Решение по дело №292/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                             /18.07.                 2018 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 18.06.                                                                                       2018 година

В   открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР: Таня Кемерова

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 292 по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази:

 

        Производството е образувано по искова молба предявена от Д.Р., италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул. ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И., чрез пълномощника си адв. М.Н. против "С." ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от В.С. и Д.Б., с цена на иска: 97 791.50 лева.

         Ищцата Д.Р. твърди,че е съдружник в „С.”ООД от учредяването му на 04.07.2005 г., като в периода от 20.07.2005г. до 11.10.2011г. ищцата предоставя по банков път на дружеството заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова равностойност 739 303.75 лева. Към тях, в края на всяка календарна година, страните са съставяли и подписвали нарочни протоколи , впоследствие приложени към съответния договор за заем, както и Записи на заповед за получените по банков път суми. Заетите суми са били надлежно осчетоводени от дружеството, видно от приложените счетоводни справки и оборотни ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която обслужва „С.” ООД.

         Вземането на ищцата, предмет на настоящото производство било в размер на 97 791,50 лева и произтича от договор за заем от 02.01.2007г. с падеж 31.03.2016 г. за сумата от 50 000.00 евро. Задължението на „С.”ООД по горепосочения договор не било погасено от дружеството и към настоящия момент.

          Настоящият установителен иск бил предявен във връзка с подадено възражение по заповедно производство №5716/2016г. по описа на Районен съд-С.З.. По посоченото заповедно производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3534 от 09.12.2016г и съответно Изпълнителен лист, с който настоящият ответник „С.”ООД е осъден да заплати на ищцата Д.Р. сумата от 97 791,50 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2007 г. с падеж 31.03.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1955.83 лв. за държавна такса и сумата от 1731.87 лв.за адвокатско възнаграждение.

         С оглед на горното, ищцата моли след като съдът се увери в основателността на техните твърдения, да приеме за установено, че „С.”ООД дължи сумата в размер на 97 791,50 лева/деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2007г. с падеж 31.03.2016 г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г.до изплащане на вземането, както и сумата от 1955.83 лева за държавна такса и сумата от 1731.87 лв. за адвокатско възнаграждение на Д.Р., съгласно издадена Заповед за изпълнение № 3534 от 09.12.2016 г. по ч.гр.дело №5716/2016 г.по описа на Районен съд-С.З. и съответен изпълнителен лист от същата дата.Ищцата моли да  бъдат присъдени и направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар.

         Ответникът “С.” ООД счита че, искът по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предмет на т.д. 292/2017 по описа на Окръжен съд С.З. е неоснователен и го оспорва изцяло със следните съображения: Ищцата обосновава качеството си на кредитор спрямо Дружеството, въз основа на представени му от нея заемни средства в общ размер на 378 000 евро, с левова равностойност 739 303,75 лева, за които били сключени седем отделни договори за заем. В края на всяка календарна година, към всеки от договорите били съставяни нарочни протоколи, както и записи на заповед за предоставените по банков път суми. Според твърдението на ищцата, заетите суми били надлежно осчетоводени от Дружеството, което било видно от приложените към исковата молба счетоводни справки и оборотни ведомости, подписани и заверени от счетоводната къща, която обслужвала Дружеството.В тази връзка, според ответника  твърденията в исковата молба за вземания (независимо каквито и да били по основание и размер) на ищцата спрямо Дружеството, не намирали потвърждение във финансовите отчети на последното, които са качени по електронната му партида на “С.” ООД в Търговския регистър при Агенция по вписванията. Тези финансови отчети са съставени от г-н Х.Ч. и подписани от ищцата, в качеството й на управител и представляващ “С.” ООД. В допълнение, към комплекта от документи предназначени за обявяването на годишния финансов отчет в Търговския регистър за съответната финансова година е подадена и декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър (ЗТР), всяка подписана от ищцата Д.Р., която към този момент е представлявала и управлявала Дружеството. По силата на горепосочената декларация, ищцата под страх от наказателна отговорност, изрично декларира истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането на представяните за обявяване актове. В този смисъл, тези годишни финансови отчети могат да служат и като писмено потвърждение от кредитора по чл. 75 ал. 1 изречение второ от ЗЗД . С полагането на подписа си върху гореописаните финансови отчети ищцата, в качеството й на представляващ Дружеството е потвърдила от името на последното липсата на задължения било то към нея или към други лица.

Отделно от посоченото, ответника счита че, предвид представените от страна на ищцата Оборотни ведомости на търговското дружество следва да се отбележи, че те не касаят счетоводна сметка за задължения, а за собствени на дружеството, резервни средства. Поради това, в тях няма начислявани лихви, каквито се дължат съгласно горепосочените 7 договора за заем и които съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, трябва да се начислявани текущо: "приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят". По отношение на останалите депозирани писмени доказателства — Оборотни ведомости за период 2007 г. — 2016 г.  ответника твърди, че същите не отразяват осчетоводено вземане на ищцата по процесния Договор за заем и Запис на заповед. Допълнително доказателство е обстоятелството, че в нито една от ведомостите не е отразено, че в действителност посочените суми като „кредит“, всъщност касаят търсената от ищцата сума от 97791,50 лева, в настоящото производство.

      Предвид гореизложено ответника счита, че релевираното от страна на Д.Р. твърдение, че заетите според нея суми са били надлежно осчетоводени от довереното ми дружество, се явява абсолютно несъстоятелно.

       Съгласно константната практика на ВКС,  за да се признае качеството на ищеца като кредитор, е предпоставянето на действително вземане. С оглед на това и като се взема предвид съдържанието на посочените годишни финансови отчети на “С.” ООД, може да бъде направен правнообоснован извод, че поради липсата на действително вземане от страна на ищцата към Дружеството, не е налице действително правоотношение между Ищцата и дружеството.

        От представените от ищцата платежни нареждания, макар, че не са представени в изискуемата по чл. 185 ГПК форма - с придружен превод на български език, чиито наредител е посочен К.Т. (един от съдружниците в Дружеството), никъде като основание за извършения превод не е посочено “договор за заем от дата 02/01/2007 г. с падеж 31/03/2016 г. което ясно показвало, че такива договори за заем не са били сключвани. В този смисъл, твърдените от Ищцата договори за заем, не установяват действително каузално правоотношение между нея и Дружеството, поради факта, че представените с исковата молба документи (договори за заем) не са били сключвани, макар и да изглеждат редовни от външна страна.

       На следващо място, по отношение на представения от ищцата запис на заповед без протест,  ответника твърди, че Дружеството не е издавало такъв. Същият е съставен на по-късен етап от посочената в него дата на издаване, след като К.Т. е бил вече оттеглен от управлението на “С.” ООД (след 29.07.2016г.) и не е имал представителна власт да управлява и представлява Дружеството. Представеният запис на заповед не отговарял на действително възникнало каузално правоотношение и бил съставен за целите на процеса от неоправомощено лице.

       На основание гореописаните обстоятелства - липсата на надлежно отразяване в счетоводството на дружеството и в представените за обявяване в Търговския регистър годишни финансови отчети (ГФО) на твърдените от ищцата заемни средства, както и в цитираните нередовности в представените преводни нареждания,  ответника счита, че приложените към исковата молба - Договор за заем и Запис на заповед, са съставени на по-късна от посочената в тях дата и то за целите на настоящия процес. От горното твърдение произтичало и съмнение относно авторството на двата документа, а именно, че същите не са действително подписани от действащия към онзи момент управител на търговското дружество - “С.” ООД.

      От учредяването на Дружеството през 2005 г. до 29.07.2016 г., ищцата и К.Т. били пълноправни управители на “С.” ООД, с всички произтичащи от това отговорности, включително воденото на дружествените дела, съставянето и съдържанието на годишните финансови отчети на последното. От датата на вписване в Търговския регистър на новоизбраните управители - 29.07.2016 г. (В.С. и Д.С.Б.) добросъвестно и с грижата на добър търговец, полагали всички и всякакви усилия да се сдобият с информация относно дружествените дела на Дружеството, както и със счетоводната му документация до този момент. Поради това, Дружеството отправило две нотариални покани до счетоводните къщи, които в продължение на години обслужват “С.” ООД (като съставител на годишните финансови отчети за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. е посочен Х.Ч. - управител и едноличен собственик на „И.“ ЕООД, съответно всички подписани от него) за предаване на цялата налична дружествена и счетоводна документация, макар и без резултат. Отказът от съдействие от страна на счетоводните къщи е причина Дружеството да иницира срещу Х.Г.Ч., в качеството му на управител, на горепосочените дружества (прокурорска преписка № 9007/2016 г. по описа на Районна прокуратура - П.) и Д.Д.М., изпълняваща дейността финансов мениджър в “С.” ООД до 16.08.2016 г., упълномощена с нотариално заверено пълномощно от ищцата, да представлява и управлява Дружеството, както и да се разпорежда с активите му (прокурорска преписка № 4188/2016 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., по която е заведено ДС 349-3M-48/2017 в ОДМВР С.З.), производствата са за търсене на наказателна отговорност от страна на ответника в настоящото производство във връзка с отказа им за предаване на дружествената документация. Поради така изложеното по-горе,  ответника твърди, че предявеният от ищцата на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в размер на 97 791,50 лева, въз основа на сключен договор за заем между Дружеството и Ищцата от 02.01.2007 г., с падеж 31.03.2016 г. и представен запис на заповед от 31.12.2007 г., е неоснователен и недоказан.Претендира и за  направените разноски по делото, в това число адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства.

     Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

     Предявен  е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.240 ГПК.

      В хода на производството се установява следното:Не е спорно по делото,че  ищцата Д.Р. е съдружник в „С.”ООД от учредяването му на 04.07.2005 г .  По ч.гр.д. №5716/2016г. по описа на Районен съд-С.З. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №3534 от 09.12.2016г и съответно Изпълнителен лист, с който ответникът „С.”ООД е осъден да заплати на ищцата Д.Р. сумата от 97 791,50 лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2007г. с падеж 31.03.2016г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1955.83 лв. за държавна такса и сумата от 1731.87 лв.за адвокатско възнаграждение.

      Като писмено доказателство по делото е представен договор за заем от 02.01.2007 г. ,сключен между Д.Р. от една страна като заемодател и „С.“ ООД  от друга страна като заемател,видно от който заемодателят се е задължил да предоствави на разположение по банковата сметка на заемателя определена сума за покриване на разходите за оперативна дейност заплащане на фактури към доставчици на дружеството.Предоставеният заем щял да възлиза максимум на левовата равностойност на сумата 50 000 евро,платими на части,по банков път,след писмена или устна заявка,в рамките на календарната година.Страните са се съгласили,че в края на фискалната година 31.12.2007 г. за сигурност на заемодателя и коректност от страна на заемателя ще съставят и подпишат двустранен протокол за реално използваната от заемателя сума,както и съответен запис на заповед за предоставената и изразходвана сума с падеж на уговорения срок за връщане на заема,посочен по-горе.Видно от представения протокол към договор за заем от 02.01.2007 г. за периода от 02.01.2007 г. до 31.12.2007 г.  заемодателят  е изплатил общо по банков път сумата възлизаща левовата равностойност на сумата от 50 000 евро.

     По делото е представен запис на заповед от 31.12.2007 г. ,от който се установява,че „С.“ ООД  като издател по записа на заповед неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на поемателя –Д.Р. сумата в размер на 97 791,50 лв. на дата 31.03.2016 г.

     В хода на настоящото производство е назначена съдебно-почеркова експертиза видно ,от чието заключение подписите,положени на лист пети,страница първа /на латиница и в превод на български език/ срещу реквизита „Управител К.Т.“ в договор за заем от 02.01.2007 г.-в оригинал,между Д.Р.  и „С.“ ООД са изпълнени от К.Т.,роден на *** г. в гр.С. И.. Копията на подписите,положени на лист пети,страница първа /на латиница и в превод на български език/ срещу реквизита „Управител К.Т.“ в договор за заем от 02.01.2007 г.-копие,между Д.Р.  и „С.“ ООД са изпълнени от К.Т.,роден на *** г. в гр.С. И..

Подписите,положени в запис на заповед от 31.12.2007 г.  за сумата от 97 791,50 лв.,платим на Д.Р. с издател „С.“ ООД  на лист първи,страница първа /на латиница/ и на лист втори,страница първа /в превод на български език/,срещу  реквизита „ Управител К.Т.“ са изпълнени от К.Т.,роден на *** г. в гр.С. И..

Експертизата не може да отговори дали договора за заем от 02.01.2007 г. и запис на заповед от 31.12.2007 г.  са изготвени и подписани на по-късен етап  в сочената във всеки един от тях дата на съставяне,тъй като в криминалистическата практика нямало достатъчна надеждна и универсална методика за определяне на относителната и абосолютна давност на ръкописни текстове в документи по стареенето на багрилата,използвани при написването им.

        ВЛ констатира при съпоставяне на двата договора за заем от 02.01.2007 г. /оригинал и копие/ визуално наблюдавани несъответствия.Експертът счита,че разликата в размера на рамките в широчина и дължина,които ограничават печатния текст на Договора се обяснява с технологията при сканиране и принтиране на печатните текстове на документите.

        Като писмено доказателство по делото е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза . От това заключение се установява,че съгласно извлечения от счетоводната система на „С.“ ООД,издадени от „И.“ ЕООД-хронологичен регистър за осчетоводените суми  и оборотни ведомости по сметка 117 „Други резерви“ ан.сметка №1 Д.Р.,за периода от 01.01.2007 г.,2008 г.,2009 г.,2010г.,2011г.,2012 г. ,2013 г.,2014 г.,2015 г. и до 31.12.2016 г.,2017 г. на  769877,45 лв.,която сума е равна на кредитното салдо по партидата към 30.11.2016 г. ВЛ отбелязва,че ГФО не са представени по делото.От страна на пълномощниците на страните по делото се предоставят документи,внесени от дружеството в АП,но непубликувани в ТР /годишни баланси и ОПР/ за периода 2009 г.-2016 г.,който не съдържат данни за вземанията на отделни съдружници. Предвид експертното заключение при направените проверки в счетоводството на ответното дружество не са предоставени документи във връзка с декларирането на сумите,превеждани от собствениците на дружеството по сметката му ,в т.ч. и заемите,предоставени от Д.Р. на  „С. „ ООД.

    Неоснователно е възражението на ответника ,че е налице единствено обещание за заем по смисъла на чл.241 ЗЗД и липсва валидно предадена сума на „С.“ ООД.Действително договорът за заем е реален ,но наличието на каузалното правоотношение между страните и предаването на процесната сума се доказва ,както от Договора за заем и процесния запис на заповед,чието авторство са доказва,така  и от реално извършените банкови преводи.Следва да се отбележи,че от съдебно-икономическата експертиза се установява,че другите 3-ма съдружници също са предоставяли средства на дружеството.Всички внесени суми от четиримата съдружници са с идентично основание и са осчетоводени по един и същи начин в счетоводството на ответното дружество и са посочени като резерви в счетоводния баланс.Видно обаче от 2 бр. нотариално заверени спогодби  от 12.12.2016 г. на нотариус Е.Т.  вноските на другите съдружници Д.Б. и В.С. са приети за заемни средства.Не са налице основания независимо от обстоятелството в коя сметка са осчетоводени да са отрече заемният характер на средствата,предоставени от ищцата.

     Предвид гореизложеното предявеният установителен иск следва да бъде уважен.В тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

     

 

       Водим от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.

 

 

                                                      Р Е Ш И:

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от В.С. и Д.Б. дължи на Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул. ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И. сумата в размер на 97 791,50 лева/деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 31.12.2007г. с падеж 31.03.2016 г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016г.до изплащане на вземането, съгласно издадена Заповед за изпълнение № 3534 от 09.12.2016 г. по ч.гр.дело №5716/2016 г.по описа на Районен съд-С.З..

 

      ОСЪЖДА "С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от В.С. и Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул. ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И. сумата сумата 6 260,33 лв./шест хиляди двеста и шестдесет лева и тридесет и три стотинки/ -разноски в настоящото производство.

 

    

      ОСЪЖДА "С." ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, представлявано от В.С. и Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р. италианска гражданка, родена на ***г. в гр. Б., И., с пост. адрес в гр. М., ул. ***, с л.к. № ***, изд. на 12.08.2015г. от община М., Република И. сумата 3 687,70 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/ -разноски в заповедното производство.

 

 

      РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен препис.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: