РЕШЕНИЕ
№
Гр. Плевен, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно
заседание на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА гр.д. № 3611/2018г. по описа на РС- Плевен, на основание закона и данните по
делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл.250 ГПК
С решение постановено по делото съдът е отхвърлил
предявения от А.з.с.н.в. против П.Х.Х. установителен иск. По делото е постъпила
молба за допълване на решението по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по
предявения при условеията на евентуалност осъдителен иск.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
дадения срок е представил писмен отговор, в който оспорва евентуалния иск.
Поддържа, че съобщението за настъпилата цесия и предсрочна изискуемост не са
достигнали до длъжника.
Съдът като съобрази становищата на страните,
представените по делото доказателства и закона
намира за установено следното :
С оглед на изхода на предявеният като главен,
установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва по същество да бъдат разглеждани предявените осъдителни искове.
По искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От
представения по делото препис на договор
за паричен кредит сключен между ***и
П.Х.Х. в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това
съглашение заемодателя е предоставил на ответника кредит в размер на 10 000 лв. От своя страна
кредитополучателят се е задължил да я върне и ползва съгласно условията на договора,
като е поел задължение да върне на
заемодателя сумата на 120 месечни вноски
всяка от 163,06 лв. Страните са уговорили 16,39 % фиксиран годишен
лихвен процент по заема и 12.99% годишен процент на разходите. Между страните
не е налице спор, че заемодателят е изпълнил произтичащото от договора
задължение да предостави заемната сума.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 20.12.2016г.е, че
заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.
с.н.в.” ЕАД вземанията, произтичащи от договори за заем. Представено е и приложение № 1 /19.09.2017г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания, от което се установява, че вземането на ***към П.Х.Х. е прехвърлено н.А.з.с.н.в. Представено е и писмено потвърждение от
цедента за извършената цесия.От представения препис на пълномощно/л.47 от
делото/, изходящо ***, от което се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по
силата на сключения договор за цесия от 19.09.2017г. Това касае и цесиите,
извършени във формата на допълнителни
приложения към сочения договор.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде
съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е
уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може
да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска
доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е
Решение №137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК).
По делото е представено уведомление до длъжника за извършената цесия, но
не са представени доказателства то да е получено от последния. Ищецът не твърди, че уведомлението за
цесията е връчено на длъжника, напротив в исковата молба се съдържа искане
уведомлението за цесията да бъде връчено на длъжника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, заключението на която като неоспорено от страните съдът кредитира
като вярно, обективно и компетентно, от което се установява, че
кредитополучателят е погасил сумата 4100, 60 лв, с която са погасени вноски с
падежи 01.02.2015г.- 01.02.2017г. включително договорна лихва в размер на
2550,94лв, главница в размер на 1545,76 лв, както и лихва за забава в размер на
3,90 лв. Неплатените суми от кредитополучателя към датата на подаване на
заявлението в съда са – главница в размер на 9032,04 лв за периода 01.03.2017г.
до края на срока на договора 01.01.2025г., от която падежирали и неплатени
вноски към датата на подаване на заявлението в съда 22.05.2018г.- 875,49 лв и
непадежирали към датата на исковата молба 8 156,55 лв дължими за периода
01.06.2018- 01.01.20125г., договорна лихва- 704,16 лв за периода 01.03.2017г.-
19.09.2017г. / датата на прехвърляне на задължението с договора за цесия/ и
сумата 289,86 лихва за забава за периода 01.03.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист в съда . Видно от заключението на
ВЛ е, че от 01.03.2017г. ответникът е изпаднал в забава. Съгласно т.18 на тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 год., постановено по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. От доказателствата по делото се установи, че длъжникът не е уведомен
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от кредитора, поради което
съдът приема, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на цялото вземане на посочената в исковата
молба дата. Съдът
намира, че в случая, изискуемостта на задължението е настъпила в хода на
процеса с връчване на препис от исковата молба на ответника - факт, който съдът
следва да вземе предвид по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяването на
настоящият съдебен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният
евентуален иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумите
9032,04 лв представляваща главница по неплатени погасителни вноски за
периода 01.03.2017г-01.01.2025г., сумата 704,16 лв представляваща договорна
лихва за периода 01.03.2017г.- 19.09.107г. и сумата 289,86лв. представляваща
обезщетение за забава за периода 01.03.2017г.- до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство
разноски в размер на 261,48 лв, сумата 120 лв за възнаграждение за ВЛ, както и юрк. възнаграждение в размер на 100лв,
определен от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, сумата 831 лв представляваща възнаграждение за
особен представител .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД, П.Х.Х. ЕГН ********** с адрес ***
да заплати н. „А.З.С.Н.В. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от законния си представител ***сумите 9032,04 лв
представляваща жлавница по неплатени погасителни вноски за периода
01.03.2017г-01.01.2025г., сумата 704,16 лв представляваща договорна лихва за
периода 01.03.2017г.- 19.09.107г. и сумата 289,86лв. представляваща обезщетение
за забава за периода 01.03.2017г.- до датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК П.Х.Х. ЕГН **********
с адрес *** да заплати н. „А.З.С.Н.В. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от законния си представител ***сумите :
сумата 261,48 лв представляваща държавна такса, сумата 120 лв за възнаграждение
за ВЛ, юрк. възнаграждение в размер на 100лв, определен от съда по реда на чл.
78, ал.8 от ГПК и сумата 831 лв представляваща възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд-Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: