Р Е
Ш Е Н
И Е
№273 02.07.2019 год. град ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №636 по описа за
2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.176 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по
молба от гл. юрисконсулт К.С., в качеството й на процесуален представител на
дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълване
на решение №173 от 22.05.2019 год. по адм. дело №636 по описа за 2018
год. на Административен съд – **.
В молбата се
излагат доводи, че съдът не се е произнесъл по отношение на допълнително
начисления ДДС в размер на 4275.00 лв. и лихви в размер на 1 014.67 лв..
Ответната страна
по молбата – ЕТ“Б. – Е.Т.“, чрез процесуалният си представител адв. В.А.,
потвърждава от името на доверителката си, че не е оспорвала ревизионният акт в
тази му част – допълнително начислен ДДС в размер на 4 275.00 лв. за
получени доходи от отдаване под наем, като не са правени възражения и не са
излагани съображения за неговата незаконосъобразност. В жалбите против
ревизионният акт пред Директора на Дирекция „ОДОП“ и пред Административният съд
**, жалбоподателката е описала подробно, че обжалва само допълнително
установеният за месец април ДДС, начислен като корекция на ползван данъчен
кредит за бракувани стоки през месец април 2017 год. с данъчна основа в размер
на 169 363.92 лв., вследствие на което е определен дължим ДДС в размер на
33 872.78 лв. и съответно начислени лихви от 4 055.18 лв.
Административен
съд – **, след като прецени допустимостта на молбата и наведените доводи,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.176, ал.1 от АПК и от
надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Старозагорският
административен съд е бил сезиран с жалба на ЕТ“Б. - Е.Т.“ със седалище и адрес
на управление гр. **, ** представлявано от Е.Т.М., против Ревизионен акт
№Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018 год., издаден от Св.П.П.на длъжност
Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г.Н.на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №599/15.10.2018 год.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2018
год., съдът е определил предмета на спора, като е посочено, че е оспорен
непризнат данъчен кредит в размер на 38 147.78 лв. и лихви в размер на
5520.35 лв. /съгласно посоченият в жалбата размер и този посочен в решението, с
което е потвърден ревизионния акт/. С това определение е очертан кръга на спора
по делото.
Съгласно нормата на чл. 176, ал.
1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой
почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение. От цитираната разпоредба следва, че
постановяване на допълнително решение е възможно тогава, когато съдът е
пропуснал да обективира част от формираната воля относно предмета на делото. В
разглеждания случай са налице необходимите предпоставките за постановяване на
допълнително решение. С Решението са обсъдени всички доводи и
възражения на ЕТ “Б. – Е.Т.“, постановено е отхвърляне на жалбата в цялост.
Според
правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда
относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по
допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В настоящия случай
съдът е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан
от жалбоподателя предмет и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК.
Изложил е доводи във връзка със служебната проверка на основанията за
законосъобразност на ревизионният акт.
При
непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в
диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен
с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от
съдържанието на претендираното право. За да е налице хипотеза на непълно
решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане с
което е бил сезиран. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава
непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече
правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно
формираната своя воля.
За
изясняване на действителната воля на страните, следва да се има в предвид
следните факти:
Видно от
депозираната жалба против ревизионният акт, търговецът не го е оспорил в
частта, в която е допълнително начислен данък ДДС в размер на 4 275.00 лв.
ДДС и лихви в размер на 1 014.67 лв. Не са изложени аргументи в тази
насока, а е посочено, че ревизионния акт се оспорва частично. Действително в жалбата
не е посочено като сума оспорената част от ревизионния акт. Директорът на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, обаче се е произнесъл по нещо, с което не е бил
сезиран, като по този начин е постановил недопустимо решение в тази му част. В
подкрепа на това е и изразено изрично становище на жалбоподателят. В решението
механично е пренесен общия размер на ДДС от ревизионния акт, без да се отчете
съдържанието на жалбата против същият и изложените доводи. Доколкото в жалбата
не са изложени възражения относно размера на определените публични задължения,
то предмета по който е следвало да се произнесе Директора на Дирекция „ОДОП“
при ЦУ на НАП, е очертан от наведените оплаквания в самата жалба. Доколкото
няма оплаквания относно допълнително начисленият ДДС във връзка с отдаваното
под наем имущество, то и ревизионният акт в тази му част не е бил оспорен, а
органът се е произнесъл свръх предмета с който е бил сезиран.
В
същото време, в жалбата с която е сезиран съда е пренесено механично посочената
сума от решението, респективно целият размер на непризнатият данъчен кредит и
допълнително начисленият такъв, включващ и сумата от 4 275.00 лв. ДДС и
лихви в размер на 1 014.67 лв.. В този смисъл, съдът е сезиран по
отношение на целият размер на допълнително начисленият ДДС и непризнат данъчен
кредит в ревизионният акт, макар и волята на жалбоподателят да е била друга –
да се оспори само в частта относно ползваният данъчен кредит във връзка с бракуваните
стоки. При така установеното, съдът дължи произнасяне и по отношение на тази
сума. В съдебното производство се проверява законосъобразността на ревизионния
акт, но не и законосъобразността на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“
при ЦУ на НАП, което е частично недопустимо. Съдът обаче няма процесуалната
възможност да прогласи тази частична нищожност, поради което и следва да се
постанови допълнително решение, с което да се отхвърли жалбата против
ревизионния акт, в частта, в която е допълнително начислен данък в размер на
4 275.00 лв. ДДС и лихви в размер на 1 014.67 лв., за получените
доходи от отдавано под наем имущество. Не съществува друг процесуален ред за
преодоляване на допуснатото процесуално нарушение от страна на Директора на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.
Съобразно
изложеното, Старозагорският административен съд,
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение №173 от 22.05.2019 год.,
постановено по адм. дело №636/2018 год. по описа
на Административен съд ***като, диспозитива на решението се допълва както
следва:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“Б.
- Е.Т.“ със седалище и адрес на управление гр. **, бул. ***представлявано от Е.Т.М.
против Ревизионен акт №Р-16002417008129-091-001 от 18.07.2018 год., издаден от Св.П.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. Г.Н.на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта, в която на ЕТ“Б. -
Е.Т.“ е допълнително начислен ДДС в размер на
4 275.00 лв. и лихви в размер на 1 014.67 лв., за получени
допълнително доходи от отдаване на недвижимо имущество /магазини/ под наем на
търговски дружества.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: