книжка се установявало, че от внасянето на тази
сума на спестовен влог, сумата по никакъв начин не била изтегляна до последната
операция по ликвидиране на влога с дата 24.02.1992г., а това изключвало
верността на твърденията на ответниците за това, че процесната къща и съответно
постройка на допълващо застрояване, са били изградени с пари на наследодателя,
получени от него преди брака му с ищцата. Твърди се, че след брака си с ищцата,
наследодателят бил останал отговорен и за издръжката на децата си - към момента
на прекратяването на първия брак на наследодателя. Нямало и как наследодателят,
към момента на развода си със своята първа съпруга, да бил разполагал с
претендираните от ответниците 20 000 лева, тъй като едната от причините за
развода била именно прахосничеството на първата съпруга на наследодателя, който
след връщането си от чужбина е установил, че семейството няма никакви спестявания.
В същото време, ищцата работела през
годините на брака си наред със своя съпруг, като по нищо не му е отстъпвала по
отношение на своята трудова заетост или трудова активност. Получаваните от нея
трудови възнаграждения през годините били съпоставими с тези на съпруга й,
съобразно типичната за този период от време разлика в заплащането на мъжете и
жените, както съобразно обС.телството, че именно съпругата се е грижела и за общото домакинство. В тази връзка ищцата счита, че трансформация или някакъв изключителен принос на
съпруга за изграждане на процесиите сгради нямало и защото самата тя работела
на самия строеж наравно с мъжа си. Твърди се, че именно липсата на свободни
парични средства обяснявало и обС.телството защо процесиите постройки, които не
били големи по своя обем и при наличието на средства, можело да се изградят за
няколко месеца, се изграждали няколко години /ответниците твърдели, че къщата
била изградена 88г., а представеният протокол за строителна линия,
удостоверяващ началото на строителния процес бил от 1983г./. Намира се и за
неоснователна тезата на ответниците, че процесните сгради били изградени със
средствата, получени от наследодателя при делбата с първата му съпруга в размер
на тези средства от 4000 лева и допълнително получени от нея 6000 лева за делба
на автомобил и други движими вещи. Сочи, че ответниците изобщо не представили
доказателство, че тези средства били в действителност платени, като
представеният протокол за съдебна спогодба удостоверявал само възникването на
парично задължение за плащане, но не и неговото реално изпълнение. Твърди
отрицателният факт, че такова плащане нямало извършено в полза на
наследодателя. Нямало и причинно-следствена връзка между това твърдяно от
ответниците плащане и строителството на процесните сгради. Плащането би
следвало да бъде извършено /ако въобще било извършено/ през 1975г., докато
самите ответници твърдели, че процесните сгради били изградени повече от 10
години след това - през 1988г. Сочи, че нямало данни за спестявания на
наследодателя в размер на получените от него 4000 лева, като видно от
представената спестовна книжка на наследодателя, спестени били само
превалутираните от рубли в лева преводи. Въпросните получени от наследодателя
4000 лева към момента на развода му през 1975г. били получени към момент много
преди брака му с ищцата и нямало пречка тези суми, дори и да били получени, да
са били похарчени по неизвестен начин. Твърди отрицателния факт, че към момента
на сключването на брака си с ищцата, наследодателят на страните не притежавал
получени от първата му съпруга сума от 4000 лева. Казаното за въпросните 4000
лева се поддържа като възражение и по отношение на твърденията на ответниците
за допълнително получени от наследодателя парични средства от първата му
съпруга в резултат на извършена между тях делба на други движими вещи, в размер
на тези допълнителни парични средства от 6000 лева.
В
хода на производството ответниците Ц.К.Е. и В.К.С. правят искане по чл.344,
ал.2 от ГПК.
Ответниците Ц.К.Е. и В.К.С., във връзка с уточненията
в исковата молба, направени от С.С. заявяват следното. По отношение на искането по чл.344, ал.2 от ГПК твърдят, че
същото било във връзка с това, че не ползвали наследствения имот съобразно
техните квоти. Предвид това молят съдът да постанови как да бъде използван този
наследствен имот съобразно квотите на съделителите, а ако не можело да бъде
използван съобразно квотите им, да се определяло, какви суми следвало да се
заплащат от ищцата на ответниците за това, че били лишени от това ползване.
Излагат, че действително ключове им били предадени за външната врата и къщата,
но след като посетили процесния недвижим имот, ищцата отказала да ползват
помещения от имота, тъй като в цялата сграда и стопанската сграда се намирали
нейни вещи и мебели. Тя не желаела да освободи помещения, които ответниците да
ползват. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответниците
адв.А. уточнява, че искането за определяне на привременни мерки по чл.344, ал.2
от ГПК касаело само жилищата постройки в имота – основна постройка и лятна
кухня. При проведено съдебно заседание
на дата 27.09.2021г.процесуалният представител на ответниците Ц.Е. и В.С.
заявява, че предвид това, че не може да се разпредели начин на ползване на
жилищната сграда, поддържа искане да бъде преизчислен месечен наем само на
основната сграда, без помощната сграда – лятна кухня.
Искането за допускане до делба на движимите вещи,
придобити между съпрузите С.С. и К.С. по време на брака им, отправено от страна
на Ц.Е. и В.С., а именно: 1. Мото – фреза с двигател „Хонда“ – 2бр., закупени
през 1990г.; 2. Ремарке за мото – фреза – 1бр., закупена през 1988г.; 3.
Хладилници - 2бр. – хладилник марка
„Силтал“ /фризер/ с 6 броя чекмеджета, цвят бял, закупен през 2003г. и
хладилник марка „CROWN“ с камера, цвят – цял, закупен през 2002г.; 4.
пералня „Whirlpool“ – 1 бр., цвят
– бял, закупена през 2015г.; 5. Акумулираща печка – 1бр., марка „Изгрев“,
закупена през 1986г.; 6. Готварска печка с дърва, с фурна, с размери – ширина –
1,20 м и височина – 1,00 м., чугунена, с емайлирани вратички, закупена през
2016г.; 7. Ъглови легла комплект с ракла – 2 бр., материал – дървени плоскости,
цвят – кафяви, закупени през 1986г.; 8. Легла – единични – 2 бр., материал –
ПДЧ, с ширина 80 см., закупени през 1986г.; 9. Кухненски комплект – маса с
пейка, от ламинирани плоскости, бял цвят, закупени през 1986г.; 10. Диван –
разтегателен, дамаска – жакард, цвят – пъстър – кафяво – червен, с механизъм „клик-клак“, закупен през 1986г.;
11. Телевизор 23 инча /лед/, марка „НЕО“, закупен през 2010г., е оттеглено в
хода на наС.щото производство. Предвид
това производството за делба в частта, касаеща въпросните движими, вещи следва
да бъде прекратено поради оттеглянето на иска.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Р.П.С., с който твърди, че искът бил
допустим, но частично основателен. Отправя искане за допускане до делба на процесната
сграда без дворното място. Ответницата твърди, че наследодателят К.Н. С.
починал на 06.10.2020г., а като негови наследници останали С.В.С. – съпруга, Ц.К.Е.
– дъщеря и В.К.С. – син. Излага, че наследодателят приживе продал на
ответниците следния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 64, том 2,
рег.№ 2437, дело № 230/26.11.2019г. – Урегулиран поземлен имот II-340 в кв.35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен
със Заповед №
18/23.02.1988г. на кмета на Ощина Средец, с площ 1145 кв.м., при граници на
имота: улица, УПИ I-340, УПИ XVIII-341, УПИ III-339. Сочи, че е
съпруга на втория ответник и по време на техния брак била извършена продажбата.
Преди да починел наследодателят, завещал на първия и втория ответник със
саморъчно завещание следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, съС.ща се от
един жилищен етаж, един приземен етаж и мансарден етаж със застроена площ от 49,69
кв.м. и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м. и лятна кухня с площ 22
кв.м., построени в урегулиран поземлен имот II-340 в квартал 35
по плана на село Дюлево, община Средец.
Р.С. заявява, че наследодателят бил сключил брак с ищцата
на
17.02.1978г. Масивната жилищна сграда и стопанската постройка – лятна кухня,
била построена през 1986г. по време на брака му с ищцата. Строителството било
извършено в горепосоченото дворно място, образуващо УПИ II-340, в квартал 35 по плана на село Дюлево, придобито от
наследодателя им на основание дарение. Сочи се, че за правото на строеж не била
заплатена сума по време на брака от наследодателя им с ищцата и участвал в стойността на
сградите. Строителството на тези сгради било извършено по време на брака му със
С., с негови лични средства. Наследодателят работел дълго време в Арахангелск
преди да сключи брака с ищцата и спестил около 20 000 лева. Освен това
след като се завърнал от Арахангелск прекратил брака със
съпругата си. След това се извършила делба на придобитото по време на брака жилище,
находящо се в гр.Бургас, ***. Тяхната майка получила в дял това жилище и
заплатила на наследодателя им за уравнение на дяловете сумата в размер на 4000
лева съобразно съдебна спогодба по гр.д.№ 2002/1976г. по описа на РС – Бургас.
Освен това била извършена и делба на лек автомобил и движими вещи –
обзавеждане, придобити по време на брака им, които също останали в дял на
тяхната майка и тя заплатила на наследодателя им за уравнение на дяловете
сумата в размер на 6000 лева. Наследодателят бил трудолюбив и спестовен и средствата от Арахангелск и тези, които
получил от бившата си съпруга в размер на 10 000 лева,
вложил при строителството на сградите в процесния имот, предвид което за
наследодателя било налице пълна трансформация и този имот бил за него личен. Оспорва
възражението на ищцата, че била придобила по давност процесното дворно място, тъй като го била
владяла с починалия си съпруг. Сочи, че наследодателят бил придобил на основание
дарение въпросното дворно място. Излага доводи, че между съпрузите не течала
придобивна давност, поради това, че приложението на този придобивен способ бил
изключен с разпоредбата на чл.115, буква „в“ от ЗЗД. Намира, че ползването на
процесното дворно място не водело за ищцата до придобиване правото на
собственост.
В
открито съдебно заседание се явява адв.А.Т., в качеството на пълномощник на
ищцата С.В.С., който отправя искане за уважаване на исковата молба и релевира
подробни съображения в писмени бележки.
При
проведените открити съдебни заседания се явява адв.Л.А. – пълномощник на Ц.К.Е., В.К.С.
и Р.П.С., както и лично Ц.Е., като отправят искане да бъде допусната делбата
при посочените от тях квоти, а именно при наличие на пълна трансформация на
наследственото имущество. Представят писмени бележки, в които излагат подробни
съображения по същество на спора.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Нотариален акт № 22, том III, по
нот.дело № 756/83г. от дата 30.03.1983г. на Т.Т. – Нотариус при Районен съд –
Бургас, Д.Н.П. е дарила на К.Н. С. следния имот: дворно място, представляващ
урегулиран парцел, втори в квартал 39 /идентичен с квартал 35/ по плана на село
Дюлево, Бургаски окръг, като целият урегулиран парцел се състои от 1145 кв.м.,
незастроен, при следните граници – улица, парцел първи, парцел трети, парцел
седемнадесети. От представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот №
177, том III, рег.№
2250, дело № 505 от 2019г., съставен от Нотариус В.К., с район на действие
Районен съд – Средец, се установява, че К.Н. С. и С.В.С. са признати за
собственици на следните недвижими имоти, находящи се в село Дюлево, община
Средец, област Бургас – масивна жилищна сграда, съС.ща се от един жилищен етаж
и приземен етаж, със застроена площ от 49,69 кв.м и разгърната застроена площ
от 114,10 кв.м. и масивна стопанска постройка от 22 кв.м., построени в
урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в квартал 35 по плана на село
Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със Заповед № 18/23.02.1988г. на
Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145 кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340. С Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 64, том II, рег.№ 2437, дело № 239
от 26.11.2019г., съставен от Нотариус М.Д.,
с район на действие Районен съд – Средец, се установява, че К.Н. С. е продал на
Ц.К.Е. и В.К.С. – по време на брака му с Р.П.С., следния имот: урегулиран
поземлен имот УПИ II-340 в квартал 35 по плана на село Дюлево, община
Средец, област Бургас, одобрен със Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община
Средец, целият с площ от 1145 кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, за
сумата от 2270 лева. Със саморъчно завещание от 22.10.2019г., оставено на
съхранение при Нотариус Н.М., с район на действие Районен съд – Бургас, К.С.
завещал в равен дял на Ц.Е. и В.С. собствената му идеална част от недвижим имот
– масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка в село Дюлево, описани
подробно в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том III, рег.№
2250, дело № 505 от 2019г., като на 13.10.2020г. бил съставен Протокол за обявяване
на въпросното нотариално завещание от Нотариус Н.М..
От представеното Удостоверение за граждански брак
става ясно, че К.С. и С.С. са сключили граждански брак на дата 17.04.1978г. в
гр.Бургас, за което бил съставен акт № 149. Видно от препис – извлечение от акт
за смърт К.С. е починал на дата 06.10.2020г. в гр.Бургас, за което обС.телство
бил съставен Акт за смърт № 1156/07.10.2020г. Приобщено е в материалите по
делото Удостоверение за наследници изх.№ 73/08.10.2020г., в което е посочено,
че наследници на К.С. са С.С. – съпруга, Ц.Е. – дъщеря и В.С. – син.
От Разрешение за строеж № 27 става ясно, че на К.Н. С.
е разрешено да построи масивна жилищна сграда на два етажа върху 49 кв.м. на
собственото си място в квартал № 39, парцел II 340, Разрешение
за строеж за построяване на масивна стопанска постройка върху 21 кв.м., а с
Протокол № 40 от 20.05.1983г. е дадена строителна линия и ниво на масивната
жилищна сграда в имота и с Протокол от 04.05.1984г. е дадена строителна линия и
определено ниво на масивната стопанска постройка в имота. Видно от Скица №
350/27.04.2021г., издадена от Община Средец, е посочено, че УПИ II 340, кв.35, по
плана на село Дюлево има площ от 1145 кв.м. и същият УПИ е идентичен с бивш
парцел II 347, кв.39
по стар недействащ план на село Дюлево.
От представената трудова книжка № 239 на наследодателя
К.Н. С. се установява, че за периода от 11.05.1959г. във Военно поделение на
длъжността „м.зидар“ е получавал заплата надница в размер на 20,80 лева, а в
последствие трудовото му възнаграждение било в размер на 27,20 лева, като
работник мозайкаджия. От 26.08.1964г. до 01.03.1965г. К.С. взимал заплата
надница в размер на 3,20 лева, от 01.03.1965г. до 25.05.1966г. – 4,20 лева,
от 25.05.1966г. до 01.10.1966г. – 3,20 лева, от 01.10.1966г. до 15.07.1970г. е
получавал както следва – 3,40 лева, 3,80 лева, 5,08 лева, 5,03 лева, 5,73 лева,
5,03 лева, от 15.06.1970г. до 01.11.1972г. е получавал както следва: 5,73 лева,
4,21 лева, 5,72 лева, 5,76 лева, 4,16 лева, за периода от 17.06.1973г. до
31.12.1978г. е получавал както следва: 5,76 лева, 6,55 лева, 7,55 лева, 6,55
лева, за периода от 16.01.1979г. до 01.11.1979г. е получавал 4,80 лева и 7,00
лева /152 лева/. Видно от Удостоверение с изх.№ 585/17.05.2021г. и
Удостоверение с изх.№ 584/17.05.2021г., издадени от „Главболгарстрой“ АД С. е бил зидаро кофражист на обект в Русия и за
периода от 11.06.1973г. до 01.05.1975г. е получил общо трудово възнаграждение в
размер на 8731,13 лева. Представено е и Удостоверение изх.№ 615/19.05.2021г.
също издадено от „Главболгарстрой“, в което е посочено, че К.С. е работил като
мозайкаджия и от 21.04.1982г. до 31.12.1982г. е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 2754,60 лева, от 01.01.1983г. до 31.12.1983г. –
3116,22 лева, от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. – 2976,17 лева, от 01.01.1985г.
до 31.12.1985г. – 3544,58 лева, от 01.01.1986г. до 31.08.1986г. – 2456,82 лева.
От Удостоверение рег.№
1307/19.05.2021г., издадено от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ –
гр.Бургас става ясно, че К.С. през 1980г. е получил брутен доход от 2731,07
лева, през 1981г. – 2656,76 лева, а до 20.04.1982г. – 825,23 лева. Приобщено е
в материалите по делото писмо от ВТП
„Интеркомерс“ – Дирекция „Кореком“ - София с изх.№ 829 до Българска
външнотърговска банка, с което се отправя искане да бъде преведена по сметка
при БНБ Бургас сумата от 2500 рубли в полза на К.Н. С.. Представена е и
спестовната книжка на наследодателя в Държавна спестовна каса, в която е
записано, че на 22.06.1976г. е постъпила превалутирана от рубли сумата от 2160 лева,
като същата е била налична по сметката на К.С. до дата 24.02.1992г.
Видно от Удостоверение, издадено от ОС – Бургас по
гр.д.№ 1009/1975г., с Решение от 25.09.1975г. е прекратен бракът на К.С. с Г.Т.,
а упражняването на родителките права по отношение на родените от брака деца Ц.
и В. били предоставени на майката. От приобщения протокол от с.з. на дата
20.10.1976г. по гр.д.№ 2002/1976г., по описа на Районен съд – Бургас, в който е
обективирана съдебна спогодба между К.С. и Г.Т., с който порцесният по делото
апартамент да остане на Т., като плати сумата от 4000 лева на С.,
представляваща стойността на неговия дял.
В доказателствената съвкупност е приобщена и трудовата
книжка на С.С., от която става ясно, че от 21.01.1964г. до 01.10.1966г. е
получавала заплата надница в размер на 2,30 лева, за периода от 01.10.1966г. до
10.02.1967г. – 2,50 лева, от 10.02.1967г. до 02.08.1967г. – 2,30 лева, от
02.08.1967г. до 18.01.1968г. – 2,50 лева, от 18.01.1968г. до 07.05.1969г. –
2,30 лева, от 07.05.1969г. до 18.01.1973г. – 70,00 лева, от 24.01.1973г. –
72,00 лева, от 01.03.1973г. – 80,00 лева, от 01.04.1979г. – 90,00 лева, от
01.11.1979г. до 31.03.1983г. – 105,00 лева, от 01.04.1983г. – 105,00 лева, от
01.07.1983г. – 110,00 лева, от 01.10.1984г. – 110,00 лева, от 01.10.1985г. –
120,00 лева, от 14.07.1987г. – 120,00 лева, от 10.01.1989г. – 154,00 лева, от
01.01.1990г. – 200,00 лева, от 11.08.1991г. – 860,00 лева, от 01.02.1993г. –
1380,00 лева, от 01.01.1994 лева – 1800,00 лева, от 01.01.1996г. – 3600 лева.
В хода на проведеното съдебно дирене в наС.щото
производство е допусната Комплексна съдебно – техническа и съдебно – оценителна
експертиза. От представеното заключение на Съдебно – техническата експертиза се
установява, че стойността на извършените СМР по време на изграждане на
процесните сгради – строителството извършено за периода от 1984г. до 1985г. е
както следва: стойността на материалите за строителството на жилищната сграда е
10 850,00 лева, стойността на труда е 5040,00 лева, а разходите за
проектиране, такси, техническо ръководство – 1589,00 лева. Прието е в
заключението, че общо стойността на СМР на стопанската сграда е 1448,00 лева,
от които стойността на материалите е 1030,34 лева, а другите разходи са в
размер на 72,40 лева. В мотивната част на заключението е прието, че жилищната
сграда е неподеляема. От заключението на Съдебно – оценителната експертиза се
установява, че наема на процесната двуетажна жилищна сграда е в общ размер на 135,00 лева.
По наС.щото дело са разпитани свидетелите, водени от
ищцата – Ж.Т.Р., А.К. А.и В.Н.Ц., както
и свидетелите, водени от насрещните страни по делото – А.К.И., Ю.П.Т. и К.К.К..
От
свидетелските показания на Ж.Р. се установява, че С.и К.започнали да строят
къщата в село Дюлево от 1983г. до 1987г., като в строежа участвали и двамата
съпрузи. От свидетеля А. А.също става ясно, че при строежа на къщата К.е зидал,
а С. му подавала тухли и вар. Излага, че К.често боледувал, а С. отивала при
неговата съпруга, която била медицинска сестра, за да поиска помощ,
предписаните лекарства, инжекции и други. През 2016г. и 2017г. К.доста страдал,
имал нещо като задух, бил на легло, а С. викала свидетеля А.и неговата съпруга
и ги молела да се погрижат за него, след което той се съвземал.
Разпитана е и свидетелката В.Н.Ц. –
снаха на С. С., от чиито свидетелски показания се установява, че се запознала със С. и К.през май месец на 1981г., като на 29.11.1981
година дошла да живее в Бургас при тях. Сочи, че къщата започнали да я строят
през 1983г., но нямали пари за строеж.
Твърди, че договорката на съпрузите била, когато се женят, съпругът К.да
дава толкова пари, колкото и съпругата С.. Къщата я строяли двамата съпрузи, тъй като К.бил
строител, както и неговия баща, който давал съвети как да се направи тази къща.
За строителството помагали съпругът и братът на свидетелката. Сочи, че К.никога не бил говорил, че имал
спестявания. По време на брака на съпрузите и двамата били трудово ангажирани,
но К.не работел на частно. Свидетелката излага, че имала непосредствени
впечатления за това, че С.носела храна вкъщи от стола. С.имала апартамент от първия си съпруг, който
изплащала, но през 1982г. го прехвърлила на сина си, който продължил да го
изплаща. Материалите за строежа на къщата били купувани от заплатите на С.и К..
Свидетелката видяла как К.си оставял заплатата съобразно уговорката за къщата,
а строителните материали ги купували С.и К.. Не били вложени пари от К., които да
са от преди брака му със С., защото той не давал допълнително пари. Сочи, че К.работел
в Русия, когато бил с първата си съпруга и след това се развел, защото първата
му съпруга изразходвала парите му. Свидетелката Ц.твърди също така, че Ц. и В.
получили ключове за имота в с.Дюлево, като нямало сменени патрони. Сочи, че Ц.
и В. заключили двете стаи – стопанските сгради, но в къщата нямало заключени
стаи. Известно й било от свекърва й, че не била гонила Ц. и В. от къщата. Нямало
стаи от партерния етаж, които да били освободени от багаж и които да били
дадени на Ц. и В., като имала предвид, че стаите не били празни – в тях имало
легла. Само в стопанската сграда две от стаите били празни.
От свидетелските показания
на свидетелката Ю.П.Т. се установява, че отишла като свидетел с Ц. ***,
в къщата на свако й К., за ключове. Жената на К.отключила и когато влезли в
къщата видели, че нямало нищо освободено. Ц. и В. попитали кои стаи ще ползват,
на което С.отговорила категорично, че
нямала намерение да освобождава никакви стаи от нейните вещи, че всичко било
пълно с нейни вещи, лятната кухня също не била освободена, навсякъде било един
голям хаос. Сочи, че С. дала ключ на Ц. и В. от къщата. Свидетелката, Ц. и В. можели
да влязат само до антрето на къщата и никой не влязъл по стаите. С.не посочила
кои стаи конкретно да ползват Ц. и В..
Разпитана
в хода на съдебното дирене е и свидетелка А.К.И.
– първа братовчедка на наследодателя К.С.. Същата твърди, че К.бил много
пестелив. Когато била в гр.София на очни занятия във връзка със задочното й
обучение, отишла заедно с мъжа й и К.до Външно търговска банка. Това било още
по времето, когато К.бил женен за първата си съпруга, като след около една
година той се развел. Сочи, че тогава К.имал от 11500 рубли. Накрая имал 3500
рубли в книжка, които не бил вложил в къщата. След развода на К.и първата му
съпруга имало делба, като последната трябвало да плати 8000 лева за подялбата
на жилището и новата кола. Свидетелката И.заявява, че когато бащата на К.му подарил
дворното място, решил да си построи къща на село и тя твърди, че К.й бил казал,
че парите които ги имал от Съветския съюз - рублите и парите от подялбата с
първата си съпруга в размер на 8000,00 лева ги имал. Излага свидетелката, че наследодателят имал един приятел – К. К., който скоро бил строил къща, като точно
една вечер дошъл заедно в тях в гр. Бургас с К. и коментирали какви средства
имал той и че имал около 20 000,00 лева. Те тримата направили сметки и
решили, че тази сума щяла да стигне за строежа на къщата. И.твърди също, че бащата на К.му бил дал
4000,00 лева, които имал от продажба на домати и краставици. Твърди, че и С.
помагала за строежа на къщата.
Свидетелят К.К.К. твърди, че
една вечер К.му предложил да отидат при братовчедка му А., за да направят
сметка колко щял да излезе строежа на къщата на К.. Въпросният свидетел обаче
сочи, че сметките им били, че за строежа били необходими 18 000,00 –
19 000,00 лева, а тогава К.бил заявил, че имал средства събрани в
български левове и рубли и щял да започне да строи. При строежа на къщата в
село Дюлево идвали да помагат колеги на К.от строителната бригада, на които не
бил плащал. Сочи, че К.не бил уточнил дали имал пари за цялата къща или за част
от нея.
С оглед така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС – за делба на недвижими
имоти и чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена част от наследство.
Съобразно нормата на чл.34 от ЗС
всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта. Основателността на предявеният иск за
делба се предпоставя от това по делото да се установи, че между страните е
възникнала и съществува съсобственост върху описаните в исковата молба имоти и
основанието, въз основа на което е възникнала.
Относно
иска за делба на урегулиран
поземлен имот УПИ II-340 в квартал 35 по плана на село
Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със Заповед № 18/23.02.1988г. на
Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145 кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, съдът намира следното:
В наС.щото производство се установи, че въпросният
имот е придобит от наследодателят К.С. чрез безвъзмездна сделка – дарение, на
30.03.1983г., обективирана в Нотариален акт № 22, том III, нот.дело №
756/1983г. на Т.Т. – Нотариус при Районен съд – Бургас, с оглед на което
поземленият имот е негова лична собственост. В последствие УПИ II-340 е
прехвърлен с възмездна сделка – покупко - продажба, на Ц.Е. и В.С. на 26.11.2019г.,
обективирана в Нотариален акт № 64, том II, рег.№
2437, дело № 239, съставен от Нотариус М.Д., с район на действие Районен съд –
Средец, като в наС.щото производство не е спорно обС.телството, че сделката е
изповядана по време на брака на В.С. и Р.С., с оглед на което и съпругата е
съсобственик на имота на основание чл.21, ал. 1 от СК.
Релевираното възражение от страна на ищцата С.С., че е
придобила 1/2 от УПИ II-340 по давност са изцяло
неоснователни. Това произтича от обС.телството, че за периода от сключването на
брака между С.и К.през 1978г. до прекратяването му през 2020г. със смъртта на
съпруга, придобивна давност между съпрузите не може да тече съобразно чл.115,
б.“в“ от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС – в този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение
№ 336/05.07.2010г., постановено по гр.д.№ 699/2009г., II г.о., по
описа на ВКС, Решение № 161/14.12.2017г., постановено по гр.д.№ 475/2017г., I г.о., по
описа на ВКС, Решение № 128/28.05.2013г., постановено по гр.д.№ 31/2013г., I г.о., по
описа на ВКС и Определение № 217/20.05.2021г., постановено по гр.д.№
805/2021г., II г.о., по
описа на ВКС.
Предвид гореизложените съображения, С.С. не е
съсобственик на УПИ II-340, като същият е индивидуална собственост на Ц.Е., В.С.
и Р.С.. Ето защо искът за делба на поземления имот следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Относно иска
за делба на недвижим имот, находящ се в село Дюлево, община Средец, област
Бургас – масивна жилищна сграда, съС.ща се от един жилищен етаж и приземен
етаж, със застроена площ от 49,69 кв.м и разгърната застроена площ от 114,10
кв.м., ведно масивна стопанска постройка от 22 кв.м., построени в урегулиран
поземлен имот УПИ II-340 в квартал 35 по плана на село
Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със Заповед № 18/23.02.1988г. на
Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145 кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, съдът намира следното:
Не е спорно в наС.щото производство, а и от
приобщените писмени доказателства – разрешения за строеж, протоколи за дадена
строителна линия и определено ниво, удостоверение за сключен граждански брак, както
и свидетелските показания на Ж.Т.Р. и В.Н.Ц., се установява, че по време на
брака между С.С. и наследодателя К.С. е започнат през 1983г. строежа на
масивната жилищна сграда и масивната стопанска постройка, като същите са
довършени през 1987-1988г. ОбС.телството, че съпрузите са собственици на
въпросните сгради е признато и с Констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 177, том III, рег.№ 2250, дело № 505 от 2019г.,
съставен от Нотариус В.К., с район на действие Районен съд – Средец. Приживе
наследодателят К.С. със саморъчно завещание от 22.10.2019г., оставено на
съхранение при Нотариус Н.М., с район на действие Районен съд – Бургас, завещал
в равен дял на Ц.Е. и В.С. собствената му идеална част от масивната жилищна
сграда и масивната стопанска постройка в село Дюлево. Наследодателят починал на
06.10.2020г., видно от представения препис – извлечение от акт за смърт, като
от представеното удостоверение за наследници става ясно, че такива са неговата
съпруга С.С., както и децата му Ц.Е. и В.С.. Предвид това, че К.С. е починал, на
13.10.2020г. бил съставен Протокол за обявяване на въпросното нотариално
Завещание от Нотариус Н.М..
Относно
релевираното възражение от страна на Ц.Е. и В.С. за пълна трансформация на
имуществото на К.С. – масивната жилищна сграда и масивната стопанска постройка,
в негово лично имущество, съдът намира следното:
Тъй като се касае за възражение с материално правно
основание, релевантната правна норма, по която следва да се определи правната
квалификация е действащия закон в периода на завършването на постройките, доколкото
в случаите, когато се изгражда нов обект, правото на собственост се придобива
със завършването на грубия строеж на сградата – в този смисъл Решение №
14/16.02.2017г., постановено по гр.д.№ 2691/2016г., II г.о., по
описа на ВКС. Доколкото от приобщените доказателства в наС.щото производство се
установява, че делбените сгради са построени 1987-1988г., то следва да се
приложи Семейния кодекс от 1985г. /отм./ и по – конкретно възражението за
трансформация на имуществото в лично такова на наследодателя е с правно
основание чл.21, ал.1 от СК, според която разпоредба са лични вещите, правата
върху вещите и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество по чл.20, ал.1 или с друго имущество, придобито преди брака.
Аналогичен текст на тази норма е предвиден и в действащия Семеен кодекс от
2009г. – чл.23, ал.1 от СК, съобразно която лични са вещните права, придобити
по време на брака изцяло с лично имущество.
С това възражение се цели да се установи, че в
резултат на вложените лични средства изцяло, или съответната на тях идеална
част, изобщо не е станала съпружеска имуществена общност, като не се иска
изменение на съществуващо положение /т.е. не се касае за конститутивно искане/,
а само се установяват действителните права върху придобитите по време на брака
макар и възмездно вещни права, предвид което може да се отправи и от
наследниците на съпруга, който е имал основание да установи наличие на пълна
или частична трансформация – в този смисъл Решение № 165/19.10.2015г.,
постановено по гр.д.№ 2185/2015г., I г.о., по описа на ВКС. Предвид това
Ц.Е. и В.С. са процесуално легитимирани да релевират процесното възражението по
чл.21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./.
За заварените бракове от Семейния кодекс от 2009г. се
прилага законовия режим на съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са
уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. По
наС.щото производство не са въведени твърдения и няма данни съпрузите К.и С.да
са уредили отношения си с брачен договор или да са избрали режим на разделност,
предвид което спрямо техния брак е приложим режимът на съпружеска имуществена
общност. Съобразно чл.21, ал.1 от СК вещните права придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Аналогична е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК от 1985г. /отм./. Разпоредбата на чл.21, ал.3 от СК/чл.19, ал.3 от СК от
1985г. /отм./ предвижда, че съвместният принос се предполага до доказването на
противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по време на брака не
е съпружеска имуществена общност следва да се представят доказателства,
оборващи тази презумпция от онзи, който цели оборването й. В тази връзка
възраженията на страните за установяване придобиването на имуществото по време
на брака с лично имущество имат за цел признаване на едно съществуващо правно
положение, което се явява правоизкючващо по отношение на съпружеската
имуществена общност и е основание за признаване на изключителното право на
собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и придобивния
момент да е настъпил по време на брака. В нормите на чл.23, ал.1 от СК, съответно
чл.21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./ е предвидено, че вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество са лично притежание на съпруга.
Критерият за преобразуване на личното имущество е изцяло обективен – изследва
се характера на вложените средства. Лично имущество е това, при което по
дефиниция е изключен съвместният принос, като меродавен момент за влагане на
личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право в
зависимост от конкретния придобивен способ.
За да се докаже, че придобитото по време на брака не е съпружеска
имуществена общност следва да се представят доказателства, оборващи тази
презумпция, от страните по делото, които целят оборването й. Само доказаното
при условията на пълно и пряко доказване – влагане на суми, които имат личен
характер, могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е
оборена.
В наС.щия случай правото на
собственост върху процесната масивна жилищна сграда, ведно с масивната
стопанска постройка, е придобито със завършването им, като не е спорно, че това
е станало по време на брака между К.и С.С.. Видно от заключението на СТЕ
стойността на вложените материали за масивната жилищна сграда е в размер на
10 850,00 лева, разходите за проектиране, такси, техническо ръководство –
1589,00 лева, а материалите за масивната селскостопанска постройка са в размер
на 1030,34 лева, а други разходите – 72,40 лева или общо за построяването на
двете постройки е била необходима сумата от
13 541,74 лева. От свидетелски показания се установи, че за
построяването на сградите не е заплащано труд на работници, а същите са
изградени от наследодателя К.С., съпругата С.С., както и с помощта на техни
близки и колеги.
От приобщените доказателства в наС.щото
производство не се установяват сочените от Ц.Е. и В.С. твърдения, че техният
наследодател бил спестил сумата от 20 000 лева, докато е работел в Архангелск в
Русия. Действително се представиха удостоверения, издадени от „Главболгарстрой“
АД – гр.София, в които е посочено, че за
периода от 11.06.1973г. до 01.05.1975г. С. е работел като зидаро кофражист на
обект в Русия, но полученото възнаграждение е в размер на 8 731,13 лева.
Отделно от това въпросното трудово
възнаграждение е получено от наследодателя докато е бил в граждански брак с първата
си съпруга, както и когато Ц. и В. са били непълнолетни и като техен родител е
бил задължен да ги издържа. Предвид това нормално и обичайно е така полученото
възнаграждение да е използвано за разходи и необходимости на семейството на С.,
още повече, че в наС.щото производство се установи, че причина наследодателят
да се раздели с първата си съпруга било обС.телството, че същата била
изразходвала парите на съпруга си, като това не се и оспорва от страните по
делото. Не се установи в наС.щото производство, че е платена на наследодателя и
дължимата му сума съобразно спогодбата по гр.д.№ 2002/1976г. в размер на
4000,00 лева, а също и не се установиха твърденията същият да е получил сумата
от 6000,00 лева при делба на движими вещи с бившата си съпруга. От приобщените
материали по делото не може да бъде направен извод, че така посочените
спестявания от наследодателя са били налични по времето, когато е сключил
граждански брак със С., а още по – малко, че са вложени в строителството на
процесните делбени имоти – масивна жилищна сграда и масивна стопанска
постройка. Действително се установи, че К.С. е имал 2500 рубли, видно от писмо
с изх.№ 829, с което се иска въпросната сума да му бъде преведена по сметка при
БНБ и съответно от представената спестовна книжка се установява, че същите са
преведени и превалутирани в сумата от
2160 лева, но въпросната сума не е теглена до дата 24.02.1992г., с оглед на
което същата не е използвана по никакъв начин за строителството на имотите в
село Дюлево.
Свидетелските показания на А. К.И.–
първа братовчедка на наследодателя и следователно леля на наследниците Ц.Е. и В.С.,
следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 от ГПК, тъй като тя е
заинтересована от изхода на спора в полза на племениците си, те не се подкрепят
от други доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани. Още
повече, че същите свидетелски показания са в противоречие с тези дадени от К.К.К.,
който твърди, че К.бил казал, че имал средства събрани в български лева и рубли
и щял да започне да строи, но не и с каква сума точно разполага, за разлика от
изложеното от А. И., че К.бил казал, че имал 20 000 лева на срещата между тях
тримата.
В наС.щото производство не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят е имал
твърдените от Ц.Е. и В.С. лични парични средства, а още по – малко те да са
вложени за построяването на масивната жилищна сграда и масивната
селскостопанска постройка. Напротив – от проведеното насрещно доказване от
страна на С.С. се установи, че съпрузите са имали уговорката да дават по равно
средства за закупуване на материалите за построяването на имотите, като те
двамата закупували същите. Отделно от приобщените доказателства се установява,
че от началото на сключването на брака между съпрузите, до завършването на
къщата и постройката в Дюлево, С.и К.С. са били трудово ангажирани, а
получаваните от тях трудови възнаграждения са напълно съпоставими между тях. Съпругата
също така е допринасяла в семейството като е носела храна от стола, в който
работела и се грижела за съпруга, когато боледувал. При изграждането на
постройките също е участвал както съпругът, така и съпругата. В същото време
след развода между К.С. и първата му съпруга, тъй като родителските права над
родените по време на брака деца са предоставени на майката, съобразно СК той е
бил длъжен да издържа непълнолетните си деца и по конкретно В.С., който е
навършил пълнолетие едва през 1988г.
Предвид гореизложените доводи,
релевираното в наС.щото производство възражение за трансформация на следното
имущество – масивна
жилищна сграда, съС.ща се от един жилищен етаж и приземен етаж, със застроена
площ от 49,69 кв.м и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м. и масивна
стопанска постройка от 22 кв.м., построени в урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, от
съпружеска имуществена общност в лична собственост на наследодателя е
неоснователно, тъй като не беше оборена презумпцията за наличие на съвместен
принос при неговото придобиване.
Относно
иска по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещание от наследника с право на
запазена част, съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл.28, ал.1
от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може
със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството.
Фактическият състав на
преобразуващото право по чл.30, ал.1 от ЗН съобразно твърдяното в разглеждания
случай, се обуславя от наличието на следните елементи: 1. Валидна едностранна
сделка – завещание на имущество, което принадлежи на завещателя; 2. Откриване
на наследството; 3. Ищцата да има качеството на наследник със запазена част; 4.
Завещанието да нарушава запазената част на ищцата от наследството.
В случая не е спорно, а и се
установява от представеното саморъчно завещание, съставено от К.С., че е
завещал на Ц.Е. и В.С. в равен дял, собствената му идеална част от недвижим
имот – масивна жилищна сграда и масивна стопанска постройка в село Дюлево,
описани в Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том III, рег.№ 2550, дело № 505 от 04.10.2019г.
Видно от представения Препис извлечение от акт за смърт наследодателя К.С. е
починал на 06.10.2020г. в гр.Бургас. От представеното Удостоверение за
наследници изх.№ 73/08.10.2020г. става ясно, че наследници на К.С. са неговата
съпруга С.С., неговата дъщеря Ц.Е. и неговия син В.С..
Ползващите се от завещателнто
разпореждане лица - Ц.Е. и В.С. са упражнили
правата си по завещанието. Освен, че в отговора на исковата молба са
декларирали, че по силата на саморъчно завещание К.С. им е завещал
притежаваната от него идеална част от недвижимия имот в село Дюлево, то е било
упражнено правото по завещанието чрез предприемане на действия по обявяването
му по реда на чл.27 от ЗН, видно от приобщения Протокол за обявяване на
нотариално завещание от 13.10.2020г., съставен то Нотариус Н.М.. С така
предприетите действия от заветниците, правото на С.С. на запазена част от
наследството е накърнена.
Съгласно чл.29, ал.3 от ЗН запазената
част на съпруга е 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е
оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящ и съпруг, запазената
част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи
разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4,
а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. При наличието на
съпруга и две деца в случая, запазената им част е в размер на 3/4 от
имуществото на наследодателя – по 1/4 за всеки от тях. От изложеното следва, че
запазената част на ищцата С.С. е в размер на 1/4 от имуществото на
наследодателя. Съобразно чл.28, ал.2 от ЗН частта от наследството вън от
запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която в случая е в
размер на 1/4.
С извършения завет в полза на Ц.Е.
и В.С. е накърнена запазената част на съпругата, която е в размер на 1/4 от
имуществото му. Анализът на ангажираните писмени доказателства - Нотариален
акт № 22, том III, по
нот.дело № 756/83г. на дата 30.03.1983г. на Т.Т. – Нотариус при Районен съд –
Бургас, Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 177, том III, рег.№
2250, дело № 505 от 2019г., съставен от Нотариус В.К., с район на действие
Районен съд – Средец, Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
64, том II, рег.№ 2437, дело № 239
от 26.11.2019г., съставен от Нотариус М.Д.,
с район на действие Районен съд – Средец, обуславя извод,
че завещаното имущество изчерпва наследството. Същото представлява една втора
от масивната жилищна сграда и масивната стопанска постройка, придобити от
съпрузите по време на техния брак.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис. В наС.щия случай, тъй като ответниците по иска с правно основание чл.30,
ал.1 от ЗН са наследници, призовани да наследяват наследодателя, не е
необходимо приемането на наследството под опис.
По изложените съображения
завещанието подлежи на намаляване с 1/4, като на ищцата следва да бъде
възстановена накърнената й запазена част от 1/4 идеални части, представляваща 1/8 идеална
част от собствеността в имота /1/4 х1/2/.
Съдът намира, че претендираното
потестативното право на делба е доказано по отношение на С.С., Ц.Е. и В.С..
Установи се, че С.С. притежава на основание чл.28 от СК 1/2 идеална част от
масивната жилищна сграда и масивната селскостопанска постройка в село Дюлево,
построена по време на брака й с К.С., като подлежи на възстановяване нейната
запазена част от наследството на съпруга й от 1/8 идеална част от въпросния
имот. Съответно Ц.Е. и В.С. притежават общо 3/8 идеални части – т.е. всеки един
притежава по 3/16 идеални части, придобити по завещание от К.С.. Ето защо
делбата на масивната жилищна сграда и масивната селскостопанска постройка в
село Дюлево следва да бъде допусната при следните квоти: 10/16 идеални части за
С.С., 3/16 идеални части за Ц.Е. и 3/16 идеални части за В.С..
По искането
за привременни мерки:
Нормата на
чл.344, ал.2 от ГПК предвижда, че с решението по допускане на делбата или по –
късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно
правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите за ползването, като тази разпоредба е
приложима и в делбеното производство, в което съсобствеността не е възникнала
само от наследяване. Определението по чл.344 от ГПК има временен характер и
урежда отношенията между съсобствениците в периода от момента на постановяване
на решението по допускането на делбата до влизане в сила на решението по
извършването ѝ. Касае се за акт по спорна съдебна администрация, който не
се ползва със сила на присъдено нещо – не разрешава материално – правен спор
между страните. Основателността на искането по чл.344, ал.2 от ГПК е обусловена
от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Съсобственост върху вещ;
2. Лично ползване на общата вещ само един от съсобствениците за задоволяване на
собствените си нужди, като по този начин той е лишил другия съсобственик от
възможността да ползва общата вещ; 3. Невъзможност на съсобствениците да
постигнат съгласие за ползването.
Задължението
за обезщетението за лишаването от ползване възниква и в хипотезата, в която
съсобственика създава пречки на другите съделители да ползват имота съобразно
техния дял. Съобразно константната
съдебна практика по чл.31, ал.2 от ЗС, която е приложима и при разглеждане
искане за обезщетение по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, не се дължи обезщетение
за лишаване от ползване само ако съсобственикът, до когото е отправено писмено
поискване, предложи на тази, който му го е отправил, да ползва вещта лично
според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да
упражнява това свое право, а последният откаже или не се отзове – в този смисъл
Тълкувателно решение № 7/02.11.2012г. по Тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГК,
по описа на ВКС. За личното ползване на имота е ирелевантно по какъв начин
ползващия съсобственик си служи с вещта, като от значение е само обС.телството,
че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги
реализират.
Делбеният
имот, по отношение на който се поддържа искане за определяне на привременни
мерки – масивната жилищна сграда, е съсобствен между страните по делото, като
3/16 идеални части се притежават от Ц.Е., 3/16 идеални части се притежават от В.С.
и 10/16 идеални части се притежават от С.С.. От събраните в хода на
производството гласни доказателства на свидетелката В.Н.Ц. се установява, че Ц.
и В. били получили ключове за имота в село Дюлево, като нямало сменени патрони,
а в къщата нямало заключени стаи, но същите не били празни – в тях имало легла.
От свидетелките показания на свидетелката Ю.П.Т. се установява, че в къщата
нямало нищо освободено, а С.С. била категорична, че нямала намерение да
освобождава никакви стаи и че всичко било пълно с нейни вещи и отказала да ги
премахне. Свидетелката твърди, че С.С. дала ключ за къщата на Ц.Е. и В.С.,
като това обС.телство се потвърждава и от Поканата, изпратена до С.С. по Телепоща с
изх.№ 28/26.02.2021г. Не е спорно обС.телството, че масивната жилищна сграда се
ползва само от С.С..
От
приобщеното заключение на Съдебно – техническата експертиза се установява, че
жилищната сграда е неподеляема. Не е налице и съгласие между страните как да
бъде ползван имота съвместно, като се установи, че С.С. е отказала да освободи
стаи от свои вещи, които да бъдат ползвани от Ц.Е. и В.С.. Действително се
установи, че съделителите разполагат с ключове от имота, но предвид обС.телството,
че не са им осигурени стаи които да ползват и се установи, че С.С. категорично
е отказала да премахне своите вещи, е налице пречка да бъде ползван имота от
съделителите. Предвид това на преценка
подлежи искането за определяне на
месечен наем за имота, който Ц.Е. и В.С. не ползват. От заключението на
Съдебно – оценителна експертиза се установи, че месечният наем на имота е в
размер на 135,00 лева. При така установеното искането за определяне на
привременни мерки е основателно, като съобразно притежаваната квота в
съсобствеността, С.С. следва да заплаща на Ц.Е. обезщетение
в размер на 3/16 от месечния наем на имота в размер на 135,00 лева, т.е. следва
да ѝ заплаща сумата от 25,31 лева,
а на В.С. следва да заплаща обезщетение в размер на 3/16 от
месечния наем на имота в размер на 135,00 лева, т.е. следва да му заплаща
сумата от 25,31 лева.
Относно
срокът, за който се постановява привременната мярка, съдът намира следното.
Тази мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползването на
вещта за предходен период от време. Началният момент на плащане е определен в
закона – чл.344, ал.2 от ГПК, считано от влизане на определението в сила.
Следователно обезщетението като привременна мярка не може да бъде присъдено от
момента на предявяване на искането. Сумите, които следва да бъдат заплащани
между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка
именно за това ползване. Ето защо може да бъде постановена само занапред и само
до приключване на делбеното производство – в този смисъл Определение №
475/17.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 2258/2013г., по описа на ВКС, IV г.о. Ето
защо следва С.С. да бъде осъдена да заплаща на всеки един от останалите
съсобственици обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК в размер на 25,31 лева
на месец срещу ползването на
съсобствения имот – масивна жилищна сграда, съС.ща се от един жилищен етаж и приземен етаж,
със застроена площ от 49,69 кв.м и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м.,
построена в урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, считано от
влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.
По
разноските:
Съобразно
изхода на спора и тъй като искане за разноски е направила само ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК същата има право да й бъдат присъдени такива във
връзка с уважаването на иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН. По делото са
представени доказателства за платена дължима държавна такса в размер на 50,00
лева за предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Тези разноски са дължими от
ответниците по този иск Ц.Е. и В.С. и следва да бъдат присъдени на С. С..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск за делба от С. В.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.А.Т. против Ц.К.Е., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.П.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340.
НАМАЛЯВА завещанието
от 22.10.2019г., оставено на съхранение при Нотариус Н.М., с район на действие
Районен съд – Бургас, извършено от наследодателя К.Н. С., ЕГН **********,
починал на 06.10.2020г., в полза на Ц.К.Е., ЕГН ********** и В.К.С., ЕГН **********, на 1/2
идеална част от недвижим имот - масивна жилищна сграда, съС.ща се от един
жилищен етаж и приземен етаж, със застроена площ от 49,69 кв.м и разгърната
застроена площ от 114,10 кв.м., ведно масивна стопанска постройка от 22 кв.м.,
построени в урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, с
1/4 идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на С. В.С., ЕГН **********, от наследството на К.Н. С., ЕГН **********, починал на
06.10.2020г., в размер на 1/4 идеални части.
ДОПУСКА да бъде
извършена делба между С. В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Ц.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***,
В.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на следния недвижим имот: масивна
жилищна сграда, съС.ща се от един жилищен етаж и приземен етаж, със застроена
площ от 49,69 кв.м и разгърната застроена площ от 114,10 кв.м., ведно масивна
стопанска постройка от 22 кв.м., построени в урегулиран поземлен имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145 кв.м.,
при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340, при квоти:
-
10/18 идеални части за С. В.С.,
-
3/18 идеални части за Ц.К.Е.,
-
3/18 идеални части за В.К.С..
ОСЪЖДА С. В.С., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплаща на Ц.К.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано влизане
в сила на определението до окончателното извършване на делбата, сумата от 25,31 лева /двадесет и пет лева и тридесет
и една стотинки/ на месец, срещу
ползването на съсобствения недвижим имот – масивна жилищна сграда, съС.ща се от
един жилищен етаж и приземен етаж, със застроена площ от 49,69 кв.м и
разгърната застроена площ от 114,10 кв.м., , построена в урегулиран поземлен
имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340.
ОСЪЖДА С. В.С., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплаща на В.К.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано влизане
в сила на определението до окончателното извършване на делбата, сумата от 25,31 лева /двадесет и пет лева и
тридесет и една стотинки/ на месец,
срещу ползването на съсобствения недвижим имот – масивна жилищна сграда, съС.ща се от
един жилищен етаж и приземен етаж, със застроена площ от 49,69 кв.м и
разгърната застроена площ от 114,10 кв.м., , построена в урегулиран поземлен
имот УПИ II-340 в
квартал 35 по плана на село Дюлево, община Средец, област Бургас, одобрен със
Заповед № 18/23.02.1988г. на Кмета на Община Средец, целият с площ от 1145
кв.м., при граници: улица, УПИ III – 339, УПИ XVIII – 341 и УПИ I – 340.
ОСЪЖДА Ц.К.Е., ЕГН **********, с адрес: ***
и В.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на С. В.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50,00 лева /петдесет лева/,
представляваща сторените разноски в наС.щото производство за държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството за делба в частта относно искането за
допускане до делба на движимите вещи, придобити между съпрузите С. С. и К.С. по
време на брака им, отправено от страна на Ц.Е. и В.С., а именно: 1. Мото –
фреза с двигател „Хонда“ – 2бр., закупени през 1990г.; 2. Ремарке за мото –
фреза – 1бр., закупена през 1988г.; 3. Хладилници - 2бр. – хладилник марка „Силтал“ /фризер/ с
6 броя чекмеджета, цвят бял, закупен през 2003г. и хладилник марка „CROWN“ с камера,
цвят – цял, закупен през 2002г.; 4. пералня „Whirlpool“ – 1 бр., цвят
– бял, закупена през 2015г.; 5. Акумулираща печка – 1бр., марка „Изгрев“,
закупена през 1986г.; 6. Готварска печка с дърва, с фурна, с размери – ширина –
1,20 м и височина – 1,00 м., чугунена, с емайлирани вратички, закупена през
2016г.; 7. Ъглови легла комплект с ракла – 2 бр., материал – дървени плоскости,
цвят – кафяви, закупени през 1986г.; 8. Легла – единични – 2 бр., материал –
ПДЧ, с ширина 80 см., закупени през 1986г.; 9. Кухненски комплект – маса с
пейка, от ламинирани плоскости, бял цвят, закупени през 1986г.; 10. Диван –
разтегателен, дамаска – жакард, цвят – пъстър – кафяво – червен, с механизъм „клик-клак“, закупен през 1986г.;
11. Телевизор 23 инча /лед/, марка „НЕО“, закупен през 2010г., поради оттегляне
на искането.
Решението
в частта му по искането по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок считано от
връчването му на страните по делото.
В останалата част решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва за неговото насрочване в
открито съдебно заседание.
Районен съдия:______________