Р Е Ш Е Н И Е
№ 1037
гр. Пловдив, 05 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно
заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 590 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на Р.Д.Б.,
с ЕГН **********, срещу Решение № 25 от 07.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх. №
С230016-137-0000133/11.01.2023 г., издадено от Г.К. на длъжност старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП- Пловдив.
В съдебно заседание –
жалбоподателката редовно призована, не
се явява, от адв. С.В.-пълномощник с писмена молба се заявява, че се поддържа
жалбата и моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсултР., излага становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък.
Административен съд – Пловдив, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт
подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес
от оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава
извода за процесуалната ѝ ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в писмена
форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване
на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите
за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП Пловдив да
потвърди обжалвания пред него акт.
Разпореждането също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл.
226 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка
съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по
издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби
на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното.
В ТД на НАП Пловдив по отношение на Р.Д.Б. е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № РД-11-2329/29.10.2013г., с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително
управление до размера на установените публични задължения, находящи се в
„Юробанк“ и „Еф Джи БГ“ АД и „Обединена българска банка“ АД. С постановлението се обезпечават
публични задължения по декларации Образец 6 за период 01.01.2007г. до 31.12.2011г.
Изпратени са запорни съобщения до посочените банки в постановлението, в
резултат на което е получен отговор за наложен запор с изх. № 1114/21481 от
01.11.201Зг. по опис на „Юробанк АД“ - ЦУ София.
Образувано е изпълнително дело №
16140012625/2014 г. На Б. е връчено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№
12625/2014/000002/26.01.2015г., с което същата е уведомена за образуваното
изпълнително дело, за вида и размера на дължимите задълженията. Към
образуваното изпълнително дело, с Разпореждане за присъединяване изх. №
012625/2014/000006/27.03.2015 г., са присъединени за принудително събиране
процесните вземания по Декларация обр. 6 с №160021203173801/19.05.2012г.
Видно от обратна разписка
Разпореждането е получено от Б. на 01.04.2015г.
Поради липса на доброволно изпълнение и
за обезпечаване на публичните вземания, публичният изпълнител издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180016-022-0094539/26.11.2018 г., с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително управление до
размера па установените публични задължения, находящи се в „Първа инвестиционна
банка“. До банката е изпратено запорно съобщение, от която е получен отговор за
наложени запори на 30.11.2018 г.
За обезпечаване на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнителното дело, публичният изпълнител е
издал и ПНОМ № С190016-022-0040577/23.05.2019 г., с което се налага запор на
налични и постъпващи суми по банкови сметки на Б., находящи се в „Юробанк“ и
„ЕФ ДЖИ България“ АД. До „ЕФ ДЖИ България“ е изпратено запорно съобщение, в
отговор на което е получен отговор за наложен запор на 31.05.2019 г.
Впоследствие е издадено ново ПНОМ №
С190016-022-0096327/18.10.2019 г., с което е наложен запор върху вземане от
трето задължено лице - работодател „Финеста'" ЕООД. Изпратено е запорно
съобщения с изх. № С190016-022-0096327/18.10.2019г., в резултат на което е
получен отговор с дата 06.11.2019г. В същия третото задължено лице потвърждава
запора и заявява, че ще превежда ежемесечно определена сума над
несеквестируемия размер на трудовото възнаграждение на Б..
С молба, вх. №
С220016-000-0616205/22.12.2022г. Р.Б. е поискала да бъдат погасени по давност
задължения лихви върху главници за: ДОО, ЗО и УПФ за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. по Декларация, обр.6. С Разпореждане с изх.№
С230016-137-0000133/11.01.2023г. публичният изпълнител отказал да уважи така
подадената молба.
С жалба до Директор на ТД на НАП
Пловдив Б. поискала да бъде отменено
обжалваното Разпореждане и да се постанови отписване на задълженията за лихви
върху главниците по Декларация обр.6. № 160021203173801/19.05.2012г. В жалбата
е посочено, че давността за процесните задължения за лихви върху главници за:
ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. по Декларация, обр. 6
започва на 01.01.2012г. и към настоящия момент абсолютната давност от 10 години
е настъпила.
С Решение №25/07.02.2023г. Директор на
ТД на НАП Пловдив, е оставил без уважение жалбата срещу Разпореждане изх. №
С230016-137-0000133/11.01.2023 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив.
За да формира своя извод,
административният орган е съобразил, че искането е за изтекла погасителна
давност, която не е удовлетворена от публичния изпълнител по отношение на
дължими лихви върху главници по Декларация Обр.6 за периода 01.01.2011г. -
31.12.2011 г. Посочено е, че главниците на задълженията по изпълнителното дело
не са погасени по давност, а чрез плащане, следователно по отношение на лихвите
върху тях не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, а се
прилагат специалните разпоредби за давността на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК. В
тази връзка е прието, че плащането на главниците, начислените лихви губят своя
акцесорен характер и придобиват качеството на основно задължение.
На следващо място, административният
орган посочва, че към настоящият момент не е изтекъл 10-годишния абсолютен
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, приложим поради прекъсването и
спирането на давността.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира следното:
Съгласно чл.171 от ДОПК в редакцията,
действала към датата на възникване на задълженията, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, както и че с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК давността
спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане
- до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението
на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Прекъсването на давността е уредено в
ал. 2 и 3, според които давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
По делото не е спорно прекъсване и
спиране на давността. Основният спорен въпрос между страните не е по фактите, а
е правен и се отнася до приложение на института на погасителната давност
относно установените публични задължения за лихви върху главници за ДОО, ЗО и
УПФ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. по Декларация обр.6.
Правилни са изложените от Директор ТД
на НАП – Пловдив доводи за началния момент на давността за всеки един от
посочените периоди. Лихвата в общ размер на 337.58 лв. е начислена върху
просрочена главница, дължима за периода 01.01.2011-31.12.2011 г. Осигурителната
вноска за ДОО в размер на 645.12 лв. е следвало да бъде платена до 02.05.2012
г. и след като това не е сторено е започната да тече лихва от 03.05.2012 г.,
която до датата на погасяване на главницата на 21.01.2020 г. е изчислена на
посочената в разпореждането сума от 337.58 лв. Лихвата в общ размер на 133,77
лв. е начислена върху просрочена главница, дължима за периода
01.01.2011-31.12.2011 г. Осигурителната вноска за УПФ в размер на 252.00 лв. е
следвало да бъде платена до 02.05.2012 г. и след като това не е сторено е
започнала да тече лихва от 03.05.2012 г., която до датата на погасяване на
главницата на 28.07.2020 г. е изчислена на посочената в разпореждането сума от
133,77 лв. Лихвата в общ размер на 197,00 лв. е начислена върху просрочена
главница, дължима за периода 01.01.2011-31.12.2011 г. Осигурителната вноска за
НЗОК в размер на 403.20 лв. е следвало да бъде платена до 02.05.2012 г. и след
като това не е сторено е започната да тече лихва от 03.05.2012 г., която до
датата на погасяване на главницата на 28.07.2020 г. е изчислена на посочената в
разпореждането сума от 197.00 лв.
В решението на Директор на ТД на НАП –
Пловдив са изложени съображения и за приложението на § 29, т. 1 от ПЗР към
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр.
28/2020 г., в сила от 24.03.2020 г.). Съгласно цитирания законов текст до
отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се
прилага. Според изложените в решението доводи, давността е започнала да тече
отново от 21.05.2020 г. по аргумент от разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, съгласно която сроковете, които са спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Тоест според атакуваното
решение срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК следва да се удължи с времето от
24.03.2020 г. /дата на влизане в сила на § 29 от ПЗР към ЗМДВИП - ДВ бр.28/2020
г./ до 20.05.2020 г. вкл. – тоест с 58 дни. При тези мотиви, макар и без
изрично посочване, решаващият административен орган е приел удължаване на
абсолютната погасителна давност с 58 дни.
Настоящият състав на съда поддържа
тезата, че абсолютната давност не може да бъде спирана или прекъсвана.
Предвид датата на постановяване на
решението на Директор на ТД на НАП Пловдив – 07.02.2023г. г., а и спрямо датата
на издаденото разпореждане на публичния изпълнител – 11.01.2023г. г. този срок
е изтекъл. Това е така, тъй като започналият да тече на 01.01.2013 г. абсолютен
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК за задълженията за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г., би изтекъл на 01.01.2023 г.
От друга страна дори да се приеме, че
давностният срок следва да се удължи с 58 дни на основание § 29, т. 1 от ПЗР
към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/,
същият изтича на 28.02.2023г. Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, приложим на
основание § 2 от ДР на ДОПК, установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. По смисъла на чл.142, ал.2 АПК факти от
значение за делото са такива, настъпили след издаването на акта и които с
обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите,
въз основа на които органът е взел решението си. Тук е мястото да се посочи и
следва, да се вземе предвид, че към постановяване на настоящото съдебно решение
10-годишен давностен срок е изтекъл.
Изтичането на погасителна давност е
основание за погасяване на публичните вземания, като и за тяхното отписване.
Следователно публичните вземания за лихви върху главници за ДОО, ЗО и УПФ за
периода 01.01.2011г.-31.12.2011г. по Декларация, обр.6., при надлежно направено
и основателно възражение за изтекла погасителна давност, следва да се отпишат
на основание чл. 173 от ДОПК.
Изложеното сочи, че по отношение на
горните вземания обжалваното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова
по съществото на спора, с което се отмени, ведно с незаконосъобразния отказ на
публичния изпълнител да отпише като погасени по давност публичните задължения
за лихви върху главници за ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г.
по Декларация, обр.6.
Поради липса на регламентирано законово
правно основание това да бъде сторено от съда, преписката следва да се върне на
публичния изпълнител за произнасяне по заявлението на Р.Б., съобразно дадените
задължителни указания по приложението на материалния закон с настоящия съдебен
акт.
При този изход на делото, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски, такива са доказани единствено в
размер на 10лв.- заплатена ДТ.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 268 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 25 от 07.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх. №
С230016-137-0000133/11.01.2023 г., издадено от Г.К. на длъжност старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх. № С230016-137-0000133 от 11.01.2023г.,
издадено от Г.К. на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране" при ТД на НАП Пловдив, с която е отказано прекратяване поради
изтекла погасителна давност събирането на публичните вземания за лихви върху
главници за ДОО, ЗО и УПФ за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., определени с
Декларация образец 6.
ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
за произнасяне по заявление вх. № С220016-000-0616205 от 22.12.2022г. на Р.Д.Б.,
ЕГН **********, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона с решението.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Р.Д.Б., ЕГН **********
сумата от 10(десет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО на основание
чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: