РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 20.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №5220 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ****, срещу Е.Ю.Ш.
с ЕГН ********** ***, като са предявени искове по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите за
признаването за установена дължимостта на следните суми: 1) 939.68 лв., представляваща просрочена
главница по Договор за потребителски кредит от 17.08.2017 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението (03.05.2018 г.)
до окончателното плащане. 2) 64.55 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г. 3) 57.11 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до 19.04.2018 г., а също и за
направените в заповедното и настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за горните суми
(като обезщетението за забава в размер на 57.11 лева за периода от 25.09.2017
г. до 19.04.2018 г. не се претендира). В исковата си молба ищцовото дружество е
посочило, че на 17.08.2017 г. е сключило с ответника договор за потребителски
кредит, по силата на който е предоставило сума в общ размер на 939.68 лева, в
която освен предоставения кредит в размер на 839 лева е включена еднократната
такса за оценка на риска в размер на 100.68 лева; уговореното между страните
възнаграждение (договорна лихва) е било в размер на 64.55 лева; общото крайно
задължение в размер на 1004.23 лева е следвало да бъде заплатено на 12
погасителни месечни вноски, първите 11 от които в размер на по 83.69 лева и
последната в размер на 83.64 лева; ответникът не е извършил нито едно от
предвидените в договора плащания; не са заплатени вноските с падежи на
25.09.2017 г., 25.10.2017 г. и 25.11.2017 г.; в договора е уговорена
автоматична предсрочна изискуемост на непогасеното задължение при неплащане на
три поредни месечни вноски, но въпреки това ответникът е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита на посочения в договора адрес за контакти;
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.11.2017 г. и цялото останало
вземане (в размер на 939.68 лева главница и 64.55 лева договорна лихва) е
станало изискуемо; настоява се за установяването на дължимостта на процесните
суми, включително обезщетението за забава за периода от 25.09.2017 г. до
19.04.2018 г. в размер на 57.11 лева, а при условията на евентуалност – за
присъждането на посочените суми, като обезщетението за забава не се претендира.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на исковата молба и доказателствата към нея е получен отговор от ответника чрез
назначения особен представител, в който се сочи, че предявените искове са
допустими, но неоснователни; би трябвало да се уважат исковете за присъждането
на вноските с настъпил падеж и да се отхвърлят в останалата част; таксата за
оценка на риска в размер на 100.68 лева е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 т.5 от Закона за защита на потребителите; неясно е формирането на
годишния процент на разходите; представеното уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост е без посочена актуална дата и не е редовно; оспорва
осъдителния иск изцяло по основание и размер, а установителният иск е
основателен само до размера на първите три вноски с настъпил падеж; според
ответника разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е посочил,
че от събраните по делото доказателства, включително от допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, се установява основателността на ищцовата претенция по
основание и размер; настоява за уважаването на исковете и присъждането на
сторените разноски.
В последното
съдебно заседание особеният представител на ответника е заявил, че в хода на
делото ищецът не е представил доказателства да е уведомил длъжника за задължението
за връщане на цялата непогасена сума по кредита; затова ответникът за първи път
се смята за уведомен в деня, в който е получил исковата молба; това трябва да е
и началният момент на изчисляване на лихвите, защото оттогава длъжникът изпада
в забава; оспорва исковете; настоява за уважаването на предявения установителен
иск само до размера на първите три вноски, на които е настъпил падежа, както и
за отхвърлянето му в останалата част, заедно с предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск; желае сторените разноски да бъдат присъдени
съразмерно на ищеца.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са процесуално
допустими и частично основателни.
Съгласно представените по делото документи
на 17.08.2017 г. „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД - гр. София и Е.Ю.Ш. са сключили договор за
потребителски кредит; размерът на уговореното задължение на ответницата към ищцовото
дружество е бил 1004.23 лева, платими на 11 месечни вноски в размер от по 83.69
лева и една последна вноска в размер на 83.64 лева на всяко 25-то число за
периода от септември 2017 г. до август 2018 г. Дължимата като главница сума в
размер на 939.68 лева е била преведена по сметка на ответницата според вещото
лице и тя е формирана по следния начин – към предоставения кредит в размер на
839 лева е включена еднократната такса за оценка на риска в размер на 100.68
лева; в чл.9 във връзка с чл.10 е уговорено заплащането на договорна лихва в
размер на 64.55 лева. Тези обстоятелства са посочени ясно в договора, поради
което са неоснователни възраженията на ответника за липсата на представени
доказателства и справки за начина на формиране на задълженията, водещи до
недействителността му на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит.
Според ищцовото дружество предсрочната изискуемост е обявена на длъжника с
писмо с обратна разписка, достигнало до посочения от нея и определен в договора
адрес за кореспонденция между страните (на лист 15 – 17 от делото). От
представения на лист 15 заверен препис от обратна разписка обаче не може да
бъде установена датата на връчването/невръчването на уведомлението за
предсрочната изискуемост на адресата (неясни са точната дата и месец); освен
това представеният на лист 17 заверен препис от уведомление не съдържа всички
необходими реквизити – не са посочени размерите на неплатените вноски и
размерите на неплатените остатъци от задълженията на длъжника. Въпреки това
съгласно т.1 от Тълкувателно дело №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълкувателно
дело №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяването на дължимостта на вземането
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формирането на силата на присъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Такава е и настоящата хипотеза, като към датата на
приключването на устните състезания по настоящото производство (14.11.2019 г.)
отдавна е била изтекла датата на последната вноска по погасителния план
(25.08.2018 г.). Вещото лице е посочило, че няма платени по договора от ответника
суми. Следователно предявеният установителен иск за цялата отпусната главница в
размер на 839 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на заявлението по пощата (30.04.2018 г.) до окончателното плащане, е изцяло
основателен и трябва да бъде уважен.
Безспорно ответникът – физическо лице
има качеството потребител по договора за потребителски кредит, като клаузата за
заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 100.68 лева без
реалното предоставяне на тази услуга (при всяко отпускане на кредит се оценява
този риск) е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита
на потребителите и е нищожна на основание на чл.146 ал.1 от Закона за защита на
потребителите, респективно конкретно приложимия в настоящата хипотеза чл.10а)
от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а) ал.1 от Закона за
потребителския кредит кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит;
това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
относно предоставянето на паричната сума и нейното връщане; чл.10а) ал.2 от
Закона за потребителския кредит изрично забранява събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В
настоящия случай не е посочено за какви конкретни действия се дължи посочената
такса, както и в какво се изразява услугата, предоставяна срещу тази такса.
Освен това става ясно, че посочената такса за оценка на риска не е допълнителна
услуга по чл.10а) от Закона за потребителския кредит, тъй като е действие по
усвояването на кредита и за него кредиторът не може да изисква заплащането на
допълнителна такса предвид забраната на чл.10а) ал.2 от Закона за
потребителския кредит. С оглед на изложеното искането за заплащането на еднократна
такса за оценка на риска (като част от главницата съгласно сключения между
страните договор) в размер на 100.68 лева е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Различни
са обстоятелствата и с претендираната договорна лихва с оглед на т.2 от постановеното
Тълкувателно решение №3/2017 г. от 27.03.2019 г. по тълкувателно дело №3/2017
г. на ОСГТК на ВКС - размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на
плащането; за периода до настъпването на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Въпреки липсата на настъпила по надлежния ред
предсрочна изискуемост в настоящия случай следва да бъде съобразено именно
обстоятелството, че в заявлението по чл.417 от ГПК (което определя предметния
обхват и на установителното производство) договорната лихва е претендирана и
присъдена единствено за периода от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г., като
уговорената лихва за последващия период от 26.11.2017 г. до 25.08.2018 г. (претендирана
изцяло поради настъпването на предсрочната изискуемост) е недължима. Според намиращия
се на лист 82 от делото в таблица 1 от заключението на вещото лице погасителен
план уговореният размер на договорната лихва за периода от 25.09.2017 г. до
25.11.2017 г. е сбор от сумите 9.75 лева (платима до 25.09.2017 г.), 8.98 лева
(платима до 25.10.2017 г.) и 8.21 лева (платима до 25.11.2017 г.), т.е. в
размер на 26.94 лева. Доколкото таксата за оценка на риска също е била включена
в размера на главницата, трябвало е да бъде върната на вноски и върху нея също
е изчислявана договорната лихва (в размер на 12.45 %), то дължимата от
ответника договорна лихва единствено върху сумата от 839 лева за периода от
25.09.2017 г. до 26.11.2017 г. е в размер на 24.05 лева (образувана от
пропорцията между 839 лева и 939.68 лева, пренесена върху общата договорна
лихва от 26.94 лева), до който размер предявеният иск е основателен и трябва да
бъде уважен, като за разликата от 24.05 лева до 64.55 лева същият следва да
бъде отхвърлен.
При
липсата на предсрочна изискуемост на цялата главница към 26.11.2017 г.
дължимата законна лихва трябва да бъде изчислена като сбор от законните лихви
върху всяка една от падежиралите (през периода от 25.09.2017 г. до 25.03.2018
г.) вноски от главницата за периода от нейния падеж до 19.04.2018 г. (тази
претенция освен на общите правила на чл.86 от Закона за задълженията и
договорите се основава и на чл.9.4 от договора). Точният падеж и размер на
всяка една от главниците е посочен в намиращия се на лист 82 от делото в
таблица 1 от заключението на вещото лице погасителен план – падежиралата на
25.09.2017 г. част от главницата е в размер на 73.94 лева и законната лихва
върху нея за периода от 25.09.2017 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 4.25 лева (изчислена
с лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва, намиращ се в сайта на
Националната агенция по приходите); падежиралата на 25.10.2017 г. част от
главницата е в размер на 74.71 лева и законната лихва върху нея за периода от
25.10.2017 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 3.67 лева; падежиралата на 25.11.2017
г. част от главницата е в размер на 75.48 лева и законната лихва върху нея за
периода от 25.11.2017 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 3.06 лева; падежиралата на 25.12.2017 г. част от главницата
е в размер на 76.27 лева и законната лихва върху нея за периода от 25.12.2017
г. до 19.04.2018 г. е в размер на 2.46 лева; падежиралата на 25.01.2018 г. част
от главницата е в размер на 77.06 лева и законната лихва върху нея за периода
от 25.01.2018 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 1.82 лева; падежиралата на
25.02.2018 г. част от главницата е в размер на 77.86 лева и законната лихва върху
нея за периода от 25.02.2018 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 1.17 лева;
падежиралата на 25.03.2018 г. част от главницата е в размер на 78.67 лева и
законната лихва върху нея за периода от 25.03.2018 г. до 19.04.2018 г. е в
размер на 0.57 лева; общият сбор от посочените законни лихви, изчислен с
лихвения калкулатор за изчисляване на законна лихва, намиращ се в сайта на
Националната агенция по приходите, е в размер на 17 лева, поради което искът
трябва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 17 лева до 57.11
лева.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
заплатените и поискани по гр. дело №5220/2018 г. по описа на ДРС разноски съразмерно
на уважената част от исковете, т.е. в размер на 563.26 лева (от 25 лева първоначално
внесена държавна такса; 50 лева довнесена държавна такса; 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията му след
изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес,
фактическата и правната сложност на производството; 304.29 лева внесен депозит
за особения представител и 200 лева депозит за вещото лице).
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати разноските по частно
гр. дело №1778/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
установителните искове, т.е. в размер на 62.19 лева (от 25 лева внесена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9
от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1, чл.240 ал.2 и
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Е.Ю.Ш. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от
изпълнителните директори **** (за което
е издадена Заповед за изпълнение №997/04.05.2018 г. по частно гр. дело №1778/2018
г. по описа на ДРС) – в размер на 839 (осемстотин тридесет и девет) лева,
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит от
17.08.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението (03.05.2018 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 839 лева до първоначално предявения размер от 939.68 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Е.Ю.Ш. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори *** (за което е издадена Заповед за изпълнение
№997/04.05.2018 г. по частно гр. дело №1778/2018 г. по описа на ДРС) – в размер
на 24.05 лева (двадесет и четири лева и пет стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 25.09.2017 г. до 26.11.2017 г. по Договор за потребителски
кредит от 17.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 24.05 лева до първоначално
предявения размер от 64.55 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Е.Ю.Ш. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори *** (за което е издадена
Заповед за изпълнение №997/04.05.2018 г. по частно гр. дело №1778/2018 г. по
описа на ДРС) – в размер на 17 (седемнадесет) лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.09.2017 г. до 19.04.2018 г. по Договор за потребителски
кредит от 17.08.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 17 лева до първоначално
предявения размер от 57.11 лева.
ОСЪЖДА Е.Ю.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ****, направените
разноски по гр. дело №5220/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от исковете в размер на 563.26 лева (петстотин шестдесет и три лева и двадесет
и шест стотинки), както и направените разноски по частно гр. дело №1778/2018 г.
по описа на ДРС съразмерно на установените като дължими суми, т.е. в размер на 62.19
лева (шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: