РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. гр. Хасково, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20225640200594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Г. И. К. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 20
– 1253 – 001180 от 07.10.2021 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП –глоба в размер на
10.00 лева – за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания
за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление.
Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил описаното в акта и в наказателното
постановление нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Чрез упълномощен представител по делото в лицето на адв. И. П. от АК - Хасково
поддържа жалбата и в хода по същество навежда конкретни аргументи в подкрепа нейната
основателност. Претендира и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково
редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо заявява становище
по жалбата, която счита за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Хасковският Районен съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 14.09.2021 г., свидетелите П. А. П. и Б. С. Д., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ
1
на МВР – Хасково били на работа и установени на ул. „Стара планина“ в град Хасково,
когато младежи спрели до тях с автомобил и им заявили, че някакъв човек с автомобил бил
спрял на бул. „България“, консумирал алкохол и биел куче. Двамата веднага тръгнали за
проверка на сигнала и установили превозното средство да се движи по бул. „България“ и на
кръстовището с бул.„Съединение“ да завива наляво в посока центъра на град Хасково. След
като подали светлинен сигнал спрели за проверка моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*****“, модел „***“, рег. № ******, собственост на П.Г. П. и установили
самоличността на водача – Г. И. К., след което потърсили съдействие от органите на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР. Като част от екипа, изпратен да окаже съдействие по случая бил и
свидетелят К. М. М. на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Хасково, който след пристигане на място, извършил проверка с техническо
средство Дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0088 на водача за употреба на алкохол, като уредът
отчел 0.49 на хиляда алкохол. След това, освен че му било служебно известно, проверил
данните за водача в лицето на жалбоподателя Г. И. К., на чието име, видно от приложената
справка за водач/нарушител било издадено СУМПС № *********, валидно до 21.04.2024г. В
хода на проверката било възприето, че жалбоподателят Г. И. К. извършвала процесната
дейност по управление на МПС, издаденото на негово име свидетелство за управление на
МПС било отнето. Въз основа на тези констатации, на същата дата, на място, свид. К. М. М.,
съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 313165 за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП,
посочвайки, че виновното нарушение на цитираната разпоредба се изразявало в управление
на МПС, след като „СУМПС временно е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП“, както и по
чл.100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателя не съумял да представи на контролните
органи Свидетелство за регистрация на МПС, част II.
След предявяването му, жалбоподателят подписал лично акта, като вписал в съответната
графа, че няма възражения. На същата дата му бил връчен и препис от АУАН, лично срещу
подпис, според отразеното в приложената разписка.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на
законоустановения срок.
Прието като писмено доказателство, след като е представено от жалбоподателя, чрез
процесуалния си представител е Медицинско удостоверение № 3008 от 09.09.2020 г.,
издадено от „Център за психично здраве Хасково“ ЕООД, град Хасково, видно от което на
жалбоподателя Г. И. К. е с поставена диагноза биполярно афективно разстройство, сегашен
епизод – маниен, без психотични симптоми.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и наложил на жалбоподателя процесните административни
наказания.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите П. А. П. и Б. С. Д. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях
действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. За последната група факти,
отнасяща се до процедурата по съставяне на АУАН, съдът дава вяра отчасти на изложеното
и от свид. К. М. М., който има опосредени възприятия относно авторството на деянието.
Съдът изпълни указанията на надзорната инстанция и назначи съдебно-психиатрична
експертиза. Последната даде заключение, че към дата 14.09.2021г. Г. И. К. се намирал в
състояние на маниен епизод с психотични симптоми. Заболяването препятствало
възможността нарушителят да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си към момента на извършване на нарушенията.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100
до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач,
без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал.1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
Административното нарушение обаче е виновно извършено деяние.
А виновно може да действа само вменяемо лице.
Към момента на нарушенията жалбоподателят Г. И. К. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По тази причина същият не е
могъл да действа виновно, защото е бил невменяем.
Без вина няма отговорност.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-001180 от 07.10.2021г. на Началник
Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково да заплати на Г. И. К. от град
**************************, ЕГН: ********** сумата в размер на 150 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
3