Р Е Ш Е Н И Е
№
59/22.6.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І касационен състав, в публично
заседание на четвърти юни 2020г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2.ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Ст. Гюмлиева
прокурор
Д. ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В.
Драганов КАНД №
41 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд № 41/2020г. е образувано по жалба на НАП гр.София, чрез процесуален представител против Решение № 34/20.01.2020г., постановено по нахд № 1252/2019г. на Ямболския районен съд, с което е изменено наказателно постановление № 440570-F462761/14.05.2019 издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" –Бургас, в ЦУ на НАП, с което на "Ливърпул 2018" ООД гр. Ямбол, ЕИК *********, представлявано от П.И.Д. и Д.Х.Д. за нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на основание чл. 273 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., като е намален размера на имуществената санкция от 500 лв. на 250 лв.
В жалбата се сочи, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон - касационни отменителни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното искане. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
Ответната страна "Ливърпул 2018" ООД гр. Ямбол не изпраща процесуален представител. От дружеството е постъпила молба с приложен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2019 г., по НОХД № 284/2019 г. на Ямболски окръжен съд.
Представителят на ЯОП изразява становище за основателност на подадената жалба и счита, че решението на ЯРС е незаконосъобразно. Сочи, че обстоятелството, че извършеното е първо нарушение не означава, че следва да бъде наложено наказание в неговия минимум. Твърди, че не са отчетени всички отегчаващи отговорността обстоятелства, характеризиращи личността на нарушителя и начина на осъществяване на самото нарушение.
Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
С Решение № 34/20.01.2020г. по нахд № 1252/2019г., ЯРС е изменил наказателно постановление № 440570-F462761/14.05.2019 издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" –Бургас, в ЦУ на НАП, с което на "Ливърпул 2018" ООД гр. Ямбол, ЕИК *********, представлявано от П.И.Д. и Д.Х.Д. за нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК, на основание чл. 273 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., като е намален размера на имуществената санкция от 500 лв. на 250 лв.
За да постанови своя съдебен акт ЯРС, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че на 09.12.2019г. служители на ТД на НАП Бургас извършили проверка в пиано бар "*", находящ се в ***, стопанисвано от"Ливърпул 2018" ООД. Проверката започнала с контролна покупка на 2бр. алкохолни напитки и 2бр. безалкохолни напитки, за които бил издаден фискален бон. След легитимация контролните органи поискали да проверят фактическата наличност на паричните средства във фискалното устройство като изискали разпечатване на дневния финансов отчет. Обяснено им било от бармана, че тази операция може да извърши управителя на заведението. След уведомяването му той отказал да предостави исканата информация, като се държал грубо с проверяващите и им казал да напуснат обекта. Това наложило те да потърсят съдействие от органите на МВР. След тяхната намеса служителите на ТД на НАП извършили данъчната проверка. На 20.12.2019 г. за извършено нарушение на чл. 13, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 4 от ДОПК на дружеството бил съставен АУАН в присъствието на управителя му Д.Д.. В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че не са налице нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по
налагане на имуществена санкция на дружеството. Първоинстанционния
съд е приел, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, като са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна ЯРС е приел за безспорно установено от приложените по делото доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата Д. Д. като управител на дружеството не е представил изисканите документи на данъчните служители и е отказал достъпа им до фискалното устройство, респективно касовата наличност не е могла да бъде проверена от тях, в разрез със разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК съгласно която участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите при изпълнение на неговите правомощия. Всъщност видно от жалбата с която ЯРС е бил сезиран, тези действия на управителя не са оспорени, като с жалбата се иска единствено намаляване размера на наложената имуществена санкция.
За да намали последната ЯРС е приел, че наказващия орган неправилно и необосновано е определил санкцията в максималния размер от 500 лв. без да се съобрази с фактите, че нарушението е извършено за първи път, че дружеството-жалбоподател не е било наказвано за нарушения по ДОПК /не се представени доказателства в обратната насока/, както и, че в последствие е била извършена данъчна проверка, при която не са констатирани нарушения. Според ЯРС тези обстоятелства обосновават налагане на наказание в законовия минимум и тъй като размера на наложеното наказание е определен в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, то НП следва да се измени, като се намали размера на имуществената санкция от 500 на 250 лв.
Решението е правилно.
По делото не се спори относно извършването на посоченото в АУАН и НП административно нарушение, както и неговия автор. Спорен е въпроса за размера на наложената имуществената санкция, доколкото разпоредбата на 273 от ДОПК предвижда глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица имуществена санкция в същия размер, за неоказване на съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или за възпрепятстване упражняването на правомощията им.
Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното
право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло
от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. С оглед наличието на законовите основания за намаляване към
законовия минимум на размера на имуществената санкция наложена на
дружеството, следва с оглед пълнота да се посочи и реализираната наказателна
отговорност по чл. 258, ал.1 от НК
за същото деяние извършено на 09.12.2019г. от управителя на процесното
заведение, на когото е определено наказание пробация
и глоба в размер на 500 лева.
Не са
налице касационни отменителни основания по смисъла на
чл. 348, ал.1 от НПК, поради което ЯАС намира, че подадената касационна
жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на процесуален представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции се явява неоснователно, а на ответника по касация поради липса на своевременно направеното искане не следва да бъдат присъждани разноски направени в производството.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 34/20.01.2020г., постановено по анд № 1252/2019г. на Ямболския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете