РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720102475 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД срещу Н. И.
Т., ЕГН: **********, гр.П., ул.“Ю. Г.“, № **, вх. *, ет.*, ап. ** за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –456,63
лева – представляващи главница по договор за потребителски кредит №
40013570592/22.11.2022 г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
29.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 72,76 лева
представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2023 г. и осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 171,49 лв., съставляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 261,81 лв. съставляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“ и двете към дата 25.10.2023 г. за които суми (главница и
възнаградителна лихва) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на
ч.гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за задължението за пакет от
допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“,
заявлението е отхвърлено. Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит
бил 600 лева със срок от 11 месеца, като уговорения ГЛП е 40,90 %, ГПР 48,36 %, а общото
задължение е в размер на 727,93 лева. Размерът на месечната вноска по кредита бил 66,18
лв., а датата на падежа 25-то число на съответния месец. Пояснява, че е налице и друг
договор, съдържащ пакет допълнителни услуги, по който задължението на ответник било в
размер на 240 лв. за закупена услуга „Фаст“ и в размер на 360 лв. за закупена услуга
„Флекси“, а размера на месечната вноска по този договор бил 54,55 лв. Общото задължение
на ответника по двата договора било равно на 1327, 93 лв., общия размер на дължимата
месечна вноска бил 120,73 лв. Пояснява, че било изпълнило задължението си и било
превело главницата в размер на 600 лв. чрез „Изи пей“ на ответника на 22.11.2022 г., когато
бил сключен и процесния договор за потребителски кредит. Изготвен бил погасителен план,
като ответникът бил преустановил плащане и изпаднал в забава, като бил заплатил общо
1
сумата от 598,80 лв., като с тази сума била погасена сумата от 365,24 лв. съобразно
погасителния план и сумата от 107,88 лв., съставляваща лихва за забава за просрочие на
вноските и лихва за забава в размер на 85,68 лв. за периода от 25.10.2023 г., когато бил
изтекъл окончателния срок на договора до 29.02.2024 г.-датата на подаване на заявлението.
Сумата от 40 лв., която също била погасена с направеното от длъжника плащане била
съставлявала такси по Тарифа. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от
допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.
Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение
не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани. Закупените
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ били предоставяли на ответника следните
възможности- за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит,
за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяна на датата на падежа на вноските. Ответникът се бил
възползвал от правото си приоритетно да бъде разгледано искането му за отпускане на
кредит. С оглед моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – сумата от 456,63 лева, представляващи
главница по договор за потребителски кредит № 40013570592/22.11.2022 г. (Договора) ведно
със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение-29.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 72,76 лева представляваща договорна лихва за периода от
25.03.2023 г. до 25.10.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 171,49
лв., съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 261,81
лв. съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и двете към дата
25.10.2023 г. за които суми (главница и възнаградителна лихва) била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд
Перник, а в частта за задължението за пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“,
заявлението е отхвърлено.Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. С възражението си по чл. 414 ГПК е възразил, че
Договора съдържа неравноправни клаузи и такива, противоречащи на добрите нрави.
С оглед характера на предявения иск, съдът с определение от 05.08.2024 г. е указал на
ищеца, че трябва в условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, както и такова за
предоставяне на допълнителни услуги, предаването на заемната сума на ответника по
начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на
срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника
в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора. Със
същото определение на ответника му е указано, че следва да установи погасяване на
вземанията, в случай че ищецът докаже горното.
В ос.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител по закон или
пълномощие. В деловодството на съда на 28.01.2025 г. е постъпило писмено становище от
юрисконсулт Екатерина Костадинова, с което моли съдът да уважи предявените искове като
основателни и доказани и развива становище по същество на спора. Претендира сторените
по делото разноски и прилага списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. на 16.10.2024 г. и на 27.11.2024 г. ответникът се явява лично и оспорва предявените
искове. В о.с.з. на 16.10.2024 г. ответникът е предявил инцидентен установителен иск и
насрещен осъдителен иск срещу ищеца.
Съдът с протоколно определение е счел, че представените в съдебно заседание инцидентен
установителен иск от ответника и осъдителен такъв за имуществени и неимуществени
вреди, не следва да бъде приет за разглеждане в настоящото производство, тъй като към
2
настоящият момент е настъпила процесуална преклузия за предявяване на инцидентен
установителен иск, както и за предявяване на насрещен осъдителен иск, тъй като същите е
следвало да бъдат предявени в срока за отговор на исковата молба, съгласно разпоредбите на
чл.211 и чл.212 ГПК, поради което съдът не е приел за съвместно разглеждане в настоящото
производство предявените от ответника в днешното съдебно заседание насрещен
осъдителен иск и инцидентен установителен иск, тъй като по отношение на същите е
настъпила предвидената процесуална преклузия и е следвало да бъдат предявени в срока за
отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове,
разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, както и осъдителни с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването на заемната
сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2).наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на
допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е
изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за вземанията е прекъсвана.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът
докаже горното.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано
заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от търсената съдебна защита. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането.
Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково
производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са
процесуално допустими. Налице е предпоставката за разглеждане на осъдителните
претенции, тъй като за тях е отказано издаване на заповед за изпълнение. На база
служебните задължения съда, приложимото право и относима съдебна практика, този състав
приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо
дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
3
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело
C-714/22, в което се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, а оттам и
на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се
явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК. При този правен извод исковете, с които се претендира договорна лихва за сумата
от 72,76 лева представляваща договорна лихва за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2023 г. и
за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 171,49 лв., съставляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 261,81 лв. съставляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и двете към дата 25.10.2023 г. за които
суми (главница и възнаградителна лихва) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за
задължението за пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“, заявлението е
отхвърлено са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
От заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че ответникът е заплатил общо
сумата от 598,80 лева по Договора за потребителски кредит № 40013570592 от 22.11.2022 г.
, като по този договор усвоената от ответника главница е била в размер на 600 лв. Срокът
на договора е бил 11 месеца, като 10 броя от вноските са били в размер на 66,18 лв., първата
падежна дата е била 25.12.2022 г. а последната вноска е била с падеж на 25.10.2023 г. и е
била в размер на 65,13 лв. ГЛП е уговорен в размер на 40,90 %, а ГПР е уговорен в размер
на 48,36 %. В случай, че към така уговорения ГПР се включи и размера на вноската по
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 54,55 лв. дължима ведно с месечната
вноска по кредита същият би бил в размер на 511,14 %. В счетоводството на дружеството са
осчетоводени като неплатени суми по процесния договор за потребителски кредит суми в
общ размер на 962,69 лв., от които неплатена главница в размер на 456,63 лв., неплатена
договорна лихва в размер на 72,76 лв. за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2022 г. и
неплатено възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 433,30 лв.
Към датата на заключението 26.11.2024 г. неплатената сума е в размер на 169,56 лв., от които
сумата от 156,09 лв., съставлява неплатена главница, а сумата от 13,47 лв., съставлява
неплатена лихва за забава за периода от 26.12.2022 г. до 26.11.2024 г.
При извода за дължимост на чиста стойност на кредита, това плащане в размер на сумата от
598,80 следва да се отнесе към задължението за главница, поради което непогасена е сума в
размер на 1,20 лв. до който размер следва да се уважи главния иск и отхвърли до пълния
предявен размер от 456,63 лв. При този правен извод исковете, с които се претендира
4
договорна лихва за сумата от 72,76 лева представляваща договорна лихва за периода от
25.03.2023 г. до 25.10.2023 г. и за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 171,49
лв., съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 261,81
лв. съставляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и двете към дата
25.10.2023 г. за които суми (главница и възнаградителна лихва) била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд
Перник, а в частта за задължението за пакет от допълнителни услуги- „Фаст“ и „Флекси“,
заявлението е отхвърлено са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора такива му се дължат. Доказани
са такива в общ размер на 425 лева депозит за вещо лице и за държавна такса. Претендирано
е и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 50 лева за заповедното и 100
лева за исковото. Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 0,65 лева разноски в настоящото производство и сумата от 0,10 лв. разноски в
заповедното производство.
Ответникът не е претендирал и не е сторил разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл 23 ЗПК, че в полза на „Профи кредит България” ЕООД ЕИК
********* съществува изискуемо вземане срещу Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.П., ул.“Ю.
Г.“, № **, вх. *, ет. *, ап. ** за сума в размер на 1,20 лева, представляваща непогасена част
от чистата стойност на кредита по Договора за потребителски кредит № 40013570592 от
22.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –28.02.2024 г.
до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1,20 лв. до
пълния му предявен размер от 456,63 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.Перник, ул.“Ю. Г.“, № **, вх. *,
ет. *, ап. ** дължи на Профи кредит България” ЕООД ЕИК ********* неплатена договорна
лихва в размер на 72,76 лв. за периода от 25.03.2023 г. до 25.10.2022 г. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за осъждане на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на Н. И. Т., ЕГН:
**********, гр.П., ул.“Ю. Г.“, № **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на „Профи кредит
България” ЕООД ЕИК ********* сума в размер на 171,49 лв., съставляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, както и сумата от 261,81 лв. съставляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и двете към дата 25.10.2023 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
-за които суми (главница и възнаградителна лихва) е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за
задължението за допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. Т., ЕГН: **********, гр.П., ул.“Ю. Г.“, № **,
вх.*, ет. *, ап. ** да заплати в полза на „Профи кредит България” ЕООД сума в общ размер
на 0,65 лева разноски в настоящото производство и сумата от 0,10 лв. разноски в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Перник.
5
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6