Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна,
29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на трети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при
секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД
№
1296 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „М.“ООД , представлявано от управителя А.С.А. против НП № 23-0000100/14.02.2019 г. на Началника на ОО „АА”, гр. Варна, с което на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвП
му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 19 ал.4 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност на наказателното
постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че при
съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН, тъй като нито актосъставителят, нито
свидетелят по него са присъствали при извършване на нарушението. На
следващо място се посочва, че договорът за организацията, изискванията и
качеството на междуселищните и междуобластните пътнически превози от 03.11.1997
г., сключен между „М.“ ООД ***, изисква от превозвача да
осигурява 95 % от средното месечно изпълнение на курсовете по разписания. Наведено е оплакване, че
административнонаказващият орган не е изследвал причините, поради които не е
изпълнен курсът. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно
заседание въззивникът,
редовно призован, се представлява от адв. В.П., който
поддържа жалбата с наведените в нея
основания. Твърди, че в конкретния случай е
приложимо взаимно подписано между Община Варна и „Минибус“ разписание,
представляващо приложение № 1 към договора, сключен между „М.“ ООД ***, за неизпълнението на което може да бъде наказан
превозвачът. Процесуалният представител на въззивното дружество посочва,
че такъв час на тръгване (06,45
часа) не е посочен в приложение № 1 към договора, поради което и не е налице
административно нарушение. Навежда доводи, че не са надвишени допустимите 5 %
неизпълнение за целия месец, а освен това разписанието, за което се твърди, че
е нарушено, не е действащо, тъй като не подписано от страните по договора 03.11.1997
г. Твърди се, че административно наказващият орган не е изследвал
обстоятелствата от значение за отговорността на дружеството и по-конкретно не е
изискал договора, сключен между Община Варна и „М.“ ООД.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява
от ст. експерт Ивайло Георгиев, който пледира НП да бъде потвърдено. че не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като нарушението е установено въз основа на писмени
документи, представени от дружеството жалбоподател, поради което намира за
достатъчно наличието на подпис на един свидетел. Навежда
доводи, че не е било необходимо допълнително разследване поради липсата на
възражение от страна на санкционираното дружество и спорни обстоятелства, които
да бъдат установявани. Изразява становище, че въпросът
за вината не следва да бъде изследван, тъй като се касае за обективна
отговорност на юридическо лице. Навежда съображения, че не е необходимо
наличието на подпис на представител на дружеството върху процесното маршрутно
разписание, тъй като от една страна формулярът не съдържа такъв реквизит, а от
друга страна, именно същото маршрутно разписание е представено при проверката
от управителя на санкционираното дружество. Намира
обвинението за доказано по несъмнен начин.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.11.1997 г. бил сключен договор
за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни
пътнически превози между Община Варна, от една страна, и „М.“
ООД, от друга страна.
В чл. 1.1 от договора е прието, че възложителят възлага, а изпълнителят
приема да организира и извършва транспортно обслужване по Приложение 1,
представляващо неразделна част от договора.
Съгласно
Приложение 1 към договора по маршрута гр. Варна – гр.
Добрич били предвидени следните часове на тръгване: 06,28 ч., 7,00 ч., 8,45 ч.,
14,00 ч., 15,40 ч., 16,15 ч., 19,20 ч., 20,20 ч.
На 03.11.2006 г. било издадено от
Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
маршрутно разписание № 3135 на автобусна линия Варна – Добрич, с
което се възлага от Община Варна на „М.“ ООД да изпълнява транспортни курсове
по превоз на пътници с часове на тръгване 17.15ч., 17.41 ч., 19.20 ч. и 19.00
ч.В същото е посочено, че възлагането на маршрутното разписание е с договор от
03.11.1997 г. със срок на действие до „конкурс“. Върху същото
са положени подписи на представител на Министерство на транспорта и
представители на Община Варна.
На 15.12.2018 г. курсът от гр. Варна за гр. Добрич в 06.45 ч.
бил възложен на С.Г.Г.. Същият
не бил изпълнен.
На 21.12.2018
г. била
извършена проверка на въззивното дружество от контролните органи на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“,
при която се установено неизпълнение на посочения курс.
В хода на
проверката управителят на въззивното дружество А.А. попълнил декларация, в която
е декларирал, че във връзка с извършване на проверка относно изпълнение на
маршрутно разписание 3102 по
автобусна линия гр. Варна – гр. Добрич,
възложено с договор от 03.11.1997 г. за изпълнение на превозвача „М.“ ООД, превоз с начален час на тръгване 06.45 часа от Автогара – Варна е
бил заложен за изпълнение но не е
изпълнен.
Приемайки, че с
това свое поведение въззивното дружество извършило нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗДвП, св. Й.Р.Й. съставил на 28.12.2018 г. АУАН в присъствието на един
свидетел. Актът бил съставен в присъствието на
законния представител на въззивното дружество, който го подписал без
възражения.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок
въззивното дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН,
като на 14.02.2019 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 105,
ал. 1 ЗАвтП наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер
на 200,00 лева за извършеното нарушение на нарушение
по 19, ал. 4 ЗАвтПр.
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителяа св. Й.Р.Й.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и изискани в хода на съдебното
производство документи: договор за организацията, изискванията и
качеството на междуселищните и междуобластни пътнически превози от 17.09.1996
г.; транспортна схема Приложение № 1, проекто план-график на „М.“ ООД;
маршрутно разписание № 3101 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно
разписание № 3102 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание №
3103 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание № 3104 на
автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание № 3105 на автобусна линия
Варна – Добрич; маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия Варна – Добрич;
маршрутно разписание № 3107 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно
разписание № 3108 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание №
3109 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание № 3110 на автобусна
линия Варна – Добрич; маршрутно разписание № 3111 на автобусна линия Варна –
Добрич; маршрутно разписание № 3112 на автобусна линия Варна – Добрич;
маршрутно разписание № 3113 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно
разписание № 3114 на автобусна линия Варна – Добрич; маршрутно разписание №
3115 на автобусна линия Варна – Добрич.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
чрез разпита на свидетелите, които преценени в тяхната съвкупност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът след като извърши цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното
постановление НП № 23-0000100/14.02.2019
г. на Директора на РД „АА”, гр. Варна на Директора на
РД „АА”, гр. Варна е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед №
РД-12-1228/19.12.2018 г. , на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира доводите на въззивника
за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед дерогиране разпоредбата
на чл. 40 от ЗАНН като неоснователно . Съгласно трайната съдебна практика, съставянето
на АУАН в присъствието само на един свидетел, не е от категорията на
съществените такива, тъй не води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Като
разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗАвтП, превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни
линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за
движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
тях, и постигнатите договорености с възложителя.
Безспорно е установено по делото /като между страните не съществува спор по
отношение на факта/, че дружеството-жалбоподател има качеството "превозвач" по смисъла на § 1, т.5
от ЗАвтП и в това си качеството такъв е следвало да изпълнява възложеното му
разписание по автобусна линия Варна-Добрич. Не е спорно между страните и това,
че въззивното дружество превозвач, притежава лиценз на Общността №
0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус и
че не е изпълнило възложеното му
маршрутно разписание № 3102 по автобусна линия гр. Варна - гр.Добрич с час на
тръгване от гр.Варна в 06.45 часа на 19.12.2018 г.
Видно от всички доказателства по
делото, на посочената дата и в посочения час превозвачът не е от гр.Варна за гр.Добрич. Посоченият факт
съдът установява от приобщеното по делото копие на пътен лист № 008315 от 19.12.2018
г., в който липсва подпис и печат от длъжностно лице на автогарата, което да
удостовери изпълнението на на чл. 57 ал.1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. Процесното разписание е било възложено
на жалбоподателя по силата на съглашение с възложителя Община Варна въз
основата на сключения Договор за
организацията, изискванията и качеството на меджуселищните и междуобластни
пътнически превози, сключен между Община Варна, като възложител и „М.“ ООД,
като изпълнител до провеждане на конкурс. Видно от приложеното към АНП
маршрутно същото е действащо от
03.11.2006год. и касае договора от 17.09.96г. с предмет възлагане на
дружеството-жалбоподател извършването на процесния превоз, като въззивникът не оспорва обстоятелството, че именно на него
е било възложено изпълнението на маршрутно разписание № 3102 по маршрут
гр.Варна - гр.Добрич. Видно от показанията на св. Й. именно управителят на въззивното
дружество е представил по време на проверката процесното маршрутно разписание,
което води до категоричния извод, че той е бил запознат с него и е приел да го
изпълнява.
Предвид горното съдът не споделя
становището на процесуалния представител на въззивника изразено във
фазата по същество, че върху разписанието няма подпис на превозвача,
респективно той не го е приел за изпълнение и не може неизпълнението на това
разписание да обуславя извод за извършено нарушение.
Фактът, че разписанието е било прието за изпълнение безспорно се доказва и
от приложената към АНП декларация, изходяща от управителя на въззивното
дружество и пътен лист № 008315/19.12.2018год., видно от които разписание №
3102, в частност конкретния курс в 17.15ч. , е бил заложен за изпълнение с
автобус „Мерцедес“ с рег.№ В 4540 РВ и
водач С.Г.Г..
Вярно е, че към момента на подписване на договора с Община Варна приложение
№1 е предвиждало друга транспорта схема (на който факт се позовава защитата),
но този факт по никакъв начин не сочи липса на съставомерност. Безспорно
транспортната схема е била актуализирана през 2006г. което се установява, както
от приложеното към АНП маршрутно разписание № 3102 така и от дневниците на
Автогара Варна за извършени курсове през текущия месец декември 2018 год. Видно
от дневниците курсовете са били заложени и са били извършвани с часове различни
от представеното от защитата Приложение №1.
Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалния представител на въззивника,
че нарушението прието за установено е несъставомерно от обективна страна, тъй като
съгласно договора въззивното дружество можело да не изпълни 5% от договорените
курсове, а АНО не бил изследвал въпроса колко курса са били изпълнени към 19.12.2018год.
Действително видно от приложения по
делото договор между въззивното дружество и Община Варна, раздел ІІ, т. 2.3,
превозвачът следва да осигурява 95 % средно месечно изпълнение на курсовете по
разписание. В т.2.2 от същия раздел обаче е разписано, че изпълнителят
превозвач следва да спазва взаимоподписаните маршрутни разписания. Съгласно
т.2.4 и т.2.5 се възлагат допълнителни задължения с цел максимално обслужване
на пътниците в пикови моменти и повредени транспортни средства. В конкретния
случай съдът намира, че задълженията на
превозвача следва да се тълкуват в тяхното единство и взаимосвързаност, като
следва да се приеме, че смисълът и съдържанието на договора целят пълноценното
и оптимално обслужване на пътниците, което включва и редовното спазване на
маршрутните разписания / изрично регламентирано в т.2.2/. Ако се приеме, че
дружеството може да не изпълни по свое усмотрение 5% от месечните курсове по възложеното му
разписани, то това би създало възможност и риск да не бъдат изпълнени
възложените разписания за цели дни, което реално би блокирало процесната
транспортна линия. Този риск не би могъл
да се възприеме, че е в интерес на пътниците и представлява оптимално и
пълноценно обслужване по смисъла на договора. Допуснатата възможност би могла
да има значение единствено при наличие на някакви форсмажорни обстоятелства-
изброени примерно в раздел 6, т.6.3 от Договора. Видно от приобщените
доказателства по делото, неизпълнението на курс не е инцидентна проява, не са
били изпълнени курсове над пет процента, като само за процесния ден за деня не
са изпълнени общо 5 от възложените курсове.
В случая безспорно превозвачът не е
изпълнил имвперативното изискване на чл. 19, ал.4 ЗАвтП., тъй като безспорно не
е спазено разписание за съответната транспортна схема.
С оглед на изложените аргументи, съдът
намира, че превозвачът "М."
ООД не се е съобразил с маршрутно разписание № 3102/2006г. с което е нарушил
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗАвтП.
Правилно е била приложена санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП, тъй като същата е
обща такава и включва в хипотезата си фактическия състав на нарушеното правило
за поведение.
Въпросът за наличието или липсата на виновно поведение в конкретния случай
е ирелевантен, тъй като в конкретния случай е ангажирана обективната и
безвиновна административнонаказателната
отговорност на превозвач – ЮЛ.
Като взе предвид, че
административното наказание е предвидено в санкционната норма в твърд размер,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същото-
Съдът намира, че в настоящия случай правилно АНО не е приложил нормата чл. 28 от ЗАНН,тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност,
различна от обичайната за съответния вид.. Конкретното нарушение е формално, не
визира настъпване на определен съставомерен резултат и извършването му
безспорно застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 105, ал.1 от
ЗАвтП и подзаконовият нормативен акт по прилагането целят да гарантират, още
повече, че в случая се касае за неизпълнение на обществен превоз на пътници по
междуселищни и междуобластни линии. Видно от приложената по делото справка за
нарушител, не за първи път въззивното дружество се санкционира за такова
нарушение/ видно от справката е санкциониран и с други влезли в сила НП/
,като само за процесната дата дружеството е допуснало неизпълнение на
общо пет курса по възложеното маршрутно разписание. В конкретния случай не се
касае за инцидентно противоправно поведение, касае се за обезпечаване на
транспортните връзки между две общини, като няма как да бъде пренебрегнат
факта, че по този начин се нарушават правата на пътуващите по тази линия, още
повече на тези които полагат труд в другата община и се налага ежедневно да пътуват.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-00000100/14.02.2019 г.
на Началника на ОО „АА”, гр. Варна, с което на „М.“ООД на основание чл.
105 ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 19 ал.4
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: