Р
Е Ш Е Н И Е
№
/16.10.2020 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, VI-ти състав в закрито съдебно заседание, проведено на ШЕСТАНАДЕСЕТИ
ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТАТА година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
участието на Прокурор ..................... и секретаря ....................
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2260 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.247 ал.1 от ГПК и чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от
адв.О.С. *** качеството му на процесуален представител на ищеца И.Д.И. ***, ****ЕГН-**********
и съдебен адрес:г*** за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 260554/17.09.2020 по гр.д.2260/2019 год.
ВОС, относно размер на дължимата държавна такса определена по реда на чл.47
ал.2 от ЗМДТ и Наредба на Общински съвет гр.Варна, от „в размер на 2,6 на сто
от 50 000 лева е 1 300 лева", следва да бъде поправено на „в размер на 3
на сто от 50 000 лева е 1 500 лева".
Със
същата молба е поискано от съда и допълване на постановеното Решение на основание чл.248 ГПК, по силата на
което съдът да осъди ответника Н.Д.И. *** ЕГН:********** да заплати на ищеца И.Д.И.
*** ЕГН:**********, направените по делото разноски, представляващи платен
адвокатски хонорар в размер на 2 500 лева.
В дадения от съда едноседмичен срок по
смисъла на чл.247 ал.2 от ГПК и чл.248 ал.2 от ГПК, ответника, действащ чрез
процесуалния си представител по пълномощие е изразил становище за
неоснователност на молбата за изменение на решение в частта за направените по
делото разноски, тъй като оправдателните документи не са представени п срока по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Уважен е иск с правно основание чл.19
ал.3 от ЗЗД.
Цената на иска е 50 000 лева.
При уважаване на иска ищеца дължи
местен данък по на чл.47 ал.2 от ЗМДТ и Наредба на ОбС Варна за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Варна по силата на чл.34 ал.2 от
наредбата /Изм. с Решение № 61-2(3)/27.12.2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) При
възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер на 3,0 на сто върху
оценката на прехвърляното имущество или в случая е 1500 лева.
По делото съдът е приключил съдебното
дирене в съдебно заседание на 29.07.2020 год. В това съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца не е представител списък с разноските по
смисъла на чл.80 от ГПК, макар да е претендирал такива.
Процесуалния представител на ищеца е
представил Договор за правна помощ серия Б № 310990 от 23.10.2019 год. в която
е посочено че е по договора ищеца е заплатил възнаграждение на адвоката в
размер на 2 500 лева платени изцяло и в брой.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По отношение на молбата по чл.247 от ГПК.
Молбата за допускане на очевидна
фактическа грешка е основателна и следва да се уважи.
Очевидната фактическа грешка
представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението и нейното поправяне
никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда.
От изложеното по горе е видно, ме
размер на местния данък е в 1500 лева и в този смисъл искането е основателно.
В изложение смисъл съдът следва да
допусне исканата поправка.
Решението за поправка на явна
фактическа грешка важи с обратна сила и представлява едно цяло с поправеното
решение
По отношение на искането с правно
основание чл.248 от ГПК.
Молбата е недопустима.
Ищеца е поискал от съда допълване на
постановеното решение.
Настоящия съдебен състав намира, че
конкретния случая се касае за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, тъй като с решението което допълване се иска съдът е присъдил в
полза на ищеца разноски.
Това налага извод, че иска изменение
на решението в частта за присъдените разноски.
Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик
съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева в т.2 представянето на списък по чл. 80 ГПК
е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските.
Ищеца е поискал присъждане на разноски
и съдът му е присъдил такива, на списък с разноските не е представен в срока по
чл.80 от ГПК.
При така изложеното се налага извод,
че искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горното, и на осн. 247 ,
ал.1 ГПК и чл.248 в вр. Чл.80 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
НЕДОПУСТИМА молбата на адв.О.С. *** качеството му на
процесуален представител на ищеца И.Д.И. ***, ****ЕГН-********** и съдебен
адрес:г*** за изменение на постановеното Решение на основание чл.248 ГПК, по силата на което съдът да
осъди ответника Н.Д.И. *** ЕГН:********** да заплати на ищеца И.Д.И. *** ЕГН:**********,
направените по делото разноски, представляващи платен адвокатски хонорар в
размер на 2 500 лева.
Решението на съда в тази част с
характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Варна, в
седмичен срок от редовото му връчване.
ДОПУСКА поправка на ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 1441/16.07.2012 год. по гр.дело № 212/2012 год.
по описа на Окръжен съд гр.Варна , като в диспозитива на решението, абзац 3,
ред 3, след гр.Варна, вместо „в размер на 2,6 на сто, в размер на е 1300 лева
местен данък“, да се чете „в размер на 3,0 на сто, в размер на е 1500 лева
местен данък.“
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: