Решение по дело №787/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№ 64        24.02.2020г., гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети и втори януари две хиляди и двадесета година:

                                                              

            Председател: Минка Трънджиева

                                                                  Членове: Венцислав Маратилов

                                                       Димитър Бозаджиев

 

в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №787 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №591/23.07.2019г., постановено по гр.д.№1103/2017г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от Д.Т.  С.-С., с ЕГН ********** *** и М.Т.С., с ЕГН ********** ***, чрез адв.И., против Н.Н.К., с ЕГН ********** *** иск, за признаване за установено по отношение на Н.Н.К., че Д.Т.  С.- С. и М.Т.С. са собственици на следния недвижим имот: част с площ от 68.00кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.337 съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване (10 м), целия с площ от 1252кв.м., адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122, 02837.503.124 и 02837.503.334 и на част с площ от 125.00кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.338, съгласно КККР, одобрени със заповед №РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване (10 м), целия с площ от 476кв.м., адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.336, 02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551 и да бъде осъдена Н.Н.К. да предаде владението върху описаните по- горе имоти на Д.Т.С.- С. и М.Т.С..

Осъдена е Д.Т.С.- С. и М.Т.  С. да заплатят на Н.  Н.К. разноски по делото в размер на  1600лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д.Т.С.- С. и М.Т.С., чрез пълномощника им адв.Г. И. И..

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е недопустимо и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

По отношение на недопустимостта на обжалваното решение се твърди, че районният съд се е произнесъл в отклонение от диспозитивното начало и въз основа на ненаведени от страните факти.

Визира се, че в исковата молба е очертан предмета на делото чрез посочване на площ и граници на реалните части от имот с идентификатор 02837.503.337 и идентификатор 02837.503.338. Имот с идентификатор 02837.503.336 не е включван в предмета на делото, като вилната сграда на ищците е изградена в границите на имот 02837.503.336 и от този имот ищците са придобили 113ид.ч./909ид.части от Община Б..

Твърди се, че основния извод обосновал отхвърлителния диспозитив на първоинстанционното решение, касае валидността на учреденото в полза на ищците право на строеж за вилната сграда в имот с идентификатор 02837.503.336, без правото на собственост върху имот 02837.503.336 и върху вилната сграда да са част от предмета на делото.

Сочи се, че ответникът не е оспорвал качеството на ищците на суперфициари и правото им на собственост върху вилната сграда, изграден въз основа на строително разрешение от 1966г. в границите на имот, заснет в кадастралната карта с идентификатор 02837.503.336.

В тази връзка се приема, че районният съд е излязъл извън предмета на делото и обема на дължимата защита по чл.6, ал.2 от ГПК, като е формирал правните си изводи въз основа на невъведени в процеса факти- какъвто факт е учреденото в полза на праводателите на ищците право на строеж.

Относно твърденията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила се визира такова по чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК.

В този смисъл се визира, че районният съд е направил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест, като в тежест на ищците е определил, че следва да докажат собственост на имота въз основа на твърдения придобивен способ, както и че ответницата го държи или владее без основание.

Твърди се, че на ищците не е указвано, че следва да докажат факта на учредяване в полза на праводателите им на право на строеж върху вилната сграда, намираща се в имот 02837.503.336, който не е предмет на спор с ответницата.

Твърди се, че районният съд не е съобразил и задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК да укаже на страните, за кои от твърдените факти не сочат доказателства, като в мотивите на решението е посочено, че по делото не са представени доказателства за учредено в полза на праводателите на ищците право на суперфиция от компетентния орган към 1966г.

Приема се, че допуснатите нарушения при доклада по делото са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на ищците и неяснота за това, какви факти и обстоятелства следва да се доказват по делото. Още повече, че факта на учредяване на право на строеж за вилата през 1966г. не е оспорен от ответницата и за първи път в решението е разгледан въпроса за суперфицията.

В тази връзка се моли, да бъде извършен доклад по чл.146, ал.1 от ГПК от въззивната инстанция, да бъде разпределена доказателствената тежест и предоставена възможност на ищците да поискат събиране на доказателства, без ограниченията на чл.266 от ГПК.

Приема се, че при постановяване на решението, районният съд е допуснал нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК вменяващ му задължение да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото. В тази връзка се визира, че съдът е отхвърлил иска с мотив, основан на факт, който не е бил въведен в предмета на делото, не е бил спорен между страните и по отношение на който не са събирани доказателства.

Твърди се, че като не е направил конкретни фактически изводи на база събраните по делото доказателства, първата инстанция е нарушила задължението си по чл.235, ал.2 от ГПК, като е постановил неправилен акт по същество на правния спор.

Сочи се, че е допуснато нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. В този смисъл се приема, че районният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства относно факта на учреденото право на строеж в полза на праводателите на ищците.

Счита се, че при анализа на визираните във въззивната жалба писмени доказателства, районният съд би стигнал до извод, че вилната сграда е изградена при законно учредено право на строеж.

Твърди се, че не съответства на приетите по делото доказателства изводът в атакуваното решение, че поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 02837.503.338, находящ се в землището на гр.Б., в местността „Язовир Б.“- зона „А“ и поземлен имот с идентификатор 02837.503.337, находящ се  землището на гр.Б., „Язовир Б.“, зона „А“ са земеделски земи и са подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В тази насока се сочи, че по делото е прието писмо на ДГС“Р.“ сочещо, че имот 02837.503.338 попада в горска територия- държавна собственост, с оглед на което изводът на съда относно същия имот, че се намира в землището на гр.Б., в местността „Язовир Б.“, „зона А“ представлява земеделска земя и е подлежала на реституция по реда на ЗСПЗЗ противоречи на съдържанието на документа от ДГС „Р.“.

Твърди се, че районният съд е допуснал нарушение на задължението си за обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност в частта от съдебното решение, в която е изложил мотиви относно правните последици на сделката с Община Б. за идеални части от имот 02837.503.336. Приема се, че изводът за липса на данни за наличие на собственост на Община Б. явно противоречи на приложения писмен договор за продажба от 02.11.2015г. между ищците и Община Б., касаещ придобиването на идеални части от имот 02837.503.336, както и на информацията от приетите по делото заключения на двете вещи лица.

Твърди се, че спорът по делото не е за правото на собственост, нито върху вилата, нито върху част от имот 02837.503.336, а за реални части от имот 02837.503.337 и 02837.503.338, които попадат в прилежащия терен на вилата, какъвто безспорно се установява по делото не е определен в производството по ЗСПЗЗ при спазване законовите изисквания за това.

Визира се, че съдът не е обсъдил нито едно от възраженията на ищците, касаещи законосъобразното провеждане на реституцията. Не е обсъдена липсата на помощен план, не са обсъдени констатациите на вещите лица, че прилежащ терен към вилата не е установен, въпреки изискванията за това и спазване на минимални площ и отС.ия, съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Не са обсъдени и аргументите относно възможността за придобиване на реални части от недвижим имот по давност.

По отношение на нарушение на материалния закон се твърди, че в резултат на процесуалните нарушения, свързани с анализа и обсъждането на доказателствата, районният съд е допуснал нарушение на чл.79, ал.1, и ал.2 от ЗС, като не е обсъдил нито една от предпоставките, при наличието на които законът признава давностното владение като придобивен оригинерен способ на правото на собственост върху недвижим имот. Приема се, че предпоставките за изтекла придобивна давност са доказани по делото от ищците чрез свидетелските показания и чрез приетите СТЕ, вещите лица по които са направили оглед на място и са установили, че теренът около сградата, който се ползва е ограден, т.е. фактическото владение е упражнявано върху определена площ от земната повърхност, част от която засяга имот 02837.503.337 и 02837.503.338, за които ответницата притежава констативен акт за собственост.

Твърди се, че изводът районния съд, че основната вилна сграда от 1966г. /преди постройката/, собственост на ищците е изградена, без да е било надлежно учредено в полза на техния праводател С. Т.С. право на строеж противоречи на материалния закон. Районният съд не е изследвал приложимия устройствен закон, а е следвало да направи това, предвид приложените строителни книжа от 1966г.

По отношение на необосноваността на обжалваното решение се сочи, че допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила при анализа на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, пропуска на съда да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните са довели, както до липса на формирани фактически изводи относно релевантни за спорното право факти, така и до погрешни изводи относно спорното право.

Моли се, да се отмени на обжалваното решение, като се постанови друго такова по същество на спора, с което се уважи предявения от Д.Т.С.- С. и М.Т.С. иск, с правно основание чл.108 от ЗС срещу Н.Н.К..

По отношение на осъдителната част от предявения собственически иск с правно основание чл.108 от ЗС се моли, на основание чл.235, ал.3 от ГПК да бъде взето предвид настъпилото след превяването на иска възстановяване на владението върху спорните реални части от ищците.

Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Н.Н.К., чрез процесуалния й представител адв.П.Х..

В него се твърди, че оплакванията на въззивниците за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В тази насока се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателите- Д. Т. С.-С. и М.Т.С., редовно призовани не се явяват. Последните се представляват от упълномощените от тях адв.И. и Т. С.. От страна на последните се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли отмяната на постановеното от първата инстанция решение, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. Моли се за уважаване на предявения иск. В този смисъл излага съображения.

Моли се за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък.

Ответникът по жалбата- Н.Н.К., се явява лично и с пълномощника й адв.Х.. От страна на последният се моли съда, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В тази връзка поддържа съображенията си развити в писмения отговор и тези ред първата инстанция. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

С исковата молба на Д.Т.С.- С. и М.Т.С. *** срещу Н.Н.К. *** е предявен иск, с правно основание чл.108 от ЗС.

Твърди се от страна на ищците, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот №198 от 15.05.2007г. същите са съсобственици на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:

1./Масивна пристройка със застроена площ от 28кв.м. и РЗП 57.60кв.м., пристроена към масивна вилна сграда, построена в курорт „Язовир Б.“, Община Б., която сграда и пристройка се състоят от етаж и тавански етажи, с пл. №844 в УПИ III- „ИОВЗ“ в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ.Б., обл.П., одобрен със Заповед №1093/1980г., при граници на тази пристройка: старата част от гореописаната вилна сграда, вилна сграда с номер 1926, ПИ 270 и ПИ 325 и на цялата вилна сграда: от юг и запад- ПИ с пл.№270, от изток ПИ с пл.№325 и север- сграда с пл.№1926, ведно с всички подобрения към нея и

2./Масивна вилна сграда, състояща се от етаж и тавански етаж, построена в курорта язовир „Б.“, Община Б., с пл.№844, попадаща в УПИ- III-„ ИОВЗ“ в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ.Б., обл.П., одобрен със Заповед №1093/1980г., със застроена площ от 44.80кв.м., представляваща старата част от тази вилна сграда, без пристройката към нея, описана по-горе, при съседи: пристройката от гореописаната вилна сграда, ПИ 270 и ПИ 235 и цялата вилна сграда: от юг и запад- ПИ с пл.№270, от изток ПИ с пл.№325 и север- сграда с пл.№1926, ведно с всички подобрения, както и едноетажния дървен навес, долепен до тази сграда, със застроена площ от 30кв.м., при съседи за навеса: гореописаната вилна сграда, навес, ПИ с пл.№270, от изток ПИ с пл.№325 и север- сграда с пл.№1926, ведно с всички подобрения върху него.

Твърди се, че правото на собственост върху вилната сграда е било придобито от С. Т.С. и Д.С. С., въз основа на реализирано право на строеж, съгласно строително разрешение №7 от 1966г., издадено от главния архитект на гр.П. и протокол №19 от 20.07.1966г. за дадена строителна линия и определено ниво. Към този момент, съгласно  скица №252 от м.04.1966г. имотът е записан на ДГФ и е отбелязано отстъпеното право на строеж за вила.

Сочи се, че със Заповед №188/20.07.1992г. на Кмета на Община Б. е отстъпено възмездно право на строеж за изграждане на пристройка от 28кв.м. към вече построената вила в курорта яз.„Б.“, зона „А“. Издадено е било и разрешение за строеж №26 от 20.07.1992г. и протокол №2 от 07.04.1994г. за изграждане на пристройката от 28кв.м. към съществуващата вила.

Твърди се, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №171 от 21.12.1995г., том II, нот. дело №../..г. на Нотариус Р.К., нотариус при РС- Пещера, С. Т.С. и Д.С. С. са дарили на Т. С.ов С. изградената двуетажна вилна сграда в курорта язовир „Б.“ зона „А“, заснета в неодобрен кадастрален план под №844  и  със застроена площ от 44.88кв.м., построена съгласно разрешение за строеж №7 от 1966г. по одобрен проект от 30.06.1966г. при съседи М.П.П., В.П.Р. и Т.К., път и ливада.

Сочи се, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №197 от 15.05.2007г., том III, peг.№3690, дело №538 от 2007г. на Нотариус Г.К., с район на действие PC- Пещера, peг.№387 на НК, вписана в СВ с вх.рeг.№821/15.05.2007г., акт №165, том III, дело №627/2007г., партидна книга: том 13537, стр.13538, Т. С.ов С. и С.М.А.- С. са признати за собственици върху пристройката от 28 кв.м. Впоследствие вилната сграда и пристройката са дарени на Д.Т.С.- С. и М.Т.С. на 15.07.2007г.

Твърди се, че на 02.11.2015г., Община Б. е продала на Д.Т.С.- С. и М.Т.С. с Договор за продажба на част от общински недвижим имот- частна общинска собственост, вписан в СВ с вх.peг.№1958/02.11.2015г., акт №112, том VII, реална част от недвижим имот- частна общинска собственост, съгласно АОС №782/08.09.2015г. от 113.000кв.м., представляващи 113/909ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.336 по КККР, одобрени със заповед РД-18-42/06.07.2010г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, „Язовир Б.“, Зона „А“, община Б., област П., номер на имота по предходен план 270, кв.21, върху който е построена сграда с идентификатор 02837.503.336.2 по КККР, на гр.Б., с предназначение- вилна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 113.00кв.м., брой етажи 1, номер по предходен план 884, с адрес: гр. Б., п.к.4580, „Язовир Б.“, зона „А“, при съседи на имота: 02837.503.338; 02837.503.9551; 02837.503.337; 02837.503.334; 02837.503.333; 02837.503.335.

Визира се, че въз основа на реализираното право на строеж, договора за дарение и договора за продажба с общината, към момента ищците са съсобственици, всеки на ½ид.ч. от описаната по- горе сграда с идентификатор 02837.503.336.2 и от 113/909ид.ч. от имот с идентификатор 02837.503.336, представляващи реалната част от имота, върху който е изградена сградата.

Сочи се, че сградите и имотът, в който са изградени, попадат в територия, с проведена земеделска реституция в полза на ответника Н.Н.К..

Твърди се, че с Решение №8 от 27.11.1992г. Поземлена комисия (ПК)- гр.Б. е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на Н.Д.К. върху ливада от 5.600дка, седма категория, в местността Т., землището на гр.Б., заявен с пореден номер 4 от заявлението и установен със съдебен регистър.

С Решение №8 от 27.12.2000г., ПК- гр.Б. е признала и възстановила в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху следния имот по т.4 от решението: Ливада от 5.600дка, седма категория, находящ се в землището на гр.Б., в местността „Топавицата“. Възстановеният имот представлявал имот №914018 по плана на земеделските земи землище Б. в размер на 3.345дка при граници и съседи, описани в скицата и имот пл.№325 по плана на курорт язовир Б., в размер на 1254 кв.м. петно №1, в размер на 310кв.м. и петно №2 в размер на 282кв.м.- от имот пл.№270 по плана на курорт язовир Б.. Границите на съседите на възстановените в регулацията на курорт язовир Б. имоти били подробно  описани в удостоверение и скица издадени от техническа служба към Община Б..

Вписани били  ограничения на ползването чрез отбелязване, че решението се видоизменя и допълва въз основа на Скица №218/10.09.1999г. /презаверена на 19.12.2000г./ и Удостоверение №270/19.12.2000г. на отдел „АБК“, Община Б., като възстановените имоти в строителните граници на Община Б. следва да се използват съгласно ЗТСУ и Правилника за приложението му.

Сочи се, че в пункт III от решението, ПК отказвала да възстанови правото на собственост в стари реални граници върху ливада от 0.409дка, седма категория, находящ се в землището на гр.Б. в местността „Топавицата“, заявен с пореден номер 4 от заявлението и съдебен регистър. Причина за отказа за възстановяване е наличието на застроени вилни сгради, за които имало отстъпено право на строеж от 1966г. и същите са посочени в приложената към решението скица и удостоверение №270/19.12.2000г.

Твърди се, че с Решение №10 от 17.02.2004г. по гр.д.№437/2003г. на РС- Пещера е бил уважен искът по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен от Н.Н.К. и М. Н. Г., като е прието за установено по отношение на ОСЗГ- Б., че ищците имат право да им бъде възстановена собствеността върху земеделски имот с площ от 1338кв.м., находящ се в местността „Т.“, землището на гр.Б., при съседи: път, Т. и наследниците на К.. В мотивите на това решение е обсъдено Удостоверение №270/19.12.2000г., издадено от „АБК“ на Община Б. по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППСПЗЗ. Налице е позоваване удостовереното обстоятелство, че върху имот пл.№270 по плана на курорт язовир Б. има застроени вилни сгради с пл.845, 844 /вилната сграда на ищците/ и 843, за които е отстъпено право на строеж от 1966г. Посочено е, че отдел „АБК“ на общината е удостоверил, че собствениците следва да бъдат обезщетени по чл.10б от ЗСПЗЗ за 1747кв.м., както че ОСЗГ се е произнесла за обезщетение за заявените 0.409кв.м.

Визира се, че решението по гр.дело №437/2003г. на РС- Пещера е влязло в сила на 08.03.2004г. Последващо решение на ОСЗГ не е постановявано.

Посочено е, че от приложения парцеларен списък на имотите, отчуждени за нуждите на язовир Б. в землището на гр.Б. и собственост на стопани от същото село, под №858 е включен Н.Д.К. с ливада от 3 дка в местността „С.“.

Твърди се, че при справка в Имотния регистър по персоналната партида на Н.К. нямало вписани актове за собственост за двата имота с идентификатор съответно 02837.503.337 и 02837.503.338.

Твърди се, че със Заповед №РД-18-42/06.07.2010г. на изп. директор на АГКК са одобрени КККР за гр.Б., изменени с приложената Заповед №18-8895-13.11.2015г. на началника на СГКК - П., което изменение касае нанасяне на промяна в границите на нанесените в кадастъра имоти. В резултат от изменението и нанасянето на границите на имоти с идентификатор 02837.503.337 и 02837.503.338, със собственик Н.Н.К. е засегнат ограденият имот към сградата, собственост на ищците. Една от границите на имот 02837.503.337 преминавала през септичната яма, обслужваща вилата, намираща се в североизточния край на оградата около вилата поставена през 60-те години. По начина, по който са нанесени границите на имот 02837.503.338 в този имот попадала втората септична яма на вилата и водопровода. Отнет бил и достъпът до главния път, така, че съществуващите на място бариери на входа за автомобили към имота /ограден с ограда от бетонни стълбове, бодлива тел и жив плет/ оставали  в имота на Н.К..

Сочи се, че съгласно  писмо с изх.№93800-69-1/14.09.2017г. на Областния управител на обл.П., за курорта язовир Б. не е възлаган, изработен и одобряван план по §4к, ал.1 от ПР на ЗСПЗЗ. Реституцията извън прилежащите към вилните сгради терени следвало да се извърши по чл.13 и чл.13а от ППЗСПЗЗ. Следователно, границите на имотите, подлежащи на възстановяване и на тези, върху които е учредено и реализирано по установения в закона ред право на строеж, не се определят въз основа на предвижданията на плана на новообразуваните имоти, а с удостоверението по чл.13 и скица от техническата служба на общината.

Твърди се, че на 07.09.2017г. при посещение на вилния имот е установено започване на строителни работи от Н.Н.К., засягащи оградата и терена към сградата на ищците. Изкопани били траншеи в непосредствена близост до двете септични ями. Строителните дейности са извършени без одобрени строителни книжа и без спазване на изискванията за отС.ия- в западната част изкопът за ограда е на разС.ие от около 70см. от терасата на вилата.

На 12.09.2017г. група работници, под ръководството на Н.К. били преминали през оградата на вилата на ищците, отсекли живия плет около бодливата тел на оградата, долните клони на всички дървета и храсти в двора на вилата, прерязали крепежните елементи на бараката за съхранение на дърва, разглобили и  самата барака, като  разпръснали дървата и останалите вещи от бараката в целия двор. Описаното е удостоверено и от пристигналите по сигнал на тел.112 на място служители на МВР- Б.. Подаден е сигнал с вх. № 895/13.09.2017г. в РП- Пещера.

Твърди се, че къв датата на подаване на исковата молба, по данни на съседи на вилата, от трите страни и в непосредствена близост до сградата е била издигната бетонна ограда. В оградения от ответницата  К. имот оставали водопровода, двете септични ями и входа от главния път за вилата, обозначен с две бариери за автомобили. Съществуващата от 60-те години ограда от бетонни стълбове, бодлива тел и жив плет, заснета при геодезично заснемане за индивидуализиране на имота около сградата била премахната.

Сочи се от ищците, че спорното право  е собствеността  върху следните реални части, а именно:

-част с площ от 68.00кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.337, съгласно КККР одобрени със Заповед № РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, целия с площ от 1252кв.м., адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122, 02837.503.124 и 02837.503.334 и

-част с площ от 125.00кв.м. от поземлен имот, с идентификатор 02837.503.338 съгласно КККР одобрени със Заповед №РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, целия с площ от 476кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.336, 02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551.

Твърди се от ищците, че описаните реални части от нанесените в кадастъра имоти с идентификатор 02837.503.337 и 02837.503.338 са придобити от тях въз основа на добросъвестно владение по чл.79, ал.2 от ЗС, а в условията на евентуалност на владение по чл.79, ал.1 от ЗС. Фактическото владение върху процесните реални части е осъществявано от тях необезпокоявано, явно, непрекъснато и с намерение за своене още от поставяне на оградата през 60-те години. Предвид обстоятелството, че давност спрямо ответницата не е текла в периода, в който тя не е имала правен механизъм за защита на своето право, то най- късният момент, от който можело да се приеме, че спрямо ответницата законът допуска позоваването на давностно владение е денят на влизане в сила /08.03.2004г./ на Решение №10 от 17.02.2004г. на РС- Пещера по гр.д.№437/2003г. След това решение не се постановявани други актове на общинската служба по земеделие гр.Б..

Визира се, че от 08.03.2004г. до 13.09.2017г. /началният момент, от който може да се приеме, че владението е отнето чрез унищожаване на съществуващата ограда на имота около вилата и изграждане на бетонна ограда в рамките на заснетия имот/ били изминали 13 години и 6 месеца. В този период от време първоначално праводателите на ищците били владели поземления имот, като ищците се позовават на присъединяване на владението на своите праводатели преди 15.05.2007г.- когато сградата и пристройката са им дарени. Независимо от присъединяването на владението, ищците са продължили да владеят оградения около вилата терен, считайки се за единствени негови собственици, непрекъснато, явно, необезпокоявано за период от 10 години и 4 месеца.

В тази връзка се приема, че към датата на отнемане на владението вече  е била изтекла в полза на ищците, както кратката 5- годишна придобивна давност по чл.79, ал.2, така и дългата придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС.

Оспорва се законността на реституционната процедура. В тази връзка се твърди, че в парцеларен списък на имотите, отчуждени за нуждите на язовир Б. в землището на с. Б. и собственост на стопани от същото село, под №858 е включен Н.Д.К., с ливада от 3 дка в местността „С.“.

Твърди се, че нямало данни праводателят на ответницата да е имал собственост в м.„Т.“, за да бъдело възстановено това право в стари реални граници. Дори праводателят на ответницата да е притежавал ливади в тази местност, то техните реални граници според ищците  не са били там, където са нанесени границите на поземлените имоти.

Счита се, че реституционна процедура не е проведена законосъобразно- не са спазени нито материалноправните предпоставки за възстановяване на земеделски имот в строителните граници на населените места, нито са съобразени административно- производствените правила, едно от които например, въвежда задължението за изготвяне на помощен план.

Моли се да бъде признато за установено  по отношение на ответницата К., че ищците са собственици по давностно владение на:

-част с площ от 68.00кв.м. от поземлен имот, с идентификатор 02837.503,337, съгласно КККР одобрени със Заповед №РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, целия с площ от 1252кв.м., адрес на поземления имот гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.122, 02837.503.124 и 02837.503.334 и

-част с площ от 125.00кв.м. от поземлен имот, с идентификатор 02837.503.338, съгласно КККР одобрени със Заповед №РД-18-42/06.072010г. на Изп.директор на АГКК, изменена със Заповед №18-8895/13.11.2015г. на Началника на СГКК- П., начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, целия с площ от 476кв.м., адрес на поземления имот: гр.Б., п.к.4580, язовир Б., Зона- А, при съседи: 02837.503.336, 02837.503.337, 02837.503.339, 02837.503.9551 и да  бъде осъдена  Н.Н.К., да предаде владението върху описаните по- горе имоти на Д.Т.С.- С. и М.Т.С..

В указания от съда срок, ответницата Н.Н.К. е постъпил писмен отговор. В него последната оспорва иска като неоснователен. В тази насока се твърди от нея, че е собственик на поземлени имоти с идентификатори 02837.503.338 /с № по предходен план 270, квартал 21, парцел XIII/ и 02837.503.337 /с № по предходен план 325, квартал 21/, с площи съответно 476кв.м. и 1252кв.м., находящи се в урбанизираната територия на гр.Б., п.к.4580, Язовир Б.- зона А, като правото на собственост се установява с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №179, том VII, рег.№2098, дело №1477/27.12.2005г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот №111, том VII, рег.№2014, дело№1406/16.12.2005г. и двата по описа на Служба по вписванията- Пещера.

Визира се, че за двата имота има скици издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър- гр.П..

Твърди се, че ищците Д.С.- С. и М.С. могат да бъдат приети за собственици единствено на масивна вилна сграда с пл.№844, със застроена площ 44,80кв.м., но не и на останалите претендирали от тях пристройка с площ 28кв.м. и дървен навес с площ 30кв.м., които са незаконно построени в имота с идентификатор 02837.503.336.

Приема се, че без правно основание ищците твърдят, че  са собственици на „реална част от недвижим имот- частна общинска собственост, съгласно АОС №782/08.09.2015г. от 113,000кв.м., представляващи 113/909ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.336“, придобит според тях по силата на договор от 02.11.2015г. за продажба на част от общински недвижим имот- частна общинска собственост, вписан в СВ, с вх.рег.№1958/02.11.2015г., акт №112, том VII. 

Счита се, че ищците не са могли да придобият право на собственост нито върху реална, нито върху идеални части от описания недвижим имот, тъй като техният праводател- Община Б., не е бил собственик на този имот към датата, когато се твърди, че е прехвърлено правото на собственост. С оглед на влязло в сила на 12.06.2014г., решение №427/31.07.2013г. по гр.д.№38/2011г. по описа на РС- Пещера, към този момент собственик на имота е Държавата. Невъзможно било ищците да са закупили „реалната част от имота, върху който е изградена сградата“, както твърдят в исковата молба. Такъв извод е невъзможен при действащата законодателна уредба и не може да бъде подкрепен от никакво доказателство, дори не и от представения към исковата молба договор от 02.11.2015г. за продажба на част от общински недвижим имот- частна общинска собственост, в който обектът на сделката е описан като 113/909 ид.ч. от ПИ, с идентификатор 02837.503.336.

Ищците били единствено и само суперфициари в имота, с идентификатор 02837.503.336, на основание чл.200, ал.1 от ЗУТ, с оглед на което същите и техните праводатели не са имали и нямат право да придобиват по давност нито идеални части, нито реални части от урегулирани поземлени имоти, особено пък такива, чиято площ е по- малка от нормативно предвидените размери, съгласно чл.19 от ЗУТ. Не било и възможно да се дерогира правилото на чл.200, ал.1 от ЗУТ, чрез изключенията на чл.200, ал.2 от ЗУТ, защото не са били и не са налице условията на чл.17 от ЗУТ- няма съседен имот, към чиято площ да се присъединяват онези части, за които претендират ищците, тъй като последните не притежават съседния имот, а са само суперфициари в него.

Приема се при условията на вероятност, че ако през 2015г. ищците са закупили 113/909ид.ч. от имота с идентификатор 02837.503.336 на правно основание, годно да ги направи собственици и от лице, което е притежавало прехвърленото право, то фактът, че придобиването на тези идеални части е извършено през 2015г., осуетява възможността на ищците да са придобили по давност твърдените части от имотите на ответницата, защото през периода 2004- 2015г., С. безспорно са били само суперфициари в имот 02837.503.336, следователно в тяхна полза не е текъл срок на придобивна давност, с оглед законовата невъзможност да се придобиват по давност части от урегулирани имоти извън изключенията на чл.200, ал.2 ЗУТ.

Оспорва се представеното геодезическо заснемане като се твърди, че същото не разполага с доказателствената сила.

Оспорва се твърдението на  ищците, че техните праводатели били изградили през 60-те години ограда от бетонни стълбове, бодлива тел и жив плет, която била заснета при геодезическото заснемане и била премахната през м.септември 2017г. В тази насока се сочи, че подобни заграждения не са съществували въобще- нямало ги е към 10.11.2006г., когато със заповед №943 на Кмета на Община Б. е бил одобрен проект на Н.К. за строителство на вила в имот 338 /стар пл.№270/, нито през 2010г., когато С. са се заели да разширяват, удължават и остъкляват терасата към старата вилна сграда от 1966г. със застроена площ 44,80кв.м. и впоследствие да я превърнат в масивна пристройка за сметка на определените прилежащи площи към нея.

Отрича се от страна на ответницата да е „премахвала“ или „разрушавала“ някаква ограда /била тя от „бетонови стълбове, бодлива тел и жив плет“,  или пък „телена“/, за да изгражда нова. Визира се, че не отговаря на истината твърдението на ищците, че повече от 10 години необезпокоявано са осъществявали фактическа власт върху някакъв ограден имот.

Сочи се от страна на ответницата, че като собственик на поземлените имоти, с идентификатори 02837.503.335, 02837.503.337, 02837.503.338 и 02837.8.122, същата  е коректен данъкоплатец. В този смисъл, притежаваните от нея поземлени имоти не са застроени, но тя ежегодно плащала за тях данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на Община Б., в съответствие с документите си за собственост и спазвайки разпоредбите на ЗМДТ

Твърди се, че ищците нямат правен интерес да оспорват процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, като наследник на Н.Д.К.. Такъв интерес те биха имали само ако било възможно те да противопоставят свои права върху възстановените в  полза на ответницата  имоти. Посредством изтъкнатото от ищците придобивно основание /давност/ не е възможно нито теоретично, нито практически, в правната сфера на ищците да възникне право на собственост върху описаните в петитума на исковата молба реални части от урегулирани поземлени имоти.

Приема се при тези изложени обстоятелства, че е необходимо да бъде съобразено:

а/ принципният факт, че решенията на общинските поземлени комисии по чл.18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие;

б/ че не са налице противопоставими права, с които ищците да оспорят принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена в полза на ответницата.

Доколкото в исковата молба е повдигнат въпросът за законосъобразността на проведената реституционна процедура е посочено, че следва да се има предвид, че напълно неотносим към спора е коментирания и приложен от пълномощника на ищците парцеларен списък на отчуждените имоти за нуждите на язовир Б. и включената в него ливада от 3 дка. В местността „С.“, собственост на наследодателя на ответницата, а именно: Н.Д.К.. Визира се, че тази ливада нямала нищо общо със закупената от него през 1948г. друга ливада, намираща се в Ракитовското землище, местността „Т.“, попадаща в к.к.“Язовир Б.- Зона А“ /Договор за продажба на недвижим имот от 10 юли 1948г./. Тъкмо въз основа на категорични данни за притежание на имот в м.“Т.“ е била възстановена собствеността върху него в полза на наследници на Н.К.. Това е станало чрез законно проведена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, в която със заявление вх.№8/1991г. са заявени за възстановяване земеделски имоти, собственост на наследници Н.Д.К., между които ливада с площ 5,600дка в м.“Т.“.

Сочи се, че с Решение №8/27.11.1992г., Поземлена комисия- Б. се е произнесла за възстановяване правото на собственост върху всичките заявени имоти. С Решение №8/20.03.1996г., ПК- Б. е  възстановила имот №914018 от КВС- ливада с площ 3,345дка в м.“Т.“, като част от имота с площ 5,600дка, при което местоположението е уточнено посредством проведена на място анкета. За останалата част от имота ПК- Б. е направила отказ, тъй като попада в строителните граници на курорта „Язовир Б.“. С Молба вх.№674/2000г. до ПК- Б., наследниците на Н.К. са представили  удостоверение №270/2000г. по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица №218/1999г., издадени от Община Б., въз основа на които е постановено решение №8/27.12.2000г. на ПК- Б., с което е възстановен имот- ливада с обща площ 5,191дка, в т.ч.: имот №914018 от КВС, с площ 3,345дка; имот пл.№325 /настоящ ПИ с идентификатор 02837.503.337/, с площ 1254 кв.м., както и петно №1- част от имот пл.№270 /настоящ ПИ, с идентификатор 02837.503.338/, с площ 310кв.м. и петно №2- част от имот пл.№ 270 /настоящ ПИ с идентификатор 02837.503.338/, с площ 282кв.м.

Приема се, че съгласно същото удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ останалата част от имот пл.№270 в размер на 1747кв.м. не е можело да бъде възстановена, тъй като е застроена с вилни сгради, с пл.№843, 844 /тази на ищците/ и 845, за които е налице предходно отстъпено право на строеж. За същата част е следвало  обезщетяване по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Счита, че е неотносимо към настоящия спор проведеното съдебно производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по което е постановено Решение №10/17.02.2004г. по описа на PC- Пещера, тъй като предмет на делото е бил незаявената част от имот пл.№270 по плана на курорт „Яз.Б.“. След влизането в сила на това решение със свое последващо решение №2283/29.11.2004г., ОСЗ- Б. е възстановила  в полза на наследници Н.К., ливада с площ 0,264 дка в м.“Т.“, представляваща част от имот пл.№270, а за останалата част в размер на 1,074дка е  постановила, че заявителите имат право на обезщетение по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че ирелевантно за настоящия спор е липсата на помощен план по §4к, ал.1 от ПР на ЗСПЗЗ. Без значение за законосъобразността на реституционната процедура са обстоятелствата около определяне на прилежащ терен към съществуващи вилни сгради, като в течение на цялата процедура пред ПК /ОСЗ/- Б. тези сгради са били вземани предвид и тъкмо поради съобразяването с тяхната прилежаща площ е бил постановен отказ за възстановяване на част от площите, които заявителите са доказали като своя собственост в реституционната процедура.

Имотите с идентификатори 02837.503.337 /стар ПН №325/ и 02837.503.338 /стар ПН №270/ безспорно се намират в урбанизираната територия на курорт „Язовир Б.“ и по плана на курорта попадат в УПИ ІІІ-„Индивидуално и обществено вилно застрояване“ в кв.21. В Удостоверение за описание и идентичност на имота рег.№443 от 12.12.2005г., издадено от Община Б., точно и ясно са описани техните площи, граници и съседи, отразени и в Скица №490 от 02.12.2005г., издадена от Община Б., приложена към нотариалните актове от 2005г., удостоверяващи правото на собственост на ответницата.

Счита се, че процедурата по възстановяване на земеделски земи в полза на наследници на Н.К. е осъществена при стриктно спазване на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Искането е да бъде постановено решение, с което да се отхвърли предявения иск, като  неоснователен.   

От фактическа страна по делото се установява следното:

По делото са приети като писмени доказателства: Нотариален акт №198/2007г; Нотариален акт №…/..г.; Нотариален акт №…/…г.; Договор за  продажба на  част от  общински недвижим имот- частна общинска собственост от 02.11.2015г.; Скици; Протокол №19 от 20.07.1966г.; Разрешение за строеж №26  от 20.07.1992 г.; Заповед №188 от 20.07.1992г.; Строително разрешение №7; Протокол №2 за определяне на  строителна линия и ниво от 04.07.1994г.; Нотариален акт №…/..г.; Нотариален акт №59/2005г.; Решение №427 от 31.07.2013г., постановено по гр.дело №38/2011г. по описа на РС- Пещера; Договор за продажба  на недвижим имот  от 10.07.1948г.; Удостоверение за описание на имот от които се установява, че през 1966г. е било издадено  строително разрешение на  С. Т.С. под №7 за строеж на вила  по одобрен  архитектурен план  върху площ от 45кв.м.в „Яз.Б.“.

На 20.07.1966г. е съставен протокол №19  за дадена строителна линия и  определено ниво  на вила с площ от 45кв.м.  в „Язовир Б.“ по заявление на  С. Т.С.. Впоследствие е издадена Заповед №188 от 20.07.1992г. на  Кмета на община Б., с която е отстъпено възмездно на Т. С.ов С. право на строеж върху държавен имот- вила  в курорт „Язовир Б.“, зона А, пристройка с площ от 28кв.м. към съществуваща вила, при граници: път, М.П., път, ливада и В.В., като от същата дата е издадено и разрешение за строеж под №26, с което е разрешено лицето Т. С.ов С. да построи- „пристройка към съществуваща вила“ в курорт „Язовир Б.“, зона А, съгласно дадената  строителна линия, при точно спазване на одобрения архитектурен и конструктивен проекти  дадената  строителна линия.

Видно от Протокол №2 от 07.04.1994г. е определена строителната линия и ниво на  пристройка с площ от 28кв.м. към съществуваща  вилна сграда с пл.№844 на С.  Т.С.  в курорт „Язовир Б.“, съгласно  разрешение за строеж №26 от 20.07.1992г.

От Договор за дарение на недвижим имот, изповядан с Нотариален акт №../…г. е видно, че Т. С.ов С. е придобил право на собственост върху двуетажна вилна сграда  построена в курорт  язовир“Б.“, зона А застроена в  неободрен кадастрален план  под №844, със застроена площ от 44,80кв.м., построена съгласно строително разрешение  №7 от 1966г. по одобрен проект от 30.06.1966г., при съседи: М.П., В.Р., Т.К., път и ливада.

С Нотариален акт №../…г., Т. С.ов С. и С.М.А.- С. са признати за собственици  на масивна  пристройка, със застроена площ от 28кв.м. и разгърната площ от 57.60кв.м., пристроена към  масивна вилна сграда, построена в курорт  язовир „Б.“, която сграда и пристройка се състоят от етаж  и тавански етаж  с пл.№844, попадаща в УПИ ІІІ- ИОВЗ, в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“, общ.Б.. На същата дата, с договор за дарение на недвижим имот изповядан с Нотариален акт №198/2007г., ищците по делото са придобили право на собственост върху този имот  предмет на  нотариален акт №…/….г.

Видно от Договор за покупко- продажба от 02.11.2015г. се установява,  че Община- Б. в качеството й на продавач е продала на  ищците по делото,  част от недвижим имот- частна общинска собственост, съгласно АОС №782/08.09.2015г., вписан в Служба по вписванията гр.Пещера, като акт №88, том №6, рег.№1613 от 14.09.2015г., а именно: 113кв.м., представляващи  113.00ид.ч./909ид.ч. от Поземлен имот  с идентификатор  02837.503.336, целия с площ от 909.00кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед  РД-18-42/06.07.2010г. на Изпълнителен директор  на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Б., “Язовир Б.“- Зона „А“, с номер по предходен план 270, кв.21, върху който е построена сграда с идентификатор 02837.503.336.2 и Кадастралната карта и кадастралните регистри, с предназначение „Вилна сграда“, еднофамилна, със застроена площ от 113кв.м., брой етажи- 1, с номер по предходен план 844 и с адрес: гр.Б., “Язовир Б.“- Зона „А“.

Съгласно издадена Скица от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.П., в поземлен имот с идентификатор 02837.503.336 попада вилна  сграда- еднофамилна, с идентификатор 02837.503.336.2, с площ от 113кв.м. и записана като собственост на Д.Т.С. и  М.Т.С..

Видно от  Скица на поземлен имот в „Язовир Б., зона „А“ е нанесен   поземлен имот, с идентификатор 02837.503.336 с площ от 855кв.м. с номер по предходен план 270 в кв.21, отразен като  собственост на Община- Б., с 821/909ид.части; Б. П.М., като собственик на идеални части от 44кв.м.; Д.Т.С.- С., като собственик на идеални части от 113кв.м. и М.Т.С., като собственик на  идеални части от 133кв.м.

Видно от Нотариален акт №../…г. издаден по обостоятелствена проверка, ответницата К., заедно с М. Н. Г. са признати за собственици  по силата на влезли в сила  решения на ОСЗГ  Б. върху  недвижими имоти , а именно:

-Поземлен имот  с пл.№325, с площ от 1254кв.м. в кв.21 по плана на  курорт „Язовир Б.“, при съседи: земеделски земи, поземлен имот, с пл.№1912, поземлен имот, с пл.№ 270 и вилни сгради, с пл.№ 845,844,843 и 842;

-Поземлен имот, с пл.№1912, целия с  площ от 250кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“, при съседи: поземлен имот №325, вила с пл.№843 и вила с пл.№842;

-Поземлен имот, с пл.№270, целия с площ от 475кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“, при съседи: път, ПИ, с пл.№325, вила с пл.№844, вила с пл.№843;

-Поземлен имот, с пл.№1911, целия с площ от 131 кв.м. в кв.21 по плана на курорт „Язовир Б.“,при съседи:запад- улица, север и юг-път, изток вила  с пл.№845.

Видно от договор за дарение, изповядан с Нотариален акт №…./…..г., ответницата по делото е придобила право на собственост върху имотите описани в нотариален акт 59/2005г.

Съгласно издадени скици от Служба по геодезия, картография и кадастър гр.П. се установява, че поземлен имот с идентификатор 02837.503.338, с площ от 476кв.м. попадащ в землището на Б., в местността „Язовир Б.“ Зона А, с номер по предходен план 270, парцел ХІІІ, кв.21 е записан като собственост на  Н.Н.К., както и  поземлен имот  с идентификатор 02837.503.337, с площ от 1252кв.м.  попадащ в същото землище и  местност с номер по предходен план 325 в кв.21, също е записан като собственост на Н.Н.К..

Видно от влязло в сила Решение №427 от 31.07.2013г.,  постановено по гр.дело №38/2011г. по описа на РС- Пещера е прието за установено по отношение на Община- Б., че Държавата, представлявана от  Министерството на  земеделието и храните е собственик на  недвижими имоти  в отдели и подотдели идентични с имоти от масив 02837.503, подробно изброени в съдебното решение.

Видно от останалите доказателства през поземлен имот, с идентификатор 02837.503.338 преминава водопровод  собственост  на „ВКТВ“ ЕООД гр.Р., както и  поцинкован  водопровод захранващ вилна сграда,  с идентификатор  02537.503.336.2.

Видно от Преписка, с вх.№8 от 18.12.1991г. на ОСЗ- Пещера се установява, че със заявление от 18.12.1991г., Я.Я. К.а, като наследник на Н.Д.К. е заявила искане до съответната  ОбПК- Б., за възстановяване на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на гр.Б., в това число в местностите: “Г.Ч.“; „С.“; “Т.“; “Т.Д.“; “Б.Д.“. В същата се съдържа удостоверение за наследници на лицето Н.Д.К., от което е видно, че същото е починало на 01.04.1959г. и е оставило за наследници: Я.Я..К.а; М. Н.Г.; Н. Н.К.. От писмен договор от 10.07.1948г. се установява, че Н.Д.К. е закупил  ливада в Ракитовско  землище, в местността  „Т.“, състояща се от 5.6дка. при съседи: наследници на М. Ан.Т., път и гора. В преписката се съдържа и писмен договор, с който наследодателят К. на 01.07.1948г. е закупил  ливада в Ракитовско землище с площ от 6.00дка в местността „Топавичко дере“, при граници: М. П., А.Л., път и река.

От Решение №8 от 20.03.1996г. ПК- Б. се установява, че последната е възстановила правото на собственост на наследници на Н.Д.К. в съществуващи възстановими стари реални граници върху ливада с площ от 3.345дка в местността „Горни казани“, имот № 914018 по картата на землището, както и върху ливада с площ от 0.111дка в местността „Горни казани“ имот № 914058, като са издадени и скици за възстановените имоти.

С Решение №8 от 27.12.2000г. на ПК- Б. е признато правото на  собственост на  наследниците на Н.Д.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада, с площ от 5.600дка, находяща се в землището на гр.Б., в местността „Топавицата“, имот №914018, като възстановява правото на собственост  върху ливада,  с площ от 5.191дка, находяща се в землището на гр.Б., местността „Топавицата“, имот №914018, като е отказала да възстанови правото на собственост  върху ливада с  площ от 0.409дка, находяща се в землището на гр.Б. в местността „Топавицата“ с мотив: съгласно  приложената скица и удостоверение на отдел АБК на Община Б. има застроени вилни сгради, за които има отстъпено  право на строеж от 1966г. Със същото решение е признато и възстановено правото на собственост  върху  ливада, с площ от 6.00дка в местността „Топавичко дере“. Установява се, че по реда на чл.11, ал.2  от ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗГ- Б. е прието за установено правото на М. Н. Г. и Н.Н. Г. да им бъде възстановена собствеността върху земеделски имот, с площ от 1338кв.м., находящ се в местността  „Т.“, в землището на гр.Б., при граници: Т. и наследници на К..

Съгласно Писмо, с изх.№93800-69-1 от 14.09.2017г. издадено от  Областна администрация гр.П., в землището на гр.Б., „Язовир Б.“ е  със статут на  курорт, като за него  няма изработен  план  по §4к, ал.1 от  ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на курорт „Язовир Б.“ не е бил възлаган и изработван план от Областен управител за обл.П..

По делото е прието и геодезическо заснемане относно точното местоположение на вилната сграда на ищците по делото.

В показанията си св.Т. визира, че познава ищците и знае, че са собственици на имот в „Цигов Чарк“. Посещавал го е много пъти. От 1972г. досега е ходил поне веднъж месечно, а понякога и по- често. Имотът е вила с дворно място, оградено с тел, за да не влизат животни. Имало бетонови колове и оградено с тел. Вилата не знае кога е строена, но по думи на С. е строена преди 1970-та година. Знае, че има пристройка към сградата, тя е по-нова, преди 10-ина години и повече е правена, но не е сигурен, може и повече години да са минали. Има ограда. Тя е с тел- временна ограда. Имало дървени колчета, едно борче, което самия той  посадил, а по дърветата била прекарана оградата. Имали жив плет, имали рози, а в ъглите имало керамични колони и през тях минавала телта. Откакто ходил в имота, тези колони си били там. Оградата не е местена, само нови телове са слагани там, където са изпокъсани или изпопадали. Може би само отпред, откъм асфалта се била разрушила, когато един камион влязъл в ямата, но тогава пак се възстановила, но горе-долу на същото място. Откакто си ходи на имота, вилата е поС.но оградена в един и същ терен. До този момент, когато  се случили проблемите, не е имал информация да е имало спорове за имота. Сега се появили  претенции- веднъж отишли и имало един забит кол. Това се случило миналата година- 2017г. Появили се проблеми. Преди това също имали някакви проблеми. Появил  се човек, който имал претенции, но видимо нищо нямало. Имало някакви дела за имота. След това проблемите започнали, след като се набили тези колчета на пътя. Даже го предупредили  да внимава къде минава, защото колът бил забит  в тревата и не се виждал. Това са колчета, които урегулират претенциите за имота, които имат тези хора. Те се появили миналата година. Визуално се виждали тези  колчетата. По негова преценка е почти невъзможно да се влезе в имота от пътя, ако се сложи ограда по тези колчета. От централния път няма да може да се влезе в имота на С.. Има септична яма, която е откъм централния път. Един камион бил влязъл вътре и се наложило да се  прави ремонт по ямата. Тя датирала откакто знае вилата, ямата все си е там, не е местена, не е правено нищо, тя си съществувала, т.е от 1972г. си е ямата. Извършвани били  ремонти по вилата- остъкление на тераса, имало си съществуващата стара открита тераса и върху нея се направило  остъкление.  Преди 1 месец посетил имота на ищците, като видял, че е правено нещо с бетон от другия път, имало излят бетон със стоманени тръби и мрежа. Към асфалта все още нямало ограда. Отзад е сложена ограда, към ливадата. Според свидетеля имало  път и през  ливадата, през който  се влизало за другите вили- по ливадата. Това е макадам, входът е откъм асфалта и сега с тези претенции нямало да може да се влиза във вилата. Отпред и отстрани са колчетата, на 3-4 метра са по негова преценка  от вилата, а може  и на по-малко. Първоначално  имало жив плет от храсти и 2-3 борчета. Знае че е  имало  храсти, които са отрязани, а още и един стар дрян е отрязан. Откъм ливадата също храсти, розите са изрязани. За вилата знае, че С. са собственици, а за мястото се грижели като за собствено място. По това, с което е заградено, счита за имота на С.. Това през годините не се е променяло. Просто скъсаната тел се е подменяла, друго нищо не се е пипало, нито се е местила  оградата.  Когато посещавал  имота в него виждал единствено С.. Имало още една вила, после празно място, по- нагоре друга вила. Като се застане с лице към вилата, отляво имало една вила, а вдясно имало празно място, след това има друга вила. Към входа отляво има една вила, отдясно е празно, зад вилата е ливада, а по-надолу има други вили, но те са по-далече.

В показанията си св.А. сочи, че познава ищците и знае, че имат имот в „Цигов Чарк“. Впечатленията му датират от 1967г., когато с техния баща, с когото са съученици, почивали по 20 дни на вилата. Преди това и по време на строителството пак са ходили. През 1967г. вилата била почти завършена. Тя се намира в „Цигов Чарк“. Когато се строяла това било землище Р., а сега е към Б.. В течение на всички години от 1967г., с някои прекъсвания, всяка година е ходил на вилата. Вилата в първоначалния си вид имала жив плет около нея, понякога имало опъната тел, но основно жив плет с цветя и храсти- те оформяли района около самата вила. Масивна ограда никога не е имало. През годините оградата не е местена въобще. От построяването на  вилата се засадил този плет и тези декоративни храсти и в този вид си стояло това дворно място. Още когато дядото на ищците бил собственик, след това баща им, след това те самите като собственици си е така и никой друг не  е бил там. Винаги те живеели и ползвали тази вила и този район. В онези години не е чул някой да има претенции. Миналата година по Коледа и Нова Година, като си честитили празниците, бащата на ищците  споделил, че имало лица, които са нарушили целостта на тези насаждения, които са около самата вила. Навремето пътят минавал откъм страната на поляните, после отзад имало черен път, после с настилка и по- късните години се прекарал асфалтов път. Оттам е достъпа, откъм асфалтовия път винаги бил достъпът до самата вила. Пътят се намирал на запад от вилата и входа, от задната страна на вилата. Лицето едно време било верандата и поляната надолу, но пътят е на запад от входа на вилата. От асфалтовият път не се заобикаля, от него направо се влиза към входа на вилата. Пътят водел до входа на вилата. От лявата страна е гаража. Асфалтовият път води към входа на вилата. Огражденията на имота било от  храсти и цветя, като не  можел да каже, дали са плътно разположени. Имало насаждения откъм страната на входа. Имало и опъната тел там, защото около него се садели цветя. Телта е откъм ливадата, а също така и откъм пътя. В различните периоди имало различно оформяне на пространството. Спомня си, че този район, който се оформял с жив плет, декоративни храсти и цветя, никога не е бил разширяван или стесняван, бил е с една и съща площ. Вилата не била оградена в околовръст. Откъм страната на ливадата имало тел с живия плет.  Отпред понякога имало и дървена бариера, която оформяла това пространство откъм страната на входа. Насажденията били ниски не по- високи от  метър и на 2-3-4 метра са били от вилата до оградата. Не знае дали С. са собственици на мястото.

Св.Г. в показанията си сочи, че е сестра на ответницата К. като на двете им възстановили имоти. По отношение на имотът в „Цигов чарк“, същия бил закупен от баща им през 1948г. и възстановен от ПК като част от него, след като се предвидила площта на вилата и достъпа. Сестра й имала одобрен проект за строеж на вила в нейния имот 270. След това С. обжалвали Заповедта на кмета, че не били уведомени и не са получили писмо от Общината. АС- П. отменил Заповедта на кмета през 2010г. за строежа на вилата по проекта на сестра й. След това, през 2016г., в имота на сестра й, пред вилата на С. видели паркирани два автомобила; направена нова септична яма и поставени 2 дървени бариери. С. непрекъснато се разширявали за сметка на прилежащите площи. Имали гараж и направили надстройка на гаража, разширили си и си остъклили терасата. До 2010г. нямало ограждане на имота. Сестра й решила, за да запази собствеността, да си огради имота. Било извършено трасиране от геодезист няколко пъти, защото дървените колчета се махали, като това било през 2017г., за което предупредила всички включително и С.. Започнала  оградата и на 3-ти октомври, при посещението им на място видели, че пред вилата на С. бетонираните и боядисани колове били изкъртени и хвърлени в  имота на сестра й. Вилата на С. и част от имотите на ответницата били обградени с червено- бяла лента, имало надписи, че е заведено дело. Когато сестра й започнала да прави оградата, тя въобще не е премахвала нищо. Предупредила  С., каквото имат в нейния имот, да си го преместят. Имали стари неща- пружини от легла, дървени кепенци, керемиди, такива неща. Те не си ги преместили и сестра й с работниците ги преместили, защото пречили за изграждането на оградата. Не е махала абсолютно никаква ограда. До 2010г. не е имало ограда въобще. Пред границата на имота на сестра й и пред вилата на С. имало табла от детско легло и това било направено като врата. Спирали колата и на самата граница била тази табла и я ползвали като врата. Заявява, че  С. никога не са имали имот в землището на Б., а вилата не е била оградена, не е имало тел, плет, колове до 2010г. През 2010г. правили пристройката и надстройката на гаража. Имали септична яма и 2 дървени бариери. Септичната яма е в имота на сестра й, като не знае кога е строена. Двете сестри се разбрали коя кой от имотите ще получи. Свидетелката получила пълномощно от сестра си за скици от службата по кадастър. С. влизали през имота на сестра й, но след като тя направила на  второстепенната улица бетонна стъпка, вече не можели да влизат с кола през нейния имот. Първоначално минавали през имота на сестра й, за да влязат във вилата и паркирали в имота на сестра й. След като К.  си направила  тази бетонна стъпка, С.  влизат само през асфалтовия път, където сега са поставили  2 бариери, но те са пред имота на К.. Имотът на К.  се засяга от бариерата. Не отговаряло на истината, че покрай вилата има бетонна ограда.  Когато  се  върнали имотите на собствениците, на С.  им бил определен достъп до прилежащия терен.

В показанията си св.К. визира, че не познава ищците С.. Познава Н.К., тъй като живеят в една махала- на  200м. един от друг. През 2009г. му се обадила Н.К., че има място в „Цигов чарк“ и иска да строи вила. В този период работел в строителна фирма и отишъл да види мястото. Било на 300 м.от параклиса на „Цигов чарк“. Преди години  там  имало медицински пункт, като това било преди 89-та година. Сега вече нямало такъв  пункт, а има вила. К. му показала цялото място къде следва да бъде вилата. На място имало  вила, за която се води делото, но не  била оградена отникъде с ограда. Нямало пристройка, а тераса на 20-30см. височина- бетонна тераса. Не е смятал размерите. К. му показала нейното място. През 2017г., К. отново го потърсила за да оградят мястото. Тогава видял, че вече е оградена вилата, като откъм асфалта отпред има 2 бариери и между тях има наслагани на 20- 30 см. височина камъни- като декоративна оградка с височина около 30- 40см. Тогава видял, че мястото е очертано с колове и че вилата, която съществувала на място има тераса, като тази тераса вече е повдигната на един метър близо със зид и е остъклена пристройка. Отпред към асфалта има 2-3 стъпала и се влиза към тази пристройка, за вход. Като се застане с гръб към асфалта, пристройката се пада от дясната страна на вилата, отзад. От лявата страна на вилата, като си с гръб към шосето е имало гараж и пристройката през 2009г, която била вече направена. С гръб към асфалта, пред вилата, вдясно до вилата и отзад зад вилата е имотът на К.. Сега на място, където са бариерите, те попадат в имота на К.. Септичната яма, която е изградена към вилата, попада в имота на Н.К., но през  2009г. ги е нямало нито бариерите, нито септичната  яма. Старата септична яма е била отзад според свидетеля, защото сега като се забивали коловете на имота на К. отзад, излязла  миризма. Бариерите са от тръба с тежести за вдигане. Не са свързани с ограда, освен малката каменна ограда. Тя е захваната за каменната оградка. Тази ограда е декоративна. Зад вилата има забити колове и бодлива тел. Коловете са циментови. С височина 2 м. ,а  оградата е 2- 3 реда бодлива тел- около метър и тридесет. Там е направена врата от радиатор от парно-  било е вход. Тези неща са видени от свидетеля миналата година, а през 2009г. не е имало нищо. Бетонната тераса била ниско долу, колкото едно помещение била, но не е мерил. През 2009г. когато К. му показала къде ще строи й казал, че отсреща е бил Здравен пункт и даже имало един лагер, където ходили на забава. Тогава нямало нито една вила, само Здравният пункт. Той е от другата страна на асфалтовия път, срещу вилата. В момента бариерите влизат в мястото на Н.. Няма друг път до вилата. Имотът на Н. граничи с асфалта. През 2009г. нямало никаква ограда, нито отпред, нито отзад, нито от никъде. Трите вили били само постройки. До вратата от радиатор няма асфалтов път. През ливадата се влизало.

Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице Д.Б. се установява, че имот с пл.№ 02837.503.337 по ККР  на гр.Б. е идентичен  с бивш имот  с пл.№ 325- възстановен с Решение №8  от 27.10.2000г. на ПК-Б.. Имот с идентификатор 02837.503.338 по ККР  на гр.Б. е идентичен с имот с пл.№270, като границите били определени от скица и удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. Имот с идентификатор  02837.503.336  не попада в обхвата на диспозитива на Решение №427 от 31.07.2013г., постановено по гр.дело №38/2011г. по описа на РС- Пещера. Предложен е контур за  създаване на самостоятелно УПИ относно вила с идентификатор  02837.503.336.2, с площ от 629 кв.м., съобразно изискванията на ЗУТ и Наредба №7.

Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице Сл.Б. се установява, че по действащата КК на гр.Б., имот с идентификатор 02837.503.337 е с площ от 1252кв.м., а имот с идентификатор 02837.503.338 е с площ от 476кв.м., като за собственик и на двата е вписана ответницата по делото. Двата имота са реституирани земеделски земи  в границите на курорт „Язовир Б.“. Местоположението им е установено чрез анкетиране от собствениците на място, които са посочили  как са минавали границите  на имотите им. Не е установено от вещото лице изработването на  помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ, а имотите са били възстановени в граници, съгласно издадени от Община- Б. скици и удостоверения по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно кадастралния регистър, ищците са собственици на вилна сграда, с идентификатор 02837.503.336.2, със застроена площ от 113кв.м. Същата е със застроена площ от 45кв.м. въз основа на  строително разрешение №7/1966г. В изработения през 1990г.  план на курорт „Язовир Б.“ /останал неодобрен/, вилната сграда е заснета под номер №844 и с присъединена към нея веранда на южната и източната фасада. Разширението й от север към този момент не било изпълнено. За него е било издадено разрешение за строеж №26 от 20.07.1992г. и отстъпено право на строеж върху 28кв.м. На 02.11.2015г., ищците са закупили 113кв.м.  представляващи 113/909ид.ч. от общински имот, с идентификатор 02837.503.336 по КК на гр.Б., целия с площ от 909кв.м. Според вещото лице прилежащата площ на вилната сграда следва да се определи според  Приложение №1 към чл.21, т.1 от Наредба №7/2003г. за преструкториране на  курортни комплекси определящи нормалната за функционирането на  сградите площ- на разС.ия от всички ограждащи  стени  на сградата  най-малко 1/3 от височината  им, но не по-малко от 3 метра, като в случая били спазени и изискващите се минимални размери на урегулираните поземлени имоти в чл.19, ал.1, т.2 от ЗУТ за курортните селищни образования. Предложени са два варианта за определяне на прилежаща площ на вилната сграда. Според вещото лице, ако се определи лица на УПИ, с оглед на  предвидената с плана  алея от север/на място черен път/ ще се наруши  прилежащата площ на вилната сграда, северно от процесната, след определяне на която с ширина 3м. от фасадите й, не оставало  възможност  за преминаване до процесната вилна сграда. Сочи се, че имот с идентификатор 02837.503.336 не попада в обсега на  диспозитива на Решение №427 от 31.07.2013г. по гр.дело №38/2011г. по описа на РС- Пещера.

Видно от допълнителното заключение на СТЕ, вещото лице визира,  че след извършена справка в ТПК „Държавно  горско стопанство“ гр.Р.  се установява, че имот с идентификатор 02837.503.336 по КК на землище гр.Б., курорт „Язовир Б.“ преобладаващо  попада в Горски фонд. При проверка на скиците е изчислено от вещото лице, че площта която попада в ГФ е в размер на 790кв.м., в това число, вилата на ищците с площ от 103кв.м. попада в горския фонд. Извън границите на фонда оставала площ от 65кв.м.

В обясненията си дадени в съдебно заседание, вещото лице Б. визира, че при реституцията на земеделски земи е определена прилежаща площ към сградата в скица, издадена от Общината с №398. Там е била определена прилежаща площ на вилната сграда на ищцата. Изискванията за площ не са били спазени, защото площта на определената от Община- Б. прилежаща площ е 310кв.м., а минималната площ, съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1, т. 2 за курорти е 500кв.м. ОтС.ията са спазени- от очертанията на вилната сграда, до границите на прилежащата площ, като всъщност са прилагани разпоредбите за отС.ия на нежилищни сгради с минимум 3м. от сградата до регулационните линии. Тук от терасата на вилната сграда в източната й част отС.ието, което е дадено до границата на прилежащата площ е 2 метра, което отговаря на отС.ие от прилежащи площадки, стълбищни площадки, към жилищните сгради. Наредба № 7/2003г. указва, че минималното отС.ие е 2м. ОтС.ията до другите граници на определената прилежаща площ отговаря на разпоредбата на чл.35 от ЗУТ за отС.ия на нежилищни сгради до регулационните линии. По отношение на лицето, същото е определено на една предвидена алея, вътрешноквартална, която е посочена в скицата, издадена за реституция на имота. Тази  алея не е реализирана в регулационния план. Лицето на прилежащата площ е 19м., което отговаря на разпоредбите за лице на урегулиран имот в курортни зони. Понятието  „нежилищна сграда“, включва  процесната  вилна сграда. При втория вариант от заключението си, септичната яма излиза извън очертанията на прилежащата площ, която е определила към вилната сграда на ищците. ОтС.ието от самата вилна сграда, до границите на прилежащата площ е в рамките на допустимото- 3м.  В разпоредбите за прилежаща площ на сградите на основното застрояване не се разглежда въпроса по отношение на разположението на септичните ями. По принцип една септична яма би следвало да бъде разположена в имота, който обслужва. За курорта има отделни разпоредби. Първото вещо лице е приложило чл.34 от ЗУТ за минимално отС.ие 4м. и 6 м. до границите. В случая разС.ията не са валидни, защото  нямаме „вилна зона“. Тук устройствената зона е „курорт“. Самото селищно образувание „яз. Б.“ е наречено „курорт“. Така се води като „курорт“, а не като „вилна зона“. Имот №336, в който попада процесната вилна сграда е в рамките на курорта „язовир Б.“, но се оказва при направена справка в Горско Стопанство- Р., че има дублиране на площи. В по- голямата част  имот № 336 се води горски фонд. Върху скицата е определена прилежащата площ на вилните сгради, а останалата площ е посочена като „възможно да бъде реституирана“. На стр.357 по делото се намира тази скица. Върху нея са разграничени прилежащите площи на 2-те вилни сгради, които попадат в настоящия имот №336. Разграничени са с образуването на една вътрешноквартална алея, по средата на имот №336 за обслужването на прилежащата площ на вилната сграда на ищцовата страна. Тази алея не съществува, но е показана при определянето на прилежащите площи- така е осигурено лице на прилежащата площ на сградата на ищците. Може да се приеме, че двете вили в имот със сегашен №336 са оставени в обща площ. Тази вътрешноквартална алея за обслужването на сградата на ищците не е реализирана. Двете вилни сгради са в общ имот, който има площ от 909кв.м.- имотът, в който са оставени двете вилни сгради и който в настоящия момент по КК е с №336. Лицето на целия имот №336 е 15м.-измерени графично. Улицата- тупик, която вече я има, предвидена в регулационния план, обслужва имот №336, който има лице на тая алея 19м.- тя е на север от съседната вила, както и от вилата на ищците. Имотът с №336 така или иначе е обособен като самостоятелен в момента- включително в КК той е самостоятелен имот. Лицето на имота е на тази улица- тупик, която се намира северно от съседната вила. В случая площта от 909кв.м. и лицето от 19м. сами за себе си отговарят на разпоредбите на чл.19, ал.1, т.2 за минимални площи и лица на урегулирани имоти в курорти. Проблемът е от  ширината на имот №336, защото отС.ията от съседната вила до границата на имот №336 са минимални. Те са в рамките на прилежащата площ на съседната вила. Ако трябва да си определи прилежаща площ и за нея с минимална ширина на 3м. от фасадите, тогава ще се окаже, че преминавайки към тупика, на който имот №336 има лице, преминавайки от процесната вила към това лице, ще се преминава през прилежащата площ на вилата, която се намира в съседство с процесната вилна сграда. Няма достатъчна ширина парцелът, за да се обособи и прилежаща зона за съседната вилна сграда и да остане покрито изискването за минимална площ. Ако се определи на половината на площта за едната и за другата сграда, ще имат около 450кв.м., което е в границата на допустимото, но с 1/5 отстъпка, както предвижда чл.19, ал.4, че максимално може да се допусне отстъпка от 1/5 в минималните размери на парцелите. За конкретната вилна сграда определената прилежаща площ към 2004г. от Община- Б. в размер на 310кв.м., което не отговаря на изискващата се минимална площ за урегулиран имот, както от 500кв.м., така и от 450кв.м. с 1/5 отстъпка. Разделението между сградите не е било реализирано регулационно, останало е само върху скицата с определените прилежащи площи. Не е имало развитие да бъде образувана върху регулационния план такава вътрешноквартална алея, защото не е проведена процедура. Не е изследвано от вещото лице въпроса за горския фонд, но по принцип е държавен горския фонд.

При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба констатира, че тя е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо. Налице е и допълнително постановено решение под №531 от 01.10.2019г., с което е налице допълване в диспозитива на обжалвания съдебен акт, но с оглед на необжалването му и тъй като те е неразделна част от първоначалния съдебен акт, то предмет на разглеждане е именно този под №591/23.07.2019г.

В тази връзка от страна на жалбоподателите се излагат съображения в насока на недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като с исковата молба същите са очертали предмета на делото, чрез посочване на площ и граници на реалните части от имот с идентификатор 02837.503.337 и идентификатор 02837.503.338, като имот с идентификатор 02837.503.336 не е включван в предмета на делото. Посочено е, че основният извод, обосновал отхвърлителния диспозитив на първоинстанционното решение е основано на валидността на учреденото в полза на ищците право на строеж за вилната сграда в имот с идентификатор 02837.503.336 без правото на собственост върху имот 02837.503.336 и върху вилната сграда да са част от предмета на делото.

В конкретният казус, тези съображения не могат да бъдат споделени, като основателни. Действително настоящата съдебна инстанция имайки предвид наведения спор по същество не намира, че следва да сподели изложените съображения на районния съд да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.108 от ЗС касаещи именно валидността на учреденото право на строеж. На практика, крайният правен извод е правилен и законосъобразен, с оглед на което няма основание да се приеме, че се касае за постановено недопустимо решение. За недопустимост, въззивния съд ще има основание да се произнесе при хипотеза, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск. В случая, такава хипотеза не е налице. В тази връзка следва да бъде посочено, че в постановения диспозитив на обжалвания съдебен акт, първоинстанционния  съд се е произнесъл по иска, с правно основание по чл.108 от ЗС именно така както е предявен от ищците с исковата им молба. Налице е отхвърляне на същия, с искането за признаване за установено по отношение на Н.Н.К., че Д.Т.С.- С. и М.Т.С. са собственици на процесните недвижими имоти: част с площ от 68кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.337., целия с площ от 1252кв.м. и на част с площ от 125кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.338, целия с площ от 476кв.м., както и да се предаде владението върху тези имоти на ищците, като неоснователен.

По отношение на твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по- конкретно на нарушение на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 от ГПК, въззивният съд не намира, че следва да ги приема за основателни.

В този смисъл се сочи от ищците, че не им е указвано, че следва да докажат факта на учредяване в полза на праводателите им на право на строеж върху вилната сграда, намираща се в имот с идентификатор 02837.503.336, който не е  предмет на спор с ответницата, с което не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 от ГПК.

В случая, видно от съдебния протокол от 21.02.2018г., първоинстанционния съд на л.6 ясно указал на ищците, че следва да  докажат собствеността на имота, въз основа на твърдения от тях способ, както и че ответницата го държи или владее без правно основание. Този способ в случая според изложените данни в исковата молба на същите, е че процесните реални части от имоти с идентификатор 02837.503.337 и идентификатор 02837.503.338 са придобити от ищците въз основа на давностно владение, както и на оспорване на реституционната процедура по силата на която на ответницата са възстановени цитираните по- горе имоти. Именно за тези доводи е указано от страна на съда, че ищците имат доказателствена тежест по делото. Ето защо не може да се приема, че районния съд не е изпълнил задължението си по чл.146 от ГПК.

Налице е възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, което не може да се приеме за основателно.

В този аспект се визира, че съдът не е изпълнил задължението си да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото. Съдът е отхвърлил иска с мотив, основан на факт, който не е бил въведен в предмета на делото, не е бил спорен между страните и по отношение на който не са събирани доказателства.

В тази връзка следва да се посочи, че приемането  на извод за недоказването на суперфициарното право върху вилата от 1966г. не е съществен и относим към наведения спор по същество, съобразено с искането на ищците, с правно основание по чл.108 от ЗС. Както бе посочено по- горе изложените в тази насока съображения също не се приемат, тъй като са налице други основания за отхвърляне на така предявения иск, които ще бъдат изложени впоследствие.

На практика няма основание да не бъде прието, че първоинстанционният съд основава решението си именно върху приети от него за установени обстоятелства, а не въз основа на други, които не е приемал за установени. Ето защо, възраженията, че решението се основава на факт, който не е бил спорен и за който не са били събирани доказателства, дори и да е вярно, не може да се приема за процесуално нарушение по чл.235, ал.2 от ГПК.

Относно твърдяното от страна на жалбоподателите възражение за нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК следва да се приеме, че то е неоснователно.

Същото се основава на твърдението, че районният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото писмени доказателства относно факта на учреденото право на строеж в полза на праводателите на ищците.

В случая, това е реализирано от първата инстанция и не може да се изведе извод за допуснато нарушение. Съдът е установил събраните по делото доказателства, като е обсъдил същите, дали му основание да изведе съображенията му за отхвърляне на предявения иск.

Съдът както бе прието по- горе приема, че без значение в спора по същество е дали вилната сграда е изградена при законно учредено право на строеж. Същественият момент в случая се явява хипотезата на предявения иск по чл.108 от ЗС. В тази връзка следва да се посочи, че при такъв иск, ищците следва да докажат, че са придобили собствеността върху претендираните от тях недвижими имоти, за да противопоставят тези свои права върху евентуално притежаваните от страна на ответника. Реално възраженията се насочват единствено и само върху начина по който ответницата Н.К. е призната за собственица на имотите с идентификатори 02837.503.337 и 02837.503.337, като няма как да бъде отречено, че ищците следва да докажат своето основание на което са придобили твърдените от  тях реални част от имотите собственост на ответницата, което в случая не е реализирано.

Ето защо без значение се явяват твърденията в насока характера на земите, вида реституция, на която те са се подчинявали, начина, по който е проведена реституцията.

Налице е възражение за нарушение на материалния закон, което не следва да бъде приемано за основателно и водещо до основание за промяна на крайния правен извод на районния съд. Същото се основава на твърденията, че в резултат на процесуалните нарушения свързани с анализа и обсъждането на доказателствата, районния съд е допуснал нарушение на чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС, като не е обсъдил нито една от предпоставките, при наличието на които законът признава давностното владение, като придобивен оригинерен способ на правото на собственост върху недвижими имот. В този смисъл се приема, че предпоставките за придобивна давност са налице и това е установено, както чрез свидетелските показания, така и чрез приетите по делото СТЕ, вещите лица по които са направили оглед на място и са установили, че теренът около сградата, който се ползва е ограден, т.е. фактическото владение е упражнявано върху определена площ от земната повърхност, част от която засяга имот 02837.503.337и 02837.503.338, за които ответницата притежава констативен акт за собственост.

Тези доводи не могат да бъдат споделени.

Основанието за този извод са именно показанията на свидетелите ангажирани от страна на ищцовата страна, а именно: Т. и А.. Никой от тези свидетели в показанията си не коментира наличие на масивна ограда около вилната сграда на ищците. Визират наличие на опъната тел, с цел да не влизат животни, като е и имало жив плет и цветя. Същественото в случая при излаганите от тези свидетели данни, че никой от тях не може да конкретизира къде точно преминава тази „опъната тел“, съответно жив плет и цветя. Нещо повече в показанията си св.А. коментира, че вилата не е оградена околовръст. Съответно коментира се от същите за поставена дървена бариера, но няма отново конкретика къде точно е разположена същата и от кога. Ето защо тези показания не могат по- категоричен начин да установява твърдяното от ищците давностно владение върху притежавани от тях реални части от имотите собственост на К..

От друга страна, в показанията си свидетелите на ответницата, а именно: Г. и К.а отричат, че е имало каквато и да е било ограда. Първата свидетелка коментира, че за такова положение от 2010г., а втория свидетел от 2009г. Тези свидетели визират за наличие на две бариери, като К. сочи и наличие на декоративна оградка, като през 2017г. е видял и колове с бодлива тел зад вилата, но тези данни не могат подкрепят твърденията на първите двама свидетели за наличие на ограда.

Следва да се посочи, че независимо от липсата на конкретика на показанията на първите двама свидетели посочени от ищцовата страна, твърденията им касаещи наличие на владение от страна на ищците и техните праводатели не е достатъчно основание да се приеме наличие на давностно владение, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.75, ал.1 и ал.2 от ЗС.

В случая не е спорен моментът за учреденото право на строеж в имота с идентификатор 336, в който на практика се намира процесната вилна сграда на ищците.

В този аспект следва да бъде посочена разпоредбата на чл.64 от ЗС, съгласно която, собственикът на постройката може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. Реално писмени доказателства в тази насока по делото не са налице, които да визират, наличие на давностно владение в изискуемия се срок. Единствено следва да се посочи договорът за покупко- продажба от 02.11.2015г. от който се установява,  че Община- Б. е продала на ищците по делото, част от недвижим имот- частна общинска собственост, съгласно АОС №782/08.09.2015г., а именно: 113кв.м., представляващи  113.00ид.ч./909ид.ч. от поземлен имот  с идентификатор  02837.503.336, целия с площ от 909.00кв.м., върху който е построена сграда с идентификатор 02837.503.336.2, с предназначение „Вилна сграда“, еднофамилна, със застроена площ от 113кв.м., брой етажи- 1, с номер по предходен план 844 и с адрес: гр.Б., “Язовир Б.“- Зона „А“. Този документ от 2015г., реално не може да бъде основание за доказване на придобиване на реални части, и то от имоти с други идентификатори- 337 и 338.

Действително налице е геодезическо заснемане, като в обяснителната записка е визирано, че площта на идентифицирания имот за сграда 503.36.2 е 578кв.м. и засяга имоти имоти 336 с 385кв., 337 с 68кв.м. и 338 с 126кв.м. Тази констатация в нея не може да се установи местоположението, а само установява размер. Праводателите на ищците са били суперфициари през 1966г., като впоследствие последните не могат да имат основание да претендират за повече от прилежащата площ към вилната им сграда и то по давностно владение от имотите 337 и 338. Собственост за имот 336, в които е построена сградата от страна на С. не се установява от доказателствата по делото, с изключението за площта предмет на договора от 2015г., която на практика не може да е основание за доказаност на давност.

Следва да се посочи, Курорт „Язовир Б.“ е селищно образувание, в което поземлените имоти се подчиняват на правилата на чл.200 от ЗУТ. Категорична е последната разпоредба, която визира, че е недопустимо да се придобиват чрез правни сделки или по давност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, ако не са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ. Данни в насока, че построените от ищците и техните праводатели сгради определено не отговарят на тези изисквания.

Нещо повече, след като са налице и данни за наличие на общинска собственост преди възстановяване на имотите собственост на ответницата К., то е налице съществуващата забрана определена с нормата на чл.86 от ЗС, която сочи, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

Действително дори и да е налице дублиране на собствеността по отношение на имот с идентификатор 336, тъй като Община Б. го актува като общински, а съгласно писмо с изх.№1620/18.07.2018г. от ЮЦДП Смолян, ДГС „Р.“, част от ПИ с идентификатор 02837.503.338, с обща площ от 476кв.м. попада в горска територия- държавна собственост, съгласно влезли в сила съдебни решения, като е посочено, че частта от имота, която попада в горска територия е около 318кв.м. или около 2/3 от имота, то това не може да е основание  да се приеме, че са установени конкретно претендираните реални части от процесните имоти.

В случая и от приетите по делото заключения на съдебно- технически експертизи също не дават основание да се приеме, че е доказано владението на ищците върху претендираните от тях части.

На практика се установява, че са налице са поставени идентификатори, съгласно кадастралната карта на имотите в които се намира процесната вилна сграда, а именно 336, а тези на ответницата са 337 и 338. Установява се реално и по- конкретно от заключенията на вещото лице Б., че отС.ията от процесната вила до регулационните линии на възстановените имоти 337 и 338 са правилно изчислени и съобразени с действащата нормативна уредба.

Вещите лица и не могат да коригират въз основа на данни за прилежаща част към сграда да сочат и реалните части, при условие, че следва да игнорират наличната кадастрална карта. В този смисъл е и посоченото от вещото лице Б., че ако се повторят границите по КК, проектния контур няма да отговаря на изискванията на ЗУТ. Ето защо и експертизите приети по делото, не могат да дадат основания да се приеме основания за придобиване на собственост върху претендираните части, като те дават само варианти. Без съществено значение са явява констатираното разминаване между вещите лица за отС.ия предвидени във вила зона, курортна зона. Ясно е, че следва да бъдат приемани тези за курортна зона коментирани от вещото лице Б..

Налице са възражения насочени в насока на оспорване на реституционната процедура, които също не могат да бъдат приети за основателни.

В конкретният казус, ищците в излаганите от тях данни в исковата им молба не противопоставят свои права върху възстановените в полза на ответницата К. имоти и то към релевантния по ЗСПЗЗ момент- одържавяването на имотите след 09.09.1944г. След като те нямат такива права, то реално и не могат да имат правен интерес да оспорват процедурата по възстановяване на собствеността в полза на К., като наследник на Н.Д.К..

Ето защо без значение се явяват излаганите твърдения, че е налице незаконосъобразност на тази процедура. Предвид и на това не е необходимо от страна на въззивната инстанция да се излагат съображения в този смисъл, още повече при липса на доказване на настъпила давност.

Нещо повече, претендира се право на собственост в исковата молба, придобито по давностно владение, на реални части от поземлени имоти в рамките на селищно образувание, а не на земеделски земи. В този смисъл следва да бъде посочено, че имотите с идентификатори 02837.503.337 /стар ПН №325/ и 02837.503.338 /стар ПН №270/ се намират в урбанизираната територия на курорт „Язовир Б.“ и по плана на курорта попадат в УПИ ІІІ-„Индивидуално и обществено вилно застрояване“ в кв.21. В Удостоверение за описание и идентичност на имота рег.№443 от 12.12.2005г., издадено от Община Б., точно и ясно са описани техните площи, граници и съседи, отразени и в Скица № 490 от 02.12.2005 г., издадена от Община Б., приложена към нотариалните актове от 2005г., удостоверяващи правото на собственост на К..

В настоящият случай, въззивния съд приема, че за процесния период от 2004г. до 2017г. за който се твърди, че е налице давностно владение върху реални части от имоти 337 и 338 не е налице. Не могат да се игнорират и фактите, че в този период от време от страна на ответницата Н.К. са налице действия с които същата се е противопоставяла на желанието на ищците да разширят прилежащата към вилата им площ. В тази връзка не могат да не бъдат взети предвид представените от последната, като доказателства по делото, Искане с вх.№ 94-Н-26/18.05.2010 г., депозирано до Кмета на Община Б., с което е сезирала компетентните органи за извършено незаконно строителство в прилежащата площ към вила с пл.№844, както и Жалба, с вх.рег.№ 02-Ж-46/27.09.2017 г. от Н.К. ***, ведно с писмо-отговор с рег.№ 02-Ж-46/15.11.2017 г. от Община Б. до Н.К., като в последното ответницата е уведомена, че служители на Общината са извършили констатация за незаконно строителство на стълбища, плочници, водомерна шахта, барака за съхранение на дърва и ограждане на чужд имот, извършено от Д.С.-С. и М.С., при което тези две лица са предупредени писмено в едномесечен срок да премахнат гореописаните незаконни подобрения в чужд имот. Няма как да се игнорират и доказателствата касаещи действията на К., като собственик на поземлените имоти с идентификатори 02837.503.335, 02837.503.337, 02837.503.338 и 02837.8.122, че същата ежегодно за притежаваните от нея поземлени имоти ежегодно за тях плаща данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци на Община Б.. В този смисъл са и Удостоверение по декларирани данни с изх.№**********/04.12.2017г., издадено от Община Б., както и Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх.№ **********/04.12.2017г., издадено от Община Б..

При така изложените съображения, настоящата инстанция не намира основания да приеме, че предявения иск от ищците, с правно основание по чл.108 от ЗС е доказан на твърдените в исковата молба основания, за да бъде приет за основателен.

Поради съвпадане на крайния правен извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, несподеляйки в цялост възраженията изложени във въззивната жалба, същата като неоснователна следва да се остави без уважение, като обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

С оглед на този изход на делото, в тежест на жалбоподателите следва да се присъдят направените от страна на С.Н.Д. съдебно- деловодни разноски в размер на 1400лв.- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

         Предвид на гореизложеното, съдът                 

                  

                       Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №591 от 23.07.2019г., постановено по гр.д. №1103/2017г. по описа на РС- Пещера.

ОСЪЖДА Д.Т.С.- С. ***, с ЕГН ********** и М.Т.  С. ***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТЯТ на Н.  Н.К. ***, с ЕГН**********, съдебно- деловодни разноски пред въззивния съд- адвокатски хонорар в размер на  1400/хиляда и четиристотин/лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                            

 

      Председател:                            

 

 

 

 

 Членове:1.                     

 

 

 

 

                                                                   2.