№ 45908
гр. София, 12.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110111812 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба на С. Й. Н. против „тс“ ЕАД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи вземанията, за
които е издадена Заповед за парично задължение № 4785/07.02.2023 г. по ч. гр. д. №
4785/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав. В исковата молба са изложени
твърдения, че отоплителните тела в имота на ищеца са демонтирани и откачени от
щранговете на топлопреносната инсталация, липсва отклонение за топла вода, поради което
няма монтиран водомер за топла вода, а сградната инсталация е откачена от
топлопреносната мрежа на блока и радиаторите са демонтирани от нея, поради което не
дължи претендираните от топлофикационното дружество суми, както следва: 421,93 лева за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.01.2023 г., мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. в размер на 56,92 лева, 31,92 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до
19.01.2023 г., както и направените съдебни разноски.
При извършена първоначална проверка относно допустимостта на производството
съдът е изискал справка относно движението на ч. гр. д. № 4785/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав, като съгласно писмо с изх. № 66159/07.08.2023 г. от
председателя на 175 състав издадената по делото заповед за изпълнение е влязла в сила на
21.03.2023 г. и е издаден изпълнителен лист.
С разпореждане от 17.07.2023 г. и определение от 04.10.2023 г. съдът е предоставил
възможност на ищеца да обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, респ. поддържа ли твърдения, че са налице новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение, които не са могли да бъдат
известни на страната до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е
могла да се снабди, или факти настъпили след приключване на производството, по което е
издаден изпълнителен лист.
С молби-уточнение от 11.08.2023 г. и 13.11.2023 г. ищецът поддържа, че съгласно
съдебната практика предявения отрицателен установителен иск се явява допустим, като
страната изрично заявява, че не предявява иск по чл. 424 ГПК.
С Определение от 27.11.2023 г. настоящият състав е приел, че така предявеният
отрицателен установителен иск е недопустим доколкото в рамките на заповедното
производство длъжникът разполага с изчерпателно изброени от закона способи за защита,
1
като се е позовал на практиката на касационната инстанция, намерила израз в Определение
№ 278/19.05.2022 г. по т. д. № 1811/2021 г. на I т.о. на ВКС, Решение № 46 от 08.04.2013 г. по
т. д. № 96/2012 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. № 216/2018
г. на I т. о. на ВКС, Определение № 15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. № 764/2011 г. на II т. о. на
ВКС, Определение № 23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д. № 867/2011 г. на I т. о. на ВКС,
Определение № 274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. № 131/2012 г. на II т. о. на ВКС, както и на
практиката на въззивната инстанция - Определение № 3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д. №
10973/21 г. и Определение № 4153 от 10.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 4527/22 г. По изложените
доводи и доколкото за вземанията по заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист
производството по предявения от С. Й. Н. отрицателен установителен иск е прекратено.
С Определение № 10629/12.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 646/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, III – В въззивен състав, е прието, че подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК не лишава длъжника в
заповедното производство от интерес да предяви иск срещу кредитора, с който да установи,
че не дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, стига искът да е предявен в
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, което от своя страна би препятствало влизането
на заповедта за изпълнение в сила. С определението на въззивния съд е прието, че Заповед
за парично задължение № 4785/07.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4785/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 175 състав не е влязла в сила, тъй като е издадена на 07.02.2023 г., а
отрицателният установителен иск е предявен на 06.03.2023 г. По изложените доводи
прекратителното определение от 27.11.2023 г. е отменено и делото е върнато на настоящия
състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото от въззивната инстанция съдът е изискал за послужване
производството по ч. гр. д. № 4785/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав,
видно от което с разпореждане от 13.04.2023 г. съдът е приел, че Заповед за изпълнение №
4785/07.02.2023 г. е влязла в сила на 21.03.2023 г., поради което е разпоредено да бъде
издаден изпълнителен лист. Видно от съобщение за образуване на изпълнително дело с изх.
№ 36374/31.07.2023 г. за принудително събиране на вземанията по издадения лист е
образувано изп. дело № 20238630401730 по описа на ЧСИ Сия Халаджова. Срещу
разпореждането на заповедния съд по чл. 407 ГПК длъжникът С. Н. е подал в срок частна
жалба, по която е образувано в. ч. гр. д. № 5932/2024 г. по описа на Софийски градски съд,
III – В въззивен състав. С Определение № 11104/15.07.2024 г. по соченото въззивно частно
производство е прието, че процесната заповед за изпълнение е връчена редовно на
длъжника, като доколкото последният не е депозирал в законоустановения едномесечен срок
възражение срещу същата, то тя е влязла в сила, респ. са налице предпоставките за издаване
на изпълнителен лист. В мотивите е изложено, че предявяването на отрицателен
установителен иск с предмет поисканите със заявлението суми, не е сред отрицателните
предпоставки по чл. 416 ГПК за издаване на изпълнителен лист, тъй като същият няма сила
на възражение. По изложените доводи депозираната от С. Й. Н. частна жалба срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист е оставена без уважение.
Предвид изложеното съдът намира, че след постановяване Определение №
10629/12.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 646/2024 г. по описа на Софийски градски съд, III – В
въззивен състав, с което настоящото дело е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия е налице новонастъпило обстоятелство, а именно
постановяването на Определение № 11104/15.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 5932/2024 г. по
описа на Софийски градски съд, III – В въззивен състав, с което е потвърдено
разпореждане за издаване на изпълнителен лист за вземанията по процесната заповед
за изпълнение, което следва да бъде съобразено при извършване на преценка относно
допустимостта на отрицателния установителен иск, с който е сезиран настоящия
съд. Претенцията се явява недопустима, поради следното:
С Определение № 831/17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г. на ВКС, IV ГО, е
разяснено, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен
лист въз основа на нея оспорването на вземането е допустимо по исков ред в хипотезите по
2
чл. 424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК или с които не могъл да се
снабди в същия срок. На следващо място разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на
длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз
основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Прието е, че доколкото
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет разпоредбата на чл. 439 ГПК следва да
се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Прилагането на исковия ред по чл. 439 ГПК за защита на длъжника, срещу който е издадена
заповед за изпълнение, не влиза в колизия с правата му по чл. 424 ГПК. Фактическите
състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. В първия
случай, длъжникът може да се позовава на факти, които са новонастъпили, докато във
втория - фактите или доказателствата следва да са новооткрити. Оспорването от длъжника,
основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, следва да се извърши с възражението по чл. 414 ГПК. Новооткритите
обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете
по чл. 424 ГПК. На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК, като новите
факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото
на чл. 416 ГПК.
В разглеждания случай ищецът поддържа доводи за недължимост на вземанията на
ответното дружество по заповедта за изпълнение, тъй като отоплителните тела в имота му са
демонтирани и откачени от щранговете на топлопреносната инсталация, липсва отклонение
за топла вода, поради което няма монтиран водомер за топла вода, а сградната инсталация е
откачена от топлопреносната мрежа на блока и радиаторите са демонтирани от нея, поради
което неоснователно „тс“ ЕАД начислява суми за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия, дялово разпределение и мораторна лихва. От изложеното следва, че оспорването на
вземането по заповедта за изпълнение се основава на факти, които са били известни на
ищеца към момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК, както и че тези
факти не са от категорията на предвидените в чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като не
представляват новооткрити обстоятелства и страната не се позовава на нови писмени
доказателства, нито пък поддържаните от ищеца доводи за недължимост на сумите по
заповедта касаят факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ищецът
е разполагал с правна възможност своевременно пред заповедния съд да наведе
поддържаните доводи за недължимост на вземанията по заповедта, по който начин би
препятствал влизане в сила на заповедта, като сочените доводи дори и при липса на отговор
на исковата молба в бъдещото производство по чл. 422 ГПК следва да бъдат разгледани
съобразно разясненията дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство. Доколкото ищецът в настоящото производство не е сторил това и с
Определение № 11104/15.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 5932/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, III – В въззивен състав е прието, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и
законосъобразно заповедният съд е издал изпълнителен лист за сумите по нея, то страната
разполага единствено с възможност да оспорва вземането в хипотезите на чл. 424 ГПК и чл.
439 ГПК. Предвид изложеното и доколкото ищецът не поддържа, че са налице новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение на делото, които не
са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които
не е могъл да се снабди в същия срок, респ. обстоятелства настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, то настоящият отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията по Заповед за парично
задължение № 4785/07.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4785/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 175 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 18.04.2023г., за
3
принудително събиране на вземанията по който е образувано изп. дело № 20238630401730
по описа на ЧСИ Сия Халаджова, се явява недопустим. В допълнение съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление при представяне на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439
ГПК, от което имплицитно следва, че предявяване на отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите по изпълнителния лист, основан на факти настъпили до влизане в
сила на акта, подлежащ на принудително изпълнение, е недопустимо, респ. посредством
него не би могло да бъде преустановено принудителното събиране на сумите по
екзекутивния титул или връщане в патримониума на ищеца на принудително събраните
суми.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 61178/06.03.2023 г. от С. Й. Н. против „тс“ ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11812/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4