Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1282
гр.Бургас, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- БУРГАС, в публично
заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 3642 по описа на РС-Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Г.Г.Т. с ЕГН: **********, чрез
адв. А.Х. ***,
срещу
Наказателно постановление № 431а-124/20.062019г., издадено от началника на 01 РУ към ОД
на МВР-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 64, ал. 2 ЗМВР на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като се поддържа, че не е извършено нарушението,
което е вменено във вина. Посочва се, че жалбоподателят не е извършвал действия,
с които да пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата, като доразвива доводите,
изложени в нея.
Административно - наказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът
след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:
На 18.05.2019 г.,
в гр. Бургас, ул.***********, св. М.- полицейски инспектор в Първо РУ на ОД на
МВР-Бургас, осъществявали контрол по спазването на обществения ред. Около 18,10
часа, на посочения адрес посетил търговски обект - *********, поради подаден
сигнал на тел.112. На място установил жалбоподателя Т., който бил бивш служител
в търговския обект. Твърдял, че има неуредени финансови отношения с управителя
на магазина. Актосъставителя посочва, че
жалбоподателя повишавал тон и неискал да напусне обекта. Посочва, че няколко
пъти разпоредил на т. да напусне обекта, но той не го сторил. При това
положение св.м. съставил на Т. АУАВ за нарушение на чл.64 ал.2 ЗМВР.
Въз основа на АУАН-а, на 20.06.2019 г. е било издадено и
атакуваното НП, с което за нарушение на
чл. 64, ал. 2 ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 500 лева. В постановлението е записано, че
лицето се наказва за това, че „пречи на полицейските органи да изпълнят
задължението си по служба”.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя,
като същите са последователни и логични и липсват обстоятелства, които да сочат
на тяхна заинтересованост.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на 01 РУ към ОД на МВР- Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Въпреки това в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място, а и най-съществено, налице е
разминаване между фактическото описание на извършеното нарушение и приложената
санкционна разпоредба. В НП е посочено, че с вербални атаки, жалбоподателят
„пречи на полицейските органи да изпълнят задължението си по служба”.
Посоченото описание може да бъде съотнесено към
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР, съгласно която, който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
Така описаното деяние обаче е било квалифицирано по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, който
предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Очевидно е същественото
разминаване между двете цитирани разпоредби, респ. между описаното поведение на
жалбоподателя и приложената санкционна разпоредба на чл. 257 ЗМВР, която
едновременно очертава и изпълнителното деяние на нарушението. Никъде в АУАН и
НП не е отразено да е било отправяно разпореждане към жалбоподателя, а още
по-малко е отразено същият да не го е изпълнил. Напротив, вместо бездействие
(каквото е деянието по чл. 257, ал. 1 ЗМВР), е очертано активно поведение на
жалбоподателя, което се твърди да е довело до съставомерния
по чл. 264, ал. 1 ЗМВР резултат- попречване на органите да изпълнят функциите
си.
Така посоченото нарушение
безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя и няма как да бъде
отстранено, тъй като прилагането на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР би
означавало едновременна промяна на фактическите обстоятелства и прилагане на
закон за по-тежко наказауемо нарушение.
Освен гореизложеното, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Изискване към този правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Иначе казано, административно наказващият орган първо описва факти, а после посочва правната оценка, която дава на тези факти. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност. Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
В конкретния случай, в обжалваното наказателно постановление е записано, че жалбоподателят пречи на полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба. Така използваните изрази по никакъв начин не дават информация за това какво точно е попречено да бъде извършено. Напротив, така използваният израз по същество представлява правна оценка. Празнотата в постановлението не може да бъде преодоляна чрез препращане към АУАН, в който всъщност са отразени конкретните задължения- в този смисъл е и Решение №753 от 25.06.2010 г. по КНАХД №761/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас. Напълно възможно е например, органът да счете, че част от описаните в АУАН факти не са се осъществили или да ги намери за правно ирелевантни. В конкретната хипотеза обаче, такава преценка отново не може да бъде направена.
Предвид изложеното, съдът намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което нарушение също е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Предвид
изложеното, съдът намира, че атакуваното НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Районен съд- Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
431а-124/20.06.2019г.,
издадено от
началника на 01 РУ към ОД на МВР-гр.
Бургас, с което за нарушение
на чл. 64, ал. 2 ЗМВР на основание чл.
257, ал. 1 от ЗМВР, на Г.Г.Т. с ЕГН: **********
е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:С.П.