Решение по дело №87/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалба на “Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Л. К. Г., подадена чрез адв. А. Х. – ВАК, редовно упълномощен, срещу Ревизионен акт № Р-03000823003887-091-001/27.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 309 от 25.01.2024 г. на Д. Ж. –директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС като е отказано възстановяването на данъка за периода 01.12.2022 – 28.02.2023 г. в размер на 6072,99 лева.

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен. Счита, че неправилно е отказано възстановяване на ДДС за периода 01.12.2022 - 28.02.2023 г. в размер на 6 072.99 лв. Твърди, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не са били изследвани всички представени от страните доказателства, вкл.и тези събрани в хода на насрещните проверки от третите лица. Излага твърдения, че в случая дружеството е начислило и внесло ДДС независимо, че не е получило плащане от получателя по фактурата, „Агрив-В“ ЕООД, предвид развилия се между тях търговски спор. В конкретния случай всички описани СМР в протокол-образец 19, неразделна част от фактура № 320/01.02.2019 г. били извършени от жалбоподателя - доставчик с изключение на доставката на 18 403 кг. метални профили както и изработка на металната конструкция от същия материал. При прекратяване на договорните отношения с получателя-възложител „Агрив-В“ ЕООД доставчикът, „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, го уведомил, че металната конструкция няма да бъде доставена и изградена и е издал процесното кредитно известие № 389/01.12.2022 г. Предвид прекратяването на договорните отношения между страните, доставката следвало да се счита за развалена, а не да се приема, че фактура № 320/01.02.2019 г. е погрешно издадена и да се анулира. Жалбоподателят изразява също становище, че в ревизионното производство са били представени достатъчно доказателства за наличието на договорни отношения между страните, доставчик и получател по доставката и този факт е бил безспорно установен във водените между тях търговски дела – т.д. № 10/2019 г. по описа на ОС Добрич, в.т.д. № 453/2021 г. по описа на АпС Варна, както и т.д. № 247/2023 г. на ВКС, ТК, І отд. Органите по приходите не били изследвали последващата сделка на ревизираното лице с друг контрагент, „ХСА М.“ ЕООД за същата метална конструкция, продадена с фактура 387/26.08.2021 г., по която бил начислен и внесен ДДС в размер на 6072, 99 лева. По тези съображения, поддържани в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, е направено искане за отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт К. Д., оспорва жалбата като неоснователна.Поддържа изцяло мотивите, изложени в решението на директора на Дирекция „ОДОП“. Счита, че в хода на съдебното производство на са събрани доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите. По тези съображения моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 907,29 лева.

При извършване на проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалвания ревизионният акт е отказано възстановяването на деклариран със С. Д. за данъчния период на м.02/2023 г. данък върху добавената стойност в размер на 6 072,99 лв. по кредитно известие № 389/01.12.2022 г. към фактура 320/01.02.2019 г. с получател „Агрив-В“ ЕООД, отразени в дневника за продажби на жалбоподателя за данъчния период на м.12/2022 г.

От фактическа страна съдът приема за установено, че ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000823003887-020-001/03.07.2023 г., подписана с квалифициран електронен подпис от Б. С. С., началник Сектор „Ревизии“ и компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1261/03.07.2023 г.(л.196), издадена от зам.директора на ТД на НАП Варна, С. А.-И., при условията на заместване, съобразно извършеното оправомощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-32/19.06.2023 г. (л.195) на изпълнителния директор на НАП. От Заповед № 5344/29.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП (л.194) се установява, че към датата на издаване на заповедта от заместника, титулярът на длъжността е бил в отпуск от 03.07.2023 г. до 07.07.2023 г., вкл.

Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на “Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* за наличие на задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2022 – 28.02.2023 г.

От данните по делото се установява, че ревизионното производство е възложено, след като директорът на Дирекция „ОДОП“ е отменил с Решение № 110/26.06.2023 г. Акт за прихващане/възстановяване № 030000823054542-004-001/04.04.2023 г. С Протокол № Р-03000823003887-ППД-001/13.09.2023 г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на предходна проверка, приключила със АПВ № П-03000823054542-004-001/04.04.2023 г.

На 28.09.2023 г. е съставен Ревизионен доклад № Р-03000823003887-092-001/28.09.2023 г., подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на ревизията, Д. Н. и М. Д. - главен инспектор по приходите.

Срещу констатациите в доклада е подадено Възражение с вх. № 52122 от 20.10.2023 г., с което управителят на ревизираното дружество е направил оплакване за неправомерно непризнаване на възникнало данъчно събитие с доставка по фактура № 320/01.02.2019 г. и кредитно известие № 389/01.12.2022 г. към същата фактура.

Издаден е Ревизионен акт № Р-03000823003887-091-001/27.10.2023 г., подписан с квалифицирани електронни подписи от възложителя на ревизията, Б. [населено място] и от ръководителя на ревизията Д. Н. Б..

С жалба, постъпила в НАП на 20.11.2023 г., заведена на същата дата в Дирекция „ОДОП“, ревизионният акт е обжалван по административен ред.

Ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № 309/25.01.2024 г., издадено от Д. И. Ж. - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.

Съдът приема, че заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са в съответна на закона форма, издадени са от компетентни органи, подписани са квалифицирани електронни подписи. Съдържанието на ЗВР съответства на чл. 113, ал. 1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 13.07.2023 г., с което е спазено изискването на чл. 113, ал. 2 от ДОПК. Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл. 117, ал. 2, т. 1-10 от ДОПК. В съответствие с чл. 117, ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 05.10.2023 г. по електронен път. В хода на ревизията са връчвани искания за представяне на документи, извършвани са насрещни проверки, обективирани в протоколи. Установените данъчни задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията. Ревизионният акт съдържа фактически и правни съображения. Възраженията на ревизираното дружество са обсъдени в решението, постановено при административното обжалване на РА. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.

В ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е строителство на сгради и съоръжения.

Не е спорно, че през ревизирания период дружеството-жалбоподател не е извършвало дейност, но е включило в Дневника за продажби данъчно-кредитно известие № 389/01.12.2022 г. (л.110) с данъчна основа в размер на 30 364,95 лв. и ДДС в размер на 6 072,99 лв. с получател „Агрив-В“ ЕООД, ЕИК *********. Жалбоподателят е издал кредитното известие /КИ/ към фактура № 320/01.02.2019 г. (л.130) с предмет „Плащане по приемо-предавателен протокол от 01.02.2019 г., изпълнени дейности по СМР, съгласно представена проектно-строителна документация за склад и кантар“. Фактурата е с данъчна основа 67 246,42 лв. и ДДС в размер на 13 449,28 лв. Като основание за намаляване стойността на сделката в КИ е посочено „Частично кредитно известие по фактура № 320/01.12.2019г. за продажба на неметална конструкция 18 403 кг. х 1,65 лв., поради неосъществено плащане и сделка“.

За да постановят оспорения РА и потвърждаващото го решение, органите по приходите приемат, че няма реална доставка по процесната фактура № 320/2019 г., понеже не са налице доказателства за действително изпълнени СМР по тази фактура с предмет „Плащане по приемо-предавателен протокол № 01022019/ 01.02.2019 г. изпълнени дейности по СМР, съгласно предоставена проектно-строителна документация за склад и кантар" с данъчна основа 67246.42 лв. и начислен ДДС в размер на 13449.28 лв. Този извод е подробно мотивиран с всички установени при ревизията факти и обстоятелства описани на стр. 4-8 от РД.

Преценявайки събраните в хода на ревизията доказателства и доказателствата, събрани в съдебното производство, съдът приема, че изводите на органите по приходите напълно кореспондират с установените по делото факти.

На първо място е видно, че фактура № 320/ 01.02.2019 г. и КИ № 389/01.12.2022 г. към нея, с издател „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД и получател „Агрив-В“ ЕООД, не са подписани от представител на дружеството-получател.

В писмени обяснения от 28.03.2023 г. (л.126), изискани в хода на ревизията, управителят на „Агрив-В“ ЕООД, В. В. С., контрагент на жалбоподателя по доставката, е заявил категорично, че не е приел и осчетоводил фактура № 320/ 01.02.2019 г., тъй като склад и кантар реално не са построени, а КИ № 389/01.12.2022 г. с издател „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД не било получавано в представляваното от него дружество. Управителят на „Агрив-В“ ЕООД е заявил също, че представляваното от него дружество няма търговски отношения с „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД след 31.12.2018 г.

Действително, между жалбоподателя, издател на процесните фактура и КИ, и соченият за получател по тях, „Агрив –В“ ЕООД, е налице спор относно вида, обема и количеството на извършените строително-монтажни работи.

Търговските взаимоотношения между страните са възникнали при сключването на Договор за строителство, сключен между тях на 21.09.2017 г. , представен на л. 83 от делото, с който изпълнителят „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е приел да извърши СМР на обект „Фабрика за почистване на семена в землището на Община Добрич/изработка, доставка и монтаж на метална конструкция“.

В хода на ревизията „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е представило множество документи, касаещи търговския спор между тях по т.д. № 10/2019 г. по описа на Окръжен съд Добрич, по което е постановено решение № 260024/26.02.2021 г. Решението е обжалвано по въззивно търговско дело № 453/2021 г. по описа на Апелативен съд –Варна, който се е произнесъл с Решение № 110/12.04.2022 г., не влязло в сила към момента на издаването на РА, 27.10.2023 г.

Видно от мотивите на решението по въззивното търговско дело (стр.8, абзац 2) Апелативен съд Варна е установил, че с подадения насрещен иск от „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД е била връчена на „Агрив –В“ ЕООД фактура № 320/01.02.2019 г. и и приемо-предавателния протокол с № 01022019/01.02.2019 г. към нея. „Агрив –В“ ЕООД оспорило с нотариална покана наличието на валидно облигационно отношение по фактурата и посочило, че описаните дейности не са извършени от издателя на фактурата, поради което претендираната плащане било недължимо и неоснователно.

В РД са описани подробно също констативен акт № 3/12.02.2019г. на О. Д., Заповед № 215/05.03.2019 г. на кмета на О. Д. за спиране на строеж на процесния обект, Решение № 352/24.09.2019 г. на Административен съд Добрич по адм.д. № 224/2019 г., постановено по оспорване на горепосочената заповед на кмета и Решение № 7348/12.06.2020 г., по адм.д. № 13288/2019 г. на Върховен административен съд, ІІ отд.

Относно спора между жалбоподателя и получателя по издадените фактури за вида, обема и стойността на извършените СМР, вкл. и за процесната фактура № 320/01.02.2019 г. органите по приходите са се позовали на приетото за установено в Решение № 110/ 12.04.2022 г. на Апелативен съд Варна по т. д. № 453 по описа за 2021 г., неокончателно към момента на издаване на РА. Въз основа на това решение в ревизионното производство е прието, че сключения на 21.09.2017 г. договор за строителство между „Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД в качеството му на изпълнител и „Агрив-В“ ЕООД, в качеството му на възложител, не е основание за издаването на процесната фактура № 320 от 01.02.2019 г. Този извод е направен с оглед съдебно - техническа експертиза, извършена по т.д. № 10/2019 г. на ОС Добрич, приобщена с Протокол № 1536866/18.09.2023 г. Въз основа на тази експертиза органите по приходите приемат, че по цитирани по-горе договор има установени доставки и плащания, но по други две, по-рано издадени фактури от изпълнителя на възложителя, а именно фактура № 239 от 21.09.2017 г. и фактура № 252 от 28.11.2017 г.

В хода на настоящото съдебно производство е представено Определение № 245/05.02.2024 г. по т.д. № 247/2023 г., Т.К., І т.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 110/ 12.04.2022 г. на Апелативен съд Варна. Решението на Апелативен съд Варна е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 от ГПК, според който в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена.

Въз основа на това обстоятелство съдът приема, че с влязло в сила решение е решен спора за обема и вида на извършените СМР по отношение на обект „Склад и кантар“. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решене е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Макар че решенето към момента на издаването на РА не е било влязло в сила, следва да се приеме за правилно извършеното от органите по приходите позоваване на установените с него факти.

С влязлото към настоящия момент в сила Решение № 110/12.04.022 г. на на Апелативен съд Варна по т.д. № 4653/2021 г. се приема също, че не са доказани описаните във фактура № 320/01.02.2019 г. СМР, доколкото липсва проектна документация за тях и експертите не са могли да изчислят вложените като вид и количество материали. Отделно от това съдът е приел, че описаните в тази фактура СМР не отговорят на изискванията на ЗУТ, а по правилата за неоснователното обогатяване се изисква наличие на правомерен резултат, доколкото при решаването на спора е прието, че част от признатите за извършените от изпълнителя СМР по друга фактура № 309/25.11.2018 г., са на извъндоговорно основание.

Вещото лице по допуснатата по настоящото дело съдебно -техническа експертиза, след извършване оглед на място на обекта „Склад и кантар“ в [имот номер] в землището на [населено място] дол, община Добричка, описва в заключението си степента на започналото и незавършено строителство като приема за извършени част от описаните дейности в протокол към процесната фактура. Съдът счита, че не следва да приема направеното в заключение в частта му, с която вещото лице излага твърдения за изпълнение на част от описаните дейности в приемо-предавателен протокол от 01.02.2019 г. към процесната фактура от същата дата.

След анализ на всички доказателства по делото, е видно, че при изготвяне на заключението на експерта по настоящото дело не е възложена задача да съобрази и извършените СМР спрямо същия обект „Склад и кантар“ по предходно издадена фактура с № 309/25.11.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 25.11.2018 г. към нея. Тези дейности касаят доставка и монтаж на материали за изграждане на конструкция и затваряне на стени от гипсокартон, доставки бетон и арматура за ограда от бетонни блокчета, площадки, рампи, подливане, стени и бордове и др. При решаването на спора за вида и обема на строителните работи по търговските дело с влязлото в сила решение на Апелативен съд Варна е прието, че описаните СМР по тази фактура са изпълнени на мястото на строителния обект. Следователно при огледа на място, извършен от вещото лице по настоящото дело, същото е констатирало извършени СМР по тази фактура № 309/25.11.2018 г., която не е била предмет на възложената задача. Видно е, че задачите са възложени изцяло, съобразно молбата на жалбоподателя с вх. № 1265/01.04.2024 г. (л.200) и касаят само дейностите по фактура № 320/01.02.2019 г. Тези обстоятелства налагат извода, че направеното заключение не следва да се кредитира като достоверно, поради непълно определяне на предмета на изследване.

По делото бяха събрани и гласни доказателства. В показанията си свидетелят, Н. А. Г., архитект заявява, че е участвала в проектирането на довършителните елементи, склад към основния обект „Цех за мливо“. Свидетелката не знае каква е причината за неизграждането на склада и не е запозната с фактура № 320/01.02.2019 г. Съдът приема, че показанията на свидетеля са не допринасят за изясняване на спора.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че е продал метална конструкция на „ХСА М.“ ЕООД с фактура № 387/26.08.2021 г., по която бил начислен ДДС в същия размер на 6072,99 лв., от ТД на НАП офис Добрич, по делото бяха изискани и дневниците за покупки на получателя и дневника за продажби на жалбоподателя. Съдът приема, че горното обстоятелство е неотносимо към спора. Продажбата от жалбоподателя на стока, за която се твърди, че е идентична със стоката по фактура № 320/01.02.2019 г. на трето дружество, не установява наличие на реална сделка между жалбоподателя и „Агрив-В“ ЕООД, т.е. не доказва наличието на основание за издаване на фактура № 320/01.02.2019 г. с получател „Агрив-В“ ЕООД. С представените от жалбоподателя доказателства не може да се установи и твърдяната идентичност на стоката по двете фактури.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за неоснователна. След като няма реално извършена доставка по фактура № 320/01.02.2019 г. по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, не е налице основание за издаване и на кредитното известие. Съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Законът определя, че известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.

В ревизионното производство е установено безспорно също, че няма извършено плащане от страна на „Агрив-В“ ЕООД и то не е ползвало данъчен кредит по фактура № 320/01.02.2019 г. След като не е имало реална доставка, не е имало и сделка, която да се разваля с издаденото кредитно известие. Затова съдът споделя изводите при ревизията, че процесното кредитно известие е неправилно издадено.

След като не са налице основания за отмяна на оспорения ревизионен акт, жалбата, следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03000823003887-091-001/27.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 309 от 25.01.2024 г. на Д. Ж. –директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който е отказано възстановяването на ДДС за периода 01.12.2022 – 28.02.2023 г. в размер на 6072,99 лева.

ОСЪЖДА “Глобъл Билдинг Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Л. К. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата от 907,29 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.