Решение по дело №1364/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……/……….2019 г., гр. Варна

                       

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

           Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ИВЕЛИНА СЪБЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:                  КОНСТАНТИН ИВАНОВ                                                                                              ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                                                  

при участието на секретаря Петя П.а, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          

             Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

            Образувано е по повод депозирана въззивна жалба вх. 38046/28.05.2019 от А.Х. М., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Н.Г. – ВАК, адрес *** срещу Решение № 1812/30.04.2018 по гражданско дело № 14145/2018 на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу община Варна за приемане на установено, че последната не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.52.94, находящ се  в гр. Варна, ул. „Сава“ № 53 А, с площ 100 кв.м., при граници – имоти с идентификатори № 10135.52.92, 10135.52.96, 10135.52.520 и 10135.52.93.

            Твърди се, че необосновано е прието от правна страна, че процесните дворни места са били държавна собственост, а на лицата които са изградили постройките в тях е предоставена възможност да наемат тези места или да закупят правото на строеж върху същите. Излага, че не са ангажирани доказателства, че процесният имот е бил държавна собственост, нито че с А.А. е бил сключен договор за наем за този имот. Сочи, че необосновано не е възприета СТЕ, в която е възприето, че имотът е бил собственост на П.Н.П.към годината на съставяне на АДС. Твърди, че процесният имот е придобит чрез давностно владение от 1960 до 1972 г. от А. А. О., а от 1972 г. се владее явно, спокойно и необезпокоявано от А.А., който го е придобил по давност. От твърдяното и събраните по делото доказателства, жалбоподателят прави извод, че процесният имот не бил безстопанствен, тъй като към момента на съставяне на АДС № 7979/08.08.1965 г. е принадлежал на физическо лице.

            Иска се отмяна на обжалваното решение, поради неправилност.

           Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

           На 18.07.2019 г. е постъпил отговор от община Варна, чрез юрк. П.Ц., в който се излагат мотиви за правилност на обжалваното решение като сочи, че процесният имот е общинска частна собственост и не е придобит по давност, поради въведеният мораториум, съгласно който давностния срок е спрян до 31.12.2022 г.

Искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

           Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

            В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемият поддържа отговора.

        Относно предметът на исковата претенция се сочи, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот чрез осъществено явно, непрекъснато, необезпокоявано и спокойно владение в периода от 1972г. до предявяване на иска. Ищецът владеел имота след сключване на предварителен договор от 10.07.1972г. с предходен собственик на имота - А. А. О., без сделката да е била сключена по надлежния ред. Твърди се още, че А. А. О. придобил собствеността върху имота по давност, чрез осъществено в периода от 1960г. до 1972г. владение. В имота А. А. О. изградил жилищна сграда на един етаж, на основание позволителен билет № 368/17.04.1964г. издаден от ВГНС. През 1992г. ищецът надстроил втори етаж на жилищната сграда. Поддържа, че АЧОС №9746/22.12.2017г. е съставен неправомерно, тъй като имота винаги е бил собственост на физически лица от преди 1960г. до предявяване на иска. Ответната община никога не била собственик на имота, защото не било нА.це основанието на чл. 2 ал. 1 ЗОС, така както било изписано в акта. Имотът не бил безстопанствен, нито пък бил с неизвестен собственик.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорват се твърденията в исковата молба като некореспондиращи с реалната фактическа обстановка. Акт за частна общинска собственост можел да бъде съставен само за имот, изрично обявен от закона за такава собственост. Собствеността върху имота била придобита от Община Варна ех lege, като без значение бил момента на съставяне на АЧОС. За процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № 7979/08.08.1965г., поради което и било нА.це правно основание за актуване на имота като частна общинска собственост. По силата на § 42 ПЗР ЗОС, настъпвала трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. Актът за общинска собственост бил съставен съгласно т.6 от Закона за собствеността. В него било записано, че на държавните дворни места има застроени сгради по незаконен път от лица, упоменати в писмо до с.п. „Жилфонд", поради което били нА.це материалноправните предпоставки за издаване на АЧОС. В същото писмо били описани незаконно построените сгради и лицата, като процесния имот бил записан на Яшар А.ев О.ов. Имотът бил общинска собственост и по отношение на него бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече. По тази причина праводателя на ищеца не можел да придобие собствеността въз основа на осъществени давностно владение в периода от 1960г. до 1972г., както и по отношение на ищеца не бил изтекъл изискуемия в закона 10-годишен давностен срок.

            Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа:

            В конкретния случай се твърди, че община Варна не притежава процесния имот, а последния е придобит от ищеца въз основа на давностно владение получено по силата на сключен с друго физическо лице – А. О., предварителен договор за продажба на недвижимия имот, който бил унищожен. В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил писмени доказателства – Акт № 9746/22.12.2017, от който е видно, че на посочената дата процесният имот е актуван като частна общинска собственост. В представената скица на имота, в графа собственици е посочено, че няма данни такива да са известни. Представено е удостоверение за данъчна оценка, издадено от община Варна, от която е видно, че процесният имот към 2018 г. е деклариран на името на ищеца.

            Ответникът навежда доводи, че процесния имот е собственост на държавата към 1965 г., а през 2017 г. е актуван като частна общинска собственост. В подкрепа на твърденията си представя следните писмени доказателства - АДС № 7979/08.08.1965, от който е видно, че имотите в кв. Христо Ботев“, местност сметището – където се намира и процесният имот, представляват държавни дворни места, с обща квадратура 35,50 дка. На 04.08.1965 г. е резолирано построените върху тези имоти сгради да не се узаконяват. С писмо (л. 34) Варненския народен съвет възлага стопанисването на тези държавни дворни места на с.п. „Жилфонд“.

            По делото са изслушани свидетеля С.С.- съсед на ищеца, който посочва, че последния е закупил имота през 1972 г. от А., който от своя страна закупил къщата, през 1960 г., от друго физическо лице – П.. Сградата на А. е била от кирпич, а след закупуването ѝ, А.е направил подобрения и е надстроил с още един етаж. Вторият свидетел по делото Р.Д.потвърждава, че ищецът е живеел в новопостроената от него, в процесния имот, двуетажна къща около 1971 г.

          По делото пред първа инстанция е изслушана съдебно-техническа експертиза от вещо лице инж. Р.П., която след запознаване с материА.те по делото прави следните изводи по поставените ѝ въпроси –процесният имот, представлява част от пл. № 11, записан в разписния лист към плана – двор на П. П.. Имот пл. № 11 от КП 1965 г., попада в обхвата на АДС № 7979/08.08.1965 г., съгласно скица – неразделна част към същия, обхващаща терен с площ от 35,50 дка, представляващ „Държавни имоти“ – „ държавни дворни места застроени незаконно“ в кв. „Сметище“. В същия акт на гърба са изписани административните адреси на имоти, между които е и на процесния. Имотът попада в трасе на улицата, предвидена за регулация. Понастоящем имота е ограден откъм североизточната и югоизточна си граница, а северозападната и югозападната граница, представляват околовръстни стени на изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда. В община Варна не се съхранява разрешение за строеж или удостоверение за търпимост за процесния имот.

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:

            Преди да пристъпи към анА.з, дА.са осъществени фактите твърдени от страните, обуславящи спорното материално субективно право предмет на делото, съдът следва най-напред да прецени дА.процесът висящ пред него е допустим.

            Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В случая въззивника обжалва Решение № 1812/30.04.2018 по гражданско дело № 14145/2018 на ВРС в неговата цялост, поради което предмет на проверка по допустимост е цялото решение.

            Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот с идентификатор № 10135.52.94, находящ се  в гр. Варна, с площ 100 кв.м.,  при граници – имоти с идентификатори № 10135.52.92, 10135.52.96, 10135.52.520 и 10135.52.93, а  Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС приема, че  интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е нА.це, когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. За да докаже правния си интерес, ищецът следва да установи нА.чието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

            Въз основа на показанията на свидетелите е установено, че около 1972 г. ищецът е получил фактическа власт върху процесния имот, предадена му от А. О.. За намерението му за своене на имота може да се съди по това, че ищецът е ангажирал доказателства, че заплаща годишен данък за него към община Варна, а и в тази насока има установена законова презумпция. На тази база правният интерес на ищецът се извежда от самото съставяне на Акт № 9746/22.12.2017, който се явява пречка за придобиване на имота по давност, предвид действащата забрана затова и обуславя интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.

            От писмените доказателства по делото и извършената експертиза се установява, че през 1965 г., за имота е съставен акт за държавна собственост, на основание чл. 6 от ЗС (действащата към момента на съставяне на акта редакция), а през 2017 г. е съставен акт за частна общинска собственост. От своя страна ищецът не ангажира доказателства в процесния период имотът да е бил частна собственост, а от внимателния прочит на свидетелските показания се установява, че последните се отнасят до закупена от ищеца къща от А. О., а не до процесния имот. Посоченото навежда към извода, че преди получаване на владение върху имота от ищеца, той е бил държавна собственост, поради което А. О. не е бил негов собственик на основание придобивна давност. След получаване на владението върху имота от ищеца, последния не е могъл да придобие собствеността върху него въз основа на давностно владение, поради въведената в § 1. (1) от ЗРЗДЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) забрана за това считано до 31.12.2022 г.

                     По делото не бе установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното нарушение да не е въведено като основание за обжалване, което налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.

                        Предвид изхода на делото А. Х. М., ЕГН **********, адрес ***, следва да бъде осъден, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, да заплати на община Варна, Булстат *********, адрес гр. Варна, „Осми приморски полк” № 43, сума в размер от 350 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

                        Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1812/30.04.2018 по гражданско дело № 14145/2018 на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от А. Х. М., ЕГН **********, адрес ***, Булстат *********, адрес гр. Варна, „Осми приморски полк” № 43, иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за приемане на установено, че последната не е собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.52.94, находящ се  в гр. Варна, ул. „Сава“ № 53 А, с площ 100 кв.м., при граници – имоти с идентификатори № 10135.52.92, 10135.52.96, 10135.52.520 и 10135.52.93.

                        ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, А. Х. М., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на община Варна, Булстат *********, адрес гр. Варна, „Осми приморски полк” № 43, сума в размер от 350 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

           Решението поделжи на обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

         Председател:……………..……

           

         Членове:

1….……..………;  

 

2………….………