О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 260964 Година, 2021 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….……… граждански състав …………………………..
На двадесет и
втори юли ..……..……….… Година две хиляди двадесет и първа
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………
Секретар
……………………………………………………………………………..………
Прокурор
……………………………………………………………………….…………….
като разгледа
докладваното от ……...……Р. Калиманова ………………………….
гражданско дело
№ ……. 1715 …..…. по описа за ………. 2020 ……. година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковите претенции на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Московска“ №19, чрез
процесуалния и пълномощник, със със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Васил Априлов“ №12 против Л.К., ЕГН/ЛНЧ ** **********, гражданин
на ********* ****** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от 90184.85 лева, от
която 53469 лева - главница, 25337.57 лева - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 10.03.2016 година до 02.10.2019 година - датата на
настъпване на изискуемост, 7969.82 лева - обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ за периода от 15.03.2016 година до 02.10.2019 година -
датата на настъпване на изискуемост, 3288.46 лева - обезщетение за забава за
периода от 02.10.2019 година до 08.07.2020 година и 120 лева - разходи при
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, всички те
дължими по силата на договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2015
година, сключен между тях. Претендира се от ищцовата страна осъждането на
ответната да и заплати сторените в настоящото съдебно производство разноски. В
подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 131, ал. 1
от ГПК, съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея
да бъдат връчени на ответника, на когото да се укаже, че следва да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и
последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права. Съобщенията до
ответника са изпратени на няколко адреса в Република България, където същият не
е бил открит. Поради това същите са били изпратени на посочения от ищеца адрес
в ********* ******. Видно от върнатите по делото документи във връзка с
призоваването и връчването на съдебните книжа, съдебният изпълнител, предприел
същите е посочил, че след като не е намерил ответника, нито лице, способно или
готово да приеме книжата, същите са били депозирани от него в затворен плик в
общината на А.Н.П., откъдето заинтересованото лице може да ги получи; по силата
чл. 140 от приложимия ********** процесуален закон разлепил уведомление на
вратата в затворен плик и относно това изпратил съобщение чрез препоръчано
писмо с обратна разписка на 23.02.2021 година. В Приложение І към молбата за
връчване на документи е записано, че книжата са връчени на лицето посредством
депозиране по силата на предишен чл. 140 ГПК на 22.02.2021 година. В същия
смисъл е и отразяването в удостоверението за връчване или невръчване на
документи или уведомления /чл. 10 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 година.
С оглед така посоченото по-горе, съдът
приема, че на ответника са връчени редовно изпратените документи на 22.02.2021
година. Писмен отговор в едномесечен срок не е подаден.
При тези обстоятелства, тъй като ответникът
по делото е ********** гражданин, който е с местоживеене в И. и с оглед
предмета на спора и установените с Регламент /ЕС/ №
1215/2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела правила за определяне компетентността
на съда по граждански и търговски дела, касаещи потребители, настоящият съд не е
компетентен да се произнесе по предявените искове по следните доводи и
съображения:
С предявените искови претенции, по
повод на които е образувано настоящото производство, се търси реално изпълнение
на поетите от ответника задължения по договор за кредит за текущо потребление.
Ответникът е ********** гражданин, като в настоящия процес не е установено
същият да има обичайно местоживеене в Република България към момента на
предявяване на иска. Напротив, данните по делото сочат за обичайно местоживеене
в И. Под „местоживеене“ по смисъла на Регламент /ЕО/ №1215/2012 година в
Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото,
където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна
регистрация / така и определение № 543 от 16.06.2016 година по гражд. дело № 1754/2016 годин на
ВКС., IV г. о./. В конкретния случай не се установява ответникът да има
местоживеене в България. В тази връзка следва да се отбележи, че са били
предприети мерки за призоваването му на заявения от него адрес, но същите са
били неуспешни; в издаденото от ОД на МВР-Бургас, сектор „Миграция“ удостоверение
изрично е записано, че последното му регистрирано излизане от страната е на
01.07.2020 година, като няма данни за последващо негово влизане към датата на
издаването му.
По силата на чл. 17, параграф 1 от
Регламент /ЕО/ №1215/2012 година по дела
във връзка с договор, сключен от лице - потребител, компетентността се определя
по специалните правила, установени в Раздел 4 „Компетентност при потребителски
договори“ и предвиждащи, че другата страна по договора може да предяви иск
срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене
потребителят - чл. 18, параграф 2 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 година.
Посоченият от ищеца ответник по делото
безспорно има качеството на потребител по смисъла на чл. 17, паргараф 1, б. „б“ - същият е страна по договор за заем,
платим на вноски, сключен за цел извън неговата търговска дейност или професия.
Поради това именно компетентността за разглеждане и разрешаване на спора е на
съдилищата на държавата-членка, където той има местоживеене.
Изключение от това правило е установено
в чл. 25 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 година. Съгласно чл. 26 от същия, извън
компетентността, която произтича от други негови разпоредби, компетентен е този
съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се
прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или
когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4 - относно
потребителски договори, съобразно чл. 26, параграф 2 и се осъществява чрез
явяване на ответника за участие в процеса без да оспорва компетентността на
съда - чл. 26, параграф 1. Константната съдебна практика приема, че „явяване“
по смисъла на чл. 26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 година представлява
подаването на отговор на исковата молба, което е така нареченото „първо защитно
действие“. Ответникът може да оспори компетентността на българския съд да
разгледа делото с отговора си на исковата молба. При липса на такова оспорване,
изрично подадения отговор представлява приемане на легитимността на
юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа делото. По аргумент
от обратното, неподаването на отговор следва да се приравни на липса на „явяване“
по смисъла на чл. 26 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 година. Поради това именно,
доколкото не е налице пророгация на компетентност и
предвид специалните правила за компетентност при потребителски договори,
съгласно раздел 4 от Регламент /ЕО/ №1215/2012 година, българският съд не е
компетентен да разгледа поддържаните искове.
Трябва да се отбележи изрично и това,
че процесният договор за кредит за текущо потребление
не съдържа клауза за компетентността на българския съд. Освен това, в
настоящото производство липсват доказателства да има сключено след възникване
на спора споразумение, с което да се дерогират
разпоредбите на раздел 4 от Регламента, както и за споразумение по чл. 19, ал.
3 от Регламента, което е сключено между потребителя и другата страна по
договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали
местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка, и което
предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие, че
това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира, че не е международно компетентен да разгледа и се произнесе по
правния спор, поради което производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело №1715/2020 година по описа на Бургаския
окръжен съд поради липса
на международна компетентност.
Настоящото определение подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :