МОТИВИ
Подсъдимият
Д.П.П. е обвинен в това, че за
времето от 20.02.2016г. до 07.04.2016г. в землището на гр.Берковица, местността
Ашиклар, почивна база „Аналитик“ с пл.№ 65 в съучастие
като извършител с А.Д.А., ЕГН ********** ***, при условията на продължавано
престъпление и
използване на МПС - товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 35А“ с ДК № М 1922 ВМ,
собственост на Г.Е.Г. ***, отнел от владението на фирма „ЗИМП“АД, гр.Монтана с управител С.И.М., движими вещи,
както следва: 55 броя кашони с надписи „Практика“, съдържащи във всеки един от
кашоните 33 броя керамични стенни плочки с размери 200х250х6мм., 9 броя кашони
с надписи „КАИ“, съдържащи във всеки един от тях по 15 броя плочи гранитогрес с размери 333х333х7мм., 2 броя дървени
закачалки с размери 122х62мм., един брой кафява на цвят рамка от стъклопакет с
размери 115х85см. и лента с надпис „ЕТЕМ“, един брой син на цвят стъклопакет с
размери 210х92см., един брой огледало с дървена рамка с размери100х50см., 1
брой метален тръбен чадър със стойка и платнище с надпис „КОКА КОЛА“, един брой
метален тръбен чадър със стойка и зелено на цвят платнище с надпис „АЛМУС“, един
брой метален тръбен чадър с бяло на цвят платнище с надпис „СПЕТЕМА“, четири
броя кафяви на цвят остъклени прозорци от ПВЦ с размери 86х138см., един брой
кафява на цвят врата от ПВЦ с размери 210х80см., два броя бели на цвят врати от
ПВЦ със стъкло в средната им част с размери 210х80см., два броя ПВЦ рамки на
цвят бели с размери 210х80см., 4 броя метални тръби от метално скеле, 3 броя
пътеки от метално скеле, 11 броя метални тръби от метално скеле, един брой
дървена пейка, 1 брой дървена маса и един брой кафява дървена пейка, 7 броя
матраци, всички вещи на обща стойност 4186,00 лева, без съгласието на
ръководството и с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20
ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
С
присъда от 26.01.2018 година съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение с изключение на квалификацията по чл.195, ал.1, т.3 НК и му наложи
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от три години.
По
отношение на подсъдимия А.Д.А. наказателното производство е прекратено по –
рано чрез одобряване на споразумение, постигнато между прокурора и защитника
му.
Представителят на обвинението поддържа фактите,
изложени в обвинителния акт и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Подсъдимият не се признава за виновен. Развива
доводи, че другият подсъдим му дължал пари и го убедил, че има вещи, намиращи
се във вилата на чичо му, които могат да послужат за издължаване на дълга му.
Нямал умисъл за извършване на кражба, поради което и съдействал в хода на
цялото ДП.
Защитникът на подсъдимия
поддържа тази защитна теза и прави подробен анализ на доказателствата, според
който подзащитният му не е съзнавал противоправния характер на деянието. Поради липса на
умисъл, пледира за постановяване на оправдателна присъда.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в т.ч. и приобщените
такива от ДП, съдът възприе
за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият е роден на ***г***, но често пребивава и в град
Вършец. Безработен,
с висше образование. Не е осъждан за
извършени престъпления.
На 07.04.2016г. в РУ -Берковица бил получен сигнал за извършена взломна
кражба на мебели, ПВЦ дограма, гранитогресни и керамични плочки и други движими вещи от
сградата на бившата почивна база „Аналитик“, землището на гр.Берковица.
В тази връзка на 08.04.2016г. за времето от 04,00 до 08,00 часа свидетелите
М.Й. и Т.Г., полицейски служители,
се намирали в района на цитираната
база на секретен
пост. Около 07,00 часа в двора на
база „Аналитик“ влязъл товарен автомобил „Фолксваген“, бял
на цвят с ДК № М 1922 ВМ, като от него
слезли три лица, според обвинението, но в хода
на съдебното следствие се установи, че били четири. Единият от тях А.Д.А. бил добре познат на свидетелите поради многобройните си
криминални прояви. Пристигналите започнали да товарят в задната част на
камиона приготвени от преди пред сградата
вещи. Тъй като се усъмнили, че са
разкрити, свидетелите се появили пред лицата. Трима от пристигналите побягнали,
а подсъдимият останал до автомобила., в който вече били натоварени 7 броя
матраци, а извън него останали други вещи, предимно мебели за обзавеждане
и дървени плоскости.
Подсъдимият бил задържан и в хода на образуваното ДП било извършено претърсване и изземане
от две от
жилищата, обитавани от Д.П. ***, където не са намерени
вещи, представляващи интерес за разследването и в къщата, обитавана
от П. ***, където били намерени и иззети
кашони с теракотени плочки /различни размери/, дървени огледала, ПВЦ и алуминиева дограма. В прилежаща стопанска постройка са намерени и иззети
части от метално строително скеле, три броя
метални чадъри в комплект със стойки,
остъклени прозорци, дървени пейки. За намерените и иззети вещи Д.П.П. заявил, че няколко
дни по-рано ги е закупил от
А.Д.А. за сумата от 500лв., като заедно с него и собственика на товарния автомобил, свидетеля Г.Е. са ходили до въпросната
почивна база в гр.Берковица, откъдето са натоварили вещите,
след което са ги превозили
до къщата му в с.Горно Озирово.
В хода на съдебното следствие се установи, че известно време по – рано, приятел
на подсъдимия му се обадил по телефона и му казал, че момче от гр.Берковица (подс.А.А.) търси назаем 350.00 лева, срещу което залага
някаква кола. Това се случило в град Вършец. Подсъдимият се срещнал с А., дал
му исканата сума, а последният заложил „големия талон” на автомобила. Свидетел
на тези действия бил К.П.. Няколко дни по – късно същият П. чул в едно
заведение да се говори, че А.А. предлагал плочки, както и че вече бил продал
заложения автомобил за скраб. Ивайло Чукой, който поднесъл тази информация, предложил на
подсъдимия да вземе той тези плочки, за да си върне парите. Д., Г., А. и Ивайло
отишли на мястото и взели кашони с плочки, пластмасова дограма, пейка, чадъри и
и др. Св.К.П.
помагал на следващия ден да ги разтоварят в дома на подсъдимия в с.Горно
Озирово. За тези факти свидетелстват в показанията си и св.И.М. (Ивайло Чукой) и св.Г.Е. – собственик на автомобила, с който са
превозвани вещите. Пред тези свидетели А.А. казал, че станцията е на чичо му,
но я изоставил. Единият твърди, че А. спял там, за да пази и че чичо му
разпродава имуществото, а другият, че чичото на А. не му бил платил и затова
той (А.) предлага вещите за продан, за да си вземе парите. Обясненията на
подсъдимия по същество не сочат на различна фактическа обстановка. Такава тя се
разкрива и от показанията на другия подсъдим А.
А., който обаче отрича да е твърдял, че станцията е на чичо му.
При така установената фактическа обстановка, безспорно се налага извод за
извършено деяние, квалифицирано като престъпление по чл.195 , ал.1, т.4.
Кражбата е извършена от подсъдимия Д.П. и А.А. в съучастие и в условията на
продължавано престъпление. За да отнемат от владението на „ЗИМП“АД, гр.Монтана, двамата използвали и МПС. Не се установи обаче наличие на другият
квалифициращ признак – разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – чл.195, ал.1,
т.3 НК. Деянието е извършено от страна на подсъдимия П. виновно при форма на
вината пряк умисъл – съзнавал е обществено опасните последици вследствие противозаконното отнемане на чужди
движими вещи, целял е настъпването на такива, съзнавал е противоправния характер на поведението си.
Както бе посочено по – горе, защитната позиция на подсъдимия бе
съсредоточена към установяване, че липсва умисъл в поведението му. Направиха се
множество възражения в насока, дали на 08.04.2016 година, когато са заловени на
място са били три или четири лица; защо е повдигнато обвинение на Д. пък на
другите не е; защо за Д. се приема, че има умисъл, пък за другите се приема, че
няма; Д. съдействал изцяло на разследващите и сам ги завел с дома в с.Горно
Озирово, където били вещите, което нямало да направи, ако бил извършил умишлено
престъпление.
Всички тези възражения, съдът намира за неоснователни, целящи единствено да
разколебаят доказаността на обвинението.
На първо място, въпросът за това защо
останалите две лица не са получили обвинения, не е предмет на изследване
от съда в това производство.
Отнетите вещи са намерени в къща, обитавана от П.. Житейската логика не
допуска вярност на версията, че почивната станция е вила на чичото на А. и
затова П. нямал умисъла, че отнема чужди вещи. Фактът, че А. е предлагал вещи
от станцията, вилата или хотела за продан, сам по себе си не изключва умисъла в
деянието на Д.. Освен това сам подсъдимият твърди, че А. разпродава вещите,
защото чичо му не му платил, т.е. тези вещи при всички положения не са на А., а
са най – малкото на „чичо му”, така че няма как съдът да даде вяра на
твърдението на подсъдимия, че не е знаел и не е предполагал, че в момента
извършва кражба.
Аргумент в подкрепа на твърдението за липса на умисъл, защитата изтъква в
това, че след като бил заловен, П. съдействал изцяло на разследващите, сам ги
завел в дома в Озирово, а те нямало как да знаят за тази къща, тъй като тя не
била негова.
Този аргумент също е несъстоятелен. По делото е разпитан св.Н.Стоянов,
който е бил с подсъдимия от момента на задържането му в град Берковица. Той
установява, че разследващите първо отишли в дома му в град Вършец и едва след
това отишли в къщата в с.Горно Озирово; че съдействието му се изчерпвало с това
да ги допусне до дома си. Ако П. беше съдействал толкова безкористно, както
твърди, то нямаше защо откраднатите вещи да бъдат търсени в дома му в град
Вършец. Налице са и показания (напр. на св.Й.), които сочат, че първоначално П.
изобщо е отричал да посещава наследствената къща, в която в крайна сметка са
открити вещите. Освен това. По делото е налице справка (л.40), от която е
видно, че Д.П. е от активния криминален контингент на РУ – Вършец. Логично е в
този случай органите на реда да имат информация за местата, обитавани от П..
На следващо място. По делото е изпълнена съдебно-оценъчна експертиза /л.63
от досъдебното производство/, от заключението на която е видно, че общата стойност
на противозаконно отнетите движими вещи към момента
на извършването на деянието е в размер на 4186 лева, т.е. многократно надвишава
стойността на дадените в заем парични средства. Следователно, неоснователно е и
възражението, че П. е имал намерение да вземе предлаганите му от А.А. вещи, за
да си възстанови дадения заем.
След като установи, че е налице деяние, извършено виновно именно от
подсъдимия и че това деяние е квалифицирано като престъпление, за което на П. е
повдигнато обвинение, съдът го призна за виновен и му наложи наказание в
рамките на предвиденото от закона. Призна го за невиновен по повдигнатото
обвинение за квалифициращ признак на кражбата – чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, тъй като от изложената по – горе фактическа
обстановка не се установи в нито един момент този подсъдим да е разбивал
катинара на входната врата, както това е посочено в обвинителния акт.
На подсъдимия са възложени
при условията на чл.189 НПК и направените в хода на наказателното производство
разноски. С това наказание съдът е убеден, че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието.
При такива мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: