№ 14127
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110167370 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Д. К. С. е предявил искове по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД за сумата от 15800 лева – неизплатен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Б**“, с рег. № *НС,
обект при сключен при ищеца застрахователен договор „Каско и злополука на МПС“
съгласно застрахователна полица № 0307К**********, които щети са настъпили при ПТП
от 16.01.2020 г. около 19 часа на пътя I -1 - гр.Враца – гр. Ботевград, за което събитие е
образувана щета № **05, ведно със законна лихва от 26.11.2021г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 2400 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 15.04.2020г. - 26.11.2021г.
Ищецът твърди, че в периода на застрахователно покритие по сключен между страните
договор по застраховка „каско“ настъпило застрахователно събитие – ПТП. По
извънсъдебно отправена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
ответникът изплатил само част от дължимата сума, а именно сумата от 10199,74 лева.
Претендира непогасения остатък от задължението по договора, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му по имуществената застраховка „каско на МПС“. Оспорва твърдението в
исковата молба, че настъпилото събитие представлява покрит риск по застраховка „каско на
МПС“. Твърди, че е налице изключен риск от застрахователното покритие съгласно т.14.8 от
Общите условия. Възразява, че пред застрахователя са предоставени неверни данни за
механизма и обстоятелствата за настъпване на застрахователното събитие. Счита, че е
налице неизпълнение на задължението на застрахованото лице да обяви коректно данните и
обстоятелствата, които имат значение за установяване на застрахователното събитие. При
това застрахователно обезщетение в размер на 10199,74 лева било платено без основание. В
условията на евентуалност възразява, че неизпълнението на договорни задължения от страна
на застрахования е предпоставка за намаляване размера на застрахователното обезщетение с
1
90 %. Оспорва причинната връзка между твърдяното събитие и вредите, за които се
претендира плащане на застрахователно обезщетение, като в тази връзка се позовава на
клаузата на т.68 от Общите условия. Оспорва претенцията като завишена по размер.
Евентуално, иска на основание т.16.2 от Общите условия да се редуцира размерът на
дължимото застрахователно обезщетение със стойността на увредените части и детайли,
които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор. В случай че
е налице тотална щета на процесния автомобил, застрахователното обезщетение следвало да
се определи в съответствие с клаузите на т.75 и т.76 от Общите условия. Оспорва
приложения към исковата молба протокол за ПТП № *90/16.01.2020г. в частта относно
механизма на произшествието.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на сключен между страните договор
по застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск при твърдените в исковата
молба обстоятелства, както и размера на действително причинените вреди към датата на
събитието.
Страните не спорят, а от приетите доказателства - застрахователна полица №
0307К**********, се установява, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е
сключен застрахователен договор по застраховка „каско“ с обект л.а. „Б*“ модел „*“ с рег.
№ ** НС с период на застрахователното покритие 20.06.2019г. – 19.06.2020г.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 16.01.2020г.
при движение на път I – 1 в района на км 175 + 715 в посока на движение от гр. Враца до гр.
Ботевград водачът на л.а. „Б*“ модел „*“ с рег. № ** НС поради неспазване на необходимата
дистанция в процес на застигане е ударил спиращия пред него товарен бус „П**“ с рег. №
1BY*. Така установеният механизъм на произшествието се установява от приетия като
доказателство по делото протокол за ПТП № *90 от 16.01.2020г., съставен след посещение
на полицейски орган на основание чл.2, ал.1, т.2 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Макар този
протокол да не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразения в него
механизъм на произшествието, доколкото полицейският орган не е станал свидетел на
събитието – арг. чл.179, ал.1 ГПК, то отразените в протокола други обстоятелства от
значение за установяване на причините за инцидента – като например видими щети по
автомобилите, метрологични условия, участници в произшествието, място на
произшествието и др., се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В
протокола за ПТП с материални щети като причина за ПТП е посочено, че водачът на л.а.
„Б*“ модел „*“ с рег. № ** НС не е спазил необходимата дистанция, така че да може да спре
или безопасно да успее на намали скоростта, поради което е ударил движещото се пред него
и намаляващо скоростта си МПС с рег. № 1BY*. Така описаният механизъм напълно се
потвърждава от заключението по съдебно – автотехническата експертиза, неоспорено от
страните, което се кредитира от съда, както и от показанията на свидетеля Петър Николов.
Свидетелят Николов съобщава, че в деня на инцидента е пътувал с водача на лекия
автомобил „Б*“ - Даниел С.. Инцидентът настъпил в началото на 2020г., в тъмната част на
денонощието, по пътя Враца – Благоевград. В един момент водачът на лекия автомобил
извикал, активирали се въздушните възглавници и свидетелят забелязал, че пред
автомобила, в който се возил, е спрял товарен бус. В момента на произшествието свидетелят
бил загледан в мобилния си телефон и не могъл да възприеме дали намиращият се отпред
товарен бус се е движил или е бил спрял и дали е бил с включени стоп светлини. Водачът на
лекия автомобил – Даниел Стоянов се обадил на тел.112, за да съобщи за инцидента.
За процесния инцидент ищецът в качеството си на водач на л.а. „Б*“ модел „*“ с рег. №
** НС е бил наказан по административен ред поради нарушаване на нормата на чл.23, ал.1
ЗДвП, видно от приетото като доказателство наказателно постановление № **16 от
2
27.01.2020г.
Неоснователно е възражението на ответника, че налице изключен риск съгласно т.14.8
ОУ, съгласно която не се покриват щети по МПС вследствие на заблуда на застрахователя
чрез предоставяне на неверни данни на застрахованото МПС или на застрахователното
събитие. В случая в заявлението за заплащане на обезщетение за вреди на МПС по щета №
**05/17.01.2020г. (л.59) ищецът е съобщил, че на 16.01.2020г. е пътувал по главен път Е79
Мездра – Ботевград, когато около с. Люти дол внезапно пред управлявания от ищеца
автомобил спрял бус с чуждестранен регистрационен номер. Насреща приближавал камион,
поради което ищецът не могъл да избегне удара и се блъснал. Така съобщените от ищеца
обстоятелства напълно съответстват на установените по делото обстоятелства във връзка с
процесното събитие – относно време, място и механизъм на настъпването му. При това е
недоказано по делото, че застрахованият е предоставил неверни данни за застрахователното
събитие.
Предвид горното се установява, че е налице настъпил застрахователен риск по т.12, вр.
т.8.3, раздел III “Покрити рискове“ ОУ, като застрахователният договор е сключен при
клауза „П“.
От заключението по съдебно – автотехническата експертиза се установява, че
вследствие на произшествието е налице тотална щета на автомобила, тъй като разходите за
ремонт по средни пазарни цени към датата на произшествието надхвърлят 70 % от
стойността на автомобила – чл.390, ал.2 КЗ. Вещото лице е определил средната пазарна
стойност на автомобила към датата на произшествието – 34780 лева. От тази стойност
следва да се приспадне стойността на запазените части на автомобила съгласно клаузата на
т.76.1, раздел XIV, която според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 10434
лева (30 % от действителната стойност на автомобила). Към дължимото обезщетение следва
да се прибавят и разходите за пътна помощ в размер на 150 лева, които са платени от ищеца,
видно от приетите писмени доказателства (фактура от 17.01.2020г. и касов бон – л.19 от
делото). Страните не спорят, че така направените транспортни разходи се включват в
размера на дължимото застрахователно обезщетение и това следва от уговореното в
клаузата на т.70, раздел XIII ОУ. При това размерът на дължимото обезщетение е 24496 лева
съгласно заключението на вещото лице. Няма спор, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че извънсъдебно ответникът е платил застрахователно
обезщетение по процесната щета в размер на 10199,74 лева.
Предвид горното непогасеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение е в
размер на 14296,29 лева. При това искът за главното вземане следва да се уважи до
посочения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в 15 – дневен срок – чл.405,
ал.1, вр. чл.108, ал.1 КЗ, вр. чл.82 ОУ. Претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение е предявена на 17.01.2020г., видно от приетото като доказателство заявление за
изплащане на обезщетение за вреди върху МПС. От това следва, че през процесния период
ответникът е бил в забава за плащане на главното вземане и дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Размерът на обезщетението за забава съдът определя на
основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426 от 18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и то възлиза на
сумата от 2346,98 лева. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до посочения
размер и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от иска на ищеца се следват разноски общо от 2243,18
3
лева (държавна такса, депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение).
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски общо от 40,63
лева съобразно списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *07, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на Д. К.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С** – адв. Б. Е., на основание чл.405, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 14296,29 лева – неизплатен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за щети, върху л.а. „Б**“, с рег. № *НС, обект при сключен при ищеца
застрахователен договор „Каско и злополука на МПС“ съгласно застрахователна полица №
0307К**********, които щети са настъпили при ПТП от 16.01.2020г., около 19 часа на пътя
I -1 - гр.Враца – гр. Ботевград, за което събитие е образувана щета № **05, ведно със законна
лихва от 26.11.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и
сумата от 2346,98 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.04.2020г. - 26.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405, ал.1 КЗ за разликата до пълния
предявен размер от 15800 лева и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – за разликата до пълния предявен
размер от 2400 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *07, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да плати на Д. К.
С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С** – адв. Б. Е., на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2243,18 лева – разноски.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С** – адв. Б. Е., да плати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *07, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
40,63 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да се преведат по следната банкова сметка
при „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN : BG32FINV91501116635420 с титуляр адв. Б.
Е..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4