№ 4
гр. ХАСКОВО , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20205600900152 по описа за 2020 година
Обстоятелства по исковата молба
Производството по делото образувано по искова молба предявена
от З. Д. С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“ 140 вх.“Г“ ет.4
ап.82,чрез адвокат Н. А. М.,АК-София,съдебен адрес гр.София,ул.“Веслец“
№6 ет.3 ап.8 против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 за изплащане на 100 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва
върху сумата от 13.IХ.2015 г. представляващи осъдителни искове с правно
основание чл. чл.226 ал.I от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД
За да обоснове претенцията си ищецът твърди,че на 07.09.2015 г. около
20:00 часа, в гр. Димитровград, на бул. „С. Стамболов“ № 4 е настъпило ПТП
между МПС марка „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", с рег. № ****,
управлявано от В. Д. Д. и пешеходеца С. Д. С., ЕГН ****.Това ПТП
настъпило през светлата част на денонощието, на централен булевард в гр.
Димитровград, при неограничена видимост за водача на лекия
автомобил.Вследствие на него пешеходеца С. Д. С. е получил множество
несъвместими с живота травми, довели до неговата смърт на 13.09.2015г.
Травмите, от които е настъпила смъртта му са в пряка причинно - следствена
1
връзка с инцидента
За същия било образувано НОХД № 129/2017 г., по описа на Окръжен
съд Хасково, което е прилкючило с влязла в сила присъда № 18/20.04.2017г.,с
която подсъдимия В. Д. Д. е признат виновен за това, че на 07.09.2015 г., в гр.
Димитровград, обл. Хасково, бул. С. Стамболов 4 при управление на лек
автомобил „Ситоен Ксара Пикасо", рег. номер ****, нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр.2 от Закона за
движение по пътищата - и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С.,
бивш жител на гр. Димитровград.
Ищецът З. Д. С. бил брат на починалия в пътния инцидент. Отношенията
между двамата братя били много топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много силно
изградена и дълбока емоционална връзка помежду си. Отраснали са заедно и
са живели в едно жилище заедно. Дори след като са създали свои семейства,
братята още повече са се сближили. Разчитали са един на друг, празнували са
всички празници заедно, ходели са често на почивки заедно, имали са общи
семейни приятели и компания. З.С. е обичал безрезервно своя брат. Взаимно
са си помагали при необходимост. Ищецът е бил морална подкрепа и опора за
своя брат С. в най- трудните за него моменти от живота, а именно да
преодолее и преживее развода със съпругата си Евгения С.а. Всичко това, и
най-вече силната любов и привързаност между ищеца и брат му е изградило и
създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка.
Вследствие на смъртта на С. С., ищецът преживявал изключително
тежко загубата на брат си, който е бил твърде млад, за да ги напусне завинаги.
След смъртта на брат си, ищецът изпаднал в депресия, станал затворен и
неконтактен. Плачел е постоянно. Организирал е и е заплатил всички
разноски по погребението на брат си. Наложило се е да приема успокоителни
лекарства и такива за по-лек сън, защото за един продължителен период от
време е страдал от безсъние. И към настоящият момент,ищецът, въпреки че са
изминали пет години, мъката и болката били нестихващи за него, много често
посещавал гроба на брат си и говорел за него. Организирал панахиди. Тъй
като майка им е вече стара и болна, ищецът се грижел за гробното място на
брат си, както и за неговия син Д. С.ов С.. Ищецът преживявал травма, която
не можело да се преживее и преодолее дори и с времето. След внезапната
2
загуба на С. С., животът на ищецът З.С. не бил същия и никога нямало да
бъде.
Загубвайки брат си, ищецът загубил най-близкия си човек, и към
момента на смъртта и за в бъдеще ..
Ищецът твърди,че към датата на катастрофата отговорността на водача
на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо", рег. номер ****, е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" в „Застрахователно
дружество Евроинс" АД, ЕИК*****, със застрахователна полица №
07514002334256/ 15.09.2014г, валидна от 17.09.2014 г. до 17.09.2015 г.
Поради изложеното и предвид Тълкувателно решение № 1/2016 г.,
постановено на 21.06.2018г. на ОСГНК на ВКС З.С. имал обоснован правен
интерес на основание чл. 226 КЗ /отм./ да претендира изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
пряко от застрахователя на виновния водач -„Застрахователно дружество
Евроинс" АД, ЕИК*****.
Застрахователното дружество оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер.Същите били недоказани и неоснователни, и като
такива следва да бъдат отхвърлени изцяло. „ЗД ЕВРОИНС" АД не дължало на
ищеца претендираните от него суми.
Дружеството не оспорва , че на 07.09.2015г., в град Димитровград е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен", ДКН **** и
пешеходецът С. Д. С.,както и че последният е починал в следствие на
инцидента.
Извън тези обстоятелства ответникът оспорва всички останали
твърдения, на които се основават исковите претенции. Водачът на лекия
автомобил нямал вина за катастрофата,а ако се установяло,че той е причинил
произшествието, било случайно деяние.
Ответникът заявява,че налична влязла в сила присъда, с която водачът
на лекия автомобил е признат за виновен за катастрофата, твърди,че
пешеходецът също имал принос за инцидента.
3
Видно от представения протокол за ПТП, като причина за настъпване
на произшествието са действията на пострадалия, който е пресичал
неправилно пътното платно от дясно на ляво по посоката на движение на
автомобила. Освен това, в същия протокол е отразено, че катастрофата е
станала вечерта, в 20:25 часа, а не в светлата част на денонощието, както се
твърди в исковата молба. Съпричиняването се изразява в неправомерно
пресичане на пътното платно, в нарушение на разпоредбата на чл. 113 от
Закона за движението по пътищата. Мястото на произшествието не е било
обозначено, като разрешено за пресичане на пешеходци с пешеходна пътека,
подлез или светофарна уредба. Видимостта на водача е била ограничена, тъй -
като по време на инцидента е било тъмно, а пострадалият е бил облечен с
тъмни дрехи, което го е направило трудно забележим. Освен това, той е
предприел неразрешено пресичане на четирилентово пътно платно в
условията на натоварен трафик. В резултат на това, той е навлязъл внезапно в
опасната зона за спиране на МПС. Водачът на лекия автомобил се е движил с
около 30 км/ч, която е много по-ниска от разрешената. Следователно, дори
да се приеме, че същата е била несъобразена, основните причини за
инцидента са усложнената пътна обстановка, лошата преценка и действията
на пешеходеца, в това число допуснатите от него нарушения на правилата за
движение.
Поради това застрахователят извежда,че съпричиняването от негова
страна трябвало да бъде определено на най-малко 80%.
Застрахователят посочва и че ищецът не е от кръга на лицата, на които
законът признава правото на обезщетение. Предпоставките за това са да е
установено по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил
приживе с починалия родственик особено близка връзка, надхвърляща
общоприетите представи, поради което със смъртта търпи изключителни по
интензитета си болки и страдания.
В конкретния случай липсвали доказателства за посочените
обстоятелства, поради което се оспорват. Ако се приемело все пак, че ищецът
попада сред кръга от лица по чл. 493а, ал. 4 КЗ, съгласно § 96, ал. 3 от ПЗР на
ЗИД на КЗ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
от лицата от разширения кръг за предявените от тях съдебни претенции в
периода от 21 юни 2018 г., се определял до 5000 лева.
4
Според застрахователят значение за прилагане на ограничението,
установено в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, бил моментът на завеждане на
претенцията, а не на сключване на полицата. Цитираната разпоредба била
императивна и не допускала отклонение. Неправилно било разбирането, че
ограничението на отговорността по отношение на разширения кръг лица
противоречи на практиката на СЕС и по конкретно на решение от 24.10.2013г.
по дело С-277/12.
Основният спорен въпрос, разрешен с цитираното решение, касаел
конкуренция, респективно разграничаване на имуществени и неимуществени
вреди, както и колебания относно приложимостта на някои общностни
директиви към неимуществените вреди. Разпоредбата на § 96 не била
свързана с такъв спорен въпрос, поради което решението на СЕС е
неотносимо към настоящия случай. Евентуална негова връзка с тази
разпоредба би могла да се обоснове с това, че то разглежда въпрос, свързан с
„гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството", и
постановява, че нейният размер не следва да бъде ограничаван под
максималната сума, която е по - малка от посочените в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5. Независимо от използваната обобщена формулировка
„близки членове на семейството", следвало да се подчертае, че цитираното
решение не я дефинирало и било постановено по конкретен казус за
неимуществени вреди от смъртта на родители. Решението било мотивирано
само в контекста на тази конкретна родствена връзка. Поради това сочи
ответникът, и с оглед липсата на легално определение за термина „близки
членове на семейството" неговото съдържание следва да се изчерпва с най -
близкия кръг увредени лица по смисъла на чл. 493а, ал. 3 от КЗ (т.е. дете,
родител, съпруг или приравнени на тях). Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр.
101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), обаче, не ограничавала размера на
обезщетението по отношение на най - близките лица, а само по отношение на
тези по ал. 4, какъвто е и настоящият случай. Поради това и в случай, че
решаващият състав прецени, че исковете са основателни трябва да съобрази
лимита на отговорността.
Застрахователят отправя възражение за недължимост на претенциите за
5
главница и лихви за забава поради изтекла погасителна давност.
Ответникът извежда и че обезщетението било предявено в
изключително завишен размер. Същият бил прекомерен и не отговарял на
принципа на справедливостта, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдебната
практика в подобни случаи към датата на настъпване на събитието, социално-
икономическите условия на живот в страната и нивата на застрахователно
покритие към този момент.
Поради изложеното ответникът иска да се отхвърлят изцяло
предявените искове, като недоказани и неоснователни. В случай, че същите
бъдат уважени се иска съдът да определи приноса на пострадалия и с него, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да редуцира размера на обезщетението.
Обстоятелства по делото
С присъда №18/20.IV.2018 г. постановена по НОХД №129/2017 г.
Окръжен съд-Хасково признава подсъдимия В. Д. Д., ЕГН ****,роден на
23.09.1956г. в Димитровград, живущ в същия град, ул. „Ивайло" № 2, вх. Б,
ет. 6, ап. 17, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
пенсионер, работи като охранител в „Лотус" - Димитровград, неосъждан, за
виновен в това, че на 07.09.2015 г. в Димитровград, обл. Хасково на бул. "С.
Стамболов", до № 4, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № **** нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 20, ал.II изр. 2-ро от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., бивш жител на
Димитровград, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342.
ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 343г от НК му налага наказания: „Лишаване
от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. I от
НК отлага за изпитателен срок от 3 години и „Лишаване от право да
управлява МПС“за срок от 1 година и 6 месеца, а на основание чл. 304 от
НПК го признава за невинен и оправдава по първоначално предявеното
обвинение за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП.
За смъртта на С. Д. С. е съставен акт за смърт №0911/14.IХ.2015 г. на
Община Хасково.Съобразно удостоверение изх.№СЛ-17/19.Х.2015 г. З. Д. С.
е брат на С. Д. С..
6
„Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № **** е обект на активна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД за периода 17.IХ.2014 г. – 17.IХ.2015 г.
Свидетелят Пенка Златинова Желязкова,майка на ищеца,установи пред
съда,че той и по-големия му загинал брат С.,били много близки,много си
помагали с пари,с напътствия.Двамата братя живеели в съседни апартаменти
в гр.Димитровград,често си гостували,били заедно,докато Златко отишъл да
работи в гр.София.При развода на С. Златко му оказал голяма морална
подкрепа.Златко много се грижел и за сина на С.,Данаил.След смъртта на С.
,ищецът много се променил,притеснявал се за майка си и за племенника си.
Свидетелят Д. С.ов С.,племенник на ищеца,изведе,че отношенията между
двамата братя били изключително близки и в много долри отношения,винаги
си помагали взаимно.Често се събирали на празници,ходели си на
гости,винаги били заедно.Не се карали,не се деляли.След смъртта на баща
му,чичо му Златко изпаднал в тежка депресия,много трудно я
преживял,сънувал кошмари свързани с починалия,бил потиснат.Животът на
Златко се променил ,станал затворен,не бил вече такъв отворен и весел
човек.Година преди смъртта на С.,Златко отишъл да работи в гр.София,но
придължили да си говорят всяка вечер,интиресували се един от друг.Виждали
се всяка седмица,Златко се прибирал.Ищецът поел грижите за свидетеля след
това.
Свидетелят Р.Д.Р.,посочи,че З.С. му бил първи братовчед,като двамата с
брат му С. живеели заедно в гр.Димитровград, били неразделни,обичали
се,уважавали се,помагали си финансово и морално,общували ежедневно.След
смъртта на С.,Злако много се променил,не бил същия човек.Изпаднал в
депресия,станал по-затворен,не се усмихвал,по-тежко изживял смъртта на
брат си от тази на баща си.
Вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза С.П.
изведе,че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесния
инцидент са липсата или закъснение на реакция за аварийно спиране от
страна на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“,рег.№**** в
момента на възникване на възможността да възприеме пешеходеца на
платното за движение,на осветеността на късите светлини на управлявания от
7
него автомобил.Като друга причина за това експертизата извежда и
пресичането на пострадалия на бул.“С. Стамболов“ в гр.Димитровград на
нерегламентирано за това място при налична пешеходна пътека в
близост,както и престоят му на платното при интензивно движение на
автомобили в участъка.Вещото лице посочва,че на мястото на инцидента и
към времето на настъпване нямало поставени ограничителни мантинели и
други преградни съоръжения по пътното платно.
Мястото на удара между „Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № **** и С. Д. С.
е станало на 6 метра западно от източния край на платното за движение,върху
разделителната линия между двете части на същото.МПС се е движело по
източната част на булеварда в посока юг-север,а пешеходецът-пресича
перпендикулярно източната част на пътното платно в посока изток-запад,от
дясно на ляво по посока на движението в тази част на пътя.Мястото на
възникналото ПТП не било обозначено като разрешено за пресичане,на 20-25
метра,южно от траекторията на пешеходеца е имало пешеходна пътека,в
ляво спрямо посоката му на движение.Времето на удара е 20.26.36 часа.
Експертизата извежда,че скоростта на автомобила преди произшествието
и по време на същото е 34.9 км/час,като при същата опасната зона за спиране
е 16.98 метра.Вещото лице сочи,че водачът на МПС е възприел пешеходеца в
момента на удара с него.,след което е задействал спирачната
система.Скоростта на пешеходеца при пресичането от негова страна на
пътното платно възлиза на 3.1 км/час,като в момента на удара същият е спрял
на разделителната линия по средата на пътното платно.
Вещото лице посочва,че водачът на МПС е могъл да възприеме
пешеходеца като препятствие на 44.20 метра от мястото на сблъсъка при
водене на МПС на къси светлини.Водачът непосредствено и към момента на
настъпване на удара под въздействието на светлините на насрещно
движещите се автомобили е възприел и формираните от това динамични
сенки от крайпътни обекти,препятстващи своевременното възприемане на
опасността пред МПС.Съобразно ползваните данни,експертизата сочи,че
пострадалия е бил облечен в тъмни дрехи,сливащи се с общия фон на пътното
покритие и крайпътните обекти предвид и тъмната част на деня.Експертизата
сочи,че пешеходъцет е нямал техническа възможност да предотврати
удара.Преди него той е стоял пет секунди на разделителната линия на по
8
средата на пътното платно,обърнат с лице на запад,за да следи минаващите
там автомобили.В момента на удара е бил обърнат към автомобила с лявата
си част на тялото.
Намиращите се в досъдебното производство,приложено по делото,като
част от НОХД №129/2017 г. на Окръжен съд-Хасково,протокол за оглед и
схеми към него изцяло кореспондират като факти с изведеното от вещото
лице,обсъдени по-горе.
Съобразно удостоверителен документ-писмо от Хидрометеоролигична
обсерватория-Хасково изх.№144/11.ХII.2015 г. ,изискан и приложен по
наказателното производство,по време на процесния инцидент времето е било
топло,сухо,без мъгли,със сляб североизточен вятър.Залеза на слънцето е
настъпил на 19.42 часа с продължителност на сумрака 32 минути след залеза.
Видно от писмо ИД-06-68 #2/15.Х.2015 г. Община-Димитровград
удостоверява,че в деня на инцидента уличното осветление в гр.Димитровград
е автомантично включено в 20.08 часа.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по 286 ал.I от КЗ/отм./ и по чл.86 от ЗЗД
са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани
страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към
времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по
това правооношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по
претенцията на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск
за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от
ЗЗД или по КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но
защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени
9
от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на
накърнените права чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически
състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от
ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е
да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, както и правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез
допустимите от закона доказателствени средства.
В хода на производството безспорни обстоятелства са валидно
застрахователно правоотношение, собствеността и ползването на процесния
лек автомобил, настъпването на 07.09.2015г., в град Димитровград на ПТП
между лек автомобил марка „Ситроен", ДКН **** и пешеходецът С. Д.
10
С.,както и че последният е починал в следствие на получени телесни увреди
от инцидента.Няма спор и че водачът на въпросния автомобил е осъден за
действията си по предизвикване на ПТП с влязла в сила присъда.
Остават спорни по делото обективираните възражения за
съпричиняване на резултата от страна на починалия от ПТП,така и фактите
относно дължимия размер на обезщета,оспорен ответникът като
недължим,респ. като силно завишен.
Съобразно чл.300 от ГПК обсъдената по-горе присъда на наказателния
съд обвързва настоящия съд с разпоредените последици и установени
обстятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца В. Д. Д..Ето защо няма съмнение относно извършването
на деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а
в гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на
активната застраховка „Гражданска отговорност“.Това деяние е извършено
противоправно от В.Д.,който е виновен за настъпването му.Обхвата на
присъдата касае обстоятелството,че Д. е виновен в това, че на 07.IХ.2015 г. в
Димитровград, обл. Хасково на бул. "С. Стамболов", до № 4, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с рег.
№ **** нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.II изр. 2-ро
от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта
на С. Д. С., бивш жител на Димитровград, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 343г от НК му
налага наказания: „Лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. I от НК отлага за изпитателен срок от 3
години и „Лишаване от право да управлява МПС“за срок от 1 година и 6
месеца, а на основание чл. 304 от НПК го признава за невинен и оправдава по
първоначално предявеното обвинение за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1
и чл.116 от ЗДвП.
В случая конкретно нарушението,довело до противоправния
резултат,наказателния съд е измерил с хипотезата на чл.20 ал.II изр.2 от
ЗДвП- Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.В случая действително Д. е
управлявал със скорост под разрешената за участъка от 50 км/час-34.9
11
км/час.Същата обаче очевидно се оказва несъобразена с конкретната
фактическа обстановка,която същия е бил длъжен и е могъл да
съобрази.Безспорно,е че загиналия е стоял неподвижен по средата на
разделителната линия на срещупосочните платна на бул.“С. Стамболов“
преди удара около 5 секунди,след като преди това е пресякъл
пердендикулярно дясното платно.Водачът се е движел на къси светлини,
осветяващи по стандарт минимум 50 метра напред,в изцяло тъмната част на
деня-след залез и след изчезване на послезалезния сумрак,при топло и сухо
време. Уличното осветление е работело.Или пътната обстановка е била
нормална за това време на денонощието.При тази скорост на движение
опасната зона за спиране възлиза на 16.98 метра,а водачът е имал
възможността да забележи пострадалия от 44.20 метра като опасност по
посоката на движението си.Следователно Д. е могъл да предприеме
намалавяне на скоростта и съответно спиране,за да избегне удара със стоящия
статично пешеходец.Водачът е трябвало да съобрази поведението си при
водене на въпросния автомобил и с обстоятелството на насрещно движещите
се коли и създадените от техните предни светлини модификации на пътната
обстановка-насрещно за него светене и динамични сенки по пътното платно.
При адекватно отчитане на тези фактори,действително законосъобразното
поведение на Д. е изисквало сериозно намаляване на скоростта,по малка от
34.9 км/час или спиране.В случая обаче същият е задействал спирачната
система на автомобила в момента или след удара с пешеходеца. Трябвало е
също така Д. да съобрази и обстоятелството,че осъществява движение в
градска среда,по булевард,който няма обезопасителни мантинели, което
предпоставя висока степен на вероятност от появата на пешеходец или най-
малко бездомно куче например.Това обаче е едната част от генериращите
вредата фактори,но същите не се изчерпват с нея.
Налице е и друга поредица от действия,които са в причинна връзка с
настъпилата смърт на С. С..Това е неговото поведение.Същият осъществява
рисковано пресичане на пътното платно на булеварда с интензивно
движение,през тъмната част от денонощието,облечен в тъмни дрехи,на
произволно място,непредвидено по никакъв начин за движение на пешеходци
или за пресичане.Съвсем близко,на около 20-25 метра от същото е имало
надлежно обособена и маркирана пешеходна пътека.С. обаче избира да
пресече не там.Същият не е подбрал и удачния момент за осъществяване на
12
това иначе рисковано и протиправно пресичане-липса на каквото и да
движение на МПС.Самият факт,че същият пресича едното платно и спира по
средата на булеварда между двете платна за 5 секунди,за да изчака
движещите по другото платно автомобили,сочи,че той въпреки това
интензивно и възприето от него движение на автомобили,е решил да
осъществи това преминаване през този път.Подобно поведение очевидно
съставлява проява на осъзнат риск.Безспорно С. С. е пешеходец по смисъла на
чл.107 от ЗДвП и като такъв има изискуемо поведение,които обаче не е
изпълнил.Като пешеходец е предприел пресичане на пътното платно в грубо
нарушение на чл.113 ал.I от ЗДвП,която норма вменява задължение за
пресичане на платното за движение само по пешеходна пътека.Това
задължение е било лесно осъществимо,предвид находящата се наблизо
такава,което обстоятелство изключва приложението на ал.II от текста. Дори и
да се приеме,че е налице възможността за пресичане на пътното платно не по
пешеходна пътека,то отново пострадалия от ПТП не е изпълнил изискванията
на чл.113 ал.I т.1-преди да навлезе на пътя пешеходецът не е съобразил
интензитета на пътния трафик и приближаващите пътни преворзни
средства;на т.2-удължил е пътя и времето за пресичане и е спрял по средата
на пътното платното при интензивен трафик. С тези свои действия С. С.
значително е допринесъл за настъпването на процесния деликт и увреди.
Ето защо и предвид изложеното съдът приема , че настъпилия
резултат е съвместна функция на поведението на водача на процесното МПС
и поведението на пешеходеца.Без тази съвкупност не би се стигнало до него..
Съобразно изложеното се налага извода,че настъпването на ПТП,довело
до търсените за репариране имуществени вреди е в генеративна и
функционална връзка с поведението на В.Д.,като водач на МПС и с
поведението на С. С. като пешеходец..При изпълнение и от двете лица на
изискванията на закона,обсъдени по-горе,не би се стигнало категорично да
настъпване на процесното ПТП и до последиците от същото.Ето защо е
налице съвместно причиняване на вредите при равно съотношение.Същите са
породени от поведението и на двете лица в равна степен.
Пряката и непосредствена последица от въпросното ПТП са
настъпилите неимуществени вреди за ищеца,който е брат на загиналия
13
пешеходец. Относно интензитета и естеството на неимуществените вреди
ищецът ангажира разпитаните по делото свидетели.Смъртта на С. С. е била
неочаквана и непредвидима за ищеца.Двамата като братя са били
винаги,трайно и продължително в близки и силно емоционални
отношения,изпълнени със съдържание от ежедневното си
общуване,помагане,взаимно разбирателство и споделяне на радости и
неволи.Връзката между двата братя е била интензивна и изцяло в
положителен аспект, протичала е без конфликти. Същите са живеели в
гр.Димитровград в съседни апартаменти,което обстоятелство също е
допринесло за по-честите,ежедневни, контакти между тях. Тези отношения са
продължили и след заминаването на ищеца за гр.София,около година преди
процесния инцидент,когато свидетелите установяват разреждане на
непосредствените контакти между тях до около веднъж седмично,но останал
интензитета на общуване между тях чрез способите за дистанционно
свързване.Тези отношения са прекъснати от настъпилата смърт на С.
С..Безспорно е , че ищецът е изгубил изведнъж и неочаквано всички
положителни емоции и ползи от това общуване с починалия си брат,изгубил
взаимната подкрепа,близостта си с него,поради което и е преживял нелеко
смъртта му,затворил се в себе си, изпаднал в депресия,не бил вече такъв
отворен и весел човек Дълго време след това сънувал кошмари свързани с
починалия,бил потиснат.Явно връзката между двамата братя е била силна и
всеобхватна,тъй-като свидетелите посочиха,че по-тежко изживял смъртта на
брат си от тази на баща си.Свидетелство за тази връзка са и поетите след
смъртта на С. С. от страна на ищеца съществени грижи за сина му.З.Л. винаги
посещавал гроба на брат си,искал да остава насаме там.
Следователно З.Л. е създал трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени в настоящия процес.По делото са
доказани особено близката връзка между двамата братя и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на С. С..
Действително този случай се обхваща от Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,тъй-като се изведоха
такива житейски обстоятелства и ситуации,които са обусловили между
починалия и ищеца да е налична особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
14
Като общо правило връзките между близките родственици се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. По делото се доказа,че между двамата братя привързаността е била
толкова силна, че смъртта на единия от единия-С. С., е причинила на З.С.
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за такъв случай.Поради това по делото се явява
справедливо да се признае субективно право на обезщетение за
неимуществени вреди и на З.С..
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД
адекватното и пълно обезщетение възлиза на 30 000 лв. Този размер на
обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в
конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително
установените вреди, претърпени от пострадалото лице от смъртта на брат му
и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от
степента на интензивност на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост над обикновените такива за двама братя.
При съобразяване с установеното съпричиняване от пострадалия
обезщетението следва да се определи в режима на чл.51 ал.II от ЗЗД-или за
претърпените неимуществени вреди следва да се изплатят 15 000 лв.,като
иска се отхвърли до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Отправеното възражение от страна на ответника за изтекла давност по
отношение на основния иск е неоснователно.Същият се погасява с
петгодишна давност от настъпването на пораждащото това субективна право
събитие-07.IХ.2015 г.Искът обаче е предявен преди изтичане на този срок на
27.VIII.2020 г.
Върху присъдената сума се претендира и изплащане на законната лихва
от датата на увреждането.В тази насока също е отправено възражение,което е
частично основателно.Давността за лихвите обхваща тригодишен период от
отправяне на претецията назад.Преди този период следователно това
акцесорно вземане е погасено по давност.Съобразно изложеното исканата
15
лихва следва да се присъди от 27.VIII.2017 г. и да се отхвърли за времето от
07.IХ.2015 г. до 27.VIII.2017 г. като неоснователна.
Възражението от страна на ответника,че при определяне на размера на
обезщетението,съдът следва да се съобрази с §96 от ПЗРКЗ е несъстоятелно.
Тази норма не касае дейността на съда при определяне размера на
обезщетенията,настъпили от деликти в режима на пряк иск към
застрахователя.Нормата адресира лимити за други субекти и органи,които не
са задължителни за съда и за производства,които стоят извън исковото.Тази
норма противоречи и на правилата на справедливостта,като основен водещ
принцип при прилагането на закона.
Следва да се има предвид и че съгласно тази разпоредба, до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000 лева, като е
придадено обратно действие на разпоредбата за съдебните искове, предявени
след 21.06.2018 г.
Нормата на § 96 ал. I от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото
дело.Тази разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи
в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. Застраховката
„Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено процесното
ПТП, е сключена на през 2014 г., т.е. съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за
застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ,
какъвто е и процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на новия КЗ, за което данни липсват, както вече по-горе се
посочи. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./. Лимитите на
застрахователна отговорност по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./, вр. § 27 ПЗР на КЗ
са 1 000 000 лв. при едно пострадало лице и 5 000 000 лв. при две и повече
пострадали лица, а след 11.VI.2012 година – 2 000 000 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две и повече
пострадали лица. Тези лимити представляват обективен критерий за
16
социално-икономическите условия в страната и следва да бъдат съобразявани
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Дори и илюстративно да се приеме за приложима и към настоящия
спор, иницииран след 21.VI.2018г., разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не може да ограничи съда при определяне на
размер обезщетението, който да присъди.
В чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората
Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“, при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1
от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в
случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал
или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО.
Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ /отм./ и чл.
492 от сега действащия КЗ. Не е предвидена възможност за установяване на
максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало
лице и не е установен такъв размер, поради което § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ/ДВ бр. 101 от 2018 година/ не е в съответствие с общностното право.
Директивата, като източник на вторичното Правото на ЕС няма пряко
приложение във вътрешните отношения и не съдържа пряка уредба на
правните отношения, а нейн адресат са държавите-членки, които трябва да ги
транспонират в националното си законодателство. При определени
предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип, които
предпоставки СЕС е извел в своята практика, а именно: директивата да не е
транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно;
съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са
повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти,
17
противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация,
намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията,
характерни за отношенията между частни лица. Уредбата на лимитите на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени
изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни, поради което имат
директен ефект, в горните хипотези – директивата да не е транспонирана или
да е транспонирана неточно, частично или неправилно. В тази връзка нормата
на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 год./ следва да бъде
тълкувана в светлината на чл. 9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и настоящият
състав на Окръжен съд – Хасково намира, че тази норма на директивата е
неправилно транспонирана в националното законодателство, поради което не
би я прилагал § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 год./.
Аргумент в тази насока, съдът намира и в Решение на Съда на ЕС от
24.10.2013г. по делото Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS (C – 277/12),
като съобразно застъпеното в доктрината становище, съдебната практика на
СЕС (преди СЕО) е източник на Правото на ЕС, което от своя страна има
директна приложимост и примат над българското законодателство. Съдът в
Люксембург, по отправеното преюдициално запитване приема, че чл. 3,§ 1 от
Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5.
Предвид гореизложено размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени от §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост
съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на
18
установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,
икономическото положение в страната и нормативно определените рамки, но
в лимитите на чл. 266 КЗ /отм./, към които препраща § 27 от ПЗР на сега
действащия КЗ, като в този смисъл е Решение № 194/14.06.2019г.,
постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 231/2019г.
Ограниченията в лимита на отговорност на застраховаеля до определен
максимален праг за компенсиране на емоционални страдания е в пряко
противоречие европейското право-чл.1 ал.IV от Втора директива
84/5/ЕИО,противоречи на принципа на пропорционалност в тесен смисъл,тъй-
като намесата на законодателя в случая не е подходяща.
Такива лимити противоречат и на чл.1 на първия допълнителен
протокол на Европейската конвенция за правата на човека.Подобни
разпоредби от законодателството драстично ограничават правото на
обезщетение на пострадалите лица,поради което са несъвместими с
визираните международни актове.Тези ограничения неоправдано лишават от
имущество пострадалите лица,без да са налице обективи основания за
обществена полза или каквато и да е друга полза от тях,поради което са и в
пряка колизия с целта на чл.1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ а
именно защита на собствеността.
Съобразно чл.14 от Международния пакт за граждански политичеки
права страните в процеса са равни и следва да се третират еднакво от съда и
законите,поради което разпоредби,с които се признава в полза на един субект
изгодно третиране и поставянето му в по-благоприятно положение в
сравнение с насрещната страна по дело,са невалидни.Именно такова
неравноправно отношение е заложено и в установения лимит за обезщета на
неимуществени вреди при смърт на близък.
Поради изложеното и това отправено възражение от страна на
ответника е неоснователно.
Ще следва на адвокат Н. А. М. предвид чл.78 от ГПК и изхода от
производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 980 лева на
основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.
Ищецът по делото не е освободен от направените разноски от ответната
19
страна в процеса при постановен негативен него резултат,поради което
следва да поеме съразмерно разноските на застрахователя,направени пред
съда.В случая ищецът е освободен от държавни такси и разноски,само при
иницииране на производства при които плащането има фискално естество и
от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него
доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не
се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на
изхода от процеса.В случая ответното дружество е направило 300 лева
разноски за вещо лице,които съобразно изхода от делото ищецът следва да
заплати в размер от 255 лв.Ответната страна на основание чл.78 ал.VIII от
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ трябва да получи и сумата от 250 лв. възнаграждение за юрисконсулт
Ответникът по делото трябва да заплати държавна такса предвид изхода
по делото и присъдените суми в размер на 600 лева.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на З. Д.
С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“ 140 вх.“Г“ ет.4 ап.82
сумата от 15 000-петнадесет хиляди лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на брат му С. Д. С., ЕГН ****
причинена от ПТП настъпило на 07.IХ.2015 г. около 20:00 часа, в гр.
Димитровград, на бул. „С. Стамболов“ № 4 между МПС марка
„Ситроен", модел „Ксара Пикасо", с рег. № ****,застраховано при
ответника, управлявано от В. Д. Д. и починалия като пешеходец,за което
има влязла в сила присъда №18/20.IV.2018 г. постановена по НОХД
№129/2017 г. на Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва върху
сумата от 27.VIII.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неосноватебен и недоказан предявеният от З. Д.
С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“ 140 вх.“Г“ ет.4 ап.82
20
иск против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 за горницата над
присъдения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лв. за обезщетение от настъпилата смърт на брат му С. Д. С., ЕГН ****
причинена от ПТП настъпило на 07.IХ.2015 г. около 20:00 часа, в гр.
Димитровград, на бул. „С. Стамболов“ № 4 между МПС марка
„Ситроен", модел „Ксара Пикасо", с рег. № ****,застрахован при
ответника, управлявано от В. Д. Д. и починалия като пешеходец,за което
има влязла в сила присъда №18/20.IV.2018 г. постановена по НОХД
№129/2017 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от З. Д.
С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“ 140 вх.“Г“ ет.4 ап.82
иск против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 за изплащане на законна
лихва върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 15 000 лева за времето от 07.IХ.2015 г. до 27.VIII.2017 г. като
неосноватебен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на Държавата
по сметка на съда сумата от 600 лева държавна такса.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК
*****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 да заплати на адвокат Н.
А. М. сумата от 980 лв. възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца З. Д. С. по делото по чл.38А от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА З. Д. С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“
140 вх.“Г“ ет.4 ап.82 да заплати на Застрахователно дружество „Евроинс“
АД,ЕИК *****, гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 сумата от 255
лева разноски по делото за експертиза и 250 лева възнаграждение за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
21
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
22