РЕШЕНИЕ
№ 1327 дата 04 юли 2018 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 18 юни 2018
год., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Тиха Стоянова
разгледа адм. дело № 195 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК, във вр. с § 47 от ПЗР
на ЗИДЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба на И.Н.Х. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с
която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 16500лв., настъпили през времето на престоя на ищеца в
Затвора Бургас за периода от 02.09.2016г. до 20.12.2016г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 02.09.2016г. до окончателното изплащане на
сумата. Фактическите основания на предявения иск са свързани с бездействието на
затворническата администрация да настани ищеца в килия без тютюнев дим, който
той имал непоносимост, лошите
битово-хигиенни условия в затвора, липса
на достатъчно естествена светлина, лошо осветление, недостатъчно отопление,
липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, предлагане на храна с недостатъчно количество
и качество, приготвена при лоша хигиена, както и неосигуряване на надеждно
медицинско обслужване, в противоречие с
нормите на ЗИНЗС. Друга част от оплакванията са свързани с това, че в павилиона,
откъдето лишените от свобода могат да си закупуват дребни стоки, цените са
много високи, както и това, че в двора
на Затвора, където се провеждат т.нар. дневни карета няма тоалетни, нито
някакви заслони, които да предпазват при дъжд и слънце. При тези условия
възразява, че е бил подложен на нечовешко и жестоко отношение по време на
изтърпяване на наказанието, като е оценил настъпилото за него неимущестевно
увреждане на стойност 150лв. на ден за общо 108 денонощия прекарани в затвора.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати сума в общ размер от 16500лв..
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез назначен служебен защитник поддържа исковата
молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София не изпраща представител, но чрез юрисконсулт е депозирал писмен
отговор по иска, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен,
поради което моли за неговото отхвърляне, въз основа на доводи, които конкретно
е развил, както и да му бъде присъдено възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност на претендираните неимуществени вреди.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следното:
Видно от
представената по делото справка от Затвора Бургас изх. № 477/24.02.2017г.,
ищецът И.Х. ***.2016г., настанен в приемно отделение до 20.09.2016г., в спално
помещение № 510, където е съжителствал с други 9-10 лица на площ от 21,11кв.м.
За периода от 20.09.1016г. до 29.09.2016г.
е бил настанен в спално помещение № 417, което е с площ от 27,93кв.м. и
настанени в него 9 лица.
На 26.09.2016г. е
подал молба до началника на Затвора вх. № 2795/26.09.2016г., в която посочил,
че още на 15.09.2016г. е подал молба при разпределението му да бъде настанен в
килия за непушачи поради непоносимост към цигарен дим, поради което отново е поискал
да бъде обособена такава килия, в която да бъде преместен.
Видно от докладна
записка рег. № 3311/07.12.2016г., на 28.09.2016г., при извършване на вечерната
проверка ищецът е отказал да влезе в килията, в която е бил разпределен, като
завързал лявата си ръка с въже изработено от чаршаф към вътрешната решетка на
коридора. След проведения разговор с дежурния командир отново отказал да
изпълни разпореждането му да се прибере в спалното помещение, поради което
постовият надзирател го отвел принудително в килията. На 29.09.2016г. е бил
преместен в спално помещение № 502, където били настанени други 2-3 лишени от
свобода непушачи, като това помещение е с площ ~ 10кв.м. Там изтърпял
наказанието до 20.12.2016г. От датата на преместването му на 29.09.2016г. до освобождаването
му ищецът е бил разпределен да полага
доброволен труд за поддържане на чистотата и хигиената, както и е бил включен
да работи като помощник при водене на задължителната програма „Адаптация“ в
приемното отделение.
В изпратената
справка е посочено също така, че всяко спално помещение разполага с прозорци,
които дават достъп до пряка слънчева светлина и свеж въздух. Отоплението през
зимния период се осъществява посредством централно парно чрез монтирани
радиатори в помещенията. Достъпът до течаща вода не е ограничен в светлата част
на денонощието, като след приключване на вечерната проверка спалните помещения
се заключват през нощта. Ползването на банята, респ. подаването на топла вода,
е организирано в дните вторник и четвъртък. Приложени са и документи за
периодично извършвани обезпаразитявания. Посочено е също, че в процесния период
на територията на Затвора Бургас е имало назначени медицински лица – доктор на
граждански договор и медицинска сестра. Приложени са също така извадки от водената
книга за записване на лишените от свобода за медицински прегледи, както и
извадка от амбулаторен журнал за проведен на ищеца преглед и проведената
терапия. Представен е също и график на разпределението на времето на лишените
от свобода през деня. В него е посочено, че посещение при психолог може да се
извършва ежедневно от 9,30часа до 16,30часа по писмена молба, както и
медицинското обслужване е ежедневно от 8,30часа до 17,00часа, като приема е по
график след предварително записване при постовия надзирател всеки петък от
13,30часа до 17,00часа.
Ищецът ангажира
гласни доказателствени средства, като по делото беше разпитан като свидетел П.Ж..,
който е пребивавал в Затвора Бургас за времето от 28.03.2016г. до 08.12.2016г.
и който сподели, че е прекарал с ищеца в една килия за период от 2 месеца и 20
дни, като през останалото време са били в съседни килии на един етаж.
Свидетелят потвърди, че ищецът Х. е непушач и има непоносимост към цигарения
дим. В килията, в която е бил настанен редовно се пушело, поради което той
вдигал скандали на отрядния и искал килия за непушачи, но в затвора се пушело
навсякъде. Разказа също така и за описания по-горе случай, когато е искал да се
оплаче от настаняването му в помещение с пушачи, но никой не му обръщал внимание
и последвалия отказ доброволно да се прибере в килията след извършването на
вечерна проверка. Свидетелят каза, че пребиваването на ищеца в килията с пушачи
му се е отразило много зле. По същия начин са му повлияли и мизерните условия
на затвора, като свидетелят описа спалните помещения с легла на три вишки,
наличие на много дървеници в дюшеците, което ги принуждавало да стават посред
нощ с множество нахапвания. Здравните работници в затвора не следели за
хигиената, като медицинската сестра никога не се качвала на етажа да провери.
Препарати за почистване не се дават от затвора, поради което били принудени да
купуват такива от лавката на безбожни цени. Дрехите се перат със студена вода,
след което се простират в килиите да съхнат. Топла вода се пуска по 4 часа 2
пъти в седмицата и не винаги има време всички да се изкъпят, а понякога
налягането е твърде слабо. В помещенията нямало никаква вентилация, лятото било
горещо, а зимата – студено. Отоплението се пускало по 1-2 часа сутрин и вечер.
В килиите няма течаща вода и тоалетна. През нощта нуждите се облекчават в кофа.
Казва, че в затвора няма медицинско лице, като ищецът няколко пъти се е
записвал за преглед, но не е бил приет, а един когато бил настинал не го
допуснали до преглед. По отношение на храната сподели, че е все една и съща,
постна и никакви плодове. Ябълка се дава веднъж седмично. Понякога се давало
хляб с изтекъл срок нарочно приготвен в попара, за да не се забелязва, а
единият от готвачите бил болен от туберкулоза. Понякога ищецът отказвал да яде и
стоял гладен. Тъй като престоят на открито бил твърде кратък, а затворниците –
много, не винаги успявал да си купи нещо от лавката. В двора на затвора няма
никакви подслони, изцяло е открито пространство, затова нямало къде да влезеш
на сянка, нито да се скриеш когато завали. Имало една успоредка и една щанга,
но при толкова много хора не можело да се уредиш да спортуваш. От всички тези
условия ищецът бил много стресиран, чувствал се зле, ставал агресивен и
нервничел. Не можел да спи, а следобяд, когато искал да спи по 1-2 часа не
можел, тъй като точно в този период започнал ремонта на затвора и дрелките
бръмчали по цял ден, а той искал да си почине след престоя на открито.
Изнесеното от
свидетеля относно условията в мястото за лишаване от свобода напълно се
потвърждава и от констатациите при
посещенията в Затвора Бургас, извършени от представители на Европейския комитет
за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, извършени в периода 04.05.2012г. – 10.05.2012г., от 24.03.2014г. –
03.04.2014г. и от 13.02.2015г. – 20.02.2015г., за което са съставени
съответните доклади до българското правителство, служебно известни на съда,
както и публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието https://mjs.bg/119/.
Докладите
сочат, че затворът в Бургас е в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, като
килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители.
Посочено е също, че затворниците имат достъп през деня до общи санитарни
помещения, намиращи се в коридорите (обикновено корита с чешми и подови
тоалетни без промивна система), но тези помещения са много разнебитени и мръсни
и на някои места има течове от канализационните тръби към долния етаж. През
нощта затворниците трябва да използват кофи в килиите. Могат да се къпят на душ
два пъти седмично, но помещенията за затворническите душове са разнебитени (на
места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние) и мръсни. Единственото средство за лична
хигиена, предоставяно на затворниците е един малък сапун на месец. При
последното посещение през 2015г. в доклада се казва, че положението се е
влошило, като материалните условия във всичките три затвора (в т.ч. и този в
Бургас), продължават да демонстрират все по-влошаващо се и напреднало състояние
на разруха и нехигиеничност, както и че повечето от общите санитарни съоръжения
в затворите в София, Бургас и Варна са напълно разнебитени и нехигиенични. При
това посещение е било констатирано също, че стените са покрити с мухъл,
таваните имат течове, килиите са били пълни с хлебарки, дървеници и други
паразити, като е отбелязано, че на затворниците не са били предоставяни никакви
материали за почистване. За отоплението
е констатирано, че работи единствено по няколко часа на ден, като делегацията е
измерила около 16°C в килиите и 12°C в санитарните съоръжения в затвора в
Бургас. Посочено е, че въпреки многократните критики, не е бил забелязан напредък
по отношение на изпълнението на препоръките на КПИ, направени след посещенията
му през 2010г., 2012г. и 2014г. С оглед тези констатации е обобщено, че
материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и могат да се
считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне. При посещенията си
в посочените години делегацията е била засипана и от оплаквания за лошото
качество и недостатъчното количество на храната. Здравното обслужване е било възприето като
много проблематично, поради изключителния недостиг на персонал и ресурси, като
в тази връзка са били получени множество оплаквания за трудности с достъпа до
затворническия медицински персонал, неадекватното качество на грижите,
проблематичен достъп до външни специалисти/болници.
Процесният исков
период обхваща времето от 02.09.2016г. до 20.12.2016г. когато описаните условия
са все още непроменени, макар че е започнал процеса на ремонт на Затвора
Бургас, поради което съдът се позовава вкл. на констатациите на мисиите.
Въз основа на
горните фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е
доказана по част от фактическите основания. Съдът приема за доказани лошите
хигиенни и битови условия – принудата да се ползват кофи през нощта за облекчаване на
физиологични нужди, респ. липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода
през нощта. По отношение на ползването
на тоалет през деня, такива ограничения няма. За доказано следва да се приеме и
основанието за лоша хигиена в спалните помещения, липса на препарати за тяхното
по-ефективно почистване, както и наличие на дървеници, които въпреки усилията
на затворническата администрация очевидно остават съществуващ проблем, вкл. и
поради крайно амортизирани дюшеци за спане. За доказано следва да се приеме и
лошото качество и недостатъчно количество на предлаганата храна.
По отношение на
медицинското обслужване в затвора, събраните по делото доказателства сочат, че
медицинската помощ е организирана с ежедневен прием с предварително записване.
Веднъж е било проведено лечение на ищеца. Няма данни поради невъзможност да
бъде приет да е настъпило влошаване на здравословното му състояние, поради
което съдът приема, че това фактическо основание е заявено като такова по
принцип, но без в действителност от него да са настъпили конкретни вреди, свързани
със здравословното състояние на ищеца.
По отношение на
въведеното основание за липса на достатъчно естествена светлина, това твърдение
остана недоказано, тъй като за да се прецени дали е достатъчен притока на
светлина, следва да има данни за броя и размерите на прозорците на спалните
помещения, в които е пребивавал ищеца. По делото са налице данни само за
размерите на килиите, но при липса на данни за размера на прозорците не може да
се изчисли съотношението и да се съпостави с нормативно установеното в чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (макар нормата да
е относима към жилищни помещения, килиите имат такъв характер, макар и
разположени в обществена сграда), съгласно която разпоредба стаите трябва да
имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от
площта на помещението, поради което, поради липса на данни, следва да се приеме,
че това фактическо основание е останало недоказано.
По отношение на
оплакването, че цените в лавката в двора на затвора са прекалено високи, съдът
приема, че исковата претенция в тази част е допустима (в този смисъл
Определение № 43/01.07.2016г. по адм.дело № 39/2016г. по описа на ВАС, смесен
5-членен състав), но остава недоказана. Няма данни какви именно продукти е
купувал ищеца от там, не са приложени фискални бонове, за да се придобие
представата за размера на цените, за да се прецени тяхната прекомерност.
Като
неоснователно съдът прецени и оплакването, че в двора на затвора, където се
осъществява ежедневния престой на открито, т.нар. „каре“ няма приспособления за
защита при дъжд или слънце. Съдът не констатира законово задължение на
ответника в тази насока. Съгласно нормата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените
от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден,
което в случая се спазва, но не вменява задължение на затворническата
администрация да осигури съоръжения за защита при неблагоприятно време.
Съгласно нормата
на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Тази правна норма кодифицира
принципа, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В алинея 2 на чл.3
презумптивно е прието, че такова отношение е налице и при липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Така
зададените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност
и общо въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се
преценява като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността,
което според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г. по
делото на Ш. срещу България, т.40), води
до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както се изисква от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Данните по делото
сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието по смисъла на горната правна норма, поради недостатъчната жилищна
площ, лошите хигиенни и битови условия в
затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на
храната и недостатъчно количество. Установи се по делото, че по време на
изтърпяване на наказанието ищецът е бил настанен в помещения, в които
разполагаемата площ на 1 лице е била от порядъка на 2-3 кв.м. Вярно е, че
установяването на изискване за минимална жилищна площ от 4 кв.м.,
регламентирано понастоящем в нормата на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС е с отложено
действие видно от § 13 от ПЗР на закона, но задължението на затворническата
администрация произтича пряко от нормата на чл.3 от закона, една от хипотезите
на които, възприета от законодателя като нечовешко отношение, е именно липсата
на достатъчна жилищна площ и в този смисъл отлагането на изпълнението на
задължението за нейното осигуряване не води до неоснователност на исковата
претенция на това основание в тази нейна част. Доказаха се и лошите хигиенни и
битови условия в мястото за лишаване от свобода в процесния период, безспорно
е, че в помещенията няма течаща вода и санитарен възел, което не се оспорва от
ответника, установи се и лошото качество на храната. Независимо, че показанията
на св.Ж.не обхващат целия исков период, а само 98 дни от него, то по делото
няма данни тези условия да са се променили и в остатъка до 110 дни, респ. няма
данни след 08.12.2016г. (когато свидетелят е напуснал затвора) до 20.12.2016г.
(когато е освободен ищеца) да е променена разпологаемата за него жилищна площ,
помещенията да са били снабдени с течаща вода и тоалетна, да са се подобрили
битовите и хигиенни условия в затвора или качеството на храната. В този смисъл
съдът приема, че изброените фактически основания са доказани за целия исков
период.
Изброените
условия в тяхната съвкупност представляват отклонение от подходящата жизнена
среда за изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата
надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят
до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.
В
случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради
незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата
администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие
накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС, съгласно която никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Безспорно е понасянето на
неимуществени вреди, като в тази връзка съдът съобразява критиките на ЕСПЧ за недопустимост на
формалистичния подход при преценката за тяхното наличие. Фактът на поставянето
на лицето в подобна жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия,
по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни
емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени. В
съответствие с това разбиране към настоящия момент вече е налице и законова
презумпция за настъпване на вредите – чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, което размества
доказателствената тежест относно този факт, респ. ответникът е този, който
следва да доказва липса на настъпили неимуществени вреди, каквото насрещно
доказване не е проведено в настоящия процес.
Съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. В случая съдът
преценява както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от
свобода, така и продължителността на периода, за който се търси обезщетението –
от 02.09.2016г. до 20.12.2016г., както и съобразява обстоятелството, че
искането на ищеца за настаняване в килия за непушачи е било удовлетворено в
края на първия месец от пребиваването, както и факта, че до края на изтърпяване
на наказанието е бил включен в безвъзмезден трудов процес по поддържане на
хигиената и включването му като помощник при водене на програмата „Адаптация“ в
приемното отделение, които дейности в някаква степен са смекчили въздействията
на затворническата среда, съдът счита за справедливо присъждане на обезщетение
в размер на 350лв., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2017г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателно изплащане на сумата. По отношение
на претендираната от ищеца лихва от момента на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, съдът съобрази Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на
ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК и в този смисъл подаването на исковата молба
следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата, като в
същото решение е прието, че началният момент на забавата и съответно
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни
действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им.
Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от датата, на която незаконните
действия и бездействия са били преустановени – 20.12.2016г. В останалата част,
до общия претендиран размер от 16500лв., исковата молба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Не са налице условията на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС
за присъждане на разноски в полза на ответника.
На
основание изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да заплати на И.Н.Х. ***,
с ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили за
времето на престоя му в Затвора Бургас от 02.09.2016г. до 20.12.2016г., поради
недостатъчна жилищна площ, лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на
санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и
недостатъчно количество, в размер на 350лв. ведно със законната лихва, считано
от 25.01.2017г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 350лв. до претендираните 16500лв., като неоснователен.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: