Р Е Ш Е
Н И Е
№ 46
град Шумен, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Таня Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №18 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Плана” №10, представлявано от управителя В.К.против „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен, ул. „Август Попов” №26, представлявано от управителя С.П.като обективно съединени претенции по ненаименовани искове произтичащи от договорни отношения между страните. В ИМ е посочено, че между страните има договор за съвместна дейност от 01.08.2016 г., по силата на който те ще извършват съвместно ползване на дивеча в Дивечовъден участък (ДУ) „Лисичка” в района на дейност на ТП „ДГС Смядово” към „СИДП” ДП – Шумен обособен със заповед №РД 49-І162/26.05.2014 г. на Министъра на ЗХ. По силата на клауза от договора между страните ответното дружество е следвало да заплаща 50% от възнагражденията и осигуровки на работниците – счетоводител, управител и специалист по ловно стопанство, както и всички разходи по правоотношението с работника К.В.Н. включително възнаграждение и осигуровки. Тези суми обаче не били заплащани от ответника. Същите били фактурирани от ищцовото дружество, а фактурите били своевременно пращани на ответника. Твърди, че всички дължими плащания към бюджета касаещи тези правоотношения били извършвани от ищеца „Хънт консултинг” ЕООД. Твърди, че фактурите били осчетоводени от ответника, платен бил дължимият ДДС. Задълженията за главница, които не били заплатени касаят 51 месечни плащания – отразени в табличен вид в ИМ касаещи период от 27.08.2017 г. до 10.01.2019 г., за всяко от които ищецът е издал отделна фактура и възлизащи общо на 56 039.04 лв. По отношение на всяко от задълженията за главница има натрупани суми като мораторни лихви, дължими от датата на падеж на всяко от вземанията до датата на предявяване на ИМ, които общо възлизат на 7 145.10 лв. предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати суми в размер на 56 039.04 лв. като главница, както и 7 145.10 лв. като мораторни лихви върху дължимите суми за главница, ведно със законната лихва върху сумите от датата на предявяване на ИМ до окончателното плащане на сумите за главница.
По делото е постъпил писмен отговор депозиран от името на ответника „Банчев - 90” ООД. В него се сочи, че е налице неяснота по отношение на това кой е предявил иска, тъй като дружеството ищец на различни места в ИМ е посочено ту като ООД, ту като ЕООД. Оспорва сключването на твърденият от ищеца договор. Сочи, че същият не е подписан от С.П.П., която е представлявала ответника. Сочи, че лицето подписало договора не е имало представителна власт да представлява „Банчев - 90” ООД. Сочи, че съобразно разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) – чл.33, ищецът не може да бъде страна по договор за съвместна дейност, ако преди това не е сключил договор за стопанисване и ползване на дивеча, а сключването на такъв не бил твърдян от ищеца. Сочи, че представеният договор е нищожен поради противоречие със закона, тъй като ищеца не може да сключи подобен, тъй като се намира извън обхвата на посочените в закона лица, които могат да сключват такива договори – чл.11, чл.30, аб.1 и чл.31, ал.1 от ЗЛОД. Сочи, че не се чувства обвързан с договора, не е запознат с цитираните в него заповед на Министъра на ЗХ и бизнес програма. Твърди, че никоя от посочените проформа фактури не са достигали до ответника и не са намерили отражение в неговото счетоводство. Сочи, че са представени 16 проформа фактури, като счита, че съобразно чл.114 от ЗДДС същите не са фактури и не съдържат изброените в закона реквизити. Сочи, че според чл.14 от Договора всички уведомления и съобщения между страните ще бъдат отправяни само в писмена форма, като отново сочи, че при ответинка не са постъпвали никакви фактури. Твърди, че процесният договор не е договор за консултантски услуги, а договор за дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД. Предвид изложеното сочи, че исковете са неосонвателни. Моли същите да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени и направените в производството съдебни и деловодни разноски. Моли да бъде назначена ССЕ, която да даде заключение относно следните въпроси 1).Осчетоводени ли са процесните проформа фактури и фактури в счетоводствата на двете дружества? 2).Налице ли са извършени плащания от страна на ответника „Банчев - 90” ООД по тези фактури (проформа фактури)? 3).Какви погашения са били извършени?
Ищецът депозира допълнителна ИМ на основание чл.372 от ГПК. В нея се сочи, че действително на места е сгрешена правната форма на ищеца като вместо ООД е посочено ЕООД. Сочи се обаче, че е посочен и ЕИК. Преповтаря доказателственото си искане от ИМ да се даде възможност със съдебно удостоверение да се снабди с копие на пълномощно дадено от ответника на физическо лице, което да сключи процесният договор, предвид оспорване на представителната власт на последният от ответника. Представя заверено копие на Договор №82 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Лисичка”, в района на ТП „ДГС Смядово” от 14.10.2015 г. на основание чл.36л от ЗЛОД твърди, че оформянето на дейността на ответника като консултантска услуга е по изрично настояване на ответника, но независимо от термина правопораждащият факт на отговорността е сключеният договор.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от ответника. В него е заето положително становище по отношение на направените доказателствени искания в допълнителната ИМ, като сочи, че не се противопоставя да бъдат ангажирани посочените доказатлества. Сочи, че тъй като се претендира заплащане на суми по неизпълнен договор, като претенцията се основава на издадени от ищеца фактури и намира, че основанието за издаване на същите следва да изхожда от предмета на самия договор. Поддържа изложеното в отговора на ИМ. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция и да бъдат присъдени на ответника сторените разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява адвокат В.П. ***. Последният твърди, че искът е доказан напълно по основание и размер. Твърди, че са издадени фактурите, като за част от тях е установено, че са осчетоводени от ответното дружество. За онези от тях, за които няма осчетоводени при ответника фактури сочи, че плащанията почиват на договор, сключен между страните, който е валиден. В качеството на представител на ответника се явява адв. С.Е.. Последната сочи, че поддържа изложенията си в отговора на ИМ и отговора на ДИМ. Сочи обаче, че установяването на задълженията по посочените фактури са в доказателствена тежест на ищеца и последният не установява задължения в по-голям размер от осчетоводеното. Сочи, че макар в счетоводството на ответника да има налични проформа фактури, които да установяват задължения в по-голям размер, тъй като проформа фактурите нямат всички изискуеми реквизити на фактурите, то следва да се приеме, че те не са годни да установят задължение на ответника. Моли ИМ да бъде оставена без уважение като неоснователна, както и на ответника да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
Настоящата искова молба като отговаряща на законовите изисквания се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: между страните в производството на 01.08.2019 г. в гр. Шумен е сключен договор за съвместна дейност, по силата на който страните уговарят съвместно ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Лисичка“ в района на дейност на ТП „ДГС Смядово“. По силата на договора – чл.6 ответника – „Банчев – 90“ ООД са се задължили да заплащат 50% от всички възнаграждения и осигуровки на работниците – счетоводител, управител и специалист по ловно стопанство, а изцяло разходите, произтичащи от отношенията с работника Красимир Николов, на длъжност специалист по ловно стопанство, включително възнаграждение и осигуровки, да извършва със своя техника и работници и изцяло за своя сметка оран и сеитба и други мероприятия за обработка на земеделски земи, както и снегопочистване на основен път находящи се на територията на ДУ „Извора“, както и да извършва парична вноска в полза на другата страна в размер на наемната цена на ДУ „Лисичка“.
По делото са предоставени проформа фактури №1/27.08.2017 г. на стойност от 2 199.49 лв.; №2/25.09.2017 г. на стойност от 2 205.91 лв.; №3/25.10.2017 г. на стойност от 1 625.50 лв.; №4/25.11.2017 г. на стойност от 1 412.40 лв.; №5/21.12.2017 г. на стойност от 1 992.79 лв.; №6/12.01.2018 г. на стойност от 2 035.14 лв.; №7/16.02.2018 г. на стойност от 1 927.34 лв.; №8/23.03.2018 г. на стойност от 2 252.78 лв.; №9/20.04.2018 г. на стойност от 2 252.78 лв.; №10/08.05.2018 г. на стойност от 2 252.78 лв.; №11/15.06.2018 г. на стойност от 2 252.78 лв.; №12/16.07.2018 г. на стойност от 2 252.78 лв.; №13/13.08.2018 г. на стойност от 1 358.98 лв.; №14/13.09.2018 г. на стойност от 1 358.98 лв.; №15/29.10.2018 г. на стойност от 1 358.98 лв. и №16/11.11.2018 г. на стойност от 1 358.98 лв. Като основание за плащането по всяка от фактурите е записано „консултантска услуга“ за съответният месец, в който е издадена съответната проформа фактура.
Представени са и фактури, както следва: №13/24.06.2016 г. на стойност от 1 269.52 лв.; №14/19.07.2016 г. на стойност от 1 060.73 лв.; №15/19.08.2016 г. на стойност от 591.50 лв.; №17/26.09.2016 г. на стойност от 1 971.16 лв.; №18/21.10.2016 г. на стойност от 551.56 лв.; №19/11.11.2016 г. на стойност от 1 687.24 лв.; №21/10.12.2016 г. на стойност от 2 221.04 лв.; №22/10.01.2017 г. на стойност от 1 261.36 лв.; №26/15.02.2017 г. на стойност от 1 664.62 лв.; №27/10.03.2017 г. на стойност от 2 146 лв.; №29/13.04.2017 г. на стойност от 2 199.49 лв.; №30/15.05.2017 г. на стойност от 2 199.49 лв.; №31/14.06.2017 г. на стойност от 2 199.49 лв.; №32/17.07.2017 г. на стойност от 2 199.49 лв., №49/10.12.2018 г. на стойност от 1 358.98 лв. и №51/10.01.2019 г. на стойност от 1 358.98 лв. Във всяка от фактурите също е записано като основание за плащането – консултантски услуги, с изключение на последните две фактури, в които е записано консултантска услуга по договор за съвместна дейност от 01.08.2019 г.
Нито една от проформа фактурите, както и от фактурите не са подписвани от представител на ответника.
Други писмени доказателства, освен проформа фактурите, фактурите и договора за съвместна дейност, които да касаят договорни отношения между страните не са представяни по делото.
По делото е прието заключение по ССЕ, което установява, че ангажираните фактури са осчетоводени при ищеца, а при ответника са осчетоводени част от тях №13/24.06.2016 г. на стойност от 1 269.52 лв.; №14/19.07.2016 г. на стойност от 1 060.73 лв.; №15/19.08.2016 г. на стойност от 591.50 лв.; №17/26.09.2016 г. на стойност от 1 971.16 лв.; №18/21.10.2016 г. на стойност от 551.56 лв.; №19/11.11.2016 г. на стойност от 1 687.24 лв.; №21/10.12.2016 г. на стойност от 2 221.04 лв.; №22/10.01.2017 г. на стойност от 1 261.36 лв.; №26/15.02.2017 г. на стойност от 1 664.62 лв. и №27/10.03.2017 г. на стойност от 2 146 лв. Общата стойност на сумите по осчетоводените фактури е 13 873.17 лв. Експертизата е дала заключение, че нито по проформа фактурите, нито по фактурите са налице извършени плащания
Предвид установената фактическа обстановка съдът прие следното от правна старна: Настоящия иск е осъдителен за присъждане на дължими като главница суми по договор за съвместна дейност между двете дружества. Същият следва да се приеме като ненаименован договор, съществуващ в рамките на прогласената договорна автономия – чл.9 от ЗЗД. Той се различава от договора за дружество, тъй като не се създава нарочен нов субект. В договора за съвместна дейност страните участват при договорени квоти в разноски и печалба. В настоящият случай се претендират суми именно въз основа на подобна договорна клауза. Главният иск е съединен с акцесорен – за мораторни лихви по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, наличието на подобен договор между страните и специфичната клауза за заплащане на претендираните суми от страна на ответника. Ответникът може да установява всички факти и обстоятелства, които го освобождават от отговорност. Той може да сочи, че не е сключвал подобен договор, което твърдение е направено предвид оспорването на представителна власт на сключилия договора от името на ответника. Може да установява, че е освободен от задължението си, че клаузата или договора са нищожни, да докаже, че е платил и т.н. По отношение претенцията за мораторни лихви ищеца следва да установи задълженията за главница, изпадането на ответника в забава, както и конкретният период и размер на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответника може да установява, че не е изпаднал в забава, че е платил и други факти, които могат да го освободят от отговорност по задълженията за лихва.
Не са основателни направените от ответната страна възражения касаещи нищожност на договора за предоставяне на дивечовъдните участъци за стопанисване от ищеца. Това е без значение, доколкото е налице договор между страните и задълженията на ответника произтичат от този договор, за който не се претендира да е нищожен. Друго възражение на ответника, е че оспорва договорът между страните като представителна власт на лицето положило подпис от името на ответника, но представеното от ищеца търговско пълномощно установява, че управителят на ответника – С.П.П. е упълномощила лицето Петър Динков Атанасов да извършва множество действия от името на дружеството, включително и да то представлява пред трети физически и юридически лица, като подписва от името и за сметка на ответника всякакви книжа и документи, да сключва, изменя и прекратява всякакви правни сделки. Това доказва и представителната власт при сключване на договора.
Проформа фактурите, както и всички фактури, като изходящи единствено от ищеца и не съдържащи волеизявление на ответника не удостоверяват сами по себе си извършване на доставка между страните. Осчетоводените от ответника фактури обаче го задължават, тъй като законът третира това като едностранно признаване на задълженията по осчетоводените фактури – чл.55, ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното искът се явява основателен по отношение претенцията за главница за задължения в общ размер от 13 873.17 лв., сборът на дължимите суми по осчетоводените фактури. В останалата част претенцията за главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като няма установяване на първичните отношения – възникнали ли са, как са остойностени, а също така и поради обстоятелството, че ответника не е осчетоводил тези задължения.
Претенцията за мораторни лихви следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като не е направено доказване, че ответника е поставен в забава и към кой момент това е настъпило. По смисъла на чл.303а, ал.4 от ТЗ „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.“ В настоящият случай не се установява нито кога фактурите са получавани от ответника, нито кога са осчетоводени, нито кога може да се приеме, че има доставка на стоката и услугата. Самият договор също не предвижда дати за изпълнение на задължението на ответника. Дори няма твърдения кога ответника изпада в забава, въпреки, че в предварителният си доклад съдът е посочил изрично, че за да може да се установи размерът на задължението за мораторна лихва „ищеца следва да установи задълженията за главница, изпадането на ответника в забава, както и конкретният период и размер на обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД“
Поради изложеното претенцията за мораторни лихви следва да бъде отхвърлена изцяло.
В съдебно заседание ищецът е поискал от съдът да назначи ССЕ, за да се установи дали са изпълнени условията по договора – налице ли са наети лица и при какво възнаграждение. Това се прави въпреки, че по делото е осъществена пълна размяна на книжа и още с отговора на ИМ ответника оспорва всички представени документи, както и претенцията както по основание, така и по размер. Т.е. подобно доказателствено искане, за да е своевременно е следвало да бъде направено с допълнителната ИМ, но това не е сторено. Всъщност дори ССЕ, която е установила осчетоводяването на част от фактурите и установява частично претенциите на ищеца е назначена по искане на ответника, а не по искане на ищеца. Поради това аргументите на представителят на ищеца изложени в съдебно заседание, че се е надявал с първата ССЕ да се установи размерът на претенциите му чрез доказване на осчетоводяване на фактурите от ответника е невярно, тъй като той не е ангажирал доказателства в тази насока, както и не е инициирал посоченото доказателствено искане.
По делото са направени от ищеца разноски за държавна такса в размер на 2 527.37 лв., като съобразно с уважената част на иска ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 554.93 лв. От ответника са направени разноски в размер на 1 450лв., от които 1200 – адвокатско възнаграждение и 250 – разноски по назначената ССЕ, като предвид отхвърлената част на иска следва да бъде осъден ищеца да заплати сумата от 1131.63 лв. за разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен, ул. „Август Попов” №26, представлявано от управителя С.П.да заплати на „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, ул. „Плана” №10, представлявано от управителя В.К.сумата от 13 873.17 лв. (тринадесет хиляди осемстотин седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки) представляващи главници по задължения по фактури №13/24.06.2016 г. на стойност от 1 269.52 лв.; №14/19.07.2016 г. на стойност от 1 060.73 лв.; №15/19.08.2016 г. на стойност от 591.50 лв.; №17/26.09.2016 г. на стойност от 1 971.16 лв.; №18/21.10.2016 г. на стойност от 551.56 лв.; №19/11.11.2016 г. на стойност от 1 687.24 лв.; №21/10.12.2016 г. на стойност от 2 221.04 лв.; №22/10.01.2017 г. на стойност от 1 261.36 лв.; №26/15.02.2017 г. на стойност от 1 664.62 лв. и №27/10.03.2017 г. на стойност от 2 146 лв., издадени във връзка с договор за съвместна дейност от 01.08.2016 г., по силата на който страните уговарят съвместно ползване на дивеча в Дивечовъден участък „Лисичка“ в района на дейност на ТП „ДГС Смядово“, към „СИДП” ДП – Шумен обособен със заповед №РД 49-І162/26.05.2014 г. на Министъра на ЗХ.
ОТХВЪРЛЯ предявените „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен против „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен претенции за главници във връзка с договор за съвместна дейност от 01.08.2016 г. в останалата им част за разликата от уваженото - 13 873.17 лв. до пълният предявен размер от 56 039.04 лв., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен против „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен претенции за мораторни лихви по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълният предявен размер от 7 145.10 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен, да заплати на „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, сумата от 554.93 лв. (петстотин петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки) лева, представляващи дължими разноски за водене на производството от ищеца, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Хънт консултинг” ЕООД, ЕИК-*********, гр. Шумен, да заплати на „Банчев - 90” ООД, ЕИК-*********, с. Лозево, общ. Шумен, сумата от 1131.63 лв. (хиляда сто тридесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи дължими разноски за водене на производството от ответника, съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: